Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2018 14:56 - Приказката за златаря
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 571 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В различни времена почти всичко е използвано като пари. То трябвало само да бъде преносимо и достатъчно хора да са повярвали, че ще могат по-късно да го разменят за реални ценни неща като храна, дрехи и подслон. Мидени черупки ,какаови зърна, хубави камъчета, дори пера са били използвани като пари.
Златото и среброто били привлекателни, меки и лесни за обработка и някои цивилизации се специализирали в обработка на тези метали. Златарите значително улеснили търговията като отливали монети стандартни единици от тези метали, чиято тежест и чистота били удостоверени. За да защото златото си златарят се нуждаел от трезор. Много скоро неговите съграждани почукали на вратата му, за да наемат място за съхраняване на собствените им монети и ценности. Не след дълго златарят отдавал под наем всички рафтове на трезора и припечелвал малък доход от това.
Минали години и златарят стигнал до интересно заключение: вносителите рядко идвали да приберат своето злато и никога не идвали едновременно. Причината била, че удостоверенията за собственост на златото, които златарят подписал, се търгували на пазара сякаш били самото злато. Тези хартиени пари били много по-удобни от тежките монети и сумите можели просто да бъдат изписвани, вместо с усилия да се броят едно по едно при всяка сделка. Междувременно златарят имал и друго занимание. Той давал назаем златото си срещу лихва. Когато удобните пари-разписки станали общоприети, хората, търсещи заем, започнали да го искат под формата на тези разписки вместо в метал.
С разрастването на индустрията все повече хора искали заеми от златаря. Тогава му дошла още по-добра идея. Той знаел, че много рядко някой от вносителите прибирал златото си и преценил, че би му се разминало, ако дава разписки и за заеми, обезпечени със златото на вносителите си, освен със своето собствено. Стига заемите да бъдат изплащани, вносителите няма как да разберат и няма да бъдат ощетени. И златарят, сега вече повече банкер отколкото занаятчия, щял да има много по-голяма печалба, отколкото ако заемаше само собственото си злато.
Години наред златарят се радвал тайно на добри приходи от лихвите, печелени върху влоговете на всички останали. Като именит кредитор богатството му нараствало постоянно спрямо това на съгражданите му. И той парадирал с това. Възникнали подозрения, че харчи влоговете на клиентите си. Вложителите се събрали и заплашили да приберат златото си, ако златарят не оправдае новото си богатство. Обратно на очакванията, това не се оказало катастрофа за златаря. Въпреки двойният стандарт, заложен в схемата му, идеята проработила. Вложителите не били загубили нищо. Цялото им злато било на сигурно в трезора. И вместо да изтеглят златото си, вложителите поискали от златаря - вече техен банкер - да подели лихвите с тях.
Така е поставено началото на банкерството. Банкерът плащал ниски лихви за парите, вложени от хората, които после давал назаем срещу по-високи лихви. Разликата покривала разноските на банката и печалбата и. Логиката та тази система била проста и изглеждала разумен начин за задоволяване търсенето на кредити. Банките днес обаче не работят така. Нашият златар-банкер не бил доволен от приходите, оставащи след подялба на печалбата от лихвите с вложителите.
Търсенето на кредити бързо се увеличавало с разпростирането на европейците. по целия свят, но заемите, които той можел да дава, били ограничени от количеството злато, което вложителите държали в трезора му. И тогава му дошла още по-смела идея. След като никой освен него не знаел какво всъщност има в трезора му, той можел да дава в заем разписки за злато, което дори не е там! Стига всички притежатели на тези разписки да не идват по едно и също време да търсят истинско злато, как може някой да разбере?
Този нов план заработил много добре и банкерът станал чудовищно богат от лихви, изплатени за злато, което не съществува! Предположението, че банкерът създавал пари от нищото било твърде възмутително, за да бъде вярно. Така за дълго време хората не се усъмнили. Но способността да изфабрикува пари главозамаяла банкера, както можело да се очаква. С времето размерът на заемите, давани от банкера и показаната му богатство отново породили съмнения. Някои получатели на заеми започнали да искат истинско злато вместо хартиени символи. Плъзнали слухове. Неочаквано няколко богати вложители дошли да си приберат златото. Играта свършила! Море от притежатели на разписки заляло улицата пред затворените врати на банката. Уви, банкерът нямал достатъчно злато и сребро, за да компенсир всички хартийки, които им бил раздал. Това се нарича ,,бягство от банката" и е нещото, от което всеки банкер се страхува. Явлението ,,бягство от банката" разорява отделни банки и накърнява общественото доверие към всички банкери.
Би било нормално практиката да се създават пари от нищото да бъде обявена за незаконна. На големият обем на заемите, които банкерите предлагали, били станали важно условие за европейската търговска експанзия. И вместо това процедурата била легализирана и регулирана. Банкерите се съгласили да се придържат към ограничения на количествата фиктивни пари за заемане, които могат да раздават. Количеството пак било по-голямо от реалната стойност на златото и среброто в трезора. Много често съотношението било 9 фиктивни към 1 реален в злато. Тези предписания били налагали с изненадващи ревизии. Освен това било постигнато споразумение в случаи на ,,бягство" централни банки да подкрепят местните банки със спешни вливания на злато. Единствено ако имало ,,бягство" от много банки едновременно и балонът със заемите на банкерите се пукнел, можело системата да се сгромоляса.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 901653
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031