Наполеон дава физически израз на Революцията. Той е избран от тамплиерското франкмасонство да консолидира Революция в свое име, тъй като има слухове, че прокудените в изгнание Бурбонски роялисти ще се върнат.

Тамплиерите искат обединението на Европа в масонска република (а не под водачеството на Меровингския граалов цар на Йерусалим). Дилън пише: ,,Като по-малко зло и като средство за обединяването на Европа, което те са планирали чрез неговите завоевания, франкмасоните поставят върховната власт в ръцете на Бонапарт и го подтикват към тази кариера".
Наполеон е тамплиер и якобинец. Той симпатизира на илюминатите, докато те не са разобличени през 1785г., а след това става тамплиер и планира да завладее римокатолическата църква, така че да може да сложи ръка на тамплиерските документи, съхранявани във Ватикана (както прави през 1810г., носейки над три хиляди сандъци с документи от Ватикана в Париж). Mackey"s Encyclopedia (,,Енциклопедията на Маки") твърди, че Наполеон е масон, който е приветстван като такъв от ,,Страсбургската ложа".

Тамплиерите издигат Наполеон във властта чрез Шарл-Морис дьо Талейран-Перигор - католически кардинал, който е взел страната на сионистките илюминати през 1779г. и е посветен в илюминатизирана сионитска ложа от Мирабо през 1786г. През същата година той е съосновател на Бретонския клуб, който е превзет от тамплиерите и е преименуван на Якобински клуб. Талейран става тамплиер. По това време е член на сионистко розенкройцерско тайно общество - Филаделфите или Филаделфийците (,,кръга на свободните братя"), което очевидно е основано в Нарбон през 1790г. Основателят му е човекът, който е велик майстор на Сионския приорат от 1801г. - Шарл Нодие, синът на якобинския френски адвокат и тамплиерски майстор масон, и председател на революционния трибунал на своя град. Той е дребна литературна фигура, която създава жанра мелодрама и е ментор на Виктор Юго. Изглежда, че подобно на Франклин и Волтер, Талейран е двоен агент на Сионския приорат и действа като агент на Сион, когато прекарва време с тамплиерите.

Филаделфийците възприемат целия свят като братство, а революционен Париж - като център на световна република. Печатът на филаделфийците е петоъгълник звезда, която Нодие интерпретира като символ на универсалната любов. (Филаделфийският печат преминава в проектирането на Пентагона - военното министерство на САЩ.) През 1797г. Нодие е прокуден в Безансон и го нарича Филаделфия, а след това сменя името на Кротон в чест на Питагор. (Той е автор на The Apotheosis of Pythagoras [,,Апотеоз на Питагор"].) Това е международната среда, в която се движи Талейран.

Именно в Якобинския клуб Талейран за пръв път среща Наполеон. Когато четирите революции са изживели живота си, Талейран съветва тамплиерите: ,,Сложете Наполеон на трона и отворете Великия Ориент". Ако е успял да убеди тамплиерите да поставят Наполеон на трона, той е планирал да го заобиколи със сионитски илюминати, които са се крили в ложите на Великия Ориент до тяхното затваряне в полза на Якобинските клубове.

Наполеон, протеже на Робеспиер, е забелязан от един илюминат, виконт дьо Барас, който го вижда да бяга от обсаждащите английски и испански сили в Тулон през 1793г. На следващия ден той е издигнат в ранг бригаден генерал. Като млад артилерийски офицер той е потушил бунт срещу Директората - застрелял е колона от бунтовници, тръгнала към Националния конвент - в Париж през 1795г. ,,само с един картечен изстрел". Награден с командването срещу австрийците в Северна Италия, Наполеон триумфира и основава Цисалпинската и Лигурската република и принуждава Австрия да се откаже от австрийска Холандия в полза на Франция. Подготвил се е да нахлуе в Англия (докато другите френски армии основават Римската и Хелветската република) и след това заминава в Египет, за да заплаши Британската империя, но е разгромен от Нелсън в морската битка при Абукир.

Директорът е непопулярен след провала на неговата валутна реформа. Барас, който е заговорничел срещу Робеспиер, е направен главнокомандващ френските военни сили и след това е назначен (заедно с Карно) в петчленния Директорат, управлявал Франция, станал е най-могъщият човек в страната и е избрал Наполеон да води военните сили на Франция. Изборите за законодателната власт през 1797г. дават мнозинство на роялистите и петчленният Директорат се разцепва. Наполеон дава военна поддръжка на мнозинството от трима и анулира избора през септември. Освен това слага край на журналистическия Социален кръг на Бонвил. Разярен от задушаването на свободното слово, Бонвил го сравнява с Кромуел като диктатор, който е предал революцията. През 1799г. французите са разгромени от Австрия и Прусия в Италия. Наполеон се връща в Париж и заговорничи с един от Директората, Барас, за сваляне на правителството. (Наполеон припада в критичния момент, което подсказва, че е бил изтощен.) Сега той е първият от тримата консули.

Завладявал властта през ноември 1799г., Наполеон забранява Директората и страхувайки се, че Барас ще възстанови монархията, прекратява връзката си с него и става единствен консул до живот. От поверена на дванадесет (Комитета за обществена безопасност), властта се е свила до петима (Директората), след това до трима (консулите), а сега до един (Наполеон).

В момента, в който Наполеон завладява властта, ложите на Великия Ориент се отварят навсякъде. През 1801г. обаче те се сливат с тамплиерите от Шотландския ритуал. План, който би трябвало да облагодетелства сионистите, сега е ,,конфискуван" от тамплиерите, които виждат шанса си да обединят Европа в република под водачеството на Наполеон. Тамплиерите чрез полицейския шеф Жозеф Фуше предлагат неговото доживотно консулство да стане наследствена империя и през 1804г. те с нежелание позволяват на Наполеон да се обяви за император на французите. Досущ като при Рим, републиката е отстъпила на империята и с насърчението на илюминатите от Великия Ориент Наполеон, който сега се възприема като всеобщия господар на Европа, се заема да имитира Август.

Тамплиерите след това заговорничат с империята, за да подкопаят австрийците и руснаците в Аустерлиц, като разпространяват информация сред френските командири, за да дадат победата на Наполеон. Разузнавателната служба на Наполеон се ръководи от масони и до 1810г. прогресът му е драматичен. Наполеон поставя братята си на завладените престоли в Европа - Жозеф като крал на Неапол през 1806г., а след това крал на Испания през 1808г. (когато зет му е Мурат става крал на Неапол), Луи като крал на Холандия, а Жером - крал на Вестфалия - и преизпълнен с гордост иска да е крал на Франция и да се ожени за Хабсбургска принцеса, за да направи царуването си по-легитимно. През 1809г. се развежда с Жозефина от династията на Бурбоните и Метерних, австрийският министър на външните работи урежда да се ожени за Меровингската принцеса, ерцхерцогиня Мари-Луиз от династията на Хабсбургите.