Диалектическата политическа система не е измислена от Карл Маркс, а от Хегел, Вихт и Кант. Тези немски философи вярвали, че може да се създаде промяна в обществоточрез конфликт. Това може да е, например, политически конфликт. Конфликт между леви и десни убеждения. От този конфликт се ражда нова политическа система, която е синтез от двете убеждения. Звучи доста невинно, но е факт, че диалектическата система се използва също и във войните.
Планът на Хегел, който се осъществява в момента, е да се създават конфликти и войни. Чрез създаването на войни се постигат няколко неща.
Първо, компаниите, които произвеждат ракети, оръжия, куршуми, униформи и всички военни продукти, всички те правят огромни печалби.
Второ, така се постига намаляване на мъжкото население.
От 1950 г. разполагаме с няколко доклада от източници, черпещи информация от ЕС, британското и американско правителство, които препоръчват унищожаване на населението.
Има няколко плана, които мислим, че са задействани. Явно войните са един от начините за обезлюдяването на Планетата.
Освен създаване на изкуствени конфликти и войни, философската система на Хегел, която е следвана от „Череп и кости“, както и от групата „Всички души“ в Оксфордския университет, тази система изисква пълно подчинение на всички в обществото. Идеята за свобода, както и свободата на мисълта, свободата на индивида да живее живота си както поиска, не фигурират въобще в системата на немеца Хегел. Всъщност, Хегел заявява, че личността трябва да е 100% подчинена на държавата, а държавата трябва да приеме образа на Господ. Война срещу свободата!
В системата на Хегел държавата е всемогъща,така че трябва да се запитаме какво е държавата? Държавата е елитът! Държавата е кралската аристократична йерархия, хората, които могат да живеят както пожелаят, защото са свръх-богати!
Нека поговорим малко за свръх-богатство и свръх-богати хора. Мога да ви кажа че са много по-различни от мен и вас! 
Когато говоря за свръх-богатство, нямам предвид Пъф Деди, който има 3 бентлита. Говоря за свръх-богатство! Семейно богатство, наброяващо милиони още през 19-ти век. Като погледнем тази йерархия от аристократи и кралски семейства, можем да видим, че те са държавата! Те са хората, на които служат „роботите“ – държавните служители, и които движат „машината“ на държавата. Държавните служители се кълнат във вярност към елита. Когато някой постъпва на държавна служба, той не полага клетва да служи на британския народ, а да служи на монарха!
Същото е, когато някой става шпионин. Постъпвайки в МИ-5 или МИ-6 или някоя друга тайна служба, ръководена от британското правителство, той се заклева да служи вярно на монарха, а не на британския народ!“