Те търсят деца с проблеми, деца на разведени родители, деца, към които никой не гледа.

През 2012 г. журналистката Даун Чмиелевски написа в статията си „Случаите на сексуално насилие над деца в Холивуд привличат вниманието“, публикувана във в. „Лос Анджелис Таймс“, че в периода между 2000 година и 2012 година могат да се проследят поне дузина случаи на сексуално блудство с деца или детска порнография, в които са замесени актьори, мениджъри, асистенти продукция и други хора, работещи в развлекателната индустрия."
В статията си за Veterans Today, Джонас Алексис отново поставя на масата въпросът за педофилията и тоза неморално и античовешно отношение, което се шири из филмовите студия на Холивуд.
Един от тези детски мениджъри е Боб Вилард, който бе осъден за детска порнография през 1987 г. Вилард твърди, че е работил с млади по онова време актьори като Тоби Магуайър, Леонардо ди Каприо и Дани Нучи. Той твърди, че е „напътствал кариерата на десетки успешни филмови и телевизионни актьори."

Вилард далеч не е сам в това. Езел Итън Ченъл, който беше временен асистент продукция в Nickelodeon Animation Studio, беше арестуван за прелъстяването на 14-годишно момче. Джейсън Майкъл Хенди, който нарича себе си "педофил, в пълен разцвет" и който също е работил като асистент за Nickelodeon, в крайна сметка беше осъден на шест години затвор за сексуалната експлоатация на шестгодишни деца. Мартин Вайс "дългогодишен талант мениджър, който представлява най-вече млади актьори", отново е осъден на години затвор за сексуални злоупотреби с момчета. И в този списък могат да влязат имената на много други, пише Алексис.
Тези мъже и други като тях, се възползват от наивните и амбициозни младежи, мечтаещи за кариера в Холивуд и ги изкушават с партита, наркотици и обещания за звездна слава.
Основният въпрос, който трябва да си зададем, е простичък и може да се формулира така: "Това изолирани случаи ли са или става дума за морална болест, която се е разпространила навред из Холивуд?" Според наличните данни, отговорът на този въпрос е гръмко и ясно "ДА".
Актрисата Алисън Арнгрим, която играе в телевизионния сериал "Малка къща в прерията", обяснява тактиката на педофилите в Холивуд. "Те обикновено са много внимателни при избора си. Те търсят деца, чиито родители може би преминават през развод. Такива деца са много наивни, страдат от зависимости или родителите им са в такъв етап от живота си, в който просто ще погледнат на другата страна."
Тя допълва, че родителите също играят огромна роля за превръщането на техните собствени деца в безлични обекти. "В Холивуд има родители, които на практика ще превърнат децата си в проститутки с надеждата, че могат да правят пари от това и да напреднат в живота. Това е ужасен капан, в който попадат децата. Тези хора не виждат своето дете като дете. Това се случва по-често, отколкото си мислите", обяснява актрисата в интервю за Фокс Нюз, което Алексис цитира.
Арнгрим казва истината. Има много случаи, в които родители продават децата си на филмовата студия, където тези деца стават жертви на злоупотреба и то пред самия обектив на камерите.
Основният въпрос е: Има ли морален, универсален и трансцендентен стандарт, по който да се съди педофилията в Холивуд? Е, Дарвин и неговите интелигентни деца биха казали, че не съществуват морални стандарти. Преди няколко седмици Джонас Алексис провел подобен разговор с един от своите ученици, по време на който ученикът изтърсил: "Не съществуват абсолютни стойности." Това момче било математически гений, който обаче, не може да разбере, че изявлението му е логично непоследователно. Вместо да дава аргумент след аргумент, той просто отговаря: "Абсолютно ли си сигурен?" След това, той започва да се усмихва, защото най-накрая осъзнал, че е попаднал в капан. Алексис нямал намерение да му помага този път, но все пак казал: "В момента, в който отречеш съществуването на абсолютни истини, след това рано или късно ще си противоречиш."
Да, морален и универсален стандарт съществува и ние всички знаем това. Например, ако сексуален маниак изнасили дванадесет годишно дете, всеки, който разполага поне с две мозъчни клетки, би казал, че това е абсолютно погрешно. Кант вижда това като неоспоримо доказателство за символиката във Вселената. Както той пише в "Критика на чистия разум": "Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен."
Този морален закон е записан в човешкото сърце. Но Дарвин и неговите интелигентни деца са променили това като са превели едно непоследователно изявление след друго.