Теорията за конвергенцията се появи твърде отдавна през ХХ век. Както ви е известно от историята, социалистическото движение се е разделило в началото на ХХ век на онова, което се наричат болшевики и меншевики. Разликата между двете не беше особено забележима. Тъй като меншевиките искаха да постигнат същите цели, но само, че с доста по-бавни средства - по-скоро реформистки, отколкото революционни. Но остава фактът, че докато болшевиките победиха на Изток, меншевиките спечелиха на Запад. Това е нещо, което повечето хора в бившите формално социалистически страни не проумяват. Според теорията, популярна предимно в левицата и социалистическите партии, че някой ден това разделение между болшевизъм и меншевизъм ще приключи. Че болшевиките ще поомекнат. Те ще зарежат своята революционна страст и насилническа природа. Ще станат онова, което наричат "социалисти с човешки лица". Докато Запада увеличи социалистическото си съдържание в себе си. И сетне няма да има разлика. Ще произтече сливане между тези две - между Запада и Изтока. Накрая в средата на осемдесетте, Те внезапно схванаха, че кризата на социализма е навсякъде - на Запад и на Изток. На изток Горбачов започна своята перестройка, защото социализмът повече не произвеждаше. Той фалира. На Запад имаха същия проблем, който ги съпровождаше. Социализмът се превърна в голямо бреме за националните икономики. Те неможа да го издържат. Затова Те решиха, че трябва да има сливане. Когато Горбачов излезе, лансира своята политика за "нашия общ европейски дом". На Запад формулираха това като "европейска идея" В действителност това беше социалистическа идея. На Изток то беше формулиране като реформиране на Съветския съюз. Това беше опит за конвергенция. На практика опитът беше неуспешен. Защото съветската система не можеше да издържи тази степен на свобода. Доколкото тя беше предоставена на хората, за да придобиват всичко. И да свалят Системата. В Източна Европа - по същят начин, както и в бившия Съветски съюз. Така, че конвергенцията спря, защото нямаше какво да се слива. Тя продължи на Запад под названието Европейски съюз. Но не се разпростря на Изток. Малко по малко започна да поглъща и източноевропейските страни в своята система. Източна Европа стана членка на Европейския съюз. И по този начин беше свързана към тази идея, към този проект. И накрая в Съветския съюз или по-точно в Русия имаме процес на реставрация, започнат от Путин и другите. КГБ завзема властта. Те възобновиха политиката на Съветския съюз в международните отношения, като се мъчат да възстановят навсякаде онази свера на влияние от съветски времена. Следователно, веднъж щом това беше утвърдено, те подновиха своите усилия за конвергенция със Запада. И в сегашния свят Европейския съюз прави Путин много щастлив. А той е твърде критичен към всичко на Запад. Независимо дали това са националните правителства или интернационални организации, с изключение на една - Европейския съюз. Той не пести суперлативи по негов адрес - в своите статии, в речите си. Спомняте ли си неговото слово в Мюнхен? Само го погледнете. Той със сигурност почуства, че сега може да се върне към стария проект. Социалистическата утопия е красива. С изключение на това, че няма пари за нея. Затова постоянно страда от безпаричие. Което често се случва със социалистическите системи. Европейския съюз не прави изключение. Сега той е в дълбока криза на т. нар. национални дългове. Което в действителност е последица от социализма, която националните икономики не могат да понесат. Изглежда, че го водят към фалит, както Съветския съюз - твърде скоро.