Постинг
03.05.2020 01:27 -
ХРАНЕНЕТО Е ЖИЗНЕНОВАЖНО
Няма нужда да се ровите в историята, за да разберете какво е убило най-много американци. Вместо това погледнете храната си за обяд - ядем твърде много вредни и недостатъчно добри неща.
Д-р Андрю Сол
„Борете се с него” или „го хранете”
Посвещавам няколко глави на храненето и диетата, тъй като диетата на човека е най-важната част от пъзела за лечението на рака. Нека да повторя: диетата е най-важната част от пъзела. Да започнете алтернативно лечение на рака е като да поставите дърво в огнището ( тоест във вашия организъм). Щом веднъж дървото се подпали и започне да гори, огънят ще изгори раковите клетки, които са колонизирали огнището. Обаче приемането на лоша храна е като да наливате вода върху същия този огън. Лошата диета ще обезсили много от начините за алтернативно лечение на рака. Всъщност множество научни изследвания доказват, че дори само диетата е достатъчна причина ракът да се появи. Затова, ако искате да се излекувате, трябва да промените диетата си. Тя е всъщност лекарство срещу рака, тъй като възстановява имунната система и балансира „вътрешния терен”.
Честно казано, много хора всъщност са се излекували от рак, като не са направили нищо друго, освен да променят начина си на хранене. Диетата при рак е точно толкова важна, колкото и лечението. Когато сравнявах много успешни алтернативни методи за лечение на рака с други, които са по-малко ефективни, стана очевидно, че дори малка „несъществена” грешка в диетата при болен от рак може да осуети ефективността на определено лечение. Ако диетата подхранва раковите клетки, тогава те остават устойчиви въпреки въздействието по време на лечението. Само помнете следното:
Ако диетата не се бори с рака, тогава го подхранва. Няма средно положение.
Точно диетата (а не лечението) ще осигури дългосрочно лекарство срещу рака, тъй като подсилва имунната система и уравновесява „вътрешния терен”. И двете са важни за дългосрочния успех в борбата с рака. Често хората смятат, че са се излекували от рак, когато туморът е изчезнал или когато раковите клетки са мъртви. След това се връщат към стария си начин на живот, към обичайната си диета, към вредните си пороци и ракът отново се появява. Трябва да помним, че първоначално някакви вътрешни условия са съдействали ракът да се развие и ако сс подновят поради лошото хранене, болестта също ще се върне.
Човешкият организъм е изграден от най-разпространените елементи, намиращи се на земята. В Битие, първата книга на Библията, е записана историята на сътворението на света и на Едемската градина. Бог „направи човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание” (Библия, Битие 2:7). Какво използва Бог, за да създаде Адам? Създава го от най-богатите и добри почви на земята. Напълно съм убеден, чс в пръстта, която Бог е използвал, за да направи Адам, е присъствал всеки елемент, а плодовете, ядките, зърнените храни и зеленчуците растат в същата почва. Но когато Адам съгрешава, проблем възниква и в околната среда.
Не е чудно, че съществува епидемия от дегенеративни болести, като се има предвид почвата в Америка, лишена от 90 процента от минералната си стойност, както и излишните химически вещества и хормони, които се добавят в нея и в храните, а също и допълнителната обработка, унищожаваща витамините и храносмилателните ензими, която ги прави по-киселинни? При изследванията, свързани с написването на книгата му „Хранене под обсада” Алекс Джек анализира данните, публикувани от „USDA ARS Nutrient Data Laboratory”". След сравняването стига до извода, че „има рязък спад на минералите, витамините и другите хранителни вещества в много храни от последното изследване, публикувано преди повече от двадесет години”. Това той си обяснява с „постоянното влошаване на качеството на почвата, въздуха и водата”. Тези елементи, които сега липсват в диетата на средностатистичесикя американец, са решаващи за поддържането на добро здраве и на самия живот.
Преди сто години ракът е бил буквално непознат, но днес сякаш всеки има роднина, който е починал от тази всяваща страх болест. Какво се е променило? Ние ли сме се променили? Генетиката ни ли? Или сме изчерпали от почвата необходимите хранителни вещества? Променили ли сме това, с което се храним? И дали храните, които приемаме, на свой ред са променили нашия „вътрешен терен” по такъв начин, че да ни правят по-податливи на болестите?
В своята книга „Да победим рака с храна” д-р Патрик Куилин предлага аналогия: „Гъбичките растат по кората па дървото поради благоприятните условия: топлина, влага и тъмнина. Можете да ги режете, горите и тровите колкото си искате, но докато съществуват благоприятни условия, те ще виреят. По подобен начин ракът се развива в човека, защото има подходящи условия. Факторите, благоприятстващи образуването на тумори, включват токсично натоварване, потискане на имунната система, лошо хранене, депресия и повишени стойности на глюкозата. Докато не се справим с тези причинители на рак, цитотоксичните терапии са обречени на провал”. Ето, и според д-р Куилин трябва да се насочим към причините за рака вместо към симптомите.
Липсата на минерали и витамини в почвата, химическите субстанции в храната, безалкохолните напитки, използването на микровълнови фурни за стопляне на храната, яденето на храни боклуци, на обработени и заразени с пестициди храни и на псевдохрани са само няколко от многото фактори в диетата, развалили нашия „вътрешен терен”. С това се променя балансът на стойностите на pH и се осигурява благоприятна основа за развитието на рак. Диетата от киселинни храни боклуци, полуфабрикати и празни калории е един от основните провокативни фактори за появата на рака.
Както споменах, няма средно положение. Храната, която ядем, или се бори с рака, или го подхранва. Затова може да се групира в една от двете категории:
1. Храна, която нодхранва рака. Тази храна или подхранва рака, или възпрепятства имунната система да унищожава раковите клетки. Тези храни или са киселинни, или са обработени с пестициди, или съдържат в себе си микотоксини (токсични гъбички), рафинирана захар, трансмазнини, мононатриев глутамат, натриев нитрит и аспартам. Към тях се отнасят и безалкохолните напитки, кафето, пастьоризираното мляко, сиренето, рафинираното брашно, флуорида, хлора и т.н.
2. Храна, която се бори с рака. Тя убива раковите клетки, урав-новесява стойностите на pH или пречи на рака да се разпространява. Това става чрез хранителни вещества, ензими, витамини и минерали. Към тези храни се включват изворната вода, ябълките и техните семена, кайсиите и техните ядки, лилавото грозде и неговите семена, малините, боровинките, пъпеша „Канталуп”, морковите, броколито, пипера, доматите, авокадото, чесънът, лимоните, лимоните „Лайм”, кокосовото масло, лененото семе, лененото масло, суровите орехи, хлорелата, спирулината, различни билки и др.
Ключът към успешната антиракова диета е да се консумират храни, които се борят с рака, и да се избягват храни, които подхранват рака.
Просто е, нали? Но не и в Америка от 21-ви век! Само преди век не е имало много обработени храни. Храната е била съставена предимно от пресни плодове и зеленчуци, пресен хляб, пресни ядки, говеждо от животни, хранени със свежа трева, и пресни яйца. Водата е била изворна и богата на минерали. Употребявало се е и сурово краве мляко. Но днес мама е твърде заета, за да готви. Затова на закуска всички ядат по няколко понички или кифли. Мама и тате задължително пият кафе, докато децата пият пастьоризирано шоколадово мляко.
За обяд прескачат до ресторанта за бързо хранене, взимат си по един чийзбургер и пържени картофи с безалкохолна напитка и сладолед за десерт. А след това вечерята се състои от пица, чипс и бира или безалкохолни с шоколадов десерт преди лягане.
Виждате ли проблем тук? За съжаление типичната американска диета съдържа около 95 процента от храните, които подхранват рака. Тези храни са силно киселинни, затова нарушават равновесието на стойностите на pH. Нека да разгледаме пържените картофи. Първо, обелваме картофите, след това ги нарязваме на филийки. После ги замразяваме и накрая ги пържим в трансмазнини. Не пропускаме щедро да ги осолим. В края на краищата в тях не остават нито фибри, нито хранителни вещества, нито минерали. Не остава нищо друго, освен сноп несмилаеми, високо киселинни отпадъци. Чудно ли е тогава, че някои от нас едва оцеляват ден след ден? Нашият „вътрешен терен” е в ужасна форма!
Тези храни са не само киселинни. На тях също им липсват ензими. Тъй като ензимите участват в разграждането на храната, най-добрият начин за предпазване на храните от разваляне и за по-дългия им „живот по рафтовете” е ензимите да се премахнат или унищожат. Но ензимите не са ли важни, можете да попитате вие. Наистина е така. Тяхна роля е да смилат храната. Обработените храни обаче не съдържат тези жизненоважни ензими.
Само ги изцедете!
Чудесен начин за приемане на ензими е да се пие прясно изцеден плодов и зеленчуков сок. Тъй като плодовете и зеленчуците се изцеждат сурови, ензимите остават активни. Повечето хора имат компрометирани черва поради приемането на храни боклуци ден след ден. Затова имат проблем с всмукването на хранителните вещества. Изстискването на растителна храна ни предлага възможност директно да абсорбираме повече хранителни вещества.
Изцеждането на пресен сок може да бъде решение за онези от вас, които не обичат да ядат сурови зеленчуци. Знам, че ако сте свикнали да ядете само хамбургери и пържени картофи, мисълта за прясна салата с броколи, моркови, краставици, цвекло и целина може да не е много апетитна. Затова пресният сок е отлична алтернатива на приемането на препоръчителните един и половина до два килограма пресни, сурови зеленчуци на ден. Плодовият или зеленчуков сок е най-практичният начин да посрещнете ежедневните си нужди от пресни зеленчуци и плодове.
Вкъщи редовно си правим сок. Децата го обожават. Аз обикновено изпивам около половината от сока си, а след това добавям и парченца от плода към другата половина. Ползата от това е, че към сока се прибавят фибри, които вдъхват живот на полезните бактерии в дебелото черво. Пийте сока веднага след приготвянето му, тъй като хранителните вещества и ензимите започват да се развалят от въздействието на кислорода и пряката слънчева светлина.
Отлично средство срещу рака е сокът от житна трева. Според Уебстър Кер, „Ако гледаме на кислорода като на куршум за убиване на ракови клетки, тогава на житната трева трябва да гледаме като на заряд на пушка за лечението на рака. Начините, по които се справя с рака, са невероятно много. Преди всичко тази трева съдържа хлорофил, който има почти същата молекулна структура като хемоглобина. Хлорофилът повишава произвеждането на хемоглобин, а това означава наличие на повече кислород, стигащ до раковата клетка. В житната трева също има противораковите микроелементи селен и лаетрил. Хлорофилът и селенът помагат за засилването на имунната система. Освен това житната трева е една от най-алкалните храни, познати на човечеството. И списъкът продължава”.
Доказано е, че сокът от житна трева очиства лимфната система, възстановява равновесието на стойностите на pH, засилва кръвта и премахва токсичните метали от клетките.
Съдържа и хлорофил, който има химическа структура, подобна на хемоглобина, а това от своя страна спомага за пренасянето на кислород в кръвта.
Растителни храни и фитохрани
Когато стане въпрос за това, кои храни представляват най-добрата терапия при рак, нищо не може да надмине растителните храни поради факта, че съдържат голям брой ензими и хиляди фитохимикали. „Фито” означава растение. Затова фитохимикалите са растителни химически вещества, включително витамините и минералите. Обаче има хиляди други фитохимикали, различни от витамините и минералите, които се съдържат в растенията.
Добре познат фитохимикал е бетакаротинът, който придава на морковите и сладките картофи яркооранжев цвят. Бетакаротинът всъщност е член на семейство фитохимикали, наричани Каротеноиди. Те придават на плодовете и зеленчуците ярки цветове. Изследванията показват, че фитохимикалите понижават риска от възникването на рак. Важно е да помним, че само растенията (плодове, зеленчуци, ядки, семена, зърна и бобови) съдържат фитохимикали.
Растителните храни, особено зеленолистните зеленчуци, съдържат ензими, които дават възможност на организма да се детоксикира по-ефективно и да се освободи от причиняващите рак вещества. Зелените растителни храни съдържат хлорофил с химическа структура, подобна на хемоглобина, която помага за пренасянето на кислород в кръвта. Растителните храни са заредени с антиоксиданти, които помагат на организма да се предпази от вредно окисляване. Както говорихме по-рано, клетките използват кислород и глюкоза, за да произвеждат АТФ, а той е техен енергиен запас. Свободните радикали са страничен продукт от тази химическа реакция. Наричани още оксиданти, те причиняват окисляване, което уврежда клетъчните стени. Окисляването може да се сравни с ръждата на колата ви.
Кълновете са богати на витамини, минерали, белтъци и ензими и се доставят във форма, която лесно се приема и смила. Интересно е, че тъй като са живи храни, те ще продължават да растат бавно и тяхното ви-таминно съдържание ще се увеличава и след като ги оберете. Сравнете ги с купените от магазина зеленчуци и плодове, които започват да губят витаминното си съдържание веднага щом се откъснат, а често трябва да бъдат пренасяни на хиляди километри.
Приготвянето на кълнове е успешен начин към диетата да се прибавя сурова храна. Ако можете да си намерите буркан, сито или мрежа и да ги изплаквате два пъти на ден, за по-малко от една седмица ще отгледате вкусни, органични кълнове. Отглеждането на кълнове означава всеки ден да имате запас от пресни органични зеленчуци, разположени само върху половин квадратен метър. А семената могат да се умножат до петнадесет пъти от първоначалното си тегло. Отлични кълнове стават от семена на люцерна, бадеми, броколи, зеле, сминдух, нахут, леща, боб мунг, грах, репички, червена детелина и слънчоглед. Готовите кълнове се съхраняват в хладилник. Идеалният вариант е да се консумират веднага след като покълнат. Тези кълнове все още растат в чинията ви! Ето това е прясна храна!
Честно казано, ползата за здравето от редовната консумация на сурова растителна храна не е нищо по-малко от чудотворна. Последните изследвания на здравето говорят несъмнено, че растителните храни могат да намалят риска от рак. А дори ако вече имате рак, растителните храни могат да ви помогнат да се възстановите и да останете здрави. Има буквално хиляди изследвания, според които растителните храни намаляват риска от развитие на рак, а също предпазват от повторната му поява.
Вкъщи много обичаме малини, ягоди, къпини и боровинки. Всички тези дребни плодове съдържат разнообразни фитохимикали и антиоксиданти. Те са богати на много витамини и минерали, включително на цинк, калций и магнезий, които липсват в храната на повечето американци. Всички тези дребни плодове съдържат елагиева кисслина - съединение, което предотвратява клетъчните мутации и е антиканцероген. Клинични тестове показват, че елагиевата киселина пречи на раковите клетки да възпират ген р53 да причинява клетъчна апоптоза. Боровинките съдържат флавоноида епикатехин, затова имат толкова силно въздействие върху подобряването на функцията на черния дроб. Съдържат също и птеростилбен, който предпазва от рак на дебелото черво.
Всички деца обичат да ядат череши. Интересно е, че черешите съдържат перилил алкохол, който може да предизвиква смърт на туморните клетки. През 1999 г. учени от Мичиганския щатски университет откриват, че тъмно оцветяващото вещество в черешите е изключителен източник на антиоксиданти, познати като антоцианини. Всъщност ангиоксидант-ната дейност на черната череша е по-голяма от тази на витамин Е, който е образец за антиоксидант. Черешите съдържат облекчаващи болката вещества (кокс-инхибитори), които са толкова ефективни, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата прави всичко възможно да затвори устата на производителите на череши, забранявайки им да поставят препратки към научните изследвания на черешите! И още нещо, черешите съдържат удивително високи нива мелатонин - хормон, за който преди се е смятало, че се произвежда само от епифизната жлеза. Мелатонинът е част от естествения начин на организма да регулира съня, който също има противоракови свойства.
Моите деца обожават да ядат ябълки заедно със семките. Семките съдържат нитрилозиди (витамин В]7), а за тях е доказано, че убиват раковите клетки. Любими за нас са и пресните кълнове - те са пълноценна храна. От тях си правим сандвичи и салати. Покълването на семената и зеленчуците увеличават и тяхната алкалност. Обичаме също да използваме пресни билки като босилек, кориандър. магданоз и др.
За растителните храни трябва да се помнят две важни неща: яжте ги сурови, тъй като ензимите се унищожават при загряване над 44°С. Яжте екологично чисти зеленчуци и плодове (ако е възможно), тъй като тра-диционно отглежданите растителни храни са пълни с токсични пестициди. Обаче, ако не можете да се снабдите е екологично чисти продукти, не използвайте това като извинение да се върнете към пицата, пържените картофи, бургерите и бирата. Идете и си купете пресни продукти и ги мийте добре в топла, сапунена вода.
Основни ензими
Дотук разбрахме колко е важно да поддържаме стойностите на pH в алкално състояние. Сега нека да обобщим някои основни неща от дието-логията. Механизмът на усвояването на храните е наистина обикновен. Трите основни типа вещества в храната са: белтъци, въглехидрати и маз-
нини. Те се приемат в тяхната усвоима форма: белтъците в аминокиселини, въглехидратите в глюкоза, а мазнините в мастни киселини.
Повечето хора смятат, че след като са се нахранили, храната отива в „басейна” от стомашна киселина, където се разгражда, хранителните вещества се всмукват в тънките черва, след това излизат чрез дебелото черво. Това не е съвсем така. Бог е направил така, че храната да бъде богата на ензими, и затова е нужно да я сдъвкваме добре. Ако всички го правим, храната ще влиза в стомаха с важни храносмилателни ензими. Тези ензими предварително ще я смилат до един час, разграждайки я до 75 процента. За съжаление повечето от нас не се хранят както трябва и определено не дъвчат, колкото е необходимо. Запомнете: не е важно колко храна ядем, а по-скоро колко храна смиламе.
Може би искате да разберете какво представлява ензимът. Ензимът е катализатор. А какво е катализатор? Съединение, което участва в химическата реакция, без да е част от нея. В организма има многобройни ензими, отговорни за извършването на стотици химически реакции. Но сами по себе си ензимите са само части от храносмилателния „пъзел”. За да могат наистина да извършват хилядите си задачи, те се нуждаят от витамини и минерали (кофактори). Ензимите и кофакторите се организират в сложно биохимично произведение, наречено „комплекс”. Точно този ензимен комплекс поражда съществената ензимна дейност.
Според д-р Тим Ошей „Витамините, минералите и ензимите се нуждаят едни от други, както за табуретката е важно да има три крака. На пазара на днешните хранителни добавки сякаш от всички страни сме нападани от търговци, които крещят „витамини”, други викат „минерали”, а трети реват „ензими”. Като че ли всяка една поотделно е магически куршум, с когото може да се излекува всичко. Истинските идеи са в сътрудничеството и синергията. В организма нищо не съществува само за себе си. Ензимът без кофактор не може да се активира. Известно е, че ензимите имат много специфични „задължения”. Тяхната дейност се сравнява с ключове, които трябва да съответстват на определени ключалки. Те са белтъци с дълги вериги, държани заедно в много специфични форми от водородни връзки.
Представете си белтъка като топка от канап, която има стегната форма благодарение на тънки лентички велкро. Ако нещо се случи с връзките, белтъкът на ензима се разплита и губи формата си. Без формата ключът вече не може да влезе в ключалката. Тогава вече не е ензим, а само още един чужд белтък. А какво причиняват чуждите белтъци в организма? Незабавно възпаление. Имунна реакция. Това е точното определение на автоимунна реакция - организмът атакува сам себе си, защото разбира, че „има чужденец на борда”. Своето е станало чуждо” (виж www. thedoctorwithin.com).
Ако връзките се нарушат, ензимът се деформира и вече не може да изпълнява специфичната си дейност. За такъв деформиран ензим се казва, че е денатуриран. Свободните радикали, загряването над 44°С, обработването и консервирането на храната, генното инженерство и флуо-ридът са само някои от нещата, които могат да причинят денатурация на всеки ензим. Интересно е, че ензимите в суровите храни всъщност смилат до 75 процента от храната без помощта на ензимите, отделяни от организма.
Има три основни класове ензими: метаболитни ензими (ензими, които действат в кръвта, тъканите и органите), хранителни ензими (в суровите храни) и храносмилателни ензими. Има също и три основни категории храносмилателни ензими: протеаза (смилат белтъците), амилаза (смилат въглехидратите) и липаза (смилат мазнините).
Без ензими не може да има живот. Органичните сурови плодове и зеленчуци съдържат ензими. Някои от тях съдържат нитрилозиди и са богати на витамини и минерали. Обаче, както споменах, гоплинната обработка унищожава ензимите. Затова основно правило е да се ядат сурови храни: сурови плодове, сурови зеленчуци и сурово мляко. Готвенето и пастьоризацията унищожават ензимите.
Разбирате ли, пастьоризацията се базира върху невярната теория на Луи Пастьор. Бог ни е дал чисто мляко в естествена сурова форма, носител на природни вещества, засилващи имунната система и предлагащи съществени ензими, витамини и минерали, които поддържат действието на храносмилателната система и на целия организъм в оптимално здраве. Но промененото от човека пастьоризирано мляко, което купуваме от магазина, е лишено от жизненост, липсват му ензими и няма хранителна стойност. За разлика от пропагандата, която се провежда по телевизията, пастьоризираното мляко не може да възстанови или да поддържа костите и зъбите. То не е добър източник на калций, тъй като ензимът фосфатаза, който се изисква за всмукването на калция, се унищожава по време на пастьоризация.
Изследванията показват, че липазата (ензим в млякото, който помага за смилането на мазнините) се унищожава напълно чрез пастьоризацията, намалява се витаминното съдържание, унищожават се витамините Вр иВ6, убиват се полезните бактерии, активират се алергените, увеличава се зъбният кариес, коликите при бебетата, растежните проблеми при децата, остеопорозата, артрита, сърдечносъдовите болести и рака. По думите на д-р Тимъти Ошей пастьоризираното мляко е равностойно на течна „формика” (вид пластична материя за покрития).
Америка е затлъстяла нация. Според щатския Център за превенция и контрол над заболяванията един от всеки трима американци се смята за затлъстял (тоест тежи 30 процента повече от нормалното си тегло).
Някога питали ли сте се защо? Ами отчасти това се дължи на факта, че американците са чревоугодници и мързеливци. Самоконтролът се смята за отживелица. Обаче причината за затлъстяването се дължи и на факта, че диетата обикновено е съставена от 90 процента готвени храни. Преди време свиневъдите разбраха, че свинете надебеляват два пъти повече, когато се хранят с готвена храна. Готвенето унищожава какво? Разбрахте: ензимите.
Липсващите минерали
Хранителните вещества са шест групи: вода, витамини, минерали, мазнини, белтъци и въглехидрати. Те всички са необходими за оптимал-ното здраве. Честно казано, когато си говорим за храненето на повечето хора, минералите може би са „липсващият елемент”. Много хора смятат, че минералите и витамините са едно и също нещо, но не е така. Основната разлика е в това, че витамините са органични вещества (съдържат елемента въглерод), а минералите са неорганични вещества.
Четири елемента съставляват 96 процента от структурата на организма: въглерод, водород, кислород и азот. Останалите 4 процента от състава на организма са минерали. Има няколко мнения за това кои от минералите са жизненоважни.
Някои казват, че броят им е 14, а според други са 16. Дискусията продължава и до днес. Обаче всички са съгласни, че се нуждаем от малки количества от около 25-30 минерала (14-16 от които се смятат за „незаменими”), за да поддържаме нормални жизнени функции и добро здраве. Поради непълноценни диетични навици, а също и поради лошо състояние на почвата, на повечето от хората им липсват минерали.
Минералите са две групи: макроминерали и микроминерали. Макро-минералите (наричани основни минерали) са необходими за диетата в количества от 100 и повече милиграма всеки ден. Към тази група се отнасят калий, хлор, фосфор, калций, магнезий, сяра и натрий. Те се намират буквално във всички клетки на организма, поддържайки общата хомеостаза, и са необходими за нормалното им функциониране.
Микроминералите (наричани още микроелементи) са микрохрани-телни вещества и химически елементи. Това са желязо, молибден, хром, мед, манган, флуор, йод, цинк и селен. Те са диетични минерали, нужни на човешкия организъм в малки количества за разлика от макроминера-лите, които са нужни в по-големи количества.
Помнете, че при минералите „повече” не означава задължително „по-добре”. Прекаленият прием на диетичен минерал може да причини бо
лест пряко или непряко поради състезателната природа на нивата на минералите в организма. Затова следвайте препоръчителните дневни дози.
В тази част от книгата накратко ще разгледам магнезия, калция, хрома и цинка. Йодът и селенът също са минерали, но по-нататък в книгата ще говорим и за тях.
Магнезий
Магнезият има невероятен оздравителен ефект върху широк диапазон от болести, както и способност да подмладява застаряващия организъм. Той има важно участие при над 300 ензимни реакции (особено във връзка с произвеждането на клетъчна енергия), за здравето на нервната система и мозъка, а също и за здрави кости и зъби. Доказано е, че магнезиевият хлорид (съединение на магнезия и хлора) засилва имунната система. Например белите кръвни клетки унищожават до три пъти повече микроби след прием на магнезиев хлорид. Той е с доказан ефект при бронхит, астма, емфизем и пневмония.
Според епидемиологични изследвания районите с почви, богати на магнезий, имат по-малко случаи на болни от рак в сравнение с почви, оскъдни на магнезий. Индийски учени доказват как случаи на тумор на гърдата при плъхове могат да се намалят с 88 процента чрез единично прилагане на магнезиев хлорид, витамин С, витамин А и селен.
Магнезият е крайно необходим за детоксикирането особено от тежки метали. Например, за да се синтезира, на глутатиона му с необходим магнезий. Според д-р Ръсел Блейлок ниските нива на магнезий се свързват с драматичното увеличение на образуването на свободни радикали, както и с намаляването на глутатиона. Това е жизнено важно, тъй като глутатионът е една от няколкото антиоксидантни молекули, за които се знае, че неутрализират живака. Без очистващото и хелатиращо действие на глутатиона (магнезия) клетките започват да залиняват, защото се натрупват клетъчни отпадъци и тежки метали: отлична среда за развитие на смъртоносни инфекции и рак (виж http://wwv/.naturalnews. com/023279, html).
Калций
В изданието на Ню Йорк Таймс от 13 октомври 1998 г. е публикувана статията „Калцият заема мястото си като супер хранителна добавка”. В нея се докладва за изследване на списанието на Американската медицинска асоциация, че „увеличаването на калция поддържа нормалното развитие на епителните клетки, а вероятно предотвратява и рака на гърдата, на простатата и на панкреаса”.
Щом веднъж се разгради, всмукването на калция в организма напълно зависи от наличието на витамин D в червата. Затова се излагайте достатъчно на естествена слънчева светлина. Никой друг минерал не може да извършва толкова много биологични функции като калция. Този забележителен минерал доставя електрическа енергия за сърцето, както и за всички мускулни движения. Калциевият йон е отговорен за храненето на всяка клетка - подвиг, извършван чрез присъединяване към седем молекули на хранителни вещества и една водна молекула, като ги придърпва през хранителния канал, освобождавайки товара и повтаряйки процеса. Общ признак, който свързва всички хора, живеещи над 100 години, е това, че всеки ден приемат огромни количества калций (над 5 грама).
Друга важна биологична задача за калция е възпроизвеждането на ДНК. Това е основата за всички поправки в организма и е от решаващо значение за поддържането на здравето и за предотвратяване на дегенеративните болести. Колкото и важни да са всички тези и стотици други биологични функции на калция за здравето, никоя не е по-важна от работата му по контролиране на стойностите на pH. Казва се, че „за киселината калцият е като водата за огъня”. В телесните течности калцият бързо унищожава поглъщащите кислорода киселини.
Хром
Изследванията на Министерството на земеделието на Съединените щати разкриват, че хромът играе важна роля за увеличаване произвеждането на инсулин при диабетици. През 1977 г. първата публикация за връзката между хрома и диабета показва, че сериозните симптоми на диабет, които се развиват при болни на дългосрочно венозно хранене, се облекчават чрез добавяне на хром. Според д-р Уолтър Мец, изследовател от Министерството на земеделието, който определя хрома като основен компонент на глюкозотолерантния фактор, „Често петдесет или повече от петдесет процента от участниците в различни изследвания се подобряват след приемане на хром”. Организмът има нужда от глюкозотолерантния фактор за обмяната на въглехидратите. Според учените приемането на храни с високо съдържанис на прости захари стимулира изхвърлянето на хром с урината. Освен гова рафинираните въглехидрати са бедни на хром и други задължителни микроелементи.
Докато основната роля на инсулина е да пренася глюкоза, основната функция на хрома е да увеличава ефикасността на инсулина при регулирането на високите стойности на кръвната захар. Изследванията показват, че хромът помага вратите към клетъчните мембрани да се отворят, позволявайки на глюкозата да влезе. Това се случва, когато хромът се превръща в глюкозотолерантния фактор, за да поддържа функциите на инсулина в организма.
Според д-р Скот Уитакър, автор на бестелъра MediSin, „Несъмнено използването на хром-глюкозотолерантния фактор ще премахне диабета за 6 седмици заедно с рибено масло и диета, изключваща всички обработени зърна и рафинирани захари”. Всеки болен от инсулинозависим диабет трябва да се посъветва с медицински специалист за хранителна добавка е хром, тъй като може да се наложи да се променят дозите инсулин.
Цинк
Ролята на цинка в голям брой клетъчни процеси (включително клетъчното делене, пролиферацията, имунната функция и защитата срещу свободни радикали) е добре доказана. Цинкът е най-изобилният микроелемент в клетките. Подчертава се неговата важна роля за генетичната стабилност.
Цинкът се намира в над 300 ензима, включително в медно-цинковия супероксид дисмутаза, който е важен антиоксидантен ензим, и в още няколко белтъка, участващи във възстановяването на ДНК. Той спомага и за предпазване на клетъчните компоненти от окисляване и увреждане. Недостигът на цинк може да доведе до неадекватно действие на имунната система и до смущения в растежа, в познавателните и хормоналните функции. Витамин В|7 (лаетрил) заедно с цинк, магнезий, селен, витамин А и витамин В участват в изграждането на защитен механизъм срещу рака, като задържат растежа му вътре в организма. Освен това цинкът участва в изразходването на лаетрила в организма и с това засилва имунната система срещу рака.
Съществува обратнопропорционална връзка между цинка и медта. Ако нивото на цинк в кръвта е твърде високо, нивото на медта ще бъде твърде ниско. Например хората, които живеят в области с „мека” вода, вероятно ще страдат от недостиг на цинк, тъй като обикновено нивото на медта е високо поради изсмукването й от медните водопроводи
Важни витамини
За протичането на естествените процеси в човешкия организт>м всички витамини са необходими и всъщност са крайно необходими за живота. Тъй като организмът не може сам да ги синтезира, те трябва да се доставят чрез храната или чрез приемането на хранителни добавки.
Витамините са или водоразтворими (необходима е вода за всмукването им и се отделят в урината), или са мастноразтворими (необходима е мазнина за всмукването им и се складират в мастните тъкани).
Има девет различни водоразтворими витамина: витамин С и осем витамина от група В - тиамин (В]), рибофлавин (В J, ниацин (В3), пантоте-нова киселина (В5), пироксидин (В6), биотин (В7), фолиева киселина (В9) и цианокобаламин (В12).
Има и четири различни мастноразтворими витамина: витамини А (бетакаротин), Д, Е и К. Всеки от тези витамини има уникална функция в организма. Например витамин А подобрява зрението и помага да се вижда в тъмното. Докато витамин К помага на кръвта да се съсирва. Витамините са чувствителни към топлината, светлината и химическите агенти. Затова приготвянето на храната, както и обработването и съхраняването й трябва да бъдат подходящи, за да могат витамините да се съхранят.
В идеалния случай трябва да получаваме достатъчно от крайно необходимите ни витамини чрез своята диета. Обаче поради съвременните земеделски техники и методите за култивиране, както и поради начина на приготвяне, храната често е лишена от витамини в момента, в който се сервира на трапезата. Хранителните добавки могат да бъдат разумно решение на този проблем.
Важно е да се отбележи обаче, че повечето витамини изискват наличието на други хранителни вещества, за да бъдат използвани по предназначение. Затова вероятно е най-добре да приемаме витамини от пълноценни хранителни добавки или мултивитаминна и минерална формула вместо да приемаме добавки под формата на отделни хранителни вещества.
Диета и болести
Един от най-сериозните проблеми на повечето лекари е, че не знаят буквално нищо за храненето. Някои медицински университети преподават хранене две-три седмици, но повечето лекари никога не са преминавали лекционен курс по диетология. Д-р Филип Е. Бинцел споделя: „Моят най-голям проблем (отначало) беше да разбера храненето. За четири години медицинско обучение, една година практика и една година лекарска специализация нямах дори една лекция по въпросите на храненето”.
Само погледнете повечето лекари и ще осъзнаете, че като цяло те също не са здрави хора. Д-р Нийл Пинкни твърди: „Открих, че лекарите
обикновено не получават знания за храненето и че дори някои от така наречените диетолози не са особено компетентни в тази област. Широк кръг от лекари са питани какво обучение по хранене са получили в медицинските университети. Според голяма част от тях то е по-малко от три часа за цялото следване, а мнозина са имали само един час или дори нито един. Толкова е заделеното време за диетология от почти 3 500 часа медицинско обучение. Истината е, че лекарите най-вероятно получават информация за храненето от същите вестници и телевизионни програми, от които я получаваме и ние. И докато не получат допълнително обучение по хранене, едва ли ще знаят повече за храненето от нас”.
Д-р Патрик Куилин е експерт по връзката между диетата и болестите. Той е безусловно точен, когато твърди, че трябва да се съсредоточим върху основната причина за болестите вместо върху лечението на симптомите. „Г-жа Джоунс може да страда от рак на гърдата с метаста-зи, защото все още изпитва мъка от ужасния си развод преди 2 години. Това преживяване докарва нейните катехоламини до стресово състояние и потиска имунната й система. Всяка вечер тя си ляга с кутия сладки бисквити. В храната липсва рибено масло, цинк и витамин Е. Има непропорционално съотношение между хормоните естроген и прогестерон. Нейният онколог може да отреже гърдите й, да и даде тамоксифен, за да свързва естрогена, да приложи химиотерапия и облъчване. Но нито една от тези терапии няма да се справи със скритата причина на болестта. И ракът ще се върне, докато тези провокатори на болестта не бъдат отстранени” (виж www.patrickquillin.com).
Човешкият организъм е като автомобил. Ако бъде зареждан с висококачествено гориво, моторът ще работи леко, тихо, по-качествсно и ще издържи по-дълго. Обаче, ако започнем да пълним резервоара с дизел, реактивно гориво, керосин, алкохол за разтриване или гориво за лампи, тогава със сигурност ще възникнат сериозни проблеми с двигателя. Автомобилът ще започне да издава странни звуци, ще прегрее и в един момент дори няма да запали, когато завъртим ключа. Всеки добър механик бързо ще разпознае проблема: нискокачественото гориво е причината за проблема в двигателя. Някой може да ви каже, че няма връзка между горивата, които слагате в автомобила, и коефициента на полезно действие на двигателя.
За съжаление, когато става въпрос за диагностициране на „двигателните” проблеми в организма, много (не всички) лекари имат слаби познания по механика. Те просто не виждат връзката между горивото (храненето) и оптималната работа (доброто здраве). Не очаквайте от тях да признаят невежеството си по този жизнено важен проблем.
- Тай Болинджър - ,,РАКЪТ - да оцелееш извън матрицата."
Д-р Андрю Сол
„Борете се с него” или „го хранете”
Посвещавам няколко глави на храненето и диетата, тъй като диетата на човека е най-важната част от пъзела за лечението на рака. Нека да повторя: диетата е най-важната част от пъзела. Да започнете алтернативно лечение на рака е като да поставите дърво в огнището ( тоест във вашия организъм). Щом веднъж дървото се подпали и започне да гори, огънят ще изгори раковите клетки, които са колонизирали огнището. Обаче приемането на лоша храна е като да наливате вода върху същия този огън. Лошата диета ще обезсили много от начините за алтернативно лечение на рака. Всъщност множество научни изследвания доказват, че дори само диетата е достатъчна причина ракът да се появи. Затова, ако искате да се излекувате, трябва да промените диетата си. Тя е всъщност лекарство срещу рака, тъй като възстановява имунната система и балансира „вътрешния терен”.
Честно казано, много хора всъщност са се излекували от рак, като не са направили нищо друго, освен да променят начина си на хранене. Диетата при рак е точно толкова важна, колкото и лечението. Когато сравнявах много успешни алтернативни методи за лечение на рака с други, които са по-малко ефективни, стана очевидно, че дори малка „несъществена” грешка в диетата при болен от рак може да осуети ефективността на определено лечение. Ако диетата подхранва раковите клетки, тогава те остават устойчиви въпреки въздействието по време на лечението. Само помнете следното:
Ако диетата не се бори с рака, тогава го подхранва. Няма средно положение.
Точно диетата (а не лечението) ще осигури дългосрочно лекарство срещу рака, тъй като подсилва имунната система и уравновесява „вътрешния терен”. И двете са важни за дългосрочния успех в борбата с рака. Често хората смятат, че са се излекували от рак, когато туморът е изчезнал или когато раковите клетки са мъртви. След това се връщат към стария си начин на живот, към обичайната си диета, към вредните си пороци и ракът отново се появява. Трябва да помним, че първоначално някакви вътрешни условия са съдействали ракът да се развие и ако сс подновят поради лошото хранене, болестта също ще се върне.
Човешкият организъм е изграден от най-разпространените елементи, намиращи се на земята. В Битие, първата книга на Библията, е записана историята на сътворението на света и на Едемската градина. Бог „направи човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание” (Библия, Битие 2:7). Какво използва Бог, за да създаде Адам? Създава го от най-богатите и добри почви на земята. Напълно съм убеден, чс в пръстта, която Бог е използвал, за да направи Адам, е присъствал всеки елемент, а плодовете, ядките, зърнените храни и зеленчуците растат в същата почва. Но когато Адам съгрешава, проблем възниква и в околната среда.
Не е чудно, че съществува епидемия от дегенеративни болести, като се има предвид почвата в Америка, лишена от 90 процента от минералната си стойност, както и излишните химически вещества и хормони, които се добавят в нея и в храните, а също и допълнителната обработка, унищожаваща витамините и храносмилателните ензими, която ги прави по-киселинни? При изследванията, свързани с написването на книгата му „Хранене под обсада” Алекс Джек анализира данните, публикувани от „USDA ARS Nutrient Data Laboratory”". След сравняването стига до извода, че „има рязък спад на минералите, витамините и другите хранителни вещества в много храни от последното изследване, публикувано преди повече от двадесет години”. Това той си обяснява с „постоянното влошаване на качеството на почвата, въздуха и водата”. Тези елементи, които сега липсват в диетата на средностатистичесикя американец, са решаващи за поддържането на добро здраве и на самия живот.
Преди сто години ракът е бил буквално непознат, но днес сякаш всеки има роднина, който е починал от тази всяваща страх болест. Какво се е променило? Ние ли сме се променили? Генетиката ни ли? Или сме изчерпали от почвата необходимите хранителни вещества? Променили ли сме това, с което се храним? И дали храните, които приемаме, на свой ред са променили нашия „вътрешен терен” по такъв начин, че да ни правят по-податливи на болестите?
В своята книга „Да победим рака с храна” д-р Патрик Куилин предлага аналогия: „Гъбичките растат по кората па дървото поради благоприятните условия: топлина, влага и тъмнина. Можете да ги режете, горите и тровите колкото си искате, но докато съществуват благоприятни условия, те ще виреят. По подобен начин ракът се развива в човека, защото има подходящи условия. Факторите, благоприятстващи образуването на тумори, включват токсично натоварване, потискане на имунната система, лошо хранене, депресия и повишени стойности на глюкозата. Докато не се справим с тези причинители на рак, цитотоксичните терапии са обречени на провал”. Ето, и според д-р Куилин трябва да се насочим към причините за рака вместо към симптомите.
Липсата на минерали и витамини в почвата, химическите субстанции в храната, безалкохолните напитки, използването на микровълнови фурни за стопляне на храната, яденето на храни боклуци, на обработени и заразени с пестициди храни и на псевдохрани са само няколко от многото фактори в диетата, развалили нашия „вътрешен терен”. С това се променя балансът на стойностите на pH и се осигурява благоприятна основа за развитието на рак. Диетата от киселинни храни боклуци, полуфабрикати и празни калории е един от основните провокативни фактори за появата на рака.
Както споменах, няма средно положение. Храната, която ядем, или се бори с рака, или го подхранва. Затова може да се групира в една от двете категории:
1. Храна, която нодхранва рака. Тази храна или подхранва рака, или възпрепятства имунната система да унищожава раковите клетки. Тези храни или са киселинни, или са обработени с пестициди, или съдържат в себе си микотоксини (токсични гъбички), рафинирана захар, трансмазнини, мононатриев глутамат, натриев нитрит и аспартам. Към тях се отнасят и безалкохолните напитки, кафето, пастьоризираното мляко, сиренето, рафинираното брашно, флуорида, хлора и т.н.
2. Храна, която се бори с рака. Тя убива раковите клетки, урав-новесява стойностите на pH или пречи на рака да се разпространява. Това става чрез хранителни вещества, ензими, витамини и минерали. Към тези храни се включват изворната вода, ябълките и техните семена, кайсиите и техните ядки, лилавото грозде и неговите семена, малините, боровинките, пъпеша „Канталуп”, морковите, броколито, пипера, доматите, авокадото, чесънът, лимоните, лимоните „Лайм”, кокосовото масло, лененото семе, лененото масло, суровите орехи, хлорелата, спирулината, различни билки и др.
Ключът към успешната антиракова диета е да се консумират храни, които се борят с рака, и да се избягват храни, които подхранват рака.
Просто е, нали? Но не и в Америка от 21-ви век! Само преди век не е имало много обработени храни. Храната е била съставена предимно от пресни плодове и зеленчуци, пресен хляб, пресни ядки, говеждо от животни, хранени със свежа трева, и пресни яйца. Водата е била изворна и богата на минерали. Употребявало се е и сурово краве мляко. Но днес мама е твърде заета, за да готви. Затова на закуска всички ядат по няколко понички или кифли. Мама и тате задължително пият кафе, докато децата пият пастьоризирано шоколадово мляко.
За обяд прескачат до ресторанта за бързо хранене, взимат си по един чийзбургер и пържени картофи с безалкохолна напитка и сладолед за десерт. А след това вечерята се състои от пица, чипс и бира или безалкохолни с шоколадов десерт преди лягане.
Виждате ли проблем тук? За съжаление типичната американска диета съдържа около 95 процента от храните, които подхранват рака. Тези храни са силно киселинни, затова нарушават равновесието на стойностите на pH. Нека да разгледаме пържените картофи. Първо, обелваме картофите, след това ги нарязваме на филийки. После ги замразяваме и накрая ги пържим в трансмазнини. Не пропускаме щедро да ги осолим. В края на краищата в тях не остават нито фибри, нито хранителни вещества, нито минерали. Не остава нищо друго, освен сноп несмилаеми, високо киселинни отпадъци. Чудно ли е тогава, че някои от нас едва оцеляват ден след ден? Нашият „вътрешен терен” е в ужасна форма!
Тези храни са не само киселинни. На тях също им липсват ензими. Тъй като ензимите участват в разграждането на храната, най-добрият начин за предпазване на храните от разваляне и за по-дългия им „живот по рафтовете” е ензимите да се премахнат или унищожат. Но ензимите не са ли важни, можете да попитате вие. Наистина е така. Тяхна роля е да смилат храната. Обработените храни обаче не съдържат тези жизненоважни ензими.
Само ги изцедете!
Чудесен начин за приемане на ензими е да се пие прясно изцеден плодов и зеленчуков сок. Тъй като плодовете и зеленчуците се изцеждат сурови, ензимите остават активни. Повечето хора имат компрометирани черва поради приемането на храни боклуци ден след ден. Затова имат проблем с всмукването на хранителните вещества. Изстискването на растителна храна ни предлага възможност директно да абсорбираме повече хранителни вещества.
Изцеждането на пресен сок може да бъде решение за онези от вас, които не обичат да ядат сурови зеленчуци. Знам, че ако сте свикнали да ядете само хамбургери и пържени картофи, мисълта за прясна салата с броколи, моркови, краставици, цвекло и целина може да не е много апетитна. Затова пресният сок е отлична алтернатива на приемането на препоръчителните един и половина до два килограма пресни, сурови зеленчуци на ден. Плодовият или зеленчуков сок е най-практичният начин да посрещнете ежедневните си нужди от пресни зеленчуци и плодове.
Вкъщи редовно си правим сок. Децата го обожават. Аз обикновено изпивам около половината от сока си, а след това добавям и парченца от плода към другата половина. Ползата от това е, че към сока се прибавят фибри, които вдъхват живот на полезните бактерии в дебелото черво. Пийте сока веднага след приготвянето му, тъй като хранителните вещества и ензимите започват да се развалят от въздействието на кислорода и пряката слънчева светлина.
Отлично средство срещу рака е сокът от житна трева. Според Уебстър Кер, „Ако гледаме на кислорода като на куршум за убиване на ракови клетки, тогава на житната трева трябва да гледаме като на заряд на пушка за лечението на рака. Начините, по които се справя с рака, са невероятно много. Преди всичко тази трева съдържа хлорофил, който има почти същата молекулна структура като хемоглобина. Хлорофилът повишава произвеждането на хемоглобин, а това означава наличие на повече кислород, стигащ до раковата клетка. В житната трева също има противораковите микроелементи селен и лаетрил. Хлорофилът и селенът помагат за засилването на имунната система. Освен това житната трева е една от най-алкалните храни, познати на човечеството. И списъкът продължава”.
Доказано е, че сокът от житна трева очиства лимфната система, възстановява равновесието на стойностите на pH, засилва кръвта и премахва токсичните метали от клетките.
Съдържа и хлорофил, който има химическа структура, подобна на хемоглобина, а това от своя страна спомага за пренасянето на кислород в кръвта.
Растителни храни и фитохрани
Когато стане въпрос за това, кои храни представляват най-добрата терапия при рак, нищо не може да надмине растителните храни поради факта, че съдържат голям брой ензими и хиляди фитохимикали. „Фито” означава растение. Затова фитохимикалите са растителни химически вещества, включително витамините и минералите. Обаче има хиляди други фитохимикали, различни от витамините и минералите, които се съдържат в растенията.
Добре познат фитохимикал е бетакаротинът, който придава на морковите и сладките картофи яркооранжев цвят. Бетакаротинът всъщност е член на семейство фитохимикали, наричани Каротеноиди. Те придават на плодовете и зеленчуците ярки цветове. Изследванията показват, че фитохимикалите понижават риска от възникването на рак. Важно е да помним, че само растенията (плодове, зеленчуци, ядки, семена, зърна и бобови) съдържат фитохимикали.
Растителните храни, особено зеленолистните зеленчуци, съдържат ензими, които дават възможност на организма да се детоксикира по-ефективно и да се освободи от причиняващите рак вещества. Зелените растителни храни съдържат хлорофил с химическа структура, подобна на хемоглобина, която помага за пренасянето на кислород в кръвта. Растителните храни са заредени с антиоксиданти, които помагат на организма да се предпази от вредно окисляване. Както говорихме по-рано, клетките използват кислород и глюкоза, за да произвеждат АТФ, а той е техен енергиен запас. Свободните радикали са страничен продукт от тази химическа реакция. Наричани още оксиданти, те причиняват окисляване, което уврежда клетъчните стени. Окисляването може да се сравни с ръждата на колата ви.
Кълновете са богати на витамини, минерали, белтъци и ензими и се доставят във форма, която лесно се приема и смила. Интересно е, че тъй като са живи храни, те ще продължават да растат бавно и тяхното ви-таминно съдържание ще се увеличава и след като ги оберете. Сравнете ги с купените от магазина зеленчуци и плодове, които започват да губят витаминното си съдържание веднага щом се откъснат, а често трябва да бъдат пренасяни на хиляди километри.
Приготвянето на кълнове е успешен начин към диетата да се прибавя сурова храна. Ако можете да си намерите буркан, сито или мрежа и да ги изплаквате два пъти на ден, за по-малко от една седмица ще отгледате вкусни, органични кълнове. Отглеждането на кълнове означава всеки ден да имате запас от пресни органични зеленчуци, разположени само върху половин квадратен метър. А семената могат да се умножат до петнадесет пъти от първоначалното си тегло. Отлични кълнове стават от семена на люцерна, бадеми, броколи, зеле, сминдух, нахут, леща, боб мунг, грах, репички, червена детелина и слънчоглед. Готовите кълнове се съхраняват в хладилник. Идеалният вариант е да се консумират веднага след като покълнат. Тези кълнове все още растат в чинията ви! Ето това е прясна храна!
Честно казано, ползата за здравето от редовната консумация на сурова растителна храна не е нищо по-малко от чудотворна. Последните изследвания на здравето говорят несъмнено, че растителните храни могат да намалят риска от рак. А дори ако вече имате рак, растителните храни могат да ви помогнат да се възстановите и да останете здрави. Има буквално хиляди изследвания, според които растителните храни намаляват риска от развитие на рак, а също предпазват от повторната му поява.
Вкъщи много обичаме малини, ягоди, къпини и боровинки. Всички тези дребни плодове съдържат разнообразни фитохимикали и антиоксиданти. Те са богати на много витамини и минерали, включително на цинк, калций и магнезий, които липсват в храната на повечето американци. Всички тези дребни плодове съдържат елагиева кисслина - съединение, което предотвратява клетъчните мутации и е антиканцероген. Клинични тестове показват, че елагиевата киселина пречи на раковите клетки да възпират ген р53 да причинява клетъчна апоптоза. Боровинките съдържат флавоноида епикатехин, затова имат толкова силно въздействие върху подобряването на функцията на черния дроб. Съдържат също и птеростилбен, който предпазва от рак на дебелото черво.
Всички деца обичат да ядат череши. Интересно е, че черешите съдържат перилил алкохол, който може да предизвиква смърт на туморните клетки. През 1999 г. учени от Мичиганския щатски университет откриват, че тъмно оцветяващото вещество в черешите е изключителен източник на антиоксиданти, познати като антоцианини. Всъщност ангиоксидант-ната дейност на черната череша е по-голяма от тази на витамин Е, който е образец за антиоксидант. Черешите съдържат облекчаващи болката вещества (кокс-инхибитори), които са толкова ефективни, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата прави всичко възможно да затвори устата на производителите на череши, забранявайки им да поставят препратки към научните изследвания на черешите! И още нещо, черешите съдържат удивително високи нива мелатонин - хормон, за който преди се е смятало, че се произвежда само от епифизната жлеза. Мелатонинът е част от естествения начин на организма да регулира съня, който също има противоракови свойства.
Моите деца обожават да ядат ябълки заедно със семките. Семките съдържат нитрилозиди (витамин В]7), а за тях е доказано, че убиват раковите клетки. Любими за нас са и пресните кълнове - те са пълноценна храна. От тях си правим сандвичи и салати. Покълването на семената и зеленчуците увеличават и тяхната алкалност. Обичаме също да използваме пресни билки като босилек, кориандър. магданоз и др.
За растителните храни трябва да се помнят две важни неща: яжте ги сурови, тъй като ензимите се унищожават при загряване над 44°С. Яжте екологично чисти зеленчуци и плодове (ако е възможно), тъй като тра-диционно отглежданите растителни храни са пълни с токсични пестициди. Обаче, ако не можете да се снабдите е екологично чисти продукти, не използвайте това като извинение да се върнете към пицата, пържените картофи, бургерите и бирата. Идете и си купете пресни продукти и ги мийте добре в топла, сапунена вода.
Основни ензими
Дотук разбрахме колко е важно да поддържаме стойностите на pH в алкално състояние. Сега нека да обобщим някои основни неща от дието-логията. Механизмът на усвояването на храните е наистина обикновен. Трите основни типа вещества в храната са: белтъци, въглехидрати и маз-
нини. Те се приемат в тяхната усвоима форма: белтъците в аминокиселини, въглехидратите в глюкоза, а мазнините в мастни киселини.
Повечето хора смятат, че след като са се нахранили, храната отива в „басейна” от стомашна киселина, където се разгражда, хранителните вещества се всмукват в тънките черва, след това излизат чрез дебелото черво. Това не е съвсем така. Бог е направил така, че храната да бъде богата на ензими, и затова е нужно да я сдъвкваме добре. Ако всички го правим, храната ще влиза в стомаха с важни храносмилателни ензими. Тези ензими предварително ще я смилат до един час, разграждайки я до 75 процента. За съжаление повечето от нас не се хранят както трябва и определено не дъвчат, колкото е необходимо. Запомнете: не е важно колко храна ядем, а по-скоро колко храна смиламе.
Може би искате да разберете какво представлява ензимът. Ензимът е катализатор. А какво е катализатор? Съединение, което участва в химическата реакция, без да е част от нея. В организма има многобройни ензими, отговорни за извършването на стотици химически реакции. Но сами по себе си ензимите са само части от храносмилателния „пъзел”. За да могат наистина да извършват хилядите си задачи, те се нуждаят от витамини и минерали (кофактори). Ензимите и кофакторите се организират в сложно биохимично произведение, наречено „комплекс”. Точно този ензимен комплекс поражда съществената ензимна дейност.
Според д-р Тим Ошей „Витамините, минералите и ензимите се нуждаят едни от други, както за табуретката е важно да има три крака. На пазара на днешните хранителни добавки сякаш от всички страни сме нападани от търговци, които крещят „витамини”, други викат „минерали”, а трети реват „ензими”. Като че ли всяка една поотделно е магически куршум, с когото може да се излекува всичко. Истинските идеи са в сътрудничеството и синергията. В организма нищо не съществува само за себе си. Ензимът без кофактор не може да се активира. Известно е, че ензимите имат много специфични „задължения”. Тяхната дейност се сравнява с ключове, които трябва да съответстват на определени ключалки. Те са белтъци с дълги вериги, държани заедно в много специфични форми от водородни връзки.
Представете си белтъка като топка от канап, която има стегната форма благодарение на тънки лентички велкро. Ако нещо се случи с връзките, белтъкът на ензима се разплита и губи формата си. Без формата ключът вече не може да влезе в ключалката. Тогава вече не е ензим, а само още един чужд белтък. А какво причиняват чуждите белтъци в организма? Незабавно възпаление. Имунна реакция. Това е точното определение на автоимунна реакция - организмът атакува сам себе си, защото разбира, че „има чужденец на борда”. Своето е станало чуждо” (виж www. thedoctorwithin.com).
Ако връзките се нарушат, ензимът се деформира и вече не може да изпълнява специфичната си дейност. За такъв деформиран ензим се казва, че е денатуриран. Свободните радикали, загряването над 44°С, обработването и консервирането на храната, генното инженерство и флуо-ридът са само някои от нещата, които могат да причинят денатурация на всеки ензим. Интересно е, че ензимите в суровите храни всъщност смилат до 75 процента от храната без помощта на ензимите, отделяни от организма.
Има три основни класове ензими: метаболитни ензими (ензими, които действат в кръвта, тъканите и органите), хранителни ензими (в суровите храни) и храносмилателни ензими. Има също и три основни категории храносмилателни ензими: протеаза (смилат белтъците), амилаза (смилат въглехидратите) и липаза (смилат мазнините).
Без ензими не може да има живот. Органичните сурови плодове и зеленчуци съдържат ензими. Някои от тях съдържат нитрилозиди и са богати на витамини и минерали. Обаче, както споменах, гоплинната обработка унищожава ензимите. Затова основно правило е да се ядат сурови храни: сурови плодове, сурови зеленчуци и сурово мляко. Готвенето и пастьоризацията унищожават ензимите.
Разбирате ли, пастьоризацията се базира върху невярната теория на Луи Пастьор. Бог ни е дал чисто мляко в естествена сурова форма, носител на природни вещества, засилващи имунната система и предлагащи съществени ензими, витамини и минерали, които поддържат действието на храносмилателната система и на целия организъм в оптимално здраве. Но промененото от човека пастьоризирано мляко, което купуваме от магазина, е лишено от жизненост, липсват му ензими и няма хранителна стойност. За разлика от пропагандата, която се провежда по телевизията, пастьоризираното мляко не може да възстанови или да поддържа костите и зъбите. То не е добър източник на калций, тъй като ензимът фосфатаза, който се изисква за всмукването на калция, се унищожава по време на пастьоризация.
Изследванията показват, че липазата (ензим в млякото, който помага за смилането на мазнините) се унищожава напълно чрез пастьоризацията, намалява се витаминното съдържание, унищожават се витамините Вр иВ6, убиват се полезните бактерии, активират се алергените, увеличава се зъбният кариес, коликите при бебетата, растежните проблеми при децата, остеопорозата, артрита, сърдечносъдовите болести и рака. По думите на д-р Тимъти Ошей пастьоризираното мляко е равностойно на течна „формика” (вид пластична материя за покрития).
Америка е затлъстяла нация. Според щатския Център за превенция и контрол над заболяванията един от всеки трима американци се смята за затлъстял (тоест тежи 30 процента повече от нормалното си тегло).
Някога питали ли сте се защо? Ами отчасти това се дължи на факта, че американците са чревоугодници и мързеливци. Самоконтролът се смята за отживелица. Обаче причината за затлъстяването се дължи и на факта, че диетата обикновено е съставена от 90 процента готвени храни. Преди време свиневъдите разбраха, че свинете надебеляват два пъти повече, когато се хранят с готвена храна. Готвенето унищожава какво? Разбрахте: ензимите.
Липсващите минерали
Хранителните вещества са шест групи: вода, витамини, минерали, мазнини, белтъци и въглехидрати. Те всички са необходими за оптимал-ното здраве. Честно казано, когато си говорим за храненето на повечето хора, минералите може би са „липсващият елемент”. Много хора смятат, че минералите и витамините са едно и също нещо, но не е така. Основната разлика е в това, че витамините са органични вещества (съдържат елемента въглерод), а минералите са неорганични вещества.
Четири елемента съставляват 96 процента от структурата на организма: въглерод, водород, кислород и азот. Останалите 4 процента от състава на организма са минерали. Има няколко мнения за това кои от минералите са жизненоважни.
Някои казват, че броят им е 14, а според други са 16. Дискусията продължава и до днес. Обаче всички са съгласни, че се нуждаем от малки количества от около 25-30 минерала (14-16 от които се смятат за „незаменими”), за да поддържаме нормални жизнени функции и добро здраве. Поради непълноценни диетични навици, а също и поради лошо състояние на почвата, на повечето от хората им липсват минерали.
Минералите са две групи: макроминерали и микроминерали. Макро-минералите (наричани основни минерали) са необходими за диетата в количества от 100 и повече милиграма всеки ден. Към тази група се отнасят калий, хлор, фосфор, калций, магнезий, сяра и натрий. Те се намират буквално във всички клетки на организма, поддържайки общата хомеостаза, и са необходими за нормалното им функциониране.
Микроминералите (наричани още микроелементи) са микрохрани-телни вещества и химически елементи. Това са желязо, молибден, хром, мед, манган, флуор, йод, цинк и селен. Те са диетични минерали, нужни на човешкия организъм в малки количества за разлика от макроминера-лите, които са нужни в по-големи количества.
Помнете, че при минералите „повече” не означава задължително „по-добре”. Прекаленият прием на диетичен минерал може да причини бо
лест пряко или непряко поради състезателната природа на нивата на минералите в организма. Затова следвайте препоръчителните дневни дози.
В тази част от книгата накратко ще разгледам магнезия, калция, хрома и цинка. Йодът и селенът също са минерали, но по-нататък в книгата ще говорим и за тях.
Магнезий
Магнезият има невероятен оздравителен ефект върху широк диапазон от болести, както и способност да подмладява застаряващия организъм. Той има важно участие при над 300 ензимни реакции (особено във връзка с произвеждането на клетъчна енергия), за здравето на нервната система и мозъка, а също и за здрави кости и зъби. Доказано е, че магнезиевият хлорид (съединение на магнезия и хлора) засилва имунната система. Например белите кръвни клетки унищожават до три пъти повече микроби след прием на магнезиев хлорид. Той е с доказан ефект при бронхит, астма, емфизем и пневмония.
Според епидемиологични изследвания районите с почви, богати на магнезий, имат по-малко случаи на болни от рак в сравнение с почви, оскъдни на магнезий. Индийски учени доказват как случаи на тумор на гърдата при плъхове могат да се намалят с 88 процента чрез единично прилагане на магнезиев хлорид, витамин С, витамин А и селен.
Магнезият е крайно необходим за детоксикирането особено от тежки метали. Например, за да се синтезира, на глутатиона му с необходим магнезий. Според д-р Ръсел Блейлок ниските нива на магнезий се свързват с драматичното увеличение на образуването на свободни радикали, както и с намаляването на глутатиона. Това е жизнено важно, тъй като глутатионът е една от няколкото антиоксидантни молекули, за които се знае, че неутрализират живака. Без очистващото и хелатиращо действие на глутатиона (магнезия) клетките започват да залиняват, защото се натрупват клетъчни отпадъци и тежки метали: отлична среда за развитие на смъртоносни инфекции и рак (виж http://wwv/.naturalnews. com/023279, html).
Калций
В изданието на Ню Йорк Таймс от 13 октомври 1998 г. е публикувана статията „Калцият заема мястото си като супер хранителна добавка”. В нея се докладва за изследване на списанието на Американската медицинска асоциация, че „увеличаването на калция поддържа нормалното развитие на епителните клетки, а вероятно предотвратява и рака на гърдата, на простатата и на панкреаса”.
Щом веднъж се разгради, всмукването на калция в организма напълно зависи от наличието на витамин D в червата. Затова се излагайте достатъчно на естествена слънчева светлина. Никой друг минерал не може да извършва толкова много биологични функции като калция. Този забележителен минерал доставя електрическа енергия за сърцето, както и за всички мускулни движения. Калциевият йон е отговорен за храненето на всяка клетка - подвиг, извършван чрез присъединяване към седем молекули на хранителни вещества и една водна молекула, като ги придърпва през хранителния канал, освобождавайки товара и повтаряйки процеса. Общ признак, който свързва всички хора, живеещи над 100 години, е това, че всеки ден приемат огромни количества калций (над 5 грама).
Друга важна биологична задача за калция е възпроизвеждането на ДНК. Това е основата за всички поправки в организма и е от решаващо значение за поддържането на здравето и за предотвратяване на дегенеративните болести. Колкото и важни да са всички тези и стотици други биологични функции на калция за здравето, никоя не е по-важна от работата му по контролиране на стойностите на pH. Казва се, че „за киселината калцият е като водата за огъня”. В телесните течности калцият бързо унищожава поглъщащите кислорода киселини.
Хром
Изследванията на Министерството на земеделието на Съединените щати разкриват, че хромът играе важна роля за увеличаване произвеждането на инсулин при диабетици. През 1977 г. първата публикация за връзката между хрома и диабета показва, че сериозните симптоми на диабет, които се развиват при болни на дългосрочно венозно хранене, се облекчават чрез добавяне на хром. Според д-р Уолтър Мец, изследовател от Министерството на земеделието, който определя хрома като основен компонент на глюкозотолерантния фактор, „Често петдесет или повече от петдесет процента от участниците в различни изследвания се подобряват след приемане на хром”. Организмът има нужда от глюкозотолерантния фактор за обмяната на въглехидратите. Според учените приемането на храни с високо съдържанис на прости захари стимулира изхвърлянето на хром с урината. Освен гова рафинираните въглехидрати са бедни на хром и други задължителни микроелементи.
Докато основната роля на инсулина е да пренася глюкоза, основната функция на хрома е да увеличава ефикасността на инсулина при регулирането на високите стойности на кръвната захар. Изследванията показват, че хромът помага вратите към клетъчните мембрани да се отворят, позволявайки на глюкозата да влезе. Това се случва, когато хромът се превръща в глюкозотолерантния фактор, за да поддържа функциите на инсулина в организма.
Според д-р Скот Уитакър, автор на бестелъра MediSin, „Несъмнено използването на хром-глюкозотолерантния фактор ще премахне диабета за 6 седмици заедно с рибено масло и диета, изключваща всички обработени зърна и рафинирани захари”. Всеки болен от инсулинозависим диабет трябва да се посъветва с медицински специалист за хранителна добавка е хром, тъй като може да се наложи да се променят дозите инсулин.
Цинк
Ролята на цинка в голям брой клетъчни процеси (включително клетъчното делене, пролиферацията, имунната функция и защитата срещу свободни радикали) е добре доказана. Цинкът е най-изобилният микроелемент в клетките. Подчертава се неговата важна роля за генетичната стабилност.
Цинкът се намира в над 300 ензима, включително в медно-цинковия супероксид дисмутаза, който е важен антиоксидантен ензим, и в още няколко белтъка, участващи във възстановяването на ДНК. Той спомага и за предпазване на клетъчните компоненти от окисляване и увреждане. Недостигът на цинк може да доведе до неадекватно действие на имунната система и до смущения в растежа, в познавателните и хормоналните функции. Витамин В|7 (лаетрил) заедно с цинк, магнезий, селен, витамин А и витамин В участват в изграждането на защитен механизъм срещу рака, като задържат растежа му вътре в организма. Освен това цинкът участва в изразходването на лаетрила в организма и с това засилва имунната система срещу рака.
Съществува обратнопропорционална връзка между цинка и медта. Ако нивото на цинк в кръвта е твърде високо, нивото на медта ще бъде твърде ниско. Например хората, които живеят в области с „мека” вода, вероятно ще страдат от недостиг на цинк, тъй като обикновено нивото на медта е високо поради изсмукването й от медните водопроводи
Важни витамини
За протичането на естествените процеси в човешкия организт>м всички витамини са необходими и всъщност са крайно необходими за живота. Тъй като организмът не може сам да ги синтезира, те трябва да се доставят чрез храната или чрез приемането на хранителни добавки.
Витамините са или водоразтворими (необходима е вода за всмукването им и се отделят в урината), или са мастноразтворими (необходима е мазнина за всмукването им и се складират в мастните тъкани).
Има девет различни водоразтворими витамина: витамин С и осем витамина от група В - тиамин (В]), рибофлавин (В J, ниацин (В3), пантоте-нова киселина (В5), пироксидин (В6), биотин (В7), фолиева киселина (В9) и цианокобаламин (В12).
Има и четири различни мастноразтворими витамина: витамини А (бетакаротин), Д, Е и К. Всеки от тези витамини има уникална функция в организма. Например витамин А подобрява зрението и помага да се вижда в тъмното. Докато витамин К помага на кръвта да се съсирва. Витамините са чувствителни към топлината, светлината и химическите агенти. Затова приготвянето на храната, както и обработването и съхраняването й трябва да бъдат подходящи, за да могат витамините да се съхранят.
В идеалния случай трябва да получаваме достатъчно от крайно необходимите ни витамини чрез своята диета. Обаче поради съвременните земеделски техники и методите за култивиране, както и поради начина на приготвяне, храната често е лишена от витамини в момента, в който се сервира на трапезата. Хранителните добавки могат да бъдат разумно решение на този проблем.
Важно е да се отбележи обаче, че повечето витамини изискват наличието на други хранителни вещества, за да бъдат използвани по предназначение. Затова вероятно е най-добре да приемаме витамини от пълноценни хранителни добавки или мултивитаминна и минерална формула вместо да приемаме добавки под формата на отделни хранителни вещества.
Диета и болести
Един от най-сериозните проблеми на повечето лекари е, че не знаят буквално нищо за храненето. Някои медицински университети преподават хранене две-три седмици, но повечето лекари никога не са преминавали лекционен курс по диетология. Д-р Филип Е. Бинцел споделя: „Моят най-голям проблем (отначало) беше да разбера храненето. За четири години медицинско обучение, една година практика и една година лекарска специализация нямах дори една лекция по въпросите на храненето”.
Само погледнете повечето лекари и ще осъзнаете, че като цяло те също не са здрави хора. Д-р Нийл Пинкни твърди: „Открих, че лекарите
обикновено не получават знания за храненето и че дори някои от така наречените диетолози не са особено компетентни в тази област. Широк кръг от лекари са питани какво обучение по хранене са получили в медицинските университети. Според голяма част от тях то е по-малко от три часа за цялото следване, а мнозина са имали само един час или дори нито един. Толкова е заделеното време за диетология от почти 3 500 часа медицинско обучение. Истината е, че лекарите най-вероятно получават информация за храненето от същите вестници и телевизионни програми, от които я получаваме и ние. И докато не получат допълнително обучение по хранене, едва ли ще знаят повече за храненето от нас”.
Д-р Патрик Куилин е експерт по връзката между диетата и болестите. Той е безусловно точен, когато твърди, че трябва да се съсредоточим върху основната причина за болестите вместо върху лечението на симптомите. „Г-жа Джоунс може да страда от рак на гърдата с метаста-зи, защото все още изпитва мъка от ужасния си развод преди 2 години. Това преживяване докарва нейните катехоламини до стресово състояние и потиска имунната й система. Всяка вечер тя си ляга с кутия сладки бисквити. В храната липсва рибено масло, цинк и витамин Е. Има непропорционално съотношение между хормоните естроген и прогестерон. Нейният онколог може да отреже гърдите й, да и даде тамоксифен, за да свързва естрогена, да приложи химиотерапия и облъчване. Но нито една от тези терапии няма да се справи със скритата причина на болестта. И ракът ще се върне, докато тези провокатори на болестта не бъдат отстранени” (виж www.patrickquillin.com).
Човешкият организъм е като автомобил. Ако бъде зареждан с висококачествено гориво, моторът ще работи леко, тихо, по-качествсно и ще издържи по-дълго. Обаче, ако започнем да пълним резервоара с дизел, реактивно гориво, керосин, алкохол за разтриване или гориво за лампи, тогава със сигурност ще възникнат сериозни проблеми с двигателя. Автомобилът ще започне да издава странни звуци, ще прегрее и в един момент дори няма да запали, когато завъртим ключа. Всеки добър механик бързо ще разпознае проблема: нискокачественото гориво е причината за проблема в двигателя. Някой може да ви каже, че няма връзка между горивата, които слагате в автомобила, и коефициента на полезно действие на двигателя.
За съжаление, когато става въпрос за диагностициране на „двигателните” проблеми в организма, много (не всички) лекари имат слаби познания по механика. Те просто не виждат връзката между горивото (храненето) и оптималната работа (доброто здраве). Не очаквайте от тях да признаят невежеството си по този жизнено важен проблем.
- Тай Болинджър - ,,РАКЪТ - да оцелееш извън матрицата."
