Може би трябва да съживим друг вечен работнически принцип, който бе насърчаван през индустриалната революция в САЩ. Идеята, че хората които работят в завод, трябва да го притежават, е дълбоко вкоренена в културата на работническата класа. През ранната индустриална революция в края на 19-ти век, работещите хора приемали за даденост, че е естествено работниците да притежават фабриките, в които работят. И всичко друго е атака над основните им права като свободни граждани. Също мислели, че наемният труд не е по-различен от робството. Различни са само защото е временен, след което може да си свободен. Един от начините да си свободен е като притежаваш собствени средства за производство. Отнело е много усилия да се извадят тези идеи от главите на хората, но те все са още там и са много уместни. Гръцкият философ Платон казал: "Отношението на доходите между най-високи и най-ниско платения работник във всяка организация не трябва да надхвърля 6 към 1." През 1923 година банкера Джей Пи Морган заявява: 20 към 1. Днешната разлика в заплатите на най-високия и най-ниския пост в глобалните корпорации може да надхвърля 500 или 1000 към 1. Когато неравенството достига 500 към 1 богатите и бедните се превръщат в различни породи. Повече не са членове на една и съща общност. Изгубва се сходността в интересите. Затова е трудно да се създаде общество и да съществуват добри приятелски връзки сред класови различия, коите са толкова големи.