„През 1946 г. се открива разработка по проучването на Тодор Живков за факти, сочещи връзките му с Гешев и за евентуалното установяване на неговите действия като английски агент. Разработката носи кодовото наименование „Таралеж“ – псевдоним, под който се предполага, че е работил Тодор Живков с Гешев. Любопитно е, че тази операция начева още през 1946 година, когато в страната не се е надигнала вълната на познатия по сталинския модел култ към личността. Процесът срещу видния партиен ръководител Трайчо Костов е далеч. Досиетата на комунисти и ръководители започват да се правят едва през 1949 г. след посочения процес. Какви са били основанията за това? Очевидно налице са някои сериозни съмнения, тъй като през 1946 г. психоза и шпиономания все още няма, а и тогава Тодор Живков е втори секретар на Областния комитет на партията.

Разработката тогава се води от полковник [Димитър] Мурджев – впоследствие началник на контраразузнавателната служба.[154] Едва ли е чисто съвпадение това, че по-късно, като началник на Втори отдел на Държавна сигурност, той поема през 1951 г. разработката и по издирването на Гешев. Очевидно имало е пресичане на много логически нишки в двете разработки, за да се поверят те на един и същи офицер.

Това бе човекът, за когото Тодор Живков си спомняше много често до онзи ден – 14 юли 1989 г. – когато на сутрешното кафе със съветниците от кабинета му в 10,00 часа бе докладвано, че генерал Мурджев (вече пенсионер) е починал.
Живков започна да си спомня как в ония години е бил разработван. Същият Мурджев бил ходил при съпругата му Мара Малеева с въпрос: „Ти познаваш ли добре тоя човек?“ Тя му отговорила твърдо отрицателно [?!] и дори го изгонила. Живков продължи: „Аз знаех, че ме „разработват“ като английски агент. Имах доверено лице, което бе в Държавна сигурност. То ми каза: „Другарю Живков, ние те разработваме, но ако се стигне до арест, ще те предупредя…

По това време (1950-1952 г.) по нареждане на първия партиен ръководител Вълко Червенков в цялата страна са назначени комисии, които издирват компрометиращи материали за хора, замесени във връзки с полицията…

И тук възниква още една голяма въпросителна. При една от срещите на Вълко Червенков със Сталин (1952 г.) последният му нарежда да спрат дейността на комисиите по издирването на агент-провокатори в комунистическата партия?

Защо? Какво се е случило? До какво ще се доберат тия комисии – до факти, които са неизгодни или може би вече известни на Сталин и съветските специални служби? Иначе с какво може да се обясни жестът на Сталин? Едва ли като акт на хуманизъм…

Съдбата на разработката „Таралеж“ е решена през 1956 г. По заповед на министъра на вътрешните работи е дадено указание да не се четат материалите.“
- Костадин Чакъров – „Вторият етаж“, Журнален вариант, „Пламък’90.“

Тодор Живков е дал своето- добро и лошо за Държавата- да се насочим към актуалните политици ... предлагам. Т Живков заслужава и похвала и порицание но то не ни помага и не ни вреди...
Лека вечер!