Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2018 14:36 - Истината която може би не знаете за Хелоуин
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 2322 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Естествено много ще рекат, че това е един безобиден ритуал който, по аналогия на нашите кукери цели да прогони злите сили от нашето битие. Дали? Истината, е далеч по-страшна, поради което, съвсем естествено, трудно може да се приеме, а да не говорим да се осъзнае. За какво иде реч?
Ще цитирам част от статията на въпросното издателство ,,Окултните корени на Хелоуин" за да придам светлина на част от процеса на ,,празника":

,,На първо място, трябва да се каже, че много хора си мислят, че хелоуин е събитие за една вечер. В окултния свят обаче това е тридневен огнен фестивал от 29-ти до 31-ви, като именно 31-ви е това, което наричаме ,,хелоуин". Според окултната келтска традиция това еденя на господаря на мъртвите.
В зависимост от информационният ви източник, друидския бог на смъртта бил наричан Саман, Шамхан, Самхейн или Сауин, а неговия ден бил наричан ,,Oidhche Shamhna", което означава ,,Навечерието на Сауин".
Вероятно сте виждали модерната днешна версия на Сауин, без дори да го знаете. Този
келтски бог е бил изобразяван като призрачен скелет държащ коса. По-късно той станал известен като събирателен образ на смъртта. Интересно за мен бе, че тази информация е доста апокрифна и не може да бъде намерена току-така по неясни за мен причини.

Но все пак, откъде идва названието „хелоуин“?
Както вече казах, първоначално, друидския празник се казвал „Навечерието на Сауин“. В ранна Британия, бил наричан просто „Samhain“, а името „хелоуин“, както англоговорящите навярно вече са се досетили, идва от жалостивия опит да се християнизира празника когато католическата църква мести празника „вси светии“ от месец май, на 1-ви ноември. Новият празник се казвал „All Hallow’s Day“ („всех святих“ по църковному) и скоро станало традиция, деня преди това да се нарича „All Hallowe’en“. Впоследствие името било съкратено и наречено „Halloween“.

Нека сега се върнем векове назад, за да видим какви са основите на Сауин и „за какво е цялата работа“.

Друидите и огнения фестивал
Жреческата класа на келтите е позната като друиди, което означава „хората на дъба“. Това е една от причините дъба да е едно от най-свещените дървета в света на илюминати (така например голямата сова в известния Бохемиън Гроув е направена от дъб). Друидите били най-важната каста сред келтите и имали властта да решават почти всичко в тяхното общество. Те определяли космологията и битието, като се започне от това кога е подходящо да се ходи на война, до кога човек да се ожени.
В дните на Сауин, друидите се събирали пред своите мегалитни кръгове. Най-известният от тях, запазен и до днес, който поне веднъж в живота си сте виждали на снимка, е Стоунхендж. Той служил за 3 различни цели.

На първо място той бил храмов комплекс. Второ, служил за астрологична обсерватория и трето – бил ритуално място за човешки жертвоприношения. Както със сигурност знаете, под Стоунхендж са открити над 4 000 човешки скелета и това е само Стоунхендж – има стотици такива комплекси само на Британските острови. Стоунхендж дори е малък – в Ейлсбъри (ако не бъркам) например, аналога му е голям почти 2 км., но не е запазен изцяло.

По време на Сауин, друидите се събирали на Стоунхендж с големи казани и приготвяли субстанция, чийто днешен най-близък аналог е ябълковия сайдер. Тогава, всички жреци от друидите взимали от него и отивали навсякъде из страната в различни имения и замъци, при дукове и благородници. Те отивали пред входната врата, почуквали на нея и можете ли да познаете какво казвали?

Точно така – толкова известната на всяко американско дете днес мантра – „trick or treat“ („почерпка или номер“).

Това е двусмислена фраза, която пращала вълни от паника у хората, които я чували. Ако някой от благородниците се съгласявал да си сътрудничи с друидите, те трябвало да изберат един от техните слуги или ако нямат такива – някой от собствената им къща, т.е. член от семейството, който да бъде използван от друидите като жертвено агне същата нощ. Това била „почерпката“.
Друидите от своя страна оставяли дар в знак на това, че въпросната къща им е сътрудничила. „Jack-O-Lanterns“. „Jack“ е нарицателно за „John“, което пък е често срещана жаргонна дума за „човек“. „Lantern“ съответно означава „фенер“. „Jack-O-Lantern“, буквално означава „човек с фенер“ и има за основа една история, която е полу-църковна, полу-фолклорна версия, целяща да замаже истината зад древната традиция с фенерите, която току-що описах.
Те оставяли изпразнена ряпа (тиквата става популярна в Америка, преди в Европа се ползвала ряпа) пълна с човешка мас (извлечена при предишни жертвоприношения) на прага на входната врата и запалвали този своеобразен фенер. Светещите фенери служели като сигнален огън (и имат тази функция и до ден днешен), който да маркира тези ферми, които симпатизират на представителите на Тъмната страна и по тази линия заслужават милост, когато терора на хелоуин започне. Това е причината днес на хелоуин да се правят тиквени фенери със страшни лица – това е знак за принадлежност. На английски тези фенери се казват „Jack-O-Lanterns“. „Jack“ е нарицателно за „John“, което пък е често срещана жаргонна дума за „човек“. „Lantern“ съответно означава „фенер“. „Jack-O-Lantern“, буквално означава „човек с фенер“ и има за основа една история, която е полу-църковна, полу-фолклорна версия, целяща да замаже истината зад древната традиция с фенерите, която току-що описах.

Историята е свързана с един ирландски пияница на име Джак, който успял три пъти да надхитри дявола.
Веднъж, в навечерието на празника на вси светии, пред пияния ковач Джак, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джак сложил шестпенсовата монета в джоба си там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джак го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си.

Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълка. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джак, за да стигне ябълковото клонче. Джак бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът увиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джак още десет години и изобщо няма да му вземе душата.

Най-накрая Джак умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джак на прага на преизподнята. „Не мога да взема душата ти.“ – казал той, изпълнявайки обещанието си. „Къде да отида тогава?“ – попитал Джак. „Там, откъдето си дошъл“ – отговорил дяволът. Наоколо бил непрогледен мрак... Джак помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джак един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джак носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада за да не го духне вятърът и се отправил на своето вечно пътешествие.

Легендата казва, че Джак-фенера и досега броди по земята, очаквайки страшния съд и се е превърнал в символ на прокълнатите души.

Безсмислено е да казвам колко много нищета и очевидна църковна пропаганда има в тази изкуствено създадена легенда.

Друг подобен опит, ни казва, че главата, като част от тялото, е била на голяма почит сред паганистките общности и се вярвало, че в нея се намира източникът на вдъхновение и знание. Историците казват, че е съществувал обичай главите на достойните врагове да бъдат отрязвани и поставяни на видно място в залата за пиршества, което лично на мен доста ми прилича на сирианска практика. Изтъква се, че останките към този култ към главата са се запазили в Сауин, в обичая да се издълбава тиква, да се изрязва в стените й лице и да се поставя вътре свещ, като така се получава един тиквен фенер, осветяващ празника. Там е работата, че не виждам никаква връзка между двете, за да мога да приема насериозно тази версия, освен това в нея липсва окултната обоснованост и логика, което ни връща на изначалната причина за направата на фенерите – те служели за маркер на демоничните сили, които щели да бъдат освободени тази нощ, че тази къща е дала „лакомство“ и не трябва да бъде обезпокоявана, гарантирайки по този начин, че никой друг в този дом няма да бъде убит тази нощ. Друг е въпроса, че днес, когато тиквите са празни и в тях няма човешка мас (която съдържа астрална субстанция задоволяваща демона) тези същности така или иначе са привлечени от фенерите и влизат директно в къщите на хората, които са ги сложили на прага си по този начин давайки официална покана. Ето защо тиквените фенери се поощряват с всяка изминала година и в Америка има абсолютна мания по това, като има конкурси за най-оригинален фенер и т.н.
Тук стигаме до частта с „номера“. Ако хората не сътрудничили на друидите, последните взимали кръв от умряло тяло (което влачели със себе си през нощта на ритуала) и рисували с нея хексаграма оградена в кръг.

Много магьосници използват този символ, като част от ритуал, ако искат да призоват демон на този план на съществуване. Този символ се рисувал на вратата, на отказалия сътрудничество и привличал демона към обитателите на къщата. Много от тези хора полудявали или буквално умирали от страх, заради демоничните сили, които ги навестявали.

Няколко часа по-късно друидите се връщали до Стоунхендж със своята плячка и поставяли хора и животни в ракитени клетки, част от които, на свой ред, били поставяни в ракитени човеци, които били конструирани на няколко нива с възможност за поставяне на клетките вътре в него, които те пускали в пламъците. Жреците внимателно наблюдавали начина по който жертвите умирали и така предвиждали бъдещето.
Онова което следвало, било друидската представа за парти.

Взимали се приблизително 12 затворника и ги поставяли пред врящия от 4-5 часа котел в средата на комплекса. Хвърляли ябълка в него и казвали, че който успеел да я извади със зъби от първия път, ще бъде пощаден. Който не успявал бил незабавно обезглавяван. Излишно е да казвам, че температурата на водата била такава, че дори кратък контакт с кожата водил до необратими изгаряния по нея или до директното й окапване. Колкото и жестоко да звучи, много от хората се изправяли срещу предизвикателството, защото алтернативата била моментална смърт. Какво бихте направили вие?

Това е и истинската основа на играта с ябълките по време на хелоуин, за която споменах по-горе. Днес тя е ориентирана към „влюбените“, но произхода е този.

Следвали големи огнени клади на открито, които служели като маяк за нискоастрални същности.

Непредпазливият пътник, хванат от нощта далеч от своя дом, очаквал да се натъкне на много от тези същества и винаги е било предпочитано да се стои вкъщи. Духовете били навсякъде и можели да бъдат опасни за живите. Интересно е да се отбележи, че ръкописите ни казват, че всички огньове в страната трябвало да бъдат потушавани в тази нощ и да бъдат запалвани отново само от великите пламъци на Тлачга.

Сауин е най-важната нощ за илюминати от всички техни празници, на които се извършват човешки жертвоприношения и до днес. Това е така, защото това време на годината е познато като кръстопът. Свършва старата година и започва новата. Всеки един кръстопът се смята за свещен в окултния свят. Не забравяйте, че кръстопът, не значи задължително четири различни посоки. Кръстопътят може да бъде просто пресечна точка. Друг окултен пример за кръстопът с прилежащата му логика е крайбрежна ивица – там където водата и брега се срещат. Това означава свещено място. И тъй като се вярва, че от есенното равноденствие (21-22 септември) до хелоуин, границата разделяща земното измерение и демоничните реалности прогресивно изтънява (защото е кръстопътна точка в календара, като това стига своя пик на 31 октомври), то това изтъняване прави по-лесно навлизането на астралната реалност в нашата. Тогава всички духове се връщат, за да посетят своите близки по това време. Нищо не гарантира обаче, че тези духове ще бъдат благожелателни. За да държат под контрол тези демонични духове, друидите се обличали с ужасяващи костюми, целите обкичени със защитни окултни символи. Това е основанието на традицията, днес да се обличат страшни костюми на хелоуин. Минус защитните символи обаче, което прави хората детска плячка."

В тези напрегнати години, тъмните засилиха тотално своята дейност. И то не само над децата, но и сред възрастните и "улегнала" част от човечеството. Съвсем естественно е цялото това зомбиране, вървящо с огромна сила през последните 20 години, да оказва своето въздействие върху огромна част от хората, независимо от тяхната възраст. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 901317
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031