Най-доброто от живота на модерния роб изтича през пръстите му, но той продължава, защото има навика винаги да се подчинява. Подчинението се е превърнало в негова втора природа. Подчинява се,без да знае защо, само защото знае, че трябва да се подчинява. Да се подчинява, да произвежда и да консумира тройното правило което управлява живота му. Подчинява се на родителите си, на учителите си, на шефовете си, на едрите собственици и инвеститори. Подчинява се на закона и силите за сигурност, подчинява се на всички сили, защото не знае да прави нищо друго. Няма нещо, което да го плаши повече от неподчинението, защото неподчинението е риск, авантюра, промяна. Обхваща го паника, подобно на дете, което изгуби родителите си от поглед, модерния роб се чуства дезеориентиран без властта, която го е създала. Поради това продължава да се подчинява. Страхът ни е превърнал в роби и ни подържа в това състояние. ПРЕКЛАНЯМЕ СЕ ПРЕД ГОСПОДАРИТЕ НА СВЕТА, СЪГЛАСЯВАМЕ СЕ С ТОЗИ УНИЗИТЕЛЕН И МИЗЕРЕН ЖИВОТ САМО ПОРАДИ СТРАХ.