Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06 20:55 - ИНТЕРВЮ: Циско Уийлър разказва за себе си и майндконтрола на илюминати. Част втора.
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове:
0



Морис: В каква времева рамка ще да е било това?

Циско: От 1948-9 чак до 60-те.

Морис: Как започна процеса на излекуването, изключвайки доколкото е възможно повече от програмирането, което ти е било причинено?

Циско: Като стабилизирах себе си. Като направих така, че да бъда на сигурно място, на което да мога да си върша работата, без да бъда инфилтрирана. Като искрено направих това усилие да се предвижа в посока оздравяване, на всяка цена. Да работя усърдно върху спомените програмирането си, и да стана търсач на истината. Да разбера, да открия, без значение какво ми е било причинено, исках да знам какво е било причинено. Ако човек не знае къде е бил, не може да знае къде отива. За мен беше много важно да тръгна в посока оздравяване, защото веднъж след като осъзнах какво ми бяха причинили, и дълбочините на програмирането, възнамерявах да стоя отстрани и да не казвам нищо, да мълча, да не го изговарям... Щях да победя програмирането, което беше да не чувам зло, да не виждам зло, да не правя зло. Аз щях да кажа. Аз щях да издам. Това беше моята целеустременост, която ми помогна да се боря с травмата от това да знаеш какво трябва да научиш за себе си. Морис: Трудът, който трябваше да свършиш, за да постигнеш тази степен на изцеление - какво включва това, в смисъл на боравене със спомените ти?

Циско: Трябваше да се изправя лице в лице с болката, с мъченията, да посрещна собствените си страхове от непознатото, да се изправя срещу факта, че баща ми не ме е обичал, да се изправя лице в лице с факта, че травматичното обвързване не е любов, без значение какво казват за името на любовта, любовта не участва в това нещо. Трябваше да се вгледам дълбоко в себе си и да преоткрия тази искрица живот, която беше останала, защото те така те дехуманизират, докато те програмират да бъдеш техен роб, че за някои светлината изгасва и няма надежда, но аз бях сред късметлиите. Имаше останала някаква надежда като светлинка, и тази светлинка направи възможно да имам смелостта и нужната сила да се отправя към лечението и оздравяването.
Циско: О, определено. Дори и в онези моменти, в които отивахме да се срещнем с нашия терапевт, дресьорите ни седяха на стълбите на сградата, в която щяхме да влезем, за да отидем при терапевта - за да ни е ясно, че ако кажем нещо, което ще разклати фамилията или ще я разобличи, ще си платим за това по-късно. Те винаги ни чакаха. С други думи, забавлявайте се, наследете се на терапевта си, но ние сме тук и ще ви чакаме, когато излезете. Мъчението, което следваше - че трябваше да се изправим лице в лице с тях всеки път, когато отивахме при терапевта ни, трябваше да приемем, че те може да са зад всеки ъгъл, или дори да те избутат извън шосето на път към терапевта. Могат да подпалят къщата ти, или може да пратят куршум в главата на детето ти, или през прозореца на спалнята ти, или ще те докопат по един или друг начин. Трябва да се справяме със заплахите, с лъжите. Така беше в началото на работата ни с терапевта. Само преодоляването на травмата от тези заплахи би накарало повечето хора да си останат вкъщи. Само че за нас и другите оцелели, това ни направи толкова ядосани, че решихме, че ще се борим с тях, дори до смърт, защото нищо не е приключило, докато Бог не каже че е приключило. когато Той каже, че е приключило, тогава всичко е наред, можем да се приберем вкъщи. Ние ще се борим с това. Ние ще спечелим.

Преди, когато бяхме под контрол над ума и спомените ни бяха отнети, ние нямахме избор. Ние нямахме думата в това, което ни причиняваха. Но този път е различно. Ние имаме глас. Ние можехме да влезем в кабинета на терапевта, или имахме избор да не го направим. Но да имаш възможността да кажеш дори и до смъртта си аз ще ходя на терапия, аз ще продължа по този път от това идваше много сила, защото всеки път, когато правехме крачка в правилната посока, тя ни даваше силата, от която се нуждаехме.

Морис: Значи открихте много сила в гнева.

Циско: Дори когато ни сграбчиха, в първите пет години от терапията ни, а те наистина ни сграбчиха, и ни подложиха на мъчения, пускаха ни ток, дрогираха ни, и ни изнасилваха, отново и отново, те продължиха с тези неща през първите пет години. Дори и след травмата, все още си заслужаваше. Защото тогава за първи път вече знаехме, че сме човешки същества. Бяхме толкова дехуманизирани от травмата на контрола над ума, че просто това че имахме искрицата човечност, ни отвори очите за думите, "Аз не съм котенце" Аз съм дете, аз съм жена, някога бях малко момиченце. Всичко беше лъжа. Човек е склонен да умре за тази истина...

Морис: Спомена за травматичното обвързване... можеш ли да обясниш на слушателите ни какво е това и какво зачеше за теб в твоя случай?

Циско: Например, д-р Грийн. Той често ни слагаше в горещите клетки в пустинята, те бяха като бъчви за пот. Той идваше в пустинята при нас, след като бяхме държани без вода и храна няколко часа (на нас ни изглеждаше като дни). Казваше ни се, че бяха дни, но здравият разум ни говори, че са били часове. Тези клетки бяха така направени, че да можем да виждаме извън тях (като клетки за животни). В спомените ми, някъде вляво от мен имаше други клетки... с малки деца, 2, 3, 4 годишни. Грийн идваше там при нас и носеше маргаритка в ръката си, разхождаше се наоколо из мястото, където ни държаха в тези клетки, идваше при мен и казваше, Обичам те, не те обичам, обичам те... късайки листенцата. Ако кажеше "Не те обичам" знаех, че ще много съм загазила, защото вече ми беше показал предварителен пример, като отиде пред клетката вляво от мен и каза на малкото момиченце там, че не я обича, когато стигна до последното листенце от маргаритката. Тогава я извадиха и я убиха пред мен. С други думи, в този момент отнеха живота й, за да покажат властта му и контрола му, и какво ще стане, ако д-р Грийн спре да те обича.

Като дете не успях да разбера, с детския си ум, че това беше постановка. Убийството беше истинско, но истината е, че това бяха така наречените ";похарчими" деца. Колкото до мен, аз бях с илюминатска кръв, те нямаше да ме убият, защото имаха намерения за мен, бяха планирали целия ми живот. Част от това планиране е подреждането на сцената. Сценарият се разиграваше, когато д-р Грийн убиваше някое дете от клетките. Аз трябваше да съм свидетел на всичко това, защото беше демонстриране на власт. Ако това е обвързване с любовна травма, тогава Обичам те, д-р Грийн, обичам те много, много, много, защото ти можеше да кажеш, че не ме обичаш, и тогава аз щях да съм мъртва. И той ме "обичаше защото "пощади живота ми"- но това също ми показа властта, която има този човек. Опитайте се да обясните това на детския ум на едно дете, когато е само на 4 или 5 годинки.

Морис: Още колко деца бяха замесени в това, доколкото ти е било известно по онова време?

Циско: През 1968г аз знаех, че има над 2 милиона роба на МК-УЛТРА. Оттогава вече нямам осъзнаване или знание, защото вече не виждам документите или сведенията, за да преценя колко. Ако трябва сляпо да предполагам, бих казала може би 10 милиона.

Морис: Как знаеше, че са участвали 2 милиона деца?


Циско: Защото аз самата бях програматор и видях документираните сведения за това.

Морис: Значи са били способни да програмират жертви, които да програмират други жертви... как са успели да постигнат това?

Циско: Те те тренират за тази работа. Трябва да разберете, че вътре в структурата на илюминати има много нива на системата. Моите майки бяха тренирани на програмиране. Това е на ниво илюминати.

Морис: Тренирали са те на техники за програмиране?
Циско: Да.

Морис: Върху какви хора те караха да прилагаш това програмиране? Те бяха ли други членове на илюминатските семейства?

Циско: Всички те бяха илюминатски деца. Ние не работехме извън структурата на илюминати.

Морис: като член на фамилията на илюминати, какво възнамеряваха за теб, защо искаха да те програмират?

Циско: Едничката цел - в най-дълбокия слой на системата - майки на лъжата. Те са основата. Всеки има три майки, които са на пиедестал - едничката им цел е да управляват и властват с антихриста като негови царици, когато той се възкачи на трона. Както бог има булка, така и луцифер има булка, и тази булка са майките на тъмнината. Това е основата.

Морис: Кой ще да е тази антихристка фигура? Чувал съм името "Лорд Майтрея" Това някой кандидат ли е?

Циско: Той е един от предвестниците, последовател. Трябва да разберете системата от вярвания на луциферианството и начина, по който е разположена структурата на илюминати. Тя е разположена според словото на бог - така че да може да стои, или пък да може да богохули за бог. Но когато бог прати сина си на земята, Христос имал 12 последователи, които го следвали. Антихристът ще бъде като три в едно, и той също ще има 12 предвестници. Тук участва Майтрея. Той е предвестник. Йоан Кръстител е бил предвестник на Христос.
Морис: Имаш ли някаква информация за това как ще го постигнат?

Циско: Те вече са го постигнали... като ни отнеха конституционните права... като създадоха държава в държавата, като кутия в кутията. Като създадоха глад навсякъде, като създадоха войни и слухове за войни, като направиха така, че американският народ и канадският народ вече да нямат свободите, които някога бяха техни.

Морис: В глобален смисъл, как се свързва това с онова, известно като Нов Световен Ред?
Циско: Новият Световен Ред е една група от хора вътре в илюминати, тринадесет основни кръвни рода, които властват над света и подреждат сцената, те играят сценариите, и ще има пълно изпълнение на постановката, която са планирали за американския народ, канадците, и останалия свят. Няма съмнение за това.

Морис: какви неща очакваш да се случат в бъдещето в тази връзка?

Циско: Вярвам, че хората по света някой ден ще се събудят, много скоро, и ще осъзнаят, че стоковата борса е банкрутирала, че светът е съкрушен във финансово отношение. Те ще осъзнаят, много скоро, че храната и зърното им са заразени, че полето на медицината им е доминирано от медицинските сили на илюминати, защото илюминати са инфилтрирали всички аспекти на живота ни. Те ще осъзнаят, че ние нямаме свободата дори да се застъпим за децата си, че думата на правителството тежи повече върху децата ни, отколкото нашата, те могат да ги вземат и да ги контролират във всеки един момент. Ние ще осъзнаем, че църквите не са това, което са изглеждали, че са - църквите са били инфилтрирани. нищо не е останало. Няма нищо, което не е било докоснато от илюминати и фамилиите им.
Морис: Какви елементи от системата на вярвания на илюминати и онова, което са направили - какви са основните елементи, които хората трябва да разберат?

Циско: Те трябва да разберат, че илюминати са сатанисти и че няма нещо, което не биха извършили. Те са богове за самите себе си. Те мислят, че са богове и служат само на луцифер. Те са дали клетви към луцифер, да му служат като на техен принц, като баща на светлината. Те са дали кръвни обети, че ще се погрижат за това, че ще то направят, че ще изпълнят края на времената, че ще видят как антихристът сяда на своя трон. Те правят това от векове.
Морис: Колко е важен контрола над ума за илюминати, упражняват върху членовете на собствените им кръвни родове? Това каква роля играе в прокарването на целите им?
Циско: Илюминати са много верни едни на други. Те са богове. Те гледат на себе си като на богове, и те отстояват в структурата на илюминати, сред царските кръвни родове, сред тринадестте властващи фамилии. Ако не сте потомствен наследник, няма да влезете в илюминати, защото това се предава от поколение на поколение от син на дъщеря на син, на баща... връзките са между всички във фамилията от поколения. Това не е нещо, което се е случило просто ей така.

Морис: Явно е нещо повече от някакви нормални междусемейни отношения, в смисъл, че те травмират и контролират членовете на собствените си фамилии. Оставам с впечатление, че това е важна част от продължението на целите им?

Циско: това е вярно, защото верността им е към луцифер, който вече ще наричам сатана, защото е той. Те вярват в доктрината на сатанизма, че ако властват като богове и се подчиняват на повика, който е повикът на луцифер към тях, защото са сключили кръвни обети с него, ще властват и ще управляват с него в ада. Те не се боят от ада. Те нямат страх от ада. Те вярват само в това, че ако правят каквото сата иска от тях, това което им казва да направят, ще бъдат като богове с него в ада и ще властват над хората в ада. Те ще станат богове с него. Това е голямата лъжа. Те вярват в това. какво мога да кажа? Това е дъното на доктрината. Те вярват, че ще бъдат богове в ада. И всички те искат да бъдат богове, защото гледат на себе си като на богове. както бог, те не попадат под ничия воля, освен под авторитета на луцифер. Луцифер е тяхната воля. Той им казва точно какво да направят, какво иска, и те ще го направят.

Морис: Значи те са минали на страната на...

Циско: На луцифер и неговите демонични същности, да, те са силно демонично обладани.
Морис: чувстваш ли дали баща ти също е бил жертва на програмиране?

Циско: Няма никакво съмнение в мен, че баща ми също беше множествена личност. Баща ми беше гений на всяко ниво, но имаше нежна страна, беше музикант както и сатанист. Както казах, той работеше за ЦРУ, беше 33та степен масон и нагоре - има много нива отвъд 33 между другото. той беше велик майстор при тях. Той имаше място във Великия друиден съвет. Беше много мъдър човек, просто не беше мъдър за правилните неща. Толкова е жалко, че учението му не е било приложено в други посоки - щеше да отиде толкова далеч. Не мога да уважавам баща си заради онова, което беше.

Морис: Мислиш ли, че е имал избор по тези въпроси?

Циско: Не. Не мисля, защото той беше потомствен. Той беше в капан, както аз бях в капан. Но разликата между мен и баща ми е, че имаше част от баща ми, която знаеше, дори и когато добрата страна от баща ми, която обичаше семейството си, работеше на работното си място, беше при военните - има истинска добра страна от баща ми. Той обичаше народа, обичаше хората и хората го обичаха. Но мисля, че имаше време в живота на баща ми, когато той осъзна какво е и какво върши, мисля че бариерите в собствения му ум, в собствената му множествена личност, се бяха сринали до такава степен, че той знаеше, но знаеше също и че е потънал над главата си. Щеше да му струва живота да се отдръпне или да смени посоката. Беше твърде навътре.
Морис: Очевидно разликата е, че ти избра, направи избора да се откъснеш и да се бориш срещу това.

Циско: Да. И има волево действие във фамилията, в семейството на илюминати, има волево действие там. И аз искрено мога да кажа, че нещата които направихме, ги направихме защото бяхме инструктирани. Бяхме програмирани да постъпим така, но когато светлината светна, и се потрудихме върху спомените си, и имахме свободен избор да кажем "да го правим ли или не?", системата ни не искаше. Искахме да постъпваме правилно, искахме тази надежда, този шанс да бъдем каквото наистина искахме да бъдем, което е вродено в нас, и това е да бъдем добри. Това е най-простият начин да се каже. Аз все още се чувствам много детски, чувствам се като дете, което иска да бъде добро. Не искам да съм лоша. Не харесвам какво ми беше сторено и не харесвам какво беше сторено на други. Не беше честно. Бяха унищожени много, много животи. Едничкото нещо, което исках да кажа е, че когато за първи път излязох от системата и Фриц работеше с мен всекидневно, аз го попитах, тези деца по света? техните баща изнасилват ли ги?. Той каза, "не, добрите бащи не изнасилват децата си. това много ме обърка, седях там, гледах го и казах, Наистина съжалявам тези деца по света, защото не са обичани. Той каза, о, но тях ги обичат и аз казах о не - ако бащите не изнасилват децата си, тогава значи не ги обичат. Аз мислех, че изнасилването е любов. Това е доста извратено.
Морис: Те просто са обърнали тези идеи наобратно.

Циско: Първият път, в който имах сълза в окото, беше, когато ми каза, че малките момиченца и малките момченца по принцип не са насилвани от бащите си, че това начинът, по който ние живеем, не е стандартът на живеене. И това ме разтрои до толкова много - това беше първият път в живота ми, в който почувствах сълза върху лицето си. понеже се чувствах толкова зле от това, че децата не са обичани от бащите си. И ми отне дълго време да разбера разликата, защото правилното е грешно, и грешното е правилно, така те програмират. Не е ли голяма работа, като се замислиш? Сещам се за това сега, и не мога да повярвам какви способности са приложили върху съзнанието ми и толкова много други оцелели по света. Колко далеч могат да стигнат.

Морис: Особено с децата.

Циско: В Иниокерн (Inyokern, град и област в Калифорния, бел.прев) имаха клетки по стените. Слагаха ни в клетките и маймуните трябваше да се грижат за нас. Имахме три. Една ни хранеше, една ни биеше, и една ни изнасилваше, за да бъдем дехуманизирани.

Морис: ... Боже... леле мале...

Циско: Все още се будя и ето ме в петдесетте ми години и когато работя по спомените си от Иниокерн в клетките - ами вижте, зависи какво искат в системата - ако искат точно определена част от ума да бъде точно определено нещо, те трябва да подредят сцената така, че каквото искат да се появи.
Морис: Слушахме интервю с Циско Уийлър, оцеляла от майндконтрола на илюминатската фамилия и правителството на САЩ.
Толкова много ти благодаря, Циско, че участва в това предаване. Знам че е много трудно да говориш за тези неща, и наистина се възхищавам на огромната ти смелост, като разобличаваш всичко това.

Циско: Благодаря ти много, благодаря ти, че ме попита.

 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 75660
Постинги: 207
Коментари: 64
Гласове: 76
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31