Като всички потискани човешки същества в историята, модерния роб се нуждае от своята мистика и Бог, за да потисне болката, която изпитва и страданието, което го измъчва. Но този нов Бог, на който предава душата си, е нищожен: едно парче хартия. Една цифра, която има стойност, само защото така сме решили. Заради този нов Бог модерния роб учи, работи и продава себе си. Заради този нов Бог робът принизява себе си. Съгласява се на всичко, защото вярва, че ако притежава повече пари ще се освободи от принудата и насилието. Като, че ли самото притежание може да донесе свобода. Освобождението произлиза от владението на самия себе си, от желанието и волята за действие. Намира се в самото човешко същество а не в претежаването. Трябва да реши да не се подчинява и да не слугува. Да бъде в състояние да се откаже от някои свои навици, които колкото и незначителни да изглеждат, трябва добре да прецени. Съвременният роб е убеден, че не съществува алтернатива на днешната световна организация. Примирява се с този начин на живот, защото мисли, че няма друга възможност. В това се крие силата на днешните господари, искат да повярваме, че тази система, колонизирала цялата Земя, е краят на историята. Убедила е потиснатата класа, че да се пригоди към тази идеология означава да се присоби към света, такъв какъвто е и такъв какъвто, винаги е бил. Мечтите за друг свят са се превърнали в престъпление, осъждано в унисон от медиите и всички управляващи. В действителност злодей е всеки, който подържа съзнателно или не, психическото заболяване на доминиращата социална органазация. Няма по-голяма лудост от тази на съществуващата днес система.