Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2019 01:02 - ЕДВА ЛИ ЩЕ НАМЕРИТЕ ДРУГ НАРОД, КАТО БЪЛГАРИТЕ
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 1185 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
,,Едва ли ще намерите друг народ, който да се оплаква от своите по африкански ниски доходи, а същевременно да бърза и да се реди на опашки, за да плати по западноевропейски високите си (по абсолютна стойност) данъци и сметки за комунални услуги. Нито ще откриете население, което в продължение на десетилетие да е поробвано, избивано, потискано, лишавано от достойнство и елементарни човешки права, превръщано в покорно стадо от платените наемници на чужда сила, а да продължава да бленува по времето на тоталното безправие. За десетилетията, когато му отнеха собствеността – върху земя, предприятия, манифактури, работилнички, дюкянчета, жилища (на мнозина) – всичко. И го откъснаха от корените му, за да го принудят да се пролетаризира. Дори да възкресите платения от лорд Лайънъл Ротшилд измамник Карл Маркс и го попитате колко време е необходимо, та земеделецът или скотовъдът да се превърнат във фабрични работници, ще получите твърд отговор: Нужни са най-малко две поколения. Четете „Капитала”…Нашенските „марксисти”, които не знаеха да четат, камо ли да разгърнат дебелите „трудове” на „класика”, просто подкараха „масите” от селата и като послушни овце ги завърнаха към градовете. (Всяко стадо си заслужава овена.) Натъпкаха ги в панелните гета, в които се пръкнаха новите поколения на „социализЪма” – „хармонично развитите личности” – блян на тогавашната комунистическа принцеса. Израсли в недодяланата сивота на тези комплекси-спални, отгледани в атмосфера на първобитна семейна грубост (доброто възпитание и маниери бяха обявени за буржоазна отживелица), днес тези поколения разпространяват своята агресия в обществото. Затова не се учудвайте на безпричинните убийства. Първоизточникът е заровен там, в „крайблоковите пространства” на тоталитарното общество. Нали родителите на тези младежи са ги „възпитавали” с ленинското „бий врага”! А кой е врагът? Всеки, който изобщо или в конкретния момент не мисли като изградения в соцгетото насилник.Когато комунистическата партия ни подари пишман свободата, самата тя ликвидира действалите дотогава правила. И се постара епохата на слободията да се проточи възможно най-дълго. Та чрез притежаваната от нея сила номенклатурата да превърне дадената й от външния окупатор икономическа власт в лична. А тя, чрез парите, неизбежно прераства в абсолютна власт. Не го ли виждате и разбирате? Нима не сме участници в този процес? А ако го проумявате, какво правите? Бързате към опашките, за да не пропуснете поредния срок да се издължите в полза на същата господстваща червена номенклатурна класа.Едно от най-тежките поражения, които държавният капитализъм, кой знае защо наричан „социализъм”, нанесе, е откъсването на човека от вярата в Бога и отучването му да мисли. Затова сега слушам телефонните обаждания на различни зрители в множество телевизионни предавания, все водени от комунисти и ченгета, и то в медии, собственост на номенклатурчици – без изключения. И в тези своеобразни телефонни изповеди все по-често се усещат две носталгии. Първата е по робството. Когато „всички животни бяха равни, но някои бяха по равни”, както гласи формулата на Джордж Оруел от неговата „Животинска ферма”. Това, че големите прасета – истинските свини, живееха по-така, се оказва без значение. Просто фабриката за завист работеше на по-ниски обороти. А кражбата, превърнала се в най-масовия спорт, както и системата на „втория начин” – връзките и рушветите, позволяваха да се преживява на много ниско, но явно оказало се достатъчно равнище.Втората носталгия е по Иван Костов и неговото управление. Сигурен съм, че способността да се забравя лошото е Божи дар. Иначе щяхме да живеем единствено с мрачните спомени и съвсем нямаше да се понасяме. Както доста хора изтриха от паметта си ужасите на т. нар. социалистическо общество, така загърбиха спомена за времето, когато Командирът бе тъй възневидян, че едва се намърда в Парламента. И имаше защо.Тъй като нормалните хора не очакваха нищо от „бившите комунисти”, скупчени в БСП, БЗНС, някакви социалдемократи, псевдолиберали и т.н. Убедено вярваха в Костов и неговите „пророци”. Загърбиха първата Божия заповед и си създадоха кумири. А това се заплаща и то прескъпо.Костов, когото – да не крием истината – в края на 1996 и началото на 1997 г. Ахмед Доган почти зорлем изкара на площада, обеща: „Няма да ви предадем.” И освен това – съд за виновниците за националната катастрофа. В деня след като положи клетва като министър-председател побърза да хвърли обещанията си в „кръглата папка”. И запретна ръкави да изпълнява заветите на своя патрон Андрей Луканов и на господстващите в сянка висши дейци на издигналата го партия-майка. Асистентът по марксистка политикономия, кандидат-членът на БКП, съпругът на партийна секретарка Иван Йорданов Костов свърши черната работа на номенклатурата.Чрез изключително несправедливата приватизация, по спуснат му откъдето трябва списък, той превърна червените барони и техните подставени лица в класа на новобогаташи. На всичко отгоре и за огромно съжаление, неспособни да въртят пари, а единствено да ги трошат за псевдолукс и перхидролено-силиконови хубавици с мек акцент. По този начин вместо да приеме закон за декомунизация и да постави партийните величия и техните семейства на местата им (според мен в резерват), Костов ги обогати. Той замени принципа на справедливостта, с участие на нормалните хора в очастествяването, с партийно оцветена шуробаджанащина. От нея се облагодетелстваха приближените му послушници (Надежда и Камен Михайлови, Христо Бисеров, Александър Божков, Евгений Бакърджиев, Йордан Цонев, Марио Тагарински, Стефан Софиянски, Богомил Бонев, Любомир „Пъпката” Павлов…). Ала те се оказаха нищожен брой в сравнение с тълпата от алчни потомци на убийци и разбойници, които навремето национализираха. А този път техният Командир постави не на старт линията, където бе народът, а десет метра преди финала на стометровата приватизационна дистанция. Нямаше как състезателите от отбора на номенклатурата да не спечелят бягането, чиято финална лента бяха предприятия, банки, магазини, ресторанти – цялата икономика. Национализаторите приватизираха! Дори изкривените умове на Маркс и Ленин не биха могли да измислят толкова фантастичен сюжет."

- Георги Ифандиев 



Гласувай:
2



1. morskipesni - Патологични изблици на един болен мозък.
11.03.2019 15:19
Отдавна не се занимават с нищо сериозно (не могат!), ами вият ли вият на умряло!
цитирай
2. krumbelosvet - Четох до към 5-6 реда.
11.03.2019 21:01
Съгласен с комент 1. Болна работа. Криво огледало, гледано от челна стойка. Но уви, тая болест е взела ЕПИДЕМИЧЕН характер, разнасяна от ефирните и др. медии. Така че човека, автора, НЕ Е ВИНОВЕН. Ретранслатор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 901612
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031