Акадска империя       Най-старата известна империя е Акадската основана от Саргон Велики. За Саргон – човека, който елиминира шумерската аристокрация се знае малко, но легендата за произхода му намира отражение в преданията за Мойсей, Ромул и Рем, а и в българското предание за детето-юнак. Бащата на първия цар на акадците е неизвестен, а майка му е жрица. По неизвести причини тя ражда сина си тайно, слага го в кошница и го пуска в реката. Детето е намерено от водоносец, който го отглежда все едно е негов син. Саргон израства като слуга на шумерския владетел и успява да изучи добре държавната организация. След време, възползвайки се от отсъствието на царя, младия акадец вдига бунт, избива шумерската аристокрация и слага началото на Акадската империя.    Следват векове на терор, чийто край идва с появата на народа гутеи, познати още като кутии. Тези дошли от север страховити бойци сломяват мощта на Акад, но въпреки това акадския запазва статута си на  международен език на дипломацията в Близкия Изток, като се ползва дори от египтянитe. Хетите записват значителна част от договорите си на акадски, от акадците е заета и хетската клиновидна писменост.    АКАДСКИ-БЪЛГАРСКИ думи:    абарту-обрат(но); араду-радя, трудя; себалиу-былia-господар, големец; балу-болии-по-голям; бару-бърица, брица, бяла пшеница; берату-бара, рекичка; беру-бера, избирам; битку-бия, удрям, режа; дуру-дур-двор (диал.) ограждение; думу-дымъ-дим, тъмен; едену-един, сам; гириш-горящ, като огън, жар; гуру-гора, лес; казу-коза, козел; касату-късам, разкъсвам; курумату-кръмити-кърмя, храня; кушару-кошара, плет;  кусату-кошуля, риза; кушу-кожа; кушраху-кожен ремък; маршу-мърся; марушту-мръсотия…..     Изучавайки езиците на народите на Месопотамия и други места, лингвистите Иванов и Гамкерлидзе стигат до заключението, че гутеите сложили край на акадското господство ca говорили индоевропейски език.     Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения(глинени плочки), че те всъщност завладяват Шумер и Акад в /2478г.пр.Хр./ и основават една голяма империя.  Именно тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите(гутеи), където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчт от Университета в Пенсилвания, към /1910г./ са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал. Във времето когато се започва борбата на гутеи и акадци – трето хилядолетие преди Христа, се наблюдава и началото на разпространението на особен вид керамика. Най-рано тя се среща в земите на България, Румъния и Украйна, като с течение на времето се разпространява в различни региони, а на изток достига чак до Иран, Индия и Китай. Имаме пълното право да предположим, че по време на Бронзовата Епоха гутеите са дошли от Балканите и са успели да оставят отпечатък в езика и културата на местното население на Месопотамия. Имаме ли обаче данни свидетелстващи за присъствие на стари балканци край Тигър и Ефрат освен екзотичните думи в акадския език? В документи от древната Месопотамия се срещат списъци на имена на пленници носещи екзотични, чужди за региона имена. Става дума за Атуе, Баба, Балания, Будула, Галаби, Гана, Гиза, Ела, Лала, Маа, Мама, Мена, Медауе, Неба, Яна. Те отговарят на тракийските Атия, Баба, Балей, Ганос, Лала, Меда, Менда и др. Излишно е да се споменава, че някои от тези имена се срещат до ден днешен в България.    Освен данните, които получаваме от екзотичните имена, съществуват и други неща, които показват, че преди около 4500 години, край Тигър и Ефрат са живели наши предци. По акадските паметници са изобразени хора имащи различни черти от населението на Ориента. На няколко монумента от времето на Саргон Велики могат да се видят пленници с особена прическа – бръсната глава и кика. Нито шумерите, нито акадците практикуват оставянето на кика. За сметка на това Плутарх свидетества за този обичай сред траките абанти и мизите (наречени в по-късни времена българи). Съвсем логично е да се предположи, че хората наречени от акадците гутеи/кутии,са част от същия народ, който Херодот, Страбон, Плиний и др. нарича гети, масагети, докато автори като Прокопий, Павел Орозий и Изидор Севилски наричат готи. Гетите са най-храбрия тракийски народ, a както се оказва е и най-големия, понеже намираме следи не само на Балканите но също така в Месопотамия и дори на север от Иран (там са земите на масагетите).Едни от предците ни са останали на Балканите, други са мигрирали в най различни посоки. Такива преселения са били нещо нормално за силните народи в древността. Един многоброен етнос разполагащ с революционни знания и добри средства за предвижване, е в състояние да колонизира огромни територии.    Не може да се отхвърли вероятноста още от самото начало с разселването на ноевите наследници част от йафетите да са потеглили също на юг-югоизток заедно с хамити и симити. Това в същност не се отрича и в Светото Писание. На против там се говори, че всички народи изпърво са се заселили около Вавилон.     Има и друга причина всички древни народи да се стремят към така наречените днес Свети земи. Сред най-древните спомени е и този, че Голгота, където е разпънат Спасителя и наречена „лобно” място. Всъщност думата „лобно” станала нарицателно в по ново време за място, където човек си намира смъртта, в българския език- (лоб- чело, предна част на черепа).Голгота се е смятала за мястото където е бил погребан праотеца Адам и върху неговото „чело-лоб” е разпънат Спасителя. Ето защо всички народи още от пра-стари времена биха считали тези земи за свети… От това следва, че сродниците йафети никога не са прекъсвали връзката помежду си и част от тях винаги са присъствали там. Естествено би било при нужда да се притичат на помощ един на друг, но и да се размесват в известна степен с околните народи и да променят част от обичаи и традиции.     В книга „Битие, глава 14”, когато Авраам е бил призован да напусне вавилонските околности и да се придвижи към ханаанската земя се повдига война между близките царства. Царете от района на мъртво море и река Йордан, се разбунтуват срещу господарите си от района на Вавилон, като се посочва царя на Елам и други. От историята знаем, че Елам е властвал известно време над Месопотамия /2хл.г.пр.Хр./ В „глава 14” се изброяват множество имена на царе и места. В имената на някои от тях много наши днешни изследователи намират сходство с имена от нашите земи от стари времена.За достоверност днес никой не може да твърди със сигурност, но всеки може да проверява и сравнява това. Има още нещо много важно в края на тази „глава 14”. Когато Авраам успял да възвърне изгубеното имущество на победените царства от района на мъртво море, содомският нечестив цар го посрещнал с уговорки да задържи някои богатства. Но имало и друг цар Мелхиседек, на Салим. Той бил свещеник на Бога Всевишний, който посрещнал Авраам с хляб и вино и го благословил, а Авраам му поднесъл десетата част от всичко придобито като дар на Бога. От тук трябва да заключим, че край днешен Йерусалим, където тогава би трябвало да живеят само проклети ханаанци е имало и други, които не са били от тях, не са били и евреи, но са почитали Бога Всевишний. Защо да не предположим, че дори цялото племе на Мелхиседех - цар на Салим е било удостоено с правото да излъчва свещенодейци на Бога Всевишний! В някои преводи на Библията в книгата на Неемия, когато той се връща с част от народа за да възстанови съборените стени на Йерусалим, сред тези които помагат се посочват и „благородни”, които не са Евреи…     В древните земи на централния престол на изтока след Акадската империя и временното властване на гутеите се зареждат редица династии. Всеобщи тирани, или властници покровителстващи една част от народите и репресиращи друга. Наред с акадския се появява и асирийския език. А от там хилядолетното властване на Асирия. През периода на това властване често властта се е изплъзвала от ръцете на Асирийците. Всъщност официалните сведения ни водят към 900-те години пр. Хр. от новото Асирийско царство.  А преди това за стотина години доминираща роля са играли и израилските царе.     Далеч преди това на север от тези райони, в сърцето на Мала Азия се появява нова империя – Хетската.       Хетската империя       От далечния /ХVІІІв.пр.Хр./ В тази област се заражда силна власт взела под своето крило някои и до днес не посочени народи.    Хетските царе са водили успешни войни срещу Египет, Вавилон и Ханигалбат - държавата на митаните. В някои от битките като хетски съюзници са участвали  тракийските племена – мизи ( наречени в по-късни времена българи ) и дардани. Техните имена са споменати за първи път през /XIV в.пр.Хр./ в летописи отразяващи битката между войските на Муватали и Рамзес II. Хетите са известни също с необикновената за древността верска търпимост. Уважавали са религията на васалите си и са приемали  в своя пантеон техните богове като например тракийските Арес и Епта (Яриш, Епта в същност Яриш е единствиният бог за скитите, а епта е „богината” Дева почитана от най древни времена). Интересен факт е това, че всяка година са се организирали военни походи на юг и запад, но никога в посока север – към Тракия. Явно отношенията с нашите деди са се запазили приятелски за дълги векове. Дипломация между траки и хети е съществувала поне от /XVIIв.пр.Хр./ защото в писма на цар Лабарна е споменат тракийският топоним Илиос ( Уилуша) По времето на   АрнувандаII (1340-1339 г.пр. Хр. ) в държавни документи се говори за  Митас. Фригийско династично име Мидас, присъствието на хетската богиня Кубаба в пантеона на фригите (Кибела) и присъствие на имена като Атас, Ата, Мамутас, Мамута, Тиес, Тиея и Татас, Тата... при хети и фриги обяснява тяхната връзка.     Въпреки, че хетите изграждат държавата си в сърцето на Мала Азия, тази земя не е тяхната прародина. Различни учени определят Балканите, Черноморските степи и др. региони като мястото, от което хетите и техните близки роднини люитите са потеглили на юг. Някои учени (  Gusmani, Oettinger ) смятат, че лидийският език е люитски. Самото име lydi (лидийци) бива тълкувано от някои учени като  люди,  люде –хора.  Интересен факт е това, че някои лидийски владетели носят тракийски имена като Атис, Манес, Кандаул, Ардис...  Те са лесно обясними на български.  В различните преводи на Стария завет на Библията срещаме много често смесване на названието „хет” с „гет”, което е естествено като имаме в предвид, че народите от Близкия изток и Египет разменят „Г” с „Х”, а дали известните „гутеи”, или „кути” не са предшественици на хетите? Дали хетите пък на си оствят името на широкоразпространеното тракиско и келто-скитско име „гети-готи”?     Западни историци през /1884г./ създават карта на стария свят  за /VІ-VІІІ в./ в която цалата земя обобщена на север от Черно море и Каспийско море наричат Хетска, а в територията и са добавили, империя на българите и сарматия.    Смята се, че западните съседи на хетите са били гърците (ако те се считат за ахейци). В “Одисея” λ-521 се споменават Κήτειοι ( хети) като съюзници на трако-трояните. От друга страна в хетски документи се говори за област Ахиява, т.е. земя на ахейците.  За първи път Ахиява е спомената по времето на цар Супилилилиума ( 1380-1340пр.Хр.). Сравним ли хетски, гръцки и български забелязваме нещо много интересно. Съгласно очакванията гръцкия има доста близки думи с хетския, но количеството изобщо не може да се мери с това на българо-хетските успоредици. Българите имат дори напълно идентични думи с хетите: НАС-НАС, ЕСМИ – ЕСМИ (аз съм), СИ-СИ ( тази, това), ТАТИ-ТАТИ, КУНА-КУНА (ръка), КУЙ-КУЙ ( кой-диал.)...   ГРЪЦКИ -ХЕТСКИ – БЪЛГАРСКИ   ФОТИА         -АГНИШ       –ОГЪН СТОМА         -АИС              –УСТА ЕКЕЙНОС    - АННИ          -ОНЯ, ОНАЯ АНАПОДОС- АППА           –ОПАК ДУЛОС          -АРАТ            -РАТАЙ ПЮРА            -ВАР               –ВАРЪ- горещина, жар КАФХИЕМЕ -ВАЛА           –ХВАЛА, ХВАЛЯ МЕГАС          -ВАЛИ           –ВЕЛИК МЕГАС          -ГАЛ               -ГОЛЯМ   ДАСОС          -ГАУРИ         –ГОРА ХЕЙМОНАС -ГИМА          –ЗИМА ДИНО            -ДА                 -ДАТИ -давам ДОЛИХОС    -ДАЛУГАСТИ –ДЛЪГОСТЪ -дължина ТЕЛЕ              -ДАЛУКИ     –ДАЛЕКО ЕЙМИ            -ЕСМИ           -ЕСМИ -аз съм ВАДИЗО        -ИЯ, ИТ         – ИТИ КАКОС          -ИДАЛУ        –ЗЪЛ ЗИГОС           -ИУКАН        –ИГО КАРДИА        -КАРДИ         –СЪРЦЕ СВЕНО          -КИСТ            – ГАСЯ ПЙОС            -КУЙ             –КОЙ ПУ                  -КУЕЗ            -КЪДЕ ЛАМПО        -ЛУК             –ЛУЧИТИ –лъча, светя От тези редове можем да си направим извод, че Йафетовите потомци са мигрирали в първите векове из Европа, Мала Азия и Централна Азия, като миграционните пътища не са запустявали дори на против. Изглежда, че многобройните племена са живели в съюз, който им е позволявал да пазят близка култура, език, обичаи, религия и всичко свързано с прогреса. Така, че хилядолетия на ред името им да се запази почти непроменено...       Арийци(Арии)      Официалните карти позиционират хетската империя  в източна Мала Азия и част от близкия изток, но според големия потенциал от военна сила, сведения за съюз и съвместни военни действия с многобройните тракийски и скитски царства можем да си представим една смайваща територия. Тази територия е населявана от народи с общото название арийци.      - Но арийците са от иранско потекло- казват някои и продължават с теорията как от онези територии са се разпространили арийците по нашите земи, но погледнем ли старите писания виждаме друго.     Прародината на старите арийци е на Балканите. Благодарение на Стефан Византийски ние знаем, че древното име на Тракия е Ария. Самите индийци смятат, че саките са потомци на кшатрия – воинската класа на арийците. Да не забравяме сведението на Аристофан, че саките, които знаем като скити са и траки. За древни балканци в Средна Азия разказва Плиний Стари локализирайки траките сарапари до Бактрия – земята която също е наречена Ария. Същият автор разполага кикони, туни и бризари на северозапад от Индия. Киконите са тракийско племе споменато от Омир, за туни, тюни пишат Херодот и Тукид, а в западна Тракия са локализирани бризеите.    Eто какво излиза. Така наречените “иранци” – скити, сармати, саки, масагети и алани са свързани директно с траките. Луций Ариан разказва за тракийски поход стигнал чак до Индия. Старият автор обяснява, че преди идването на тракиеца Дионис индийците се хранели с кора от дървета и сурово месо. Дионис ги научил на земеделие, скотовъдство, занаяти, показал им как да строят жилища и градове, дал им и религия като поставил себе си начело на пантеона. В Северна Индия е намерена особен вид керамика, чийто прототип не е от региона. Археолозите са се натъкнали и на оръдия на труда, които са доста по-различни от местните. Учените признават, че се касае за предмети, които са внос от други земи, но не уточняват откъде. Истината е, че съдовете, брадвите, кирко-копачите имат прототип на Балканите и по-точно Варненския некропол, Стара Загора, Чавдар-Кремиковци и т.н.    Дионисиовият поход е и така нареченото арийско нашествие. Както траките, така и арийците са бойци колесничари. Както траки, така и арийци жертват коне в гробовете на благородници.     Като логично, можем да направим заключение, че в онези далечни векове траки, скити и сармати са имали по между си някаква „имперска” организация. Често са се включвали в съвместни действия заедно с познатата на историята хетска империя, а и преди нея. А след замяната на тази със следваща, тези народи продължават контактите си, чак до издигането на Персийската империя (дори и тя е определяна като арийска). Именно от тези времена (по времето на Троя), изхождат и древните саги на скандинавците и изобщо северно-европейците. Трябва да отбележим, че всички днешни северни и западни европейци определят началото си от имена свързани с троянската война и тогавашните тракийски царе…    В по горни редове предполагаме, че след потопа народите бързо са се разпрострели на далеко, но последвалата ледникова епоха в силата си може би /25-15 в. пр.Хр./ е откъснала най-уязвимите от благоприятните земи за цели столетия. Така на север се образува изолирана група от племена, които пазят спомен от далечно минало, но си изграждат една дива и самобитна култура...   След този период постепенно нашите прадеди, при това вече организирани в силно общество са възобновили своите миграции на север-северозапад. Там в среща с техните стари побратими са образували националности отличаващи се от тези на тогавашния стар свят. В днешна Дания има разкрити могили в тракийски стил от онези времена, но за връзката на скитите с околните намираме сведения от Херодот:        Скити   „Земите, лежащи на север от царствените скити, са заети от меланхлените, народ особен, нескитски”;  „…отвъд се простира обширна степ, зад която обитават андрофагите, народ особен, съвсем нескитски. От всички хора андрофагите имат най-диви нрави: при тях няма ни правда, ни закон. Те са чергари, обличат се по скитски, но езикът е особен, нескитски; от всички тамошни народи само те употребяват за храна човешко месо”. За посещението на скитските земи от Херодот знаем, за времето - /Vв.пр.Хр./ също, но за времената за които той пише за тези племена и за техните особени нрави можем да гадаем. Така на пример можем да предположим, че самите народи са по тези и по далечни земи от 3-5, или 10 века преди неговото посещение. За едните твърди, че са употребяват за храна човешко месо, за други, че са били еднооки, а за трети че спят през половината година. За еднооките - знаем, че са били перфектни стрелци с лък  наречени така защото при целене примижат по навик с едното око. За други обаче, които са населявали земи из планината Урал Херодот пише: „казват, че всичките, както мъжете, така и жените, са плешиви от рождение, плосконоси и с големи челюсти; речта им е особена. . . нарича се тоя народ аргипеи”, бихме предположили, че става дума за хора от монголоидната раса.     Самите скити той дели на три категории: западни – земеделци, средни – чергари, и източни – царствени скити. Историкът започва своето описание на скитските народи с живущите около гр. Олвия, близо до устието на Дунав, един град, който, както се вижда, той лично е посетил.  „От другата страна на Хера се намират тъй наречените царски владения и живеят най-храбрите и най-многобройни скити, почитащи другите скити като свои слуги. На юг те се простират до Таврика, и до тържището на Меотийското езеро, наречено Кремна; техните владения често отиват и до р. Танаис (Дон)”.    Значи в самите скитски народи е имало някаква задруга. Едни са орали и сяли, други са властвали, като са се явявали и защитници на работливото население, имало е и такива, които са приемали елинската култура.    Помпоний Мела (I, 114) придава на всички племена, живеещи по брега на Азовско море, чертите на сарматите (савромати), или царските скити.    Изобщо първенствуващо племе между Дон и Кавказ по време на Херодот били савроматите.Ето какво съобщава за тях Херодот: “За савроматите разказват, че когато по време на сражението на елините с амазонките (амазонките при скитите се наричат “ойорпата”, което в превод на елински език значи “мъжеубийци” , а именно ойор-мъж, а пата-убива) на река Термодонта, елините удържали връх, те на три кораби отплували оттук обратно, заедно с всички хванати в плен амазонки; обаче в откритото море амазонките нападнали мъжете и ги избили. Носени от ветровете, техните кораби, които останали без весла, били изхвърлени от вълните в Крим на Азовско море – Крим лежи в земята на свободните скити. Тук амазонките излезли на сухо и като яхнали първото стадо коне, което срещнали, почнали да грабят скитските владения... Станало така, че скитите и амазонките съединили своите лагери и почнали да живеят заедно.” Също така се казва: “Савроматите  говорят скитския език, но отдавна развален, тъй като амазонките недостатъчно са усвоили тоя език. Относно брака, при тях се спазва следното правило: нито една девойка не се омъжва докато не убие един неприятел; някои жени при тях доживяват до старост и умират девици, затова че не са били в състояние да изпълнят това изискване.”     Според Диодор (II, 43), савроматите били колония, доведена от скитските царе от Мизия на Танаис.Това обяснява връзката на скити и траки, а особено мизи и сармати(царствени скити) Помпоний Мела (III, 34) и Тацит (Тракт. за Герм., 17) посочват близостта на сарматите до партяните. Заточеният в Томи (днешният град Кюстенджа в Добруджа) поет Овидий , който се научил да говори “на гетски, сиреч сарматски”, слага в устата на един старец “варварин” следната реч: “О, чуждоземецо! Името на приятелството добре знаем ние, живеещите далеч от вас на Истър. Има в Скития място, древните наричали неговите жители таври, не тъй далеко от Гетика. Аз съм от тая земя и обичам родината си. Този народ почита богиня Дева, която не познава брачния факел. Тя свещенодейства в храма и се почита повече от всички скитски млади жени”.     Херодот казва, че с името саки персите наричат амиргийските скити, които обитавали богатите житни местности в средна Азия (според Херил, 4 в.пр.Хр.). Друго скитско племе на Херодот (I,201) са масагетите, народ голям и силен, живеещ на изток от Аракс. Принасянето на жертва предимно от коне при скитите напомня масагетското жертвоприношение на слънцето (Херодот I, 216). Според Хипократ (da aer, 26), “скитският народ от студа е рус, защото слънцето не го пече. Бялото тяло се изпича от мраза и червенее”.    Забележителното е, че Херодот почти не го интересуват скитите земеделци, които с присъщата им неподвижност имали, с изключение на елино-скитите, много по-слаби контакти с гърците, отколкото богатите, подвижните чергари и особено царските скити – хора с висока култура, занимаващи се далеч преди появата на гръцките колонии с търговия, промишленост и изкуства. За тях Херодот казва, че се отличавали от всички народи, които той познава на света, с най-важното за хората качество на мъдростта и правдата. Царските скити с Анахарсис той поставя над всички и по ум (Херодот IV, 16). Тези царски скити са наречени също и „соколоти”. Това име присъства в египетските хроники на Мерентпа и Рамзес II:   Траки    „ пелестер-(палестинци)пеласги, дрд-дардани, вешвеш-веси, мешвеш-мизи, шерден-серди, шекелеш-соколити, лука-ликийци…”    В далечното минало, в балканската територия на скитите са регистрирани селищните имена Берое, Калатис, Суро-бара, Капи-Дава, Тамаси-дава, Томи. На юг от Стара Планина  срещаме  Берое, Каластра, Су-бара, Десу-Дава, Темнос, Томе. В Малка Скития тече река Сурос, а в същинска Тракия е локализиран Веду-Сурос. Веду означава вода, а сур(ос) може да се обясни с блг. сур-бял, сивкав, белезникав.Същият елемент сур намираме в разположената в земите на скитите Суро-бара.От Стефан Византийски знаем, че най-древното име на Дунава е Матоас. То бива считано за скитско от определена група учени. Благодарение на Страбон узнаваме, че в превод на гръцки Матоас означава ασιος-мътен, с мътни води. Тези данни показват, че не е имало особена разлика между езиците на траки и скити. Потвърждение получаваме и от приликите в личните имена. Скитските Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнеспоказват силна прилика с тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент,  Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион...  Скитската религия се различава коренно от тази на персите, но показва много общи елементи с тази на траките. Благодарение на Херодот знаем, че скитите правят олтари само на един единствен бог –Арес. Той принадлежи и на тракийския пантеон. Дори според Йордан в древността се е смятало, че богът на войната произлиза от средите на гетите. С интересно име е Гето-сур - скитското божество на слънцето и светлината. При траките този бог е назован Суре-гет. От работите на Хезихий научаваме, че скитите наричат месечината Мес(пле) . Траките също са  почитали  месечината,  индикация за нейното название получаваме от личното име Месак, то означава буквално месец, месечко.      Скитски украшения открити в южна Русия    Прилика срещаме и при откритите златни съкровища и при остриетата на стрелите с триъгълно сечение ползвани от траки и скити. На практика те са идентични и показват един и същ начин на изработка. Идентични са също върховете на копия и късите мечове на траки и скити. Както траките, така и скитите ползват щит наречен пелта. То е направен от преплетени пръчки и е покрит с няколко пласта животинска кожа. Етимология на трако-скитската пелта получаваме благодарение на стблг.плести, плетон-плета, преплитам.      Златна гравюра от Крим    В погребенията на двата народа често се полагат тела на коне, срещат се и колесници. Отново при двата народа над гроба на цар се вдига висока могила.    Друго общо нещо между траки и скити е консумацията на кобилешко мляко. При траките този обичай е свързан с времената от преди Троянската Война. За тракийската благородничка Харпалика се разказва, че баща й я научил да пие мляко направо от вимето на кобилата.    Според руската изследователка Олга Дашевская царските скити практикуват изкуствената черепна деформация. Александър Монгаит допълва, че този особен обичай се среща в Черноморските степи поне от времето на Бронзовата епоха. Й.Йорданов също представя интересни данни в своя работа, от която научаваме, че изкуствената черепна деформация се практикува на територията на днешна България от Каменната епоха.    Прилика между траки и скити намираме и в носиите. Знаем за това благодарение на археологически находки, а и на изображения от древността.           Най-интересното е, че скитската и тракийската народна носия са почти идентични на българската женска носия – факт показващ, че ние сме потомци на тези хора, които учените съвсем лекомислено обявиха за изчезнали.    Това, че траки и скити делят един и същи корени обяснява защо Стефан Византийски твърди, че скитите са тракийски народ. Дион Касий поглежда нещата от друг ъгъл, за римския летописец тракийското племе даки е клон на скитите. Страбон определя саките като източни скити, а много преди това Аристофан нарича саките траки. Страбон е и този, който причислява сарматите към скитите. За същите тези сармати Прокопий разказва, че са считани за част от семейството на гетите. Керамиката от Триполие е трудно различима от тази от културите на Варна, Пловдив, Хотница...    По време на Палеолита траки и скити са били един народ. В последствие, поради нарастване на населението на Балканите една част от хората е мигрирала на север – в Черноморските степи. От там следват преселения и по други места. Ясна граница между траки и скити не е имало. Понеже и двете групи са от един произход и имат близки езици и култура, взаимното съжителство е било лесно. Скити живеят в тракийските територии на юг от Дунава, а траки обитават и Черноморските степи.    Когато римляните покоряват Тракия, скитите остават свободни и не изчезват мистериозно както твърдят някои учени. Тези скити са наречени хуни в по-късно време. Приск Панийски – най-големият авторитет по бита на хуните не споменава нито веднъж за хора със странен вид. Той нарича Атила и Бледа царски скити, определя дрехите на Атила като скитски, нарича песните за него скитски. Хунската материална култура не се появява в Източна Европа едва през /IV в./, тя си присъства много по-рано защото е скитска. Така наречените хунски котли са ритуални скитски котли, които ги има в Добруджа още пред първото хилядолетие преди Христа. Останалата хунска материална култура не се различава от скитската от по-ранни времена. Самото име хуни се обяснява със стблг. „унии”-по-добър, в смисъл на благороден. Така наречените хуни са царските скити споменати от Херодот. Става дума за едно силно доминантно племе, на което всички останали жители на Черноморските степи са били подчинени. Дори и името скити се тълкува на български език.     Нека помислим какъв е смисъла и на думата българин.    Ар на всички стари арийски езици означава светлина, светъл. Във много научни среди са стигнали до заключение, че всички скитски и тракийски народи са огнепоклонци, но и слънцепоклонци, както и поклонници на светлината. Всички те правят олтари само на Арес (интересна прилика на бога на войната с „ар”) Славяните почитали Световид и под имената Хорс, Дажбог, Ясен, Яровит, Радогост, Троян и др. и като негов символ употребявали свастиката (арийски символ познат и при траките), която изобразявали както по дрехите си, така и по съдовете си, по оръжието си и по разни други предмети. В хералдическия паметник на един документ от /ХІVв./, в който има печат, изобразяващ свастика с четири раздвоени стрели в края на кръста, във вид на слънчеви лъчи. Но което е най-важното, свастиката е придружена от славянското си название БОГАР. Този безценен за нас документ е обнародван още през /1855г./ в Берлин от Ed. Gerhand в Grieeshische Mytologie, а през /1909г./  отбелязан от Болсуновски в горецитираното му съчинение “Жертвеник Гермеса-Световида”. Важното изображение обаче не бе посочено от никого като документ за названието и произхода на българите, при всичкото му очевидно отношение към тоя въпрос. Този надпис е най-старинното и най-прямото и действително българо-славянско име на бога на светлината, както Аркон означава бял, тоест светъл кон. Както казахме, АР е арийският корен на названието на светлината, а пък БОГ е коренът на тракийското БОГ(ОС), БОГ(АС), БАГ(АС) или БАГА – тракийското название на общото понятие “Бог”    Както бяхме посочили по горе Гето-сур е скитското божество на слънцето и светлината. При траките този бог е назован Суре-гет, където „сур”е светъл(слънце), а „Гет” е бог. По късно това се взаимства от Gott – Бог, което навлиза в заподните езици. Да не пренебрегваме факта, че така са наречени и тракийски племена – Гети – Готи.    И така славянското име Богар – Бог на светлината, както по старото Гет – Гот –Бог, да не забравяме и най- старото гутеи- кутии- кути гури- кутригури - божи народ, народ на светлината…- българи. Дори руските духовници редили летописи през /ХVІ-ХVІІв./ използват израз за учени и боголюбиви мъже – болгари сущих словен. Все чуваме нашето име! А да не забравяме как е тълкувал още Раковски погърченото име пеласги:    Пеласги   "Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги , кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им”.(Че гръцките описатели много странни речи писани с б са писали с п върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла, а днес Мпелитса! Много днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките- преди всичко Балканите с Румъния), части от Мала Азия, Русия и др. Затова няма да сме далеч от истината, ако предположим, че истинското име на този народ е било БЕЛАРГИ, БОЛГИ или БЕЛГИ. Съществува и втори гръцки вариант на транскрибиране на името - ПЕЛАРГИ, който българският учен Йордан Табов аргументирано свърза именно с етнонима на българите . ПЕЛГАР и БЪЛГАР. Това е последния знак от думата означаващ сричката:   което е равнозначно на "българи". Сравни ПЕЛ АРГ+и– БЕ/Ъ/Л ГАР+и . Илирия пък е главно място на локализиране на кутригури (готи) от чието племенно название е образувано и по-късното българско название на тази област Котокия или Кутмичевица. За нахлуване на кутригури, и славяни учените определят /VІІв./, или готи /Vв./, но по гореописаното се оказва друго. За причина на изчезването на това име можем да изтъкнем асимилирането на пеласгите от елините в периода /ХV-ІVв.пр.Хр./ И по късното прогонване на част от останалите.      След като отделихме време за Арийските народи на север от Дунава- траки, скити,(гети, даки) , на изток до планината Урал- сармати, до  Каспииско море- масагети до Китай- саки и др. както и тези на същинския Балкански полуостров, а и на Мала Азия – мизи, серди, илири, дардани, гали и много други, нека обърнем внимание и на пеласгите населявали егейския архипелаг и южната част на Балканския полуостров.    Пеласгите, македонците и фригите са един и същ народ. Всъщност пеласгите не са нещо по различно, само това, че са заемали територия, която е трябвало да освободят на елините.    “Книгите както на фригийците, така и на мизийците”, пише Страбон: “ни връщат във времената преди Троянската война.” - Как е възможно, ако фригите и мизите не са имали собствена писменост?     Платон признава, че гърците са заели и ползвали фригийски думи като pyr и hydor. Павзаний и Херодот съобщават,че е имало спор между фрийгийците и египтяните относно това, кой от двата народа е по-древен.  Херодот разказва,че фараон Псаметих е провел опит, които го е убедил,че фригийският език е по-стар от египетския Ако фригийският език е бил на възрастта на езика на египтяните, или по-стар, само от това вероятността фригийската писменост да е предшествала гръцката придобива почти сигурни измерения.     Кои са били фригите (или фригийците), които по времето на Троянската война са изписвали имената си върху своите щитове, пращали са писма до своите роднини, както и са си записвали различни гадания? Страбон отговаря: “Фригите са бриги, тракийски народ.” Херодот потвърждава, че “според думите на македонците, тези фриги са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, и са били съседи на македонците, към  /1100г.пр.Хр./ са се заселили в Мала Азия със столица Гордий по името на първия си цар. И така, откриваме две тракийски племена, живеещи в съседство – фриги и македонци. Какво друго можем да научим за тях? Помпей Трог ни казва категорично, че в стари времена държавата на македонците се е наричала Ематия /днешна Стара планина/, а населението й – пеласги. Това е било преди /757г.пр.Хр./, за когато се твърди,че македонската държава е била организирана от Каран (версия но името Крун-м). Някои градове в Тракия и Македония обаче продължават да бъдат наричани “пеласгийски” чак до Пелопонеската война/Vв.пр.Хр./, след което първоначалното име постепенно изчезва. Херодот добавя, че пеласгите можели да добиват реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на гърците, а също и че атинският акропол е бил построен от пеласгийски архитекти. Вече споменахме факта, че пеласгите са властвали в морето, което означава, че са били вещи в корабостроителството и навигацията.      Мястото около днешна Атина, е било обитавано още преди 3 хил.г.пр.Хр.    Така наречения Акропол е бил най-старата обитавана част и се издига на около 80 м. над цялата равнината. Учените твърдят, че през /1800-1500 г.пр.Хр./ на хълма е съществувал царски дворец, НО НЕ УТОЧНЯВАТ КОЙ НАРОД Е ЖИВЯЛ ТАМ. Защо?  Другото интересно е, че около /1300г.пр.Хр./ същият дворец бил укрепен с дебела стена с девет врати, която била наречена ПЕЛАЗГИКОН.  Затова, когато самия Херодот, бащата на историята, ни казва, като свидетел, че пеласгите са построили Атинския акропол, ние наистина можем да му вярваме.  В по-късни времена мястото на хълма било запазено само за светилища. Били издигани много храмове. И така до /Vв.пр.Хр./, когато според учените е започнал строежът на Партенона.  А сега нека сами да видим какъв елемент има изобразен на фриза над колоните на Партенона? Вгледайте се внимателно:       символа на фризовете !   Характерния за траките елемент върху плочката от Градешница , който от древни времена е бил символ за територия на Тракия /д-р С.Гайд/. Въпросния символ д-р Гайд още го превежда като "храм в/на Тракия".    Заграденото на снимките е тракийският знак. На първата снимка той присъства на плочката от Градешница „5000* г.пр.н.е.” и на монета, датирана от учените /VІІв.пр.Хр./       На снимките по-долу е сниман същия тракийския знак в храма до Старосел /Четиньова могила/. А на втория фотос се вижда, че същият знак го има издълбан в скала до Плиска.            ...това пък е храма на Аполон в древното светилище Делфи-Гърция. Според археолозите е от /VІІІв. пр.Хр./ Но тези знаци не са ли същите като тракийските символи от храмовете в Свешари и Старосел.            А това пък са фасадите на сградите в Милет, за които археолозите твърдят че са от /VІв.пр.Хр./   Вижте какво е писал Херодот в неговата „История”- „..Лакедемонците и Атиняните са на първо място, първите между Дорийците, вторите измежду Ионийците. Тези две нации Ионийската и Дорийската в действителност са били най-известните преди, едната бидейки пеласгийска, другата елинска. Първата никога не е напуснала и излязла от своята територия, а втората сменила често местоположението си. Елините в действителност са живяли първо във Фтиотида  при царуването на Девкалион, а при това на Дорис, син на Елен, страната наречена Хистиотида, в подножието на върховете Оса и Олимп. Изгонени от там от Кадмейците-траки,те се установяват в подножието на Пинд. От там преминават в Дриопида, после в Пелопонес, където са се нарекли Дорийци.” Херодот в прав текст пише, че елините, когато ги прогонват траките кадмейци от Олимп се установяват в подножието на планинския масив Пинд (Пиндос), а последствие напускат това подножие и отиват на полуостров Пелопонес, но вече се наричат дорийци. Но най-важното за в текста е, че йонийците всъщност са траките пеласги!    В карта от книгата "По следите на първите гърци" проф. Ян Бест и Сибила фон Реден изобразяваща /ХVІІ в.пр.Хр./. В нея над 80% -90% от територията на Гърция е била населена с хора наричани в Античността траки, а по-късно, в Ранното Средновековие българи.    В.Георгиев (цитиран от Порожанов) изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита.  Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.     След като се установяват в Спарта, дорийците /елините/ нападат пеласгите и завземат тяхната столица (дн. Атина). Това става /VІв.пр.Хр./     Херодот твърди, че пеласгите /йонийците/ никога не са напуснали своята територия. И още пояснява, че около /ХVІв.пр.Хр./ обитавали малоазийските крайбрежия и Егейските острови. А през /VІІв.пр.Хр./, ”изхождайки главно от Милет, основават редица колонии по черноморското крайбрежие”. Истината е, че в новите им колонии се разпространява елинската култура. От това следва, че до /VІв.пр.Хр./ голяма степен от пеласгите (йонийци) на истина са погърчени и асимилирани.     Елините- данайци упражняват своя натиск върху всяко население с, което се сближат.    1- възприемат по високата култура и се внедряват във висшето общество;         2-трансформират всичко възприето заедно със своята идеология за „свободни и варвари” го налагат като мода, а друг път с насилие над по слабите; 3- организират военни акции срещу съседни царства, които не желаят да се трансформират към елинската култура; 4- в отдалечените земи, където нямат никаква власт се възползват от правото да създават търговски колонии, или обсебват вече създадени чрез, които оказват значително влияние на местното населението.     Въпреки тази офанзива завладяването не е толкова лесно, бързо, нито пък съвсем успешно. Повече от десет века елинската цивилизация се бори да се загнезди по устойчиво в големи части от Егейския регион, както и в отделни полиси на Средиземно море, Черно море и по поречията на реките в Скития. Старите гърци се възползват от всички постижения на Пеласгите Траки. Те вземат героите от тяхната история, правят ги свои богове. Така променят и религиозните възгледи на местния народ. Асимилират го и със всички възможни средства се стремят всичко негово да се нарича елинско…    Омир е познавал пеласгите в Додона, както и тези от Крит, и ги нарича dioi, тоест удивителни или богоподобни.    Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес.    Учените намират сведенията на античните автори за "пеласгите-тирсени - тирени- предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на Гърците. Някои древни автори считат, че тирените (етруските) също са били пеласги. "Хеланик от Лесбос /V в. пр.Хр./ казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски". Това съобщават и др. гръцки автори –Тукидид и Страбон твърдят, че 17 поколения преди Троянската война /1184 г. пр.Хр./, значи пеласгите са се заселили в Италия още около /ХVІІІв. Пр.Хр./ Нашите предци основават и Рим от където по късно биват изгонени, но и до днес из Италия се срещаме съвсем непринудено със българското име на реки местности и др. носещи си ги от незапомнени времена.    Учудваща е целенасочената политика на елините срещу траките, а в последствие и срещу българите. За първите четири способа от /ХVІ-Vв.пр. Хр./ се писа по горе, но с усилване на влиянието се увеличават и начините за натиск. Така още след развитието на по модерната писменост (на пергамент и др.) както и на някаква културна революция в елинския свят започва една офанзива на гръцки писатели и власти. Наред с целта си да описват събития и нрави, използват перото и за манипулиране на историята. В същото време под различни предлози, на всякъде където придобият достъп до други източници за информация, правят всичко възможно тя да бъде унищожена, или преиначена. Всякакъв спомен за култура и писменост да изчезнат. Така се поражда идеята вековете преди елинистичната офанзива да се наричат „тъмни векове”, „геометрична цивилизация” или „Омирова епоха”. За Омир така и не е станало ясно мъж ли е, жена ли е , сбор от много хора, или сбор от легенди? Вече сме писали по горе как самите гръцки писатели признават, че така наречените техни богове са живели в стари времена тракийски истински герои оставили следа в световната история. Това изкуство да присвояват чуждите спомени, а после да заличават оригиналите се пренася и в по новите времена...