Към края на 19. век банките, контролирани от Ротшилд, стартират широка кампания, за да придобият контрол над богатото стопанство на САЩ. Ротшилдови в Европа финансират току-що изброените J. Р Morgan & Co. Bank, Khun Loch Bank & Co. John D. Rockefellers Standard Oil & Co., железницата на Хариман и стоманените заводи на Карнеги. Тази поредица със сигурност е нещо повече от подпора за американската икономика. Около 1900 г. Ротшилдови пращат нов агент в САЩ за съвместна работа с Khun Loeb Bank — ПАУЛ ВАРБУРГ. Запомнете този „агент на Ротшилд“ много добре. Той ще оплете в мрежите си още много организации! ЯКОБ ШИФ и ПАУЛ ВАРБУРГ стартират кампания за изграждане на ФЕДЕРАЛНА РЕЗЕРВНА БАНКА като стабилно позиционирана частна централна банка. В една реч от 1907 г. Шиф заявява пред на Нюйоркската търговска камара:

„Ако не получим централна банка с удовлетворителен контрол за набавянето на кредити, то тази страна ще преживее най-острата и стресираща финансова криза в историята си.“ (Die Absteiger на Грифин)

Речено — сторено: те хвърлят САЩ във валутна криза, а паниката на капиталовия пазар съсипва живота на десетки хиляди души в страната. Силната нестабилност на Нюйоркската борса донася на Ротшилдови не само много милиарди, но и лелеяния успех. Хитро замислено — паниката да се използва като аргумент и в края на краищата да се изгради централна банка, която да спести подобни бъдещи произшествия. Пред банковия и валутния комитет Варбург по-късно казва: „Първото, което ми дойде наум в паниката, бе, че нуждаем от една Clearing-bank (централна банка)…“ (Die Insider, Um Allen).
Окончателната версия на решението за ФЕДЕРАЛНА РЕЗЕРВНА СИСТЕМА (частната централна банка на Америка) възниква на частна земя, собственост на Дж. П. Морган — остров Джекил, Джорджия. Според разследването на Хърбърт Г. Дорси на срещата присъстват А. Пайът Андрю, сенатор Нелсън Елдрич, Франк Вандерлип (президент на Khun Loeb bank & Co), Хенри Дейвидсън (старши партньор на J.P Morgan & Co. Bank), Паул Варбург и Бенджамин Стронг (президент на Morgans Bankers Trust & Co.)
Въвеждането на Федералния резерв през 1913 г. Улеснява международните банкери да затвърдят финансовата си власт в САЩ. Първият председател на „Федералната резервна банка“ е ПАУ ВАРБУРГ.
Решението за „Федерален резерв“ е последвано от 16. допълнителен параграф на Американската конституция, който оттук нататък давал възможност на Конгреса да облага с данък персоналния доход на американските граждани. Като последствие американското правителство вече няма право да печата собствени пари, с които да финансира операциите си.
 
Това е моментът в историята на САЩ, когато народът започва да плаща данъци върху доходите си.
Най-важните акционери на ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ (Фед) са:
• Банките на Ротшилд от Лондон и Париж;
• Lazard Brothers Bank от Париж;
• Israel Moses Seif Bank от Италия;
• Warburg Bank от Амстердам и Хамбург; Lehman Bank от Ню Йорк;
• Khun Loeb Bank от Ню Йорк;
• Рокфелеровата Chase Manhattan Bank от Ню Йорк;
• Goldman Sachs Bank от Ню Йорк.
 
Още тогава конгресменът ЧАРЛС ЛИНДБЪРГ нарича нововъзникналата Федерална резервна банка „невидимото правителство“ заради финансовата си власт.
Как всъщност функционира „Федералната резервна банка“?
„Комитетът по свободен пазар“ към Фед произвежда „федерални резервни банкноти“ (доларови банкноти). Те се заемат срещу облигации (полици) на американското правителство и служат за гаранция на Фед. Облигациите, от своя страна, се съхраняват от 12 Фед — банки, които трупат годишни лихви от тях.
 
Бележка към настоящата ситуация:
През 1982 г. американската финансова служба назова дълг в размер на $ 1 070 241 000 000. Следователно Федералният резерв събира около $ 115 800 000 000 лихви само за една година от американските данъкоплатци. Този лихвен капитал влиза непокътнат в касите на Федералния резерв и следователно — в джобовете на частните банкери.
През 1992 г. облигациите, съхранявани в Държавния резерв, бяха на стойност $ 5 000 000 000 000, а лихвените плащания на данъкоплатците непрекъснато се покачват. Федералният резерв трупа цялото това богатство, като отпуска пари на американското правителство, за което прибира лихви, а в същото време разходите му се ограничават само до боя и печат на банкноти. Това е една от най-големите измами в историята на САЩ и едва ли някой разбира, че с облигациите за американското правителство Фед притежава ипотечното право — държавно и частно — върху недвижимото имущество на всички съединени щати в Америка. Безбройните съдебни дела досега не са успели да анулират закона за „Федералния резерв“. Не съществува и правен начин гражданите да си получат парите обратно, защото Фед не е част на американското правителство, а частна компания. Така нареченият Федерален резерв е конституционно — правно неразрешен и следователно няма право да съществува. Вече девет щата търсят „държавни варианти“, за да го отменят.

- Ян ван Хелсинг - ,,Властта на тайните общества през XX век."