Само двайсет вида растения от 220 хиляди представляват 90% от храната на човечеството. През последните 80 години 97% от зеленчуците в САЩ напълно са изчезнали. От 7 хиляди сорта ябълки са останали само 900. От 2600 сорта круши - днес са останали 330. Дори в Индия, където преди 50 години е имало 30 хиляди сорта ориз, днес се отглеждат само 10.
Понятието биоразнообразие обхваща всички живи организми, техния генетичен материал и екосистемата, част от които са те.
Генетичното разнообразие означава генетични варианти вътре във вида и между видовете на организмите. Това е цялата генетична информация, която се съдържа във всички растения, животни и микроорганизми на Земята. Генетичното разнообразие вътре във вида му помага да се приспособи към новите вредители и болести, към промените в околната среда, климата и селскостопанските методи.
Видовото разнообразие представлява общият брой видове, които обитават дадена територия.
Екосистемното разнообразие включва общия брой екосистеми и независими общества и тяхната физическа околна среда. Екосистемите могат да заемат много малки или много големи територии. Те включват естествени съобщества като тревните еко-системи, кораловите рифове, блатата, тропическите гори, селскостопанските екосистеми, които зависят от човека и съдържат определен набор от животни и растения.

Защо са вредни монокултурите?
Генното инженерство представлява голяма опасност за екосистемите и биологичното разнообразие, включително и поради това, че увеличава риска от заболявания на растенията и от появяването на нови вредители, суперплевели, генетично замърсяване, кръстосано опрашване на ГМ-културите и обикновените растения, принуждаването на фермерите да употребяват повече химически препарати в селско стопанство.
Например компанията McDonald"s твърди, че използва само един вид картофи, който в повечето страни отстъпва на местните видове по устойчивост на болестите и вредителите, затова изисква много повече химия при отглеждането му.
Ако транснационалните компании не поддържаха тези сортове, фермерите не биха ги садили. Но корпорациите ги лишават от избор, като се опитват да пресекат достъпа до немодифицираните аналози. В Ирландия поради опасността от унищожаването на някои култури, общият проект Monsanto-Novartis по отглеждането на захарното цвекло Roundup Ready среща съпротивата от страна на природозащитници активисти. В отговор Monsanto заплаши, че Novartis може да обяви доставката на традиционните (обикновени) семена на ирландския пазар за ,,неизгодна".
Суперплевели, супервредители, негативното въздействие върху полезните видове. Генетичното замърсяване чрез кръстосаното опрашван на полетата с ГМ-култури вече започна да прераства в екологична криза.
Пчелите и други насекоми, които опрашват, вятърът, дъждът, птиците, пренасяйки прашеца на модифицираните растения на съседните полета, заразяват посевите на стопанствата, където се използват класически и ,,органически" технологии.
Фермерите в цяла Северна Америка са подложени на санкция от Монсанто, заради нарушения на договорите за отглеждане и продажба на ГМ-семена на трети лица, но повечето фермери твърдят, че не продават семената на трети лица, просто прашецът се разпространява по естествен път.
В Швейцария компанията Novartis призна, че причината за генетичното замърсяване на внесената немодифицирана царевица през лятото на 1999г. може да бъде съседството й с полетата, заети от ГМ-култура. Това вероятно е причината за появяването на суперплевелите, които не са мишена за генното инженерство, но чрез кръстосаното опрашване са получили устойчивост към антибиотиците, хербицидите (пестицидите) и ,,термипаторните" гени. При кръстосаното опрашване устойчивите плевели плъзват и по нивите, засети с немодифицирани култури. Генетичното замърсяване е по-непредсказуемо отколкото химическото, тъй като се пренася от жива материя, която може да се плоди, мигрира и мутира. Веднъж отключени, ГМО повече не могат да се върнат в лабораторията. Може да се появят пестицидо и хербицидоустойчиви видове плевели и вредители и тогава ще са нужни по-силни химикали за потискането им. Първите подобни плевели вече се появиха. Супервредители също скоро ще се появят поради бързото придобиване на устойчивост към памучния червей, който живее във Bt-вариантите на царевицата и памука. Някои ГМ-видове щом се окажат на свобода, веднага се заселват в немодифицираните си конкуренти. Не много отдавна беше създаден екзотичният ГМ-шаран, който е два пъти по-голям от дивия си вид, но той поставя обикновените видове под заплахата от измиране. През 1999г. изследователи от унивеситета в Корнейл откриха, че прашецът на Bt-царевицата е отровен за пеперудите монарх, което е заплаха за съществуването им като вид.
Има много доказателства, че ГМ-културите въздействат негативно на полезните насекоми, включително на божите кравички, и полезните микроорганизми, пчелите и вероятно и птиците.

Генното инженерство в лесовъдството
Докато вниманието на обществото е насочено към ГМ-храните и зърнените култури, генното инженерство се обърна към горите и градините. Институти и биотехнологични компании създадоха дървета и гори за нуждите и в полза на промишлеността. Сътрудничеството между биотехнолозите и производителите на хартия, дърводобивната промишленост. хранителните, фармацевтичните, нефтените и автомобилните производства постоянно се развива.
Дърветата имат много възможности да предават генната информация - сред тях са разпространението на семената, прашецът или обновяването на корените. Много учени смятат вграждането на гени в генотипа на отглежданите за търговски цели ГМ-дървета е неизбежно. Оценяването на риска от тези технологии е невъзможно, тъй като дърветата живеят дълго и знанията на еколозите за тях са много оскъдни. Генното модифициране на дърветата е спекулация с бъдещето по нашите гори. Горите са важна част от разнообразието на живи организми в земните екосистеми също се намира в горите, те са и важен ресурс за човечеството.

Горската и биотехнологичната индустрия обещават:
Бързорастящите ГМ-дървета ще се отглеждат на цели плантации и така ще се създават безкрайни ресурси за производство на хартия и целулоза. В бъдеще това ще позволи хората да се откажат да изсичат естествените гори. Дърветата с променена структура на влакната лесно и евтино ще бъдат преработвани във висококачествена хартия без химически отпадъци, които днес съпровождат производството на целулоза.

Как се роди идеята за генетично изменение на горите?

Производството на дървесина, целулоза и хартия са много изгодни икономически, но има тенденция те да се сринат на световния пазар. Търсенето на хартия постоянно расте, въпреки че отдавна съществуват компютрите.
Промишлеността по-лесно влага пари в създаването на ГМ-дървета, отколкото в развитието на технологиите, които позволяват да се използва друга суровина - слама, памук и пр. Това дава възможност на производителите да извличат допълнителни изгоди, като контролират все повече пазара и патентите.

Свойствата на дърветата, които биотехнологичните компании имат намерение да изменят

Темповете на растежа:
Устойчивостта на пестициди и болести;
Устойчивост към хербициди за увеличаване на реколтата;
Химически композиции на дървесните влакна, особено на лигнина - това ще позволи да се намали цената и да се опрости технологията за производство на хартия;
Чувствителност към продължителността на светлата част на деня - това ще увеличи броя на регионите, подходящи за отглеждане на тези дървета;
Озонова и стресова устойчивост.
Но рекламираните изходи от генетичната модификация на дърветата трябва да се разглеждат много внимателно и да не се заблуждават хората по отношение на действителната необходимост, безопасност и други непредвидени възможности.

ГМ-дърветата са опасни за околната среда
ГМ-дърветата се създават за отглеждане на плантации, а не в естествените гори. Но тяхното потомство и гени могат да попаднат в съседните естествени или изкуствени гори, овощни градини и други растителни обекти. Никой не знае какво може да се случи тогава, но е напълно възможно да има страшни нарушения при тези обекти.
Дърветата могат да се модифицират за борба с насекомите, които се хранят на тях. Това нарушава динамиката на популацията на насекомите, включително и хищниците, и предизвиква техните миграции в съседните гори.
Бързорастяващите ГМ-дървета могат да се конкурират с обикновените видове в борбата за светлина, което ще увеличи скоростта на внедряването на чуждите дървета в естествените гори и ще предизвика разрушаването им. Бързорастящите дървета изтощават почвата, нарушават структурата й, те са влаголюбиви и предизвикват бързо засоляване на почвите. Това вече се случва на плантациите на ГМ-евкалиптите. В отговор промишлеността разработи дървета, които имат едновременно признаци на бърз растеж и устойчивост на соли.
За разлика от другите ГМ-растения, дърветата трябва в най-голяма степен да изследват по отношение на безопасността за човека, животните и околната среда. Много учени твърдят, че е невъзможно ясно да се предвидят безопасността и последиците от изтичането на гени, пригодността на дърветата за промишлени цели или стабилността на изкуствените видове.

Най-сериозният проблем за оценка на риска е времето
Кои фактори снижават точността в оценката на риска:

През целия живот дърветата се подлагат на силно природно въздействие, редовна сезонна промяна и увеличаване числеността на насекомите и болестите. Генното модифициране е един от методите, които могат да променят способността на дърветата да реагират на стреса. Но ГМ-семената на някои дървета вече показаха, че не могат да издържат на стреса.
Комплексът от взаимодействията между дърветата и другите организми, включително и с почвените микроорганизми, е малко изучен. Малките промени в жизнения им цикъл може да имат сериозни странични ефекти в други места на екосистемата. За да се характеризира опасността от ГМ-дърветата, са необходими повече знания, които в тази сфера все още са недостатъчни.


Етичните проблеми на ГМ-технологиите
За да се осъзнаят етичните и философските проблеми на ГМ-технологиите и реално да се оцени пълният спектър от опасността за България и другите страни, трябва да бъде ясна позицията на учените, управниците, църквата, дори предсказанията на врачките. Какво ще платим заради ГМ-технологиите, особено нашите деца и внуци? На кого са изгодни те?
Вероятните неблагоприятни ефекти на ГМО за здравето на човека могат да бъдат предизвикани от:
Вграждането на чужда ДНК в организма може да предизвика промяна в активността на отделни гени в реципиентния (приемащия) организъм.
1. Синтезът на новите за реципиентния организъм белтъчни продукти на трансгените може да предизвика алергии и токсичност.
При оценяването на безопасността на ГМО за здравето на човека се използват следните подходи:
2. Вграждането на чуждородна ДНК.

Концепцията за еквивалентността (substantial equivalence) и реципиентния организъм;
Изучаване промените в токсичността на потенциално токсипогенните организми в резултат от трансгенезата.
Оценка на риска и последиците от хоризонталното пренасяне на трансгени (преди всичко на гени, устойчиви на антибиотици) в микрофлората на храносмилателния тракт на човека и животните.
3. Токсичност и алергичност на белтъците - продукти на трансгените.

Изучаване произхода на трансгена (какво е известно за безопасността на организма на донора на ДНК);
Анализ на структурата на трансгените и техните продукти.
Анализ на регулаторните елементи и характера на експресията на трансгените;
Анализ на физико-химичните и каталитичните особености на продуктите трансгени (молекулярна маса, термостабилност, оптимум рН и пр);
Определяне на времето за преработването на продуктите на трансгените в храносмилателния сок на стомаха и тънкото черво;
Експеримент върху лабораторни или селскостопански животни за оценка на неблагоприятните ефекти на продуктите на трансгените;
Имунологни тестове за оценка на алергенооста на продуктите на трансгените. При определянето на риска за възможните неблагоприятни ефекти, свързани с освобождаването на ГМО в околната среда, се взема под внимание информацията, която се отнася до биологичните особености на реципиентния и донорния организъм.
Системното положение на новите гени, начина на размножаване и разсейване и оцеляване в околната среда;
Географското разпространение, описание на местата на естественото израстване:
Потенциално взаимодействие с организмите, различни от растенията (токсичност) и др. Специално внимание се отделя на информацията, която се отнася до характера на генооинженерната модификация:
Описание на вградения в генома на риципиентния организъм фрагмент на ДНК;
Данни за структурата и функционалното съответствие на вградения фрагмент на ДНК, присъствие в него на известни потенциално опасни последователности.
Данни за новите признаци и характеристики, които започват да се проявяват или са престанали да се проявяват при ГМО в сравнение с реципиентния организъм.
Сведения за генетичната стабилност на ГМО, степен и ниво на експресия на трансгените, активност и свойства на протеините, кодирани от транегенома.
Способности за пренасяне на генетичната информация (наличие в потенциалната приемаща среда в дивите или родствените видове, способни за хибридизация с ГМО, вероятността от пренасяне на трансгените от ГМО към такива организми);
Сведения за организмите - мишени и организмите - немишени, за предполагаемия механизъм и резултат от взаимодействието на ГМО с тях. Окончателното заключение за безопасността на ГМО за околната среда се прави с отчитане на изброената информация и характеристиките на потенциалната приемащата среда.
Географското положение на участъка, където ще се извърши освобождаването на ГМО, близостта до природоохранявани обекти и територии.
В съответствие със съществуващата практика всяко освобождаване на ГМО в околната среда, което се извършва за пръв път, се провежда след получаването на разрешение от специалния прирозащитен орган, под неговия контрол и спазването на мерките за сигурност. За контрол при освобождаването на ГМО могат да се използват мерките, свързани с предпазване от разсейването на прашеца, процедурите да бъдат насочени към охрана на териториите, за които е нежелателно да бъдат заразени от ГМО и други организми. Когато ГМО бъдат освободени (което се очаква да се случи и в България), се изучава внимателни поведението на ГМО, провежда се мониторинг на тяхното взаимодействие с околната среда. След завършването на експеримента се провежда очистване на територията от ГМО и техните остатъци. Организацията, която извършва освобождаването на ГМО, трябва да има план за действие при непредвидени обстоятелства, аварии, както и планове за защита здравето на човека и охрана на околната среда, ако се открият нежелателните ефекти от ГМО.