Палестинската Накба
Накба, макар и слабо позната заради мълчанието и равнодушието, с което се отнасят към нея медиите, е палестински термин, който означава катастрофа. Това е денят на палестинската диаспора, когато от родните им земи се прогонват милиони араби, за да бъде основана израелската държава. Със своя заряд от болка и дълбока несправедливост денят на Накба е тъжна годишната, която и днес се отбелязва от всички палестинци по света. Накба е жестока операция за етническо прочистване на Палестина, а тъжният разказ на един израелски историк с голям авторитет има силно въздействие и буди съпричастност у милиони хора по света, макар че това драматично за палестинския народ събитие не намира отзвук в информациите на медиите, обслужващи италианските правителства през годините.
Покъртителните разкрития са на Илан Папе в книгата му Етническото прочистване на Палестина на издателство Фаци. За основа на твърденията си използва исторически документи от първа ръка, като например дневниците на Бен Гурион и протоколите от събранията на Съвещателния комитет - най големия орган, взимащ решение в Хагана. Прогонването на палестинците от родните им земи, където ще бъде създадена израелската държава, не е плод на отбранителна реакция спрямо арабските заплахи, а по-скоро преднамерено организирано действие от върхушката фракцията Хагана. Поне доказва, че деарабизацията на Палестина е залегнала в програма на ционизма още със създаването му - по времето на Теодор Херцел.Още през 1936 г. Бен Гурион писмено излага Първия план за етническо прочистване на Палестина. Планът А (на еврейски Aleph), след който ще последват и други, докато се стигне до този, който се изпълнява - Планът D (Dalet na еврейски).
Книгата наистина впечатлява с разкритията, които авторът прави, за многото мерзости, извършени от ционисткото управление, като непристойните му действия по нищо не отстъпват от жестокостта на нацистите. Съществува дори специален архив, който се поддържа с парите на Еврейския национален фонд, чиято задача е да събира цялата полезна информация, за да бъдат разрушени палестинските селища. До данните се достига или чрез измама, като се възползват от традиционното гостоприемство на местните арабски семейства, или със съдействието на местните дрени агенти. И когато стартира Планът Dallet, милициите на Хагана и терористичните банди Иргун и Щерн нахлуват напълно подготвени и осведомени за местонахождението на палестинските бойци и техните лидери, които трябва да премахнат физически, а също и за земите и богатствата които да заграбят. Но това не е всичко.
Изданието разкрива и ужасната истина за клането в Деир Ясин, чието изпълнение Хагана поверява на бандата Щерн от Шломо Шамир, за да не петни своето име. 254 палестинци са убити без да са оказали каквато и да било съпротива: сред тях много жени, деца и 40 новородени бебета. Стрелят срещу 30 деца, подредени в редица, смеейки се гръмогласно. Зверства, които нямат край. Хайфа е след любимите обекти на ционистите и истински етнически кошмар на палестинците. Още преди 1948 г. националистите от Иргун - терористична организация, която по-късно дава живот на партията Ликуд и е оглавена от Менахем Бегин, бъдещ премиер на Израел и последовател на Зеев Яботински, извършва многобройни атентати срещу мирното палестинско население в Хайфа, което дотогава съжителства в пълна хармония с евреите. Жив е още и споменът за бомбата, хвърлена срещу докерите, чакащи на опашка, за да влязат на работните си места. Целта е да се разбие единственият профсъюз на пристанищните работници, сред чийто членове има араби и евреи. Бомбата убива около 40 души. Преди началото на Накба членове на Иргун и Хагана се забавляват да хвърлят варели с експлозив от еврейските жилищни квартали, разположени над палестинските. Принуждават хората да излязат от домовете си на улицата, където отвисоко да ги покосят с картечници. А бомбардирането на пазара пред пристанището, където се струпва отчаяна тълпа е надеждата да се качи на лодка, която да я отведе към спасението, силно напомня на това в Сараево.
В книгата-обвинение на Папе се описват всички ужаси, включително и отравянето на водопровода в Акра, което извършват активисти от Хагана и от което пламва епидемия от тиф. Равносметката на палестинската Накба е 531 селища, изтрити от лицето на Земята, хиляди убити цивилни и повече от милион депортирани.