"Трябва всичко да разрушим, без да се съобразяваме с никой и нищо, преследвайки единствено тази цел: да разрушим всичко, което е възможно, и то възможно най-бързо."
- Йохан Адам Вайсхаупт,
официален създател на Ордена на илюминатите
Орденът на илюминатите е името на тайно общество с масонски отпечатък, което за първи път се появява официално през XVIII век. Със сигурност се знае, че е създаден в Инголщат, Бавария, на 1 май 1776 г. (датата на обявяването на американската независимост) от еврейския йезуит Йохан Адам Вайсхаупт (1748-1830) с финансовата подкрепа на банкерите Роршилд. Главната квартира на Ордена по-късно е преместена в Мюнхен (Бавария) - града, в който по-късно се установява и друго общество с гностична матрица - Обществото Туле на Адолф Хитлер.
По всяка вероятност сектата на илюминатите е съществувала много преди официалната й дата на основаване, тъй като названието й и езотеричната й доктрина съвпадат напълно с други предшестващи я братства, като това на испанските гностици Алумбрадос (означава илюминати) и на френските Илюминати. Братството Алумбрадос е създадено от самия основател на Ордена на йезуитите Игнацио Лойола. Съществува езотерична традиция, която определят като легенда на официалната историография и според която братството на испанските илюминати е създадено много по-рано, отколкото се предполага, или още в началото на XIV век. Според тази теза братството Алумбрадос се създава от тамплиерите, които Филип Красиви не успява да залови.
За членовете на Ордена на илюминатите на Вайсхаупт знаем, че се определят като продължители на хилядолетната традиция на посвещение на Децата на светлината (откъдето произлиза и терминът илюминати), или на същата мистична доктрина, която възхвалят евреите есеи. Структурата на Ордена има тринадесет степени на посвещение, членовете й изповядват култа към Луцифер, като се противопоставят на традиционните етични и духовни ценности. Една от основните цели е внедряването на членовете им във всички политически и военни групировки, които са в позиция помежду си, за да могат винаги да постигат желаната и удобната за тях политико-социална промяна. Като използват тази стратегия на действие, по принцип широко използвана от масонството (техни членове винаги са внедрявани в различни политически групировки), а също и от банкерите - Ротшилд, финансирали и двете воюващи страни по време на войните в по-ново време, стремежът на илюминатите е постигането на политико-икономически цели, обхващащи голям период от време. В програма им е заложено да свалят от власт монархията, да разрушат религиите, да сложат край на патриотизма и националните държави. И веднъж осъществили тези цели, най-сетне да пристъпят към създаването на една-единствена световна държава, поставена под управлението на банкерската каста, която реално финансира Ордена. Един вековен план, чийто израз днес откриваме в движението за глобализация, към която с цялото си сърце се стреми международният финансов елит. С други думи, крайната им цел е била (и все още е) да рзрушат социалния ред, изцяло почиващ на вселенската луциферианска доктрина. Резултат на философията им на действие е политическият лозунг Ordo ab caos (Ред, роден от хаоса).
Йохан Адам Вайсхаупт (1748-1830), наричан Спартакус, е вън от всякакво подозрение почитан йезуитски професор, който преподава канонично право в университета в Инголщад. Но зад маската на уважаван и почтен преподавател се крие истинското лице на Вайсхаупт, който лично ръководи сектата на илюминатите, организирана като пирамидална йерархична структура, разделена на степени на посвещение. В нея единствено адептите от по-високо стъпало имат право на достъп до информация за имената на останалите членове и за действителните цели на Ордена. Членството на посветените в по-високи степени се пази в пълна тайна заради което те си спечелват прозвището Невидимите.
Голяма част от членовете принадлежи и на други тайни общества, като заема престижни постове в клира, аристокрацията, магистратурата, войската и във всяка друга значима социална област. В редиците на знатните личности откриваме имената на херцог Карл Август, владетел на Саксония-Ваймар (1757-1828), херцог Ернст II, владетел на Саксония-Гота (1745-1804), Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832) и Йохан Готфрид фон Хердер (1744-1803). Благодарение на престижа на техни агенти, ползващи се с голяма авторитет и власт, илюминатите много бързо успяват да проникнат във всички масонски ложи и да установят пълен контрол.
Но точно когато сектата изглежда е постигнала голямо влияние, се случват някои непредвидени обстоятелства. На 22 юни 1784 г. баварският принц Карл Теодор издава забрана за участието на гражданите в тайни общества, ако изрично не е одобрено от държавата, в резултат на което много франкмасони са заставени да разпуснат ложите. Това не спира илюминатите да продължават да заговорничат необезпокоявани благодарение на прикритието, което им гарантират техни членове, внедрени в съдебната система. Но проблемите им не свършват дотук. Най-неочаквано барон Адолф Фрайхер фон Кинге оттегля членството си от организацията, а след него и много други, което по всяка вероятност се дължи на развихрилия се скандал около излизането на книга, разкриваща някои тревожни задкулисни игри на организацията. През април 1786 г. двама бивши членове на обществото - отец Косандей и абат Ренер, преподаватели по литература в Мюнхен, са извикани да свидетелстват за аморални прояви и антирелигиозни действия на свои сподвижници. В края на разследването съдът е принуден да издаде ограничителни разпоредби срещу тайното общество. Но мрежата от агенти на илюминатите се оказва изключително силна и влиятелна: тя има внедрени членове в разследващите и съдебните органи. Така Орденът на илюминатите остава невредим. В резултат на разследването Вайсхаупт загубва единствено правоспособността си на преподавател и е заставен да потърси убежище в Регенсбург, където продължава с още по-голяма решимост да придвижва напред подривните си планове.
Случайната смърт на член от сектата обаче става причина важни документи от Ордена да попаднат в ръцете на полицията. Неприятно обстоятелство, което изважда на бял свят плановете на обществото. След този случай са забранени всички тайни сдружения с недвусмислена присъда за илюминатите и за Ложата Великия Ориент. И така, на 11 октомври 1785 г. съдии разпореждат да бъде направен обиск на дом, намиращ се в Ландсхут и собственост на барон Ксаверий фон Цвак - съветник в Ордена на илюминатите и пръв вербовчик на новите адепти на сектата, както и член на Тайния Аеропаг - върховния орган на илюминатите. През следващата година се извършва обиск и в замъка в Шандерсдорф, собственост на барон Томазо Франческо Мария ди Басус.Така баварското на барон Томазо Франческа домогне до тайния архив на илюминатите - набор от документи и програми, откъдето стават видни истинските цели на тайното общество и които накратко са:
1. Премахването на монархията и на което и да било друго законно правителство.
2. Премахване на частната собственост.
3. Премахване на правото на унаследяване на частна собственост.
4. Унищожаване на патриотизма и лоялността към военните.
5. Премахване на семейството, тоест на брака като постоянна обвързаност, и на семейния морал. Разрешава се свободната любов, а възпитанието на децата се поверява на обществото.
6. Премахване на религиите.
Това са шест точки, които по тревожен начин изразяват идеологическите принципи на историческия материализъм, пропагандиран години по-късно с Болшевишката революция в Русия, чието подстрекателство е дело на масоните. Сред иззетите от следователите документи откриваме тайни записки, като на по-голямата част от тях автор е Масенхауззен - съветник в Мюнхен. Сред тях има тайни рецепти за приготвяне на блатна вода - химическо съединение за създаване на нездравословна среда. Намерена е и колекция от 130 копия на печати, принадлежащи на владетели, благородници и банкери.