Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2020 01:04 - РОКФЕЛЕР — „СВЕТОВНИЯТ ПЛАНТАТОР“
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове:
1



,,Когато за пръв път след Втората световна война се прави подробно сведение за фамилиите с големи имущества, имуществото на фамилията Рокфелер с нейните 21 членове възлиза на 3 милиарда долара, а 17-те милиона годишен доход са обложени с данък. Това е доста внушителна сума. Изследователите на имуществото на Рокфелер обаче още тогава забелязват, че не това изразява нечуваното политическо и икономическо влияние, което фамилията и контролираните от нея предприятия упражняват върху икономиката на Съединените щати и капиталистическия свят, нещо повече — върху външната им политика. Преди няколко години се изготвя ново сведение. Според него — като се взема предвид спадането на стойността на долара от 1946 г., имуществото на Рокфелер, вложено в различните огромни предприятия, се оценява на около 6 милиарда. Ако към него се прибави и стойността на банковите сметки и недвижимите имоти на фамилията, сумата може да се закръгли на около 7 милиарда. Това само по себе си означава, че финансовата мощ на фамилията Рокфелер след Втората световна война се е удвоила. А според най-новите сведения имуществото на фамилията вече достига десет милиарда.
В противовес на такива „самотни вълци“ като Гети финансовата мощ на Рокфелеровци нарочно се явява раздробена. Така например по-младият Джон Д. Рокфелер, тогава глава на семейството, в 1960 г., в годината на смъртта му, с имущество от един милиард долара е едва на шесто място в списъка на американските богаташи. В крал на 70-те години в списъка на богатите е Аби Рокфелер, която заема най-знатно място сред членовете на фамилията, но и тя с имуществото си от 300 милиона долара е едва на седемнадесето място в списъка. А Дейвид Рокфелер, председателят на втората най-голяма банка на Съединените щати, Чейс Манхатън, е едва на двадесет и трето място с 280 милиона долара. Другите: най-младите Джон Д., Лорънс, Уинтръп и Нелсън, всеки с по 260 милиона долара, са на 24-то, 25-то, 26-то и 27-о място.
От това подреждане наблюдателят разбира, че не зад числата трябва да се търсят действителните размери на икономическата и политическата сила на династията Рокфелер. Ясно е например, че икономическата власт на Дейвид Рокфелер, председателя на Чейс Манхатън, е значително по-голяма, въпреки че е на 23-то място, от властта на Гети, макар той да е на първо място в списъка. Значително по-добре ще си изясним действителността, ако вместо степенуване на личните имущества изследваме какви са предприятията, в които членовете на династията имат решаваща дума. В поредицата, разбира се, най-значителни са различните предприятия на „Стандард Ойл“, преди всичко на „Стандард Ойл ъф Ню Джързи“ Това е навярно най-голямото промишлено предприятие в капиталистическия свят. От акциите му семейство Рокфелер притежава около 15 процента — това на практика означава контрол над цялото огромно предприятие. Подобно е положението и в другите предприятия на „Стандард Ойл“: със собственост 12–17 процента от акциите Рокфелеровци държат в ръцете си действителното ръководство. В много по-малко съотношение, но с много голямо влияние Рокфелеровци участвуват и в най-големите железопътни линии на Съединените щати, нещо повече — и в една част на големите стоманени тръстове. Към това трябва да се прибави финансовата власт, който упражнява Чейс Манхатън Банк, и контролът над нюйоркската Фърст Нешънъл Сити Банк. (Тя е третата по големина банка в Съединените щати, следователно в две от прочутите „три големи“, „Big Three“, банки Рокфелеровци имат решаващата дума.)
Няма да бъде пресилено, ако кажем, че сегашните шефове на династията Рокфелер гледат от висотата на най-голямата финансова и икономическа власт в капиталистическия свят към някогашното си начало.
Това начало започва от един търговец на коне и пътуващ аптекар, който през втората половина на 40-те години на миналия век обикаля селата на щата Ню Йорк. Той продава коне и „лекарства-чудо“, приготвени от топена кристална захар и различни билки. Истинското му име и досега е забулено в тайна: сигурно е само това, че се нарича д-р Рокфелер, Уйлям Ейвъри, което име узаконява след женитбата си. Той има седем деца, първото от които се ражда в 1839 година. Този син става петролен крал и основател на династията. Името му е Джон Дейвидсън Рокфелер. Той завършва търговско училище и още шестнадесетгодишен става помощник-счетоводител в една агенция за въглища и жито в град Кливленд. На деветнадесет години е напълно самостоятелен. Отваря комисионен магазин с хиляда долара капитал. Парите получава назаем от баща си — срещу много висока, 10-процентова, годишна лихва!
Не минава една година и той заболява от тежка стомашна болест. Повече от две години се храни само със сухар и кисело мляко, а лекарите му предричат ранна смърт. Косата и веждите му окапват, а лицето му се набръчква. На двадесет години е така състарен, както на деветдесет и осем. През последната си година погребва тридесет и седмия си домашен лекар.
В 1862 г. вниманието на двадесет и три годишния Рокфелер е привлечено от „петролната треска“ и той построява рафинерия в щата Охайо, на около 200 мили от петролните кладенци в околността на Кливланд. Не случайно избира това място. Този младеж, с лице на мумия е първият, който разбира значението на транспорта от гледна точка на търговията с петрол и че Кливланд, разположен близо до големите американски езера и при пресичането на две железопътни линии, в бъдеще ще играе ключова роля при доставянето на петрол до най-големите тогава промишлени области и до източното крайбрежие на Съединените щати.
Рокфелер изкупува повечето от акциите на Южната рафинерийна компания. Тя доставя суровия петрол на рафинериите и, разбира се, той установява връзка с най-големите железопътни компании. По това време на територията между петролните полета и рафинериите действуват три големи железопътни компании. Ери, Сентръл и Пенсилвания. Рокфелер сключва тайни споразумения преди всичко с ръководителите на Пенсилвания. Подробностите за това стават публично достояние по-късно, едва когато те завеждат съдебно следствие срещу петролния крал. Същността им е следната. Рокфелер осигурява превозването на определено количество суров петрол при условие Пенсилвания да превозва неговия петрол на половин цена, като в същото време му плаща тайно и известен процент от по-високите транспортни разноски, заплащани от неговите конкуренти. Това означава, че петролът на Рокфелер става по-евтин от петрола на конкурентите и те са принудени да избират: или да фалират, или да свият знамената.
Тези средства са най-безобидните. Рокфелер закупува варелите и петролните цистерни, за да не могат конкурентите му да превозват петрола. Той организира първата промишлена шпионска мрежа в капиталистическия свят и с нейна помощ купува онези земи, през които конкурентите искат да прокарат петролопроводи. Построява такива петролни рафинерии, които привидно са конкурентни на рафинериите па Рокфелер, но в действителност са негова собственост. А когато конкурентите му се съюзяват с тези предприятия, смятайки, че ще се борят заедно срещу Рокфелер, разбират, че са продали предприятията си на противника! В 1870 г. Рокфелер вече поглъща най-опасните си конкуренти и с основен капитал от един милион основава компанията „Стандард Ойл“.
Тогава той се сблъсква с железопътната линия Пенсилвания, с която по-рано така успешно сътрудничи. Собствениците на Пенсилвания с тревога разбират, че все повече зависят от товарите на Рокфелер. Затова решават да застанат на страната на един от останалите конкуренти на Рокфелер, рафинерийната компания Емпайър. В отговор на това агентите на „Стандард“ заливат петролните полета и навсякъде предлагат по-висока цена за суровия петрол от хората на Емпайър. Така цената на суровия петрол все повече се повишава и в един момент Рокфелер неочаквано намалява цената на рафинирания петрол във всички градове, където и Емпайър продава петрол. Това, разбира се, му струва голяма материална жертва и риск. Но той знае, че ако успее да унищожи съюза Емпайър—Пенсилвания, ще си възвърне богато парите, които рискува сега. В избухналата ценова война съюзът Емпайър—Пенсилвания изпада в такова отчаяно положение, че накрая Пенсилвания вече безплатно превозва петрола на рафинерията Емпайър, но и така не може да се състезава с дъмпинга на цените на Рокфелер."

- Ендре Гьомьори - ,,Свръхбогатите." 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 902094
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031