Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2018 15:56 - Доказателства, че Григорий Зиновиев чукал Ленин
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 1141 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Материали от личния архив на Григорий Зиновиев, член на Политбюро ЦК ВКП (б), първи секретар на Ленинградския обком на партията: писмо на Ленин до Григорий Зиновиев, 1 юли 1917 г.: „Григорий! Така се стекоха обстоятелствата, че незабавно трябва да се скрия в Петроград. Не мога да замина далече, работата не позволява. Другарите предлагат едно място, за което казват, че е напълно безопасно. Но е толкова скучно да бъда сам, особено в такова време… Идвай при мен и двамата ще прекараме чудесни дни далече от всичко… Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай ми бързо – ще дам нареждане да приготвят там за двама души.“

Това писмо е написано през юли 1917 година, когато Ленин се готвел да напусне Петроград и да се засели със Зиновиев в Разлива, в станалата след това прочута колиба. Именно там взаимоотношенията на Ленин със Зиновиев получили своето развитие. Те прекарали много време там и очевидно това окончателно главозамаяло Зиновиев. Защото през септември той пише от Петроград на Ленин във Финландия:

„Драги Вова, няма да повярваш колко ми е тъжно без теб, как ми липсвате ти и нашите ласки с теб… Няма да повярваш, но оттогава, откакто замина, не съм докосвал никого. Можеш да бъдеш напълно уверен в моето чувство към теб и във верността ми. Повярвай, не съм се докосвал нито до мъж, нито до жена, и няма да го сторя. Само ти – моят близък човек… Идвай, не се бой, ще подредя всичко по най-добрия начин.

Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се скриваме от тази жена… Никой няма да ни разбере, нашето чувство, взаимната ни привързаност… Идвай по-скоро, чакам те, цвете мое. Твой Хершел.“

В края на октомври другарите по партийна борба най-сетне се срещнали. Станал октомврийският преврат и Ленин се върнал в Петроград. По това време Зиновиев заминал за Москва, за да ръководи приключването на преврата в града. От там пише на Ленин: „Илич, каквото ми поръча, го изпълних. А каквото непременно ще го направя… Тук е много тежко и сложно, но ме стопля мисълта, че само след няколко дни ще те видя и ще те прегърна в обятията си. Ти пазиш ли нашето гнезденце? Не водиш ли други в него? Тук преживявам много неща и само надеждата за твоята вярност ме сгрява. Целувам те по твоето марксистко дупенце. Твой Хершел.“

Докато четях тези писма у мен възникнаха два въпроса. Първият – коя е била онази жена, от която в Женева Ленин и Зиновиев се криели? И вторият въпрос – кой е бил активният любовник, и кой пасивният?

Скоро стана ясно, коя била тази жена. През 1918 година Зиновиев пише вече по-конкретно:

„Вова! Всеки път, когато се оказвам далече от теб, се измъчвам ужасно. През цялото време ми се струва, че седя тук, тъгувам по теб, а ти тъкмо в тази минута ми изневеряваш. Явно си голям коцкар, знам това… Не винаги може да ти се устои, особено при раздялата с любимия. Но аз се държа и не си позволявам нищо. Докато при теб положението е по-гадно – необходимо е винаги да бъдеш с Надя. Разбирам те, всичко разбирам…“

Сега стана малко по-леко – не е необходимо да криеш нищо от нея. Не заради това, че тогава в Женева, когато тя за първи път ни хвана.“

Трябва да се разбира, че тогава в Женева, когато Зиновиев и Ленин за първи път се сношили в постелята, ги заварила Надежда Крупска – гражданската жена на Улянов. А след това, после, Ленин вече й се разкрил и тя се примирила с неговите наклонности, и не възпрепятствала бурно текущия му роман със Зиновиев. [Лесбийството на Крупска било притча во езицах.]

Сетне се появи отговорът на втория въпрос. В следващо писмо до Ленин от фронта Зиновиев шеговито пита:

„Вова! Да не ти зарасна дупето през времето на нашата раздяла? Не залиня ли то вече през това време?… Скоро ще дойда, веднага щом се оправя с тукашните работи, и ще се заемем с прочистването на твоето мило дупенце.“

Значи Ленин е бил пасивният, а Зиновиев – активният любовник. И това се потвърждава от следващото писмо. То е написано някъде около Нарва през пролетта на 1918 година, когато Юденич бил разгромен. Червената армия спряла до естонската граница и Зиновиев се готвел да се върне в Петроград като победител. Той ликува и съвсем губи предпазливостта си в изразите.

„Вова, скоро ще дойда и повече няма да те пусна да излезеш от моите обятия, каквото и да говори онази дъртофелница! По целия фронт врагът бяга и мисля, че няма да се промъкне от тази страна. Така че ме чакай и бързай да се подмиваш. Скоро си идвам.“

Обаче не минали и няколко месеца и в отношенията между любовниците назрява разрив. Както винаги в такива случаи, той е свързан с ревност. Научаваме за това от писмо на самия Ленин, което е написал на Зиновиев, намиращ се по това време в Северен Кавказ. Неизвестно защо, Ленин му пише на немски.

„Мили, Хершеле! Изобщо не бива да ми се обиждаш. Чувствам, че преднамерено продължаваш своето пребиваване в Кавказ, макар обстановката изобщо да не изисква това. Вероятно ми се сърдиш. Но не съм виновен за това. Всичко това са твоите глупави подозрения. Що се отнася до Лейба и мен – то беше само еднократно и повече няма да се повтори… Чакам те и ще се сдобрим в нашето чудесно гнезденце.“

„Илич“, – следва незабавният отговор на Зиновиев от Владикавказ. – „Това изобщо не са глупави подозрения по отношение на теб и Лейба. Кой не е виждал как напоследък се увърташе около него? Във всеки случай аз имам очи и те познавам достатъчно дълго, за да отсъдя… Аз ли не знам как се разпалват очичките ти, когато видиш мъж с голямо оръдие? Ти сам винаги си казвал, че мъжете с малки фигури имат великолепни оръдия… Не съм сляп и видях прекрасно, че си готов да забравиш нашата любов заради романчето с Лейба.

Разбира се, сега той е до теб и му е лесно да те съблазни. Или пък ти си го изкушил?“ Действително в онова време Лейба Троцки – наркомвоенмор на Републиката – бил дълго време до Ленин в Москва. И трябва да предполагаме, че между двамата вождове е възникнало взаимно чувство.

Лейба Троцки, мъжественият нарком на отбраната, пламенният трибун и оратор, заел мястото на Зиновиев в Лениновия креват. Ленин продължил да се оправдава пред Григорий. Навярно е чувствал, че връзката му с Троцки ще бъде недълга и скоро Лев Давидович ще го зареже, увличайки се по поредната жена.

Все пак Троцки имал по-голяма склонност към жени, отколкото към своите другари в революционната борба. Навярно, той направил изключение само за Ленин, уважил го. И ето Ленин пише на Зиновиев в Кавказ:

„Не се обиждай, Хершеле. Ти си прав, наистина не успях да устоя. Лейба е такъв брутален мъж. Той просто ме пленява със своите ласки. А аз толкова се нуждая от тях, особено в такъв напрегнат политически момент. Много ми е трудно без ласки, а ти замина, негоднико. Ето, че не издържах.“ - Гелий Клеймёнов – „Правда и неправда о семье Ульяновых“, Издательство „Самиздат“, 2012 г. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 902021
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031