Независимо от несъгласието и протестите на много
отговорни и изтъкнати световни фигури (лица) Втората
световна война завърши с "един мир на отмъщение" - едно
отмъщение, което пося семената за една нова война.
Двамата премиери-диктатори от Запада, господата
Рузвелт и Чърчил, поеха отговорността за отмъщението
независимо от по-късното тяхно отричане. Те и двамата
подписаха документа - Протокола от Ялтенската конфе-
ренция, с който "цивилизованият" Запад се присъедини към
варварския Изток, за да излеят гнева си и да наложат на
Европа едно варварско отмъщение. Целта на тази глава е да
се открие къде фактически лежи главната отговорност за
това. Дали те действаха самостоятелно и по свои лични
убеждения и незнание или под натиска на други, които стояха
в сянка и ги притискаха? От всичко, което се изнася досега,
проличава, че всички тези толкова на вид потенциални
военновременни личности са били фактически съвсем
безсилни.
Още през 1943 г. в Казабланка Рузвелт направи предло-
жението за "отмъщение", като предложи "безусловно капи-
тулиране". Това значеше, че на неприятеля няма да бъде оси-
гурен мир при никакви условия, което бе обратното на всички
"принципи", прокламирани преди от западните лидери. Самият
външен министър на САЩ и Чърчил са били озадачени от тези
изказвания на Рузвелт.
За решеното отмъщение на "някого" за първи път стана
ясно в Казабланка през 1943 г. Това бе основата на "плана Моргентау", който бе скициран и подготвен от Хари Декс-тер
Уайт и залегнал в Протокола на Ялтенската конференция. По-
късно Рузвелт, озадачен и много учуден, заявява: "Нямам
никаква идея, как можах да подпиша това!", а Чърчил със
съжаление казва: "Аз нямах време да проверя детайлно плана
Моргентау..., съжалявам, че поставих парафа си върху него!"
И двете изказвания се анулират с факта, че те и двамата
подписаха този ялтенски документ и пуснаха в движение тази
Харта на отмъщение. Слагайки своите имена върху нея,
двамата западни лидери причиниха по-голяма вреда на Запада,
отколкото всеки, който би пострадал от война. Това, което се
разруши от експлозиви, може да се възстанови, докато
духовните стойности, постигнати чрез усилията на държави
през XIX столетие, веднъж разрушени, е много трудно да се
възстановят. Изтокът не губи нищо, защото отмъщение бе
тяхната варварска традиция, която бе частично премахната
през последното столетие на царското управление, за да се
възстанови през 1917 г. На Запад с течение на столетията
поведението при водене на войни, борбата се подобри
постепенно и от диващината през първобитните времена се
стигна до цивилизовани закони, които изглежда, че
издържаха само до царуването на Людовик XIV. Народите от
Запада все повече и повече започнаха да възприемат този
цивилизован кодекс. Ранените по време на война повече не се
доубиваха, а се лекуваха до оздравяването им или се връщаха
на победената страна. Спомням си много добре през 1944 г. в
Македония град Прилеп, който премина 3-4 пъти от наши в
германски ръце и от техни в наши. Много мои войници бяха
ранени и останаха да бъдат лекувани от германски лекари.
След няколко дни, когато отново превзехме града, първата
моя грижа бе да про-веря какво е станало с нашите пленници. Отидох в болницата,
където германските лекари още бяха на своя пост и
продължаваха да се грижат както за своите тежко ранени,
така и за нашите. На въпроса ми, защо не са се оттеглили с
частите си, те ми отговориха, че като медицински персонал са
длъжни да бъдат там, където са ранените. Това преминаване
стана няколко пъти и ние вече от врагове станахме приятели.
Лекарите бяха и немски, и български. Никой не напускаше
поста си. Когато ние бяхме в града, ние снабдявахме
болницата, препълнена с ранени българи и германци, и
обратното. За това си поведение не получавахме никакво
нареждане от по-висшето си началство. Просто го чувствахме
като нещо съвсем нормално. Когато се обособи
международната организация "Червен кръст", съвсем
нормално бе за цивилизования Запад ранените да се изтеглят
от бойното поле и да се лекуват, а убитите да се погребват без
оглед на тяхната националност и ранг.
Войните през XIX столетие са се водили повечето по тези
правила, което показва издигане на човешките усилия за
достойнство дори и по време на война. Това се изявява в
Кримската война и в трите пруски войни срещу Дания, Ав-
стрия и Прусия. Те са били много достойно водени и достойно
приключени. Всички тези хуманни закони са били нарушени
само от гражданската война в Америка.
Това, което обясних по-горе, е една картина на цивили-
зовани хора във война. Това, което днес се говори много често,
че "следващата война ще разруши цивилизацията", е без
всякаква почва и празни приказки, защото цивилизация е едно
душевно състояние, което не може да бъде разрушено от
експлозиви, а е нещо, което може да бъде разрушено от пос-
тъпки като отмъщението от 1945 г. Един ранен човек, бил той цивилен или военен, няма на-
ционалност. Той трябва да получи същите грижи като всеки
един наш. Каква е тогава причината за внезапното изоставяне
от Запада на този цивилизован кодекс на воюване след
Втората световна война? От Първата до Втората световна
война за 27 години хората не са се изменили. Те не са станали
по-жестоки или по-малко любезни от преди. Те са били
заслепени от една пропаганда, която крие от тях истинския
характер на постъпките на техните лидери, и от думите на
самите тези лидери, които са били подбудени и подтикнати
от други и не са знаели какво подписват.
Подготовката започва дори преди да е завършила войната
с безразборното бомбардиране на цивилно население в една
вече победена страна, която отказва капитулационно
спасение. На 19 февруари 1944 г., когато Ялтенската кон-
ференция свършва, Рузвелт заявява на Сталин, че по отно-
шение на германците повече от преди той се чувства "кръ-
вожаден". На 13 и 14 февруари английски и американски бом-
бардировачи часове наред изсипват експлозиви над Дрезден -
един незащитен град, претъпкан с бежанци, повечето от
които жени и деца, избягали от настъпващата Червена армия.
Броят на загиналите хора този ден, изгорели и заровени от
бомбите, никога няма да бъде установен. Предполага се, че е
между 150 000 и 250 000 души, но може би е по-голямо от този
на Хирошима и Нагазаки, където бе изпитана първата
американска атомна бомба. Никъде във военните документи
няма да откриете кой е наредил това варварско изтребление,
защото са били взети сериозни мерки, за да не се допуснат
никакви публични дискусии.
Следва заповедта на Айзенхауер англо-американските
войски да не напредват повече от р. Елба, което ще рече да изоставят Берлин, Виена и Прага и цяла Източна Европа на
съветската армия. Това е предателство срещу приятелите на
Запада. Това значеше доброволно предаване на половин
континент на азиатско заробване. Още по-варварска бе
заповедта на Айзенхауер до съюзническите войски да не
допускат никакви бегълци от изоставената зона и от нас-
тъпващата Червена армия. С насочени срещу тях оръжия те
отблъснаха стотици хиляди германски жени и деца, както и
много бивши жертви на Хитлер, за да не избягат на Запад.
Кулминационната точка на трагедията настъпва, когато други
стотици хиляди, предварително избягали на Запад, бяха
върнати обратно и предадени на червените, които ги избиха
поголовно.
Англия премахва колониалното си робство повече от
едно столетие преди това, а в Америка Линкълн го премахва
през Гражданската война от 1861 - 1865 г. С тази си постъпка
през 1945 г. военновременните лидери на Англия и Америка
възвърнаха робството в Европа.
Процесът на "военнопрестъпниците" в Нюренберг на
нацистките лидери достигна върха на отмъщението.
По време на процеса името на "проклетия човек" Хитлер
почти не бе споменавано и той не получи никаква присъда дори
и отсъстващ. Не направиха ли това умишлено, както и много
други неща, за да не достигне всичко свързано с него до
масите, които щяха да разберат неговото комунистическо
минало и ранни връзки с тези, които го издигнаха. Постът,
който Хитлер заемаше, не послужи ли за реализиране на
целите им? Виенското му полицейско досие от ранните му
години е изчезнало още през първия ден на Аншлуса. Според
командира на Кафявите ризи капитан Рьом през 1919 г., когато
баварските войски изгонват болшевиките от Мюнхен, непознатият Хитлер е хванат пленик заедно с
телохранителя на московския комисар Левин. Рьом, който е
притежавал изобличителни материали, бе убит, когато
Хитлер дойде на власт.
Първото предложение на Хитлер за името на Нацио-
налсоциалистическата партия е било "социална революци-
онна партия". Самият той заявява открито, че създава ор-
ганизацията си по подобие на комунизма.
Когато съветският съдия в Нюренберг прочита окон-
чателната присъда и споменава за измъкването на невинни
хора от Полша, подложени на робски труд в германските
лагери, западните съдии се споглеждат, спомняйки си за си-
бирските лагери. По същото това време по Ялтенското
споразумение германци, поляци и много, много други бяха
насила измъкнати от домовете и изпратени на робски лагер в
Сибир, където милиони невинни се трудеха в многобройните
лагери без присъда, без да знаят докога, повечето до гроб.
Коя управляваща ръка подстрека западните лидери да
приемат за отмъщение революцията от Изток, равна на
дивашко отмъщение, практикувано само от примитивните
племена? Това отмъщение не е в никакъв случай "Божие", така,
както го приема западното християнство. Чие отмъщение бе
то? Това, което знаем от Френската революция и от
революцията в Русия, е: Талмудският надпис, ос-тавен на
стената в стаята, където цялото царско семейство бе зверски
убито; канонизацята на Юда Искариотски; това, което се
случи след Втората световна война - осъдените нацистки
лидери бяха обесени на еврейския ден на възмездието и
наказанието през 1946 г., бе представено на евреите под
формата на Мордохаевото отмъщение над Ха-ман и неговите синове. В баварското село Оберамергау от три
столетия се е играела една религиозна пиеса, придобила
популярност. След 1945 г. всички артисти, които са взели
участие в пиесата, били изправени пред един комунистически
съд. Тези, които играели ролята на Исус и апостолите, са
били обявени за виновни, докато този, който е играл ролята
на Юда, е бил оправдан.
Всички тези неща не стават случайно и отмъщението
срещу Германия, както по-предишното над Русия, оставя
отпечатъка на Талмудското отмъщение (това е едно от-
мъщение срещу християнството, тъй като Талмудът е ан-
тихристиянско продължение от предхристиянската Тора).
Преди години, веднага след Съветската революция, много
неправилно се мислеше, че отмъстителното писание се при-
лага само зад "желязната завеса". Вече става ясно, че то
действа навсякъде и между него няма никакви завеси. Ню-
ренберг бе в западната зона; Оберамергау - в съветската.
С избора на еврейския ден на възмездието за обесване на
нацистките лидери на Запад отъждествиха края на войната с
отмъщението на евреите. На процеса "престъпленията срещу
евреите" са били застъпени и наложени съвсем отделно от
другите престъпления, отнасящи се до останалите
националности, които са представлявали 85% от жестоко
преследваните. Точното число на еврейските жертви през
Втората световна война е невъзможно да се установи.
Движението на евреите по света е може би най-голямото.
Много е трудно да се определи точно какво е било еврейското
население в Европа през 1941 г. и по-късно. По същото време
има предположения, че еврейското население е било около 16
000 000. Възможно е да са повече, защото има държави,
където не се водят като отделна
националност.
С Талмудското отмъщение започва една нова ера от
историята на Запада, според която всички националности
трябва да се подчинят на причините и основанията за ев-
рейски национален покрив, както се представя от руските
талмудисти.
Когато съветските войски навлезли в Германия, били са
им дадени 48 часа "Plunderfreiheit", което ще рече, че всеки
може да прави, каквото си иска. Специално на монголските
войници от Изток е било втълпено да изнасилват колкото е
възможно повече германки, дори бременни. Било им наредено
да не съжаляват дори "неродено фашистче". Според една
американка, живееща в Берлин - г-жа Францис Фа-виел, която
описва с ужас четения от нея дневник на камериерката си
Лоти, преживяла всички тези ужаси, това е бил човешкият
резултат от политическата нагласа след четиридесет и петте
наздравици в Ялта.
Нека не се забравя, че Хитлер копира концентрационните
лагери от комунистическата идея, която пък дойде от
другаде.
Една германка, г-жа Маргарита Биберс Нюман, която е
прекарала пет години В лагера Равенсбрук, твърди, че първите
жертви в лагера са били болните и неспособните да работят,
следващи са били "нискостоящите раси", между които
поляците били на първо място, следвани от чехи, бал-тийци,
унгарци, цигани и др. Когато англо-американските армии
навлизат в Германия, установяват, че германските лагери
били в болшинството си под комунистически контрол. В
концлагерите и там, където не е било необходимо
административните длъжности да се заемат от германци,
обслужването е ставало от т. нар. "кофтита", каквито бяха и тарторите в българските затвори и лагери. Те са си имали
свой комунистически комитет и всеки антикомунист е бил
сигурна тяхна жертва и обвиняван като антихитлерист.
На обикновения концлагерист е било почти невъзмож-но
да се пази, тъй като е било много трудно да разбере откъде.
Ако е антихитлерист - лошо, ако е антисемит - лошо, ако е
антикомунист - пак лошо. Всички те са били навсякъде.
Превземането на германските лагери от комунистите
става благодарение на политиката за безусловна поддръжка
на световната революция от западните лидери. Златото и
оръжието, които се изсипваха навсякъде по света, където
съществуваха комунистически партизански движения, не бе за
нищо друго, а само за тази световна революция, но още е
трудно за някои да го разберат. В Югославия, където прекарах
четири години в армията, всяка нощ минаваха над нас
английски транспортни самолети, които снабдяваха ТитоВите
партизани с храни, муниции и злато. И ние ги оставяхме
спокойно да си вършат своята работа.
След като Тито се отдели от Коминформа и Москва,
направи един процес, който се оповести в Югославия, но
остана почти незабелязан на Запад. Той разстреля тринадесет
свои близки партизани и хора от първите редици на партията
(за участие в масови убийства на лагеристи в германския
лагер Дахау). Един възрастен австрийски генерал, Вилхелм
Шпилфрид, който при настъпването на съюзническите армии
излиза жив от лагера Дахау, иска да каже на света какво е
станало там. От канцеларията на лагера изнася картотеката за
убитите с подписа на всеки гестапов агент, отговорен за всеки
случай. Между тези агенти се оказват много сподвижници на
маршал Тито, който е бил агент на Кремъл от 1934 г. Чрез
процеса, състоял се на 24 април
1948 г. в Любляна, се спират разкритията около Тито, свър-
зани с Москва.
Обвинени бяха Оскар Джуранич - главен секретар във
Външното министерство на Тито, Бранко Дил - генерален
инспектор на югославската икономика, Стане Освалд -
министър на индустрията, Янко Пуфлер - шеф на химическия
тръст, Милан Степичник - глава на Титовия металургичен
институт, Карл Барле - министър, професорите Борис Кренц и
Миро Кошир от Люблянския университет и други изтъкнати
комунисти. Всички са били интербригадири в Испания и
агенти на НКВД.
Всички те правят обичайните изповеди. Оправдават се, че
никога не са убивали или малтретирали комунисти: "Аз
никога не съм заплашвал някого от нашите; аз никога не съм
сторил нещо на един партиен другар." Всички те се
оправдават с това, че в лагерите, в които са имали някаква
власт, са избирали за смърт само този, който е можел да бъде
квалифициран като консерватор, либерал, католик,
протестант, източноправославен, евреин или циганин, като
всички са подчертавали, че жертвите им не са били кому-
нисти.
Съществувало е сътрудничество в концентрационните
лагери между Хитлеровото Гестапо и неговия прототип
НКВД. Във всеки лагер е съществувал неофициален и
полутаен "антифашистки комитет". Това са били хората,
които са избирали жертвите, и германците са ги смятали за
представители на лагеристите, на които като вътрешни
шпиони са гласували доверие и са давали привилегии. Те са
участвали в убийствата, с което са си увеличавали доверието и
привилегиите.
Всички тези убийци, участвали в нацистките лагери, след погрома на Германия стават големци в управлението на
Тито. Такива имаше много и в другите държави, но никой не
посмя да ги разобличи. Тито ги разстреля, за да се спаси
самият той.
На процеса подсъдимият Джуранич си признава: "Да, аз
убих стотици хора и взех участие в "научните опити", което
бе и моята работа в Дахау." Други пък обясняват как са
правели опити с маларични бацили, при които експерименти
хората са умирали като мухи. За подробните резултати от
правените от тях опити са докладвали на немските доктори
или на офицери от SS.
Всички тия наивни комунисти свършиха на стената, и то
заради заповедите, получавани от тези, които управляваха
Кремъл.
На Люблянския процес свидетелстваха много доживели
от концлагерите. Одо Нансен, син на известен норвежки
изследовател, още в лагера Сакзенхаузен пише: "Много
странно е как комунистите тук се справят: те имат всичката
власт в лагера, както SS и те привличат всички останали
комунисти от други страни и ги нареждат по ключовите
позиции... Много от норвежките лагеристи тук станаха
комунисти."
Един английски офицер от разузнаването, пуснат с па-
рашут над Франция, за да помогне на френската съпротива,
бива хванат и изпратен в Бухенвалд. Британски офицери,
които вече са били там, го предупреждават: "Не казвай на
никого, че си офицер, и се пази от всеки един лагерист.
Вътрешната администрация на лагера е в ръцете на кому-
нистите." Офицерът от разузнаването на име Томас им казва:
"Аз съм в течение на нещата в този лагер. Тримата главни
администратори в този лагер, наричани "Lageraeltester", са комунисти." Под техен контрол и тяхно надзираване зат-
ворниците са ваксинирани с тифусни и други микроби,
реакцията на което винаги е смърт. От 37-членната група на
лагеристите - вътрешни администратори, само трима остават
живи. Останалите са били закачени на ченгели и бавно
умирали по стените на крематориума. Тримата останали
живи живеят със страха да не ги сполети и тях същата участ.
Очевидно тяхното състояние никак не е било завидно!
Другарите им лагеристи ги ненавиждали и дебнели да им
отмъстят за деянията.
Отделните германци също са ненавиждали комунистите и
при удобен случай самите SS-овци са се отървавали от тях.
Самата комунистическа партия отвън никога не е вярвала на
никой свой член, който е успявал да излъже бесилката.
Талмудският закон не прощава на никого! Тито неслучайно е
бил принуден да постъпи по този начин и да ликвидира най-
близките си хора.
Самите лагеристи са измъчвали и избивали жертвите по
лагерите и затворите. Разликата между тези безскрупулни
убийци и гестаповците е била само тази, че те са били по-
долни и безчестни, защото убивали хора, които се предполага,
че са техни другари в борбата срещу общия враг. Тъй като
източните "така наречени евреи", без да са истински евреи,
играят по-голяма роля в комунизма, съвсем логично е и те да
бъдат замесени в тези деяния. Само по себе си това не е
изненадващо. Евреите, както и всички останали хора, са добри
и лоши, жестоки и човечни. Познавам много евреи, които в
никакъв случай не биха си омърсили ръцете с такива деяния,
но срещнах и други, които след 9-и септември 1944 г. вилнееха
из българските затвори и лагери.
В Тел Авив един лекар евреин и две жени еврейки са били обвинени от еврейски свидетели, че в лагера Аушвиц са пра-
вели смъртоносни инжекции на лагеристи и са провеждали
"научни опити", изпращайки жертвите си до смъртните ка-
мери. Един друг случай, пак в Тел Авив - през 1951 г. един
еврейски лекар (по същото време работел в общинската
болница) е бил обвинен от много еврейски свидетели за из-
вършено от него деяние в лагера Вланов, където е работел
като "помощник на германския комендант". Една еврейка го
обвинила, че след нанесен побой я е оставил в безсъзнание и
когато дошла на себе си, намерила своите трима синове на
възраст 12, 15 и 18 години смъртно застреляни, а няколко
нощи преди това видяла обвиняемия да дава заповед на
украинската лагерна полиция да изведат тридесет затворници,
между които и нейния съпруг, които били разстреляни.
Според Дъглас Рийд тези случаи били публикувани навремето9
(с. 411). Един евреин от Унгария разпространявал писмени
материали срещу някой си д-р Израел Кестнер, който по
същото време е заемал висок пост в израелското управление.
Обвинението е било, че същият по време на войната е
сътрудничил и съдействал на нацистите, подготвял почвата за
убийствата на евреи, спасил един нацист от наказание и
много други обвинения. Д-р Кестнер завел дело срещу
обвинителя. Израелският съдия след девет месеца излязъл с
решение, че обвиненията са верни и доказват, че д-р Кестнер е
бил сътрудник в пълния смисъл на думата, както и че си е бил
"продал душата на дявола". По същото време министър-
председателят на Израел Моше Шарет го защитава, като
казва: "Един човек е оправдан да предприеме каквото и да е
действие, дори да си продаде душата на дявола с оглед да
спаси евреи." Главният прокурор на Израел обжалва делото и
какво е станало след години разглеж-дане, не се знае10 (с. 411).
Всички тези "евреи военнопрестъпници" са били съдени
само от еврейски съдилища и ако те са били наказани, на
света не е казано нищо. Обявен е само един фрапантен случай
от Еврейската телеграфна агенция (8 май 1946 г.) за наложени
присъди на 23 бивши пазачи в концлагера Брендук в Антверп.
Между пазачите има и трима евреи (Валтер Облер, Лео
Шманд и Сами Левин). Облер и Левин са били осъдени на
смърт, а Шманд на 15 години затвор.
Тези случаи, упоменати по-горе, а има и още много та-
кива, доказват, че не само евреите са били изтезавани и не
само те са били жертви на нацизма, както постоянно се
изтъква и се изопачава истината пред света.
Самите евреи - помагачи на Хитлер, не са малко. Бри-
танският посланик в Испания през войната лорд Темплуд
казва следното: "Месеци наред генерал Франко (самият той от
еврейски произход) позволи на испанската преса да провежда
германска пропаганда." Най-известните германски вестници
са били собственост на много известния източен евреин
Лазар. Същият във Виена е бил най-фанатичният
пропагандатор на Хитлер и в поддръжка на Аншлуса, след
което става шеф на пресата в присъединена Австрия. От този
си пост той е подчертавал какви са предимствата на Австрия
да бъде под германско покровителство.
Читателят ще види и ще разбере, че "истинският свят" е
много по-различен от "фалшивата картина", която получават
народните маси чрез информацията, която им се втълпява.
Избягали бежанци от "свободния свят" са били връщани
от съюзническите армии в комунистическо робство; от
комунистическата част, където човек не е можел без по-лицейско разрешение да се придвижи дори от един град в друг,
тълпи източни евреи съвсем свободно и под съюзнически
чадър са преминавали през Европа за Палестина. По Ялтен-
ското споразумение на Съветския съюз бе разрешено по
репарационната сметка да използва германски военноплен-
ници за насилствена работа в лагерите си. За такова безчо-
вечие няма никакво оправдание.
Всеки съветски войник, попаднал в плен на германците, се
е смятал от Сталин за "дезертьор". Но интересно е как
Рузвелт и Чърчил възприеха също това разбиране и върнаха на
Съветите всички пленници, които жестоко бяха избити от
своите, докато едни в германските лагери бяха изпращани на
смърт, други бяха въоръжавани и под ескортна протекция на
Запада изпращани да окупират една малка страна в Арабия.
Не виждам каква е разликата между Изтока и Запада.
Едните снабдяваха нашествениците, докато другите ги
конвоираха. Между "свободния свят" и света зад "желязната
завеса" имаше пълно сходство и синхронизация. Същест-
вуваше едно пряко и непосредствено споразумение за неза-
читане на национални държави и граници, за военновременни
приятели или военновременен враг или каквито и да са
принципи, често прокламирвани от диктаторите. Западът
сподели отмъщението с Изтока, като образецът бе про-
диктуван от Изтока и бе същият, който бе показан по време
на Френската революция и в Русия през 1917 г., в Протоколите
от 1905 г. и в революцията от 1848 г. (според думите на
евреина Дизраели всички тези революционни действия се
ръководели и контролирали от евреи).
Има разлика между еврейски контролирани революции и
Талмудски рабинат от Изток - движение, което не се под държа от евреите. Голямата опозиция идва от западните
евреи, които са били по-далеч от Талмудския директорат.
Подобна е разликата, която всеки трябва да направи между
"националсоциализъм" и германци и между "комунизъм" и
руснаци.
В Германия комунистическото движение бе оглавено
почти изцяло от евреи - Роза Люксембург, Лео Джогич (от
Полша), Павел Леви, Евгени Левин (от Русия) и Карл Либк-
нехт. В Бавария движението бе оглавено пак от евреи: Курт
Айзнер, Ернст Толер и Евгени Левин.
В Унгария главните терористически лидери са били
всички евреи, тренирани в Съветския съюз: Матиаш Ракоши,
Бела Кун, Ерно Герьо и Тибор Самуели. Проведеното от тях
антихристиянство показва съвсем ясно предначертаната цел.
Историкът от международна величина Ф. Боркенау казва:
"Повечето от болшевишките и леви социалистически лидери
са били евреи..., поради което антисемитизмът е естествената
форма на реакция срещу болшевизма."
Испанската революция е била напълно дирижирана и
направлявана от емисари, пратени от Москва, повечето от
които са били евреи - нещо, което не е било добре посрещ-
нато от запалените републиканци. Голяма част от като-
лическото духовество са били републиканци, но след като
видели атаките срещу християнската вяра - разрушени цър-
кви, манастири и сгради с кръстове, убити свещеници и ка-
лугерки, - се отказали от републиканската идея; специфич-
ният знак за отмъщаване отново се появява, както при
подобни действия и постъпки във Франция, Бавария, Унгария,
Русия и Англия. Черковните имоти в Испания и другаде са
били конфискувани, но от това испанските маси не са
забогатели. Златните резерви на испанската национална банка на стойност около 700 000 000 долара са били пре-
местени В Москва от последния премиер на Испания Хуан
Негрин.
Много изтъкнати ционисти и антиционисти евреи в
Америка и другаде безрезервно приписват на евреите автор-
ството на революцията в Испания.
През 1920 г. болшевиките официално обявяват, че от 545
членове на управляващата класа 447 са евреи. През 1933г.
американският еврейски ежедневник "Мнение" потвърждава,
че евреите са окупирали почти всички важни посланически
постове. При едно население от 160 000 000 на цяла Русия
еврейското население е представлявало по-малко от 2%, или 3
000 000. През 1933 г. "Еврейската хроника" заявява, че една
трета от евреите в Русия са станали чиновници и официални
лица и образуват новата управленска класа.
Луначарски говори открито като талмудист: "Ние мразим
християнството и християните; те проповядват да обичаме
нашите съседи и ближни, което е противно на нашите
принципи. Това, което ние желаем, е омраза. Ние трябва да се
учим как да мразим и само тогава ще победим света." Това
учи Талмудът. Много пъти съм се питал, след като евреите са
представлявали такъв малък процент от руския народ, къде са
руснаците? Отговорът е - те са в тъмнината, мълчаливи,
виждат се, но не се чуват.
Нещата в Съветския съюз са били много странни! Гер-
манците и руснаците като един "расистки блок" са работили
за "триумфа" на националсоциализма или комунизма. Масите и
тълпите никога не работят съзнателно за триумфа на каквото
и да било, те са винаги притискани от много добре
организирани групи, които упражняват властта си над тях.
Големите компактни работнически групи никога не работят за генерална стачка, но генералните стачки се
обявяват от тяхно име. Най-голямата опозиция на циониз-ма
идва пак от евреите, и то от истинските евреи, от тези, в
които действително съществува еврейска кръв. Според най-
безпристрастните историци управляващата и налагаща се
сила за и над революцията е била от Френската революция
нататък и по всички показатели като инициатор се сочи
Талмудският рабинат от Изток. Повече от 10 000 000 руснаци,
работещи при необикновено тежки условия, са били
управлявани и малтретирани от тази талмудска система на
"политическите комисари", чрез която и въоръжените сили са
били държани под терористическа дисциплина.
След Първата световна война управляващи в Полша,
Унгария, Чехословакия и Германия са били всички талму-
дисти от Изток. След Втората световна война същата картина
се наблюдава в Централна и Югоизточна Европа. В Румъния
терорът започва с Ана Паукер, на която бащата е равин.
Според д-р Вайсман семейството на Паукер е било
политически разделено между "революционния комунизъм" и
"революционния ционизъм".
В Източна Германия царството на терора е било уп-
равлявано от фрау Хилда Бенджамин, която като министър на
правосъдието е била наричана от германците "червената
Хилда", а лондонският вестник "Тhe Times" я нарича
"ужасната еврейка фрау Бенджамин". За около две години по
нейни инструкции в Източна Германия са били осъдени около
200 000 души по политически причини. Върховният съдия на
Източна Германия е бил евреин. В комунистическите
провинции извън Берлин повечето от старшите съдии също са
били евреи. Как да си обясним факта, че при общо население
на Източна Германия 17 313 700, между ко-ито само около 3000 евреи, най-важните министерски пос-
тове са били заети от ционисти! Повечето от тези цио-нисти
са живели в Русия и с Червената армия са пристигнали в
Австрия и Германия. Когато революцията през 1945 г. се
разпростира В освободените от съюзническите армии
територии, историята от 1917 - 1918 г. в Русия се повтаря.
Едно талмудско отмъщение остава и се налага от новите
комунистически управления, в които ционистите свиреха
първата цигулка. Те доказаха още веднъж естеството на
революцията, своята управляваща сила и талмудисткаша си
цел.
1Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 22
2 Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 105, Мoris Samuel
3 Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 126, изказване на Наполеон 4 Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 165, изказване на Дизраели 5 Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 166, Дизраели 6 Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 174, по документите на д-р
Кейщайн 7
Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 311 8
Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 375, и тайните протоколи по
Ялтенската спогодба 9
Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 411
10 Douglas Reed The Controversy, 1985, р. 411.

- Никола М. Николов - ,,СВЕТЪТ ПОД МИКРОСКОП."