Голяма част от народа, и следователно от електората, се състои от отрудени хора, които всеки ден борят насъщния си и нямат време и енергия да се занимават с друго. Този, който манипулира информацията, съвършено добре знае, че за да получи публично одобрение, е достатъчно да тръби до оглушаване на гръмките заглавия на новините, повтаряйки го 24 часа в най-големите и авторитетни медии. А това са новини, които текат от обичайните информационни извори като водите на придошла река, каквито са например Ройтерс или Анса, и се контролират от едрите финансови кръгове. Най-престижните журналистически медии предпочитат да запазят, привилегированата си позиция в информационния свят, отколкото да рискуват авторитета си, настъпвайки интересите на тайните общества. Журналистите реално нямат професионална независимост, защото са заставени най-стриктно да следват линията на изданията, която им се диктува от ръководството и собствениците. Затова изявяват качества и предоставят материали по вкуса на издателите, с което шансовете им за издигане многократно се увеличават. Истинският професионалист, ако иска да запази работното си място, няма как да излезе от рамката на правилата.
Информационният театър никога няма да може да извади на сцената истинските мерзости на онзи, който щедро възнаграждава своите най-добри актьори. Същото се случва и в политиката, където съществуват въпроси от второстепенно значение, за които може да се дискутира сред различните и корумпирани десни, леви и центристки групировки, като в същото време има и въпроси от първа величина, които не могат да бъдат изложени на показ от никого: кирливите ризи на банкерите, на които плащаме публичен дълг и които са истинската причина за основните военни събития, за непосилното бреме на данъците, на което сме подложени, и на още много престъпления срещу човечеството.
И се случва така, че макар и лишени от реално основания, т. нар. политически коректни новини (или по-точно казано нагласени) в крайна сметка се превръщат в културен багаж на хората. В паузите между телевонелите, бигбрадърите, спортните коментари, островите на известните и всякаква друга телевизионна измет, предназначена за широка консумация, водеща ни до сигурна интелектуална смърт, никнат като гъби новините мантра (хипнотични монотонни песни). И така фрази от рода: Атаката на Ал Кайда срещу Кулите близнаци или Оръжията за масово унищожение на Садам се превръщат в неопровержими истини за всички онези, които са погълнати от ежедневието и нямат нито време, нито инициативността за да се задълбочават в събитията. Днес предимно телевизията и другите средства за масова информация са тези, които определят манталитета, традициите, стила на живот и модела на подражание на хората и информацията, която хората приемат за най-истинска. Неведнъж сме чували някой да казва категорично: Вярно е!... По телевизията казаха!
Става дума за промиване на мозъци на множество поколения, което започва още от училищната скамейка (или по-скоро от учебниците по история), когато нашите родители, ас ъщо и техните, са били ученици, с образователни системи, които политиците ни избират според нуждите и целите си. Елитът съвършено добре знае, че даващото най=добри резултати образование не започва в училищна възраст, а много преди това, или чрез културните натрупвания на поколението, което ни е предшествало. На първо място са точно родителите ни - тези, които не разбират как в действителност стоят нещата. Със закостенелите си възгледи за демокрация и с информацията, с която разполагат, винаги са вярвали, че живеят в свободен свят. На пръсти се броят онези от тях, които са осъзнали, че са програми да вярват безусловно в истините, които им предлага на много добра цена действащата политическа система. За да се опише истинското здравословно състояние на информационния свят, достатъчно е да припомним по време на историческата му реч за сбогом от Американската прес асоциация (през далечната 1880г., когато още е нямало телевизия) - изявления, които звучат много актуално и днес:
В Америка през този период от световната история не съществува независим печат. Знаете го вие, знам го и аз. Никой от вас няма да дръзне до изрази собственото мнение, защото предварително знаете, че ако го направите, то така или иначе няма да бъде публикувано. На мен ми плащат определена сума седмично, за да не публикувам честните си възгледи във вестника, за който работя. Други от вас са платени по подобен начин за подобни неща и всеки от вас, който постъпи така глупаво да напише във вестника, в който работи, честните си възгледи, веднага ще бъде изпратен на улицата да си търси друга работа. Ако си позволя да напиша това, което мисля, тоест истинските си позиции по страниците на някой от броевете на вестника, само за 24 часа ще бъда изхвърлен. Работата на журналиста е да разрушава истината, да лъже безсрамно, да корумпира, да позори, клеветени, да лази пред силата на богатството и най-сетне да продава страната и народа си, за да си изкара насъщния. Вие го знаете, зная го и аз. Е тогава, каква е тази лудост да се вдига наздравица за независим печат? Ние сме марионетки - те дърпат конците, а ние танцуваме. Нашите таланти, нашите възможности, нашият живот принадлежат на други. Ние сме интелектуални проститутки.