Влиянието на Ротшилдови се разпрострирало и върху кралските фамилии. Невероятно е да установим, че интересите на семейството от финансовите дела на крал Джордж IV предшествали с цели 15 години неговото възшествие на трона! Как Майер Амшел - тогава баща на неизвестен търговец на текстил от Манчестър, е успял да се докопа до сметката на принц-регента? Най-вероятно той е купил сведенията от избрания за управител на неговия замък, който изтеглил кредити от името на Джордж III през XVIII век. След 10 години, когато Нейтън се установил като банкер в Лондон, синовете на Майер Амшел се насочили към други задлажнели владетели, с намерение да постъпят като Нейтън. Финансирайки някой от старите, но известни личности, да стане кралски банкер на Англия. Джордж IV не е бил единственият от британското кралско семейство, на когото в края на двайсетте години на XIX век Нейтън дал пари назаем. Например през 1824 г. той дал назаем 10 000 лири на херцога на Йорк. Като му подарил 100 акции от Застрахователната компания "Съгласие." Освен това Ротшилдови вече гледали към следващото поколение. През 1816 г. единственото дете на принц-регента - принцеса Шарлот, била сгодена за незначителния германски принц Леополд Сакс-Кобург- най-малкия син на херцог Франц-Федерик. Братята на часа разпознали потенциалното значение на Леополд. Не случайно през 1848 г. един от Ротшилдови пише, сочейки сходството между семейство Ротшилд и Сакс-Кобург-Гота. Двете големи германски семейства, които в течение на XIX век ще се издигнат от неизвестността до славата. Наистина, между тях ще има взаимотношения, достига почти до сливане. 3,5-те милиона гулдена, дадени назаем на Сакс-Кобург-Гота от франкфуртското семейство между 1837 и 1842 г., бяха само една от страните на връзките между тях. По-важна беше подкрепата, която Ротшилдови даваха на онези членове на семейството, които напуснаха Кобург, за да търсят възкачване на престола другаде. Не, че Ротшилдови загубиха интерес от наследниците на британския трон след смъртта на принцеса Шарлот. Но братът на принц-регента, херцогът на Кент, се отправи към Германия, за да се ожени за Виктория от Сакс-Кобург. За това му беше необходим акредитив от франкфуртските Ротшилдови. Когато от брака се роди дъщеря - Виктория, която се оказа престолонаследница, Нейтън побърза да предложи на гордия баща финансови съвети, като изключителна услуга. След смъртта на херцогинята синовете на Нейтън продължиха да действат като нейни банкери. Като отпускаха заеми на брат и Фердинанд Сакс-Кобург, дядото на нашия цар Фердинанд I. Тези неуловими връзки бяха засилени чрез внимателната обработка на Леополд Сакс-Кобург, който после стана Леополд I - крал на белгийците. Също така неговият племенник Алберт се обърна към Ротшилдови за финансово съдействие, когато стана принц-съпруг на кралица Виктория. В замяна, най големият син на Виктория и Албърт стана приятел с много от членовете на семейство Ротшилд, преди и след като наследи своята майка и стана крал Едуард VII. Списъкът на политиците от Викторианската епоха, които бяха близки с Ротшилдови, дълъг. През четиридесетте и петдесетте години Лайнъл кандидаства за членство в Камарата на общините. Получил е подкрепа от известни личности като лорд Джон Расел, от уважавани хора като Гладстоун. Но също така закрила от Дизраели и лорд Джордж Бентинк. Те привлякоха не само Дизраели но и лорд Рандолф Чърчил, бащата на Уинстън Чърчил, също така и Джоузеф Чембърлейн и Алфред Балфур който предаде или продаде Палестина на евреите.