Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2020 20:07 - За горяните
Автор: schumpov Категория: Политика   
Прочетен: 1500 Коментари: 7 Гласове:
13

Последна промяна: 09.09.2021 18:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Дълги години не знаех нищо за горяните.В онези години имаше поговорка : смееш ли да питаш, казва ли ти някой.
   Наскоро премятайки програмите по телевизора попаднах на последните кадри от документален филм и върху мемориална плоча прочетох името Димитър Фърчанов. Така се казваше един от тримата ми съквартиранти в студентското общежитие. На втората година от съжителството ни, в нашия институт дойде и сестра му. Двамата бяха родени на една и съща дата, пети май, с разлика три години. За рожденния им ден и Гергьовден баща им дойде да ги наобиколи, че донесе и цяло агне. На следващата година ни поканиха да им отидем на гости в малко село близко до Сливен, Димитър и сестра му бяха първите студенти от това село.  Изсипахме им се дванадесет души.        Гocтувахме им цяла седмица, приеха ни по домовете си техни роднини и съответно цялата тайфа гостувахме на хазаите. Един ден насядали около маса под асмата се забавлявахме като "гледах" на карти, не че можех да "гледам", според обърнатата карта и колегата отсреща натаманявах някаква приказка хем да е правдоподобна на база това коета знаех за отсрещния, хем да е майтапчийска и забавна за околните. Не бях забелязал, че бабата на  Митко е край нас до момента, в който поиска да гледам и на нея. Отказах като се оправдавах, че не мога да гледам и че това са само шеги. Митко и сестра му започнаха да я разубеждават, но бабата настояваше и дори им се скара. Тогава Йовчето ме помоли да гледам на баба й, не зависимо какво и колко мога. Бях много притеснен. В очите на бабата имаше голяма мъка и голяма надежда да чуе нещо много важно за нея.Не знам какво очакваше. Почти не знаех и какво говоря. Колегите усетиха неловкото положение и се разпиляха. Край нас останаха Йовка, майка й , стринка й и приятелка на Йовка. Обърнах и последната карта, смотолевих нещо и прибрах тестето. Жените една по една станаха и тръгнаха в различни посоки. Никой нищо не коментираше . Йовчето остана до мене и ми разказа , че вече десет години от както се е изгубил чичо й, най-големият син на баба й. Арестуван бил като горянин и от тогава ни вест ни кост. Семейството им знаели ,че всички арестувани тогава са избити, но къде и как незнаят. Само баба й още се надява ,че синът й е жив и от някъде ще се обади.
     След двадесетина години, по време на "възродителния процес", в някакъв вестник, не си спомням кой, прочетох доста обширна статия, за една жена, която се изселила от някакво сливенско село, и сега живеела на квартира в Казанлък, в мазе заедно с порасналият си недъгав син. Тази жена била забравена и от роднините си и от Партията. Трябвало да й се отпусне "народна пенсия" за заслуги към Народната власт. Благодарение на нея били ликвидирани въоръжените чети на горяните в Сливенския балкан. Съпругът й бил горянин, но нейн вуйчо бил партиен секретар. Вуйчото я убедил, че за нейно добро, за доброто на семейството й и за доброто на целия български народ тя трябва да съдейства за залавянето на горяните. Заловили ги, ликвидирали ги , а за сътрудничката забравили. Е може пък след тази публикация да са я възнаградили подобаващо.
     Минаха години. Дайде демокрацията. Влезе в сила законът за възстановяване на собственоста и ползването на земеделските земи. Разглеждах декларацията на заявената земя по бащина линия и по майчина линия. Установих че почти всички ниви по майчина линия са близко до селото. Тате ми каза че попът бил страхлив човек затова купувал ниви близко до селото. Майка ти си го има този страх по наследство. Пра пра дядото на мама бил поп, Попов бе фамилното име на баща й. Мама се обади - Ако Попът е бил страхлив нямаше да стане секретар на комитета основан от Левски. Попът е бил набожен човек, преди да започне работа и като приключи работа на нивата , се обръщал към черквата да се прекръсти и помоли, гледайки към камбанарията. Ако аз бях страхлива нямаше да отида да се срещна с онзи човек в "Дъбиците". Чак сега ми разказаха, че някакъв човек е искал да се срещне с тате. Но на срещата отишла мама." Дъбиците " е име на местност по средата на пътя между с. Красново и Красновски бани. В протежение на 150-200 метра от двете страни на пътя  имаше вековни дъбови дървита, сега вече няма нито едно. В онези години жените от селото натоварваха два големи вързопа с дрехи и с кобилица на рамо, изминаваха два километра до баните за да ги изперат, после с мокрите дрехи на рамо обратно до селото. Та в уреченото време стигнала мама до "Дъбиците", свалила от рамо кобилицата с дрехите върху отрязан дъбов ствол и се подпряла да почине. Измежду дърветата се задал мъж. Мама го поздравила, заговорила го , разбрала че е въпросният човек и му обяснила, че тъй като вече сме белязани, тате го следят и не иска да го търсят за такива работи.Почти четирдесет години за това нещо не се е споменавало пред мен.Не съм сигурен дали трябва да определя мама като страхлив човек, но със сигурност мога да я определя като изключително решителен човек. Без никакъв страх, на сред село,смъква от гърба на комунистически хрантутник палтото на баща ми задигнато от дома ни по време на обиск за търсене на оръжие след 9ти 9ти.  Обискиращият с насочен пистолет към нея, ме взел от ръцете й, бил съм бебе в пелени, и започнал да ме разповива. Мама му викнала -търси ,търси , оръжие няма да намериш, злато ще намериш, таман се е насрал. Тя заедно с конвоиращите е придружила арестуваният си съпруг от Красново до Пазарджик, за да е сигурна че ще пристигне в полка жив. Тя отстояваше правото си на труд и достойно заплащане, като се има предвид, че работи в ТКЗСто цяла година, а пари даваха за 1ви май денят ня труда и за 9ти 9ти - денят на свободата. 
    Написах всечко това като реплика към един комунист, който се беше засегнал от израз,че комунистите са страхливци и страхливците са деца на комунисти. Тяхната Партия извела в гората хиляди партизани да участват в Съпротивата. 
   Горяните  ли са страхливци !?   


Тагове:   село,   страхове,   горяни,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - За Горяните не се говори много.
06.01.2020 20:40
Тяхното движение е преди всичко от млади хора, подкрепящи неказионното БЗНС.
То е предимно в Сливенско и Ямболско /за Ямболско не съм съвсем сигурна/, но е в региона.
Всички познаваме поне двама от това движение - Тодор Кавалджиев / Бог са Го прости!/ - вицепрезидент по времето на Петър Стоянов и Атанас Железчев - бивш зам.председател на НС.
Него го познавах лично и за кратко бяхме колеги.


Разказът ти е много емоционален и вълнуващ!

За много години, приятелю Шумпов!
цитирай
2. schumpov - katan, за много години и весели п...
06.01.2020 21:54
katan, за много години и весели празници, Бъди здрава.
За горяните вече могат да се прочетат доста неща. Не съм сигурен дали ще доживея времето, когато няма да е необходимо да опровергаваме комунистическата лъжа, че българският народ не се е съпротивлявал на комунистическата диктатура, защото не сме имали Пражка пролет, Унгарски събития, Полски Солидарност.
цитирай
3. morskipesni - Гледайте НОВИТЕ хибридно- дезинформациони филми
07.01.2020 10:12
.. не се чудете после защо сте прости, затънали до ушите в помийно-пропагандната медийна кал. Мат'риал ли бе, да го залюбиш..
цитирай
4. techno1 - Горяни
15.01.2020 16:22
Лъжливо е схващането разпространено от болшевиките,че в България нямало съпротивително движение след 9 септември. Напротив първата съпротивителна организация е "Цар Крум",но е разкрита и жестоко избита. В началото на 1945 г.г. се създават и първите нелегални групи почти в цялата страна.Излизайки в гората, приемат прозвището горяни. Горянството е продължило до края 1956 г. Стотици избити,десетки хиляди по затвори и лагери. Иначе движението е било масово, власта е била принудена да мобилизира хиляди милиционери . Слабата организация и взаимна координация е довела до потушаването на движението.
цитирай
5. shtaparov - Браво- поздравления!
17.03.2021 18:01
Браво- поздравления!
цитирай
6. gardener - почитания
29.01.2022 14:31
Все още имало българи на този свят. Да сте жив и здрав и да запазите за бъдещето тези ваши разкази за миналото ни, ако ни има в бъдещето, българите ще са ви благодарни. Вие и https://dobronameren.blog/, както и синът на добронамерен https://pitatlimedejzorata.blog/ "питат ли ме дей зората" ми връщате вярата, че нищо не е загубено за нас местните, каквито и да сме. Вие тримата сте най-ценното нещо, което съществува в тукашното пространство с вашия опит и вашата българщина. Бъдете здрави и пишете, дано има кой да ви чете и да ви разбира.
цитирай
7. marconi5659 - Поздравления за разказания спомен...
27.02.2022 04:34
В случай, че темата за горяните и горянското движение вълнува Вас и читателите Ви, горещо препоръчвам книгата на Радостина-Смарагда Георгиева, лека ѝ пръст. Тя е внучка на легендарния горянски командир, Георги Маринов Стоянов ("Търпана", както са го наричали). Тези крити в продължение на десетилетия истини трябва да излязат наяве, за да не повторим грешките на предшествениците си...

https://faktor/bg/articles/ot-redaktora/komunisti-razstrelvat-11-goryani-i-slavniya-komandir-na-otryada-tarpana
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: schumpov
Категория: Политика
Прочетен: 133621
Постинги: 36
Коментари: 110
Гласове: 3111
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031