Постинг
21.08.2006 02:06 -
Невъзможната любов на Лилит
Автор: autumnharmony
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1042 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2006 03:53
Прочетен: 1042 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.08.2006 03:53
На връщане от танците срещнах една сукуба. Понеже и двамата нямахме какво да правим - все пак луната беше изгряла вече - поседнахме на раздумка. Казваше се Лилит.
- Накъде си тръгнал? - заговори ме тя, сякаш знаеше, че в кожата ми на вълк се крие един обикновен горски дух.
- На никъде - казаха аз, - гората е моят дом.
Оказа се, че тя само минава през нашия лес. Били я подгонили някакви демони, с които точно в момента тя не искала да се съвокуплява. Изглеждаше натъжена.
- Какво има? - попитях я.
Разказа ми за един младеж от едно село, което се намирало недалеч от тук. В момента той бил ни жив, ни умрял.
- Разбираш ли - тя се загледа в черното пространство между стъблата на заобикалящите ни дървета. Крилата й за момент се разтвориха едвам доловимо и лунната светлина проникна през ципата им, където се видяха малки кръвоносни съдове...
- Бях решила да вечерям с този мъж - продължи тя, - но още първата нощ нещо ме накара да не изсмуквам всичките му сили наведнъж... - дрехата й беше съвсем оскъдна и прозрачна. Сега разбрах, че едва ли имаше мъж, който да е устоял на което и да е било от тези нощни създания. - Тогава май по-скоро си мислех, че е много апетитен и просто си го оставям за следващия ден. Винаги е по-сладко, когато отнемаш живота им на малки сладки порции. Но той сякаш беше по-различен от останалите. Още в онзи момент явно бях доловила нещо по-необичайно у него.
Три поредни нощи тя го бе любила докато той загуби съзнание, но всеки път бе оставяла грам живот в тялото му.
- Осъзнах - обясни ми тя, - че не мога без този младеж. Реших, че го искам за всички нощи напред. За пръв път удоволствието беше по-силно от инстинкта ми за хранене. И сега той е най-скъпото ми нещо - не искам да го деля със сестрите ми.
Едва сега забелязах раните по ръцете й - явно се беше борила с други сукуби, които са искали да довършат "плячката" й.
Черен облак закри лунния диск за момент и когато отмина, един лъч освети бузата на Лилит. Забелязах сребристи следи от сълзи. Тя плачеше.
И тогава всичко ми стана ясно. Лилит имаше чувства към онзи мъж и сега се двоумеше дали да жертва част от своята същност и природа, за да бъде с него или да остане напълно свободна. Защото ако останеше с него и без да подтиска поне малко гласовете в ума си, това би погубило онзи, който толкова желае и обича.
- Накъде си тръгнал? - заговори ме тя, сякаш знаеше, че в кожата ми на вълк се крие един обикновен горски дух.
- На никъде - казаха аз, - гората е моят дом.
Оказа се, че тя само минава през нашия лес. Били я подгонили някакви демони, с които точно в момента тя не искала да се съвокуплява. Изглеждаше натъжена.
- Какво има? - попитях я.
Разказа ми за един младеж от едно село, което се намирало недалеч от тук. В момента той бил ни жив, ни умрял.
- Разбираш ли - тя се загледа в черното пространство между стъблата на заобикалящите ни дървета. Крилата й за момент се разтвориха едвам доловимо и лунната светлина проникна през ципата им, където се видяха малки кръвоносни съдове...
- Бях решила да вечерям с този мъж - продължи тя, - но още първата нощ нещо ме накара да не изсмуквам всичките му сили наведнъж... - дрехата й беше съвсем оскъдна и прозрачна. Сега разбрах, че едва ли имаше мъж, който да е устоял на което и да е било от тези нощни създания. - Тогава май по-скоро си мислех, че е много апетитен и просто си го оставям за следващия ден. Винаги е по-сладко, когато отнемаш живота им на малки сладки порции. Но той сякаш беше по-различен от останалите. Още в онзи момент явно бях доловила нещо по-необичайно у него.
Три поредни нощи тя го бе любила докато той загуби съзнание, но всеки път бе оставяла грам живот в тялото му.
- Осъзнах - обясни ми тя, - че не мога без този младеж. Реших, че го искам за всички нощи напред. За пръв път удоволствието беше по-силно от инстинкта ми за хранене. И сега той е най-скъпото ми нещо - не искам да го деля със сестрите ми.
Едва сега забелязах раните по ръцете й - явно се беше борила с други сукуби, които са искали да довършат "плячката" й.
Черен облак закри лунния диск за момент и когато отмина, един лъч освети бузата на Лилит. Забелязах сребристи следи от сълзи. Тя плачеше.
И тогава всичко ми стана ясно. Лилит имаше чувства към онзи мъж и сега се двоумеше дали да жертва част от своята същност и природа, за да бъде с него или да остане напълно свободна. Защото ако останеше с него и без да подтиска поне малко гласовете в ума си, това би погубило онзи, който толкова желае и обича.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 373