Когато видите златните арки, вероятно сте по пътя към бисерните врати.
Д-р Уипям Кастели
Последните две глави се отнасяха за това, кои билки, храни и хранителни добавки трябва да се употребяват. Сега е ред на нещата, които трябва да се избягват. Тази глава дава подробности за дванадесет вредни храни, които могат да станат причина за сериозни здравословни проблеми, ако се консумират или приемат редовно. Всъщност някои от тях могат да причинят сериозни проблеми, ако се консумират дори само понякога.
Възможно ли е да се откажем от тези вещества напълно? Вероятно не, но най-малкото можем да разберем кои от тях са най-вредни, тъй като храната и токсините са неразделна част от уравнението на рака. Всъщност според доклад от Факултета по обществено здраве към университета в Колумбия 95 процента от случаите на рак са в резултат от храненето или от токсичността на околната среда.
Ето още малко стряскаща статистика:
В Северна Америка се произвеждат над 80 000 химически вещества.
•    Има над 3 000 химически вещества, които се добавят към храната.
•    В обработката на храните се използват над 10 000 химически разтворители, емулгатори и консерванти.
Всяка година се въвеждат над 1 000 нови химически вещества.
Тази глава е като истински „бюфет” от храни, токсини и отрови, които трябва да се избягват като чума, ако някой е болен от рак.
Франкенщайн храни
Тази част е озаглавена „Франкенщайн храни”, защото, както ще забележите, тяхното естествено състояние е променено или съдържат модифицирани съставки. Петте хранителни съставки, за които ще говорим, имат не само ниска хранителна стойност, но дават на организма и ста-билна доза от канцерогени, които ги правят наистина трудни за преглъщане.
Фалшиви мазнини
Трансмазнините се произвеждат чрез вкарване на водород в растителните масла, за да се получи твърда мазнина. Затова се наричат хидро-генирани или частично хидрогенирани мазнини. Трансмазнини има в пържените храни, маргарините, печените храни, пакетираните снаксове, бисквитите, корите от маслено тесто и в поничките. Дори „здравословните” нискомаслени кифлички и тестените храни за закуска съдържат трансмазнини.
Проблемът е, че трансмазнините са вредни дори в малки количества. Изследвания показват, че те са виновни за увеличаването на сърдечносъдовите заболявания, за високите стойности на холестерола и, да, за появата на рака.
Според д-р Брайън Олшански, професор по вътрешни болести в университета в Айова, „Проблемът с трансмастните киселини е, че организмът не знае какво да прави с тях. Те помагат за съхраняването на храната, така че дълго време да има добър вкус, но организмът не може да ги разгражда и да ги използва правилно. Нормалните мазнини са много прости и пластични, докато трансмастната киселина е устойчива, натрупва се в организма и създава хаос. Химическата рецепта на трансмастните киселини включва поставяне на водородни атоми на неправилното им място. Прилича на правенето на пласгмаса” (виж www.psa-rising.com/eatingwell/transfats092003.htm).
За да произвеждат и разпространяват храни, богати на мазнини, производителите целенасочено променят химическия състав на мазнините. Това им дава по-дълъг „живот по рафтовете”. Друг проблем с много обработени храни е, че не само са облъчени, но и са направени от генетично модифициран материал. Подходящ пример са царевичните чипсове. Това е продукт, твърде вероятно направен от генномодифицирана царевица. След това е обработен в трансмазнини и после е облъчен. След всички тези процедури чипсовете се пакетират в опаковка с надпис „натурален продукт”. Но не се заблуждавайте, едва ли има нещо натурално в пържените царевични чипсове.
През 50-те години на миналия век д-р Йоанна Будвиг доказва, че тези химически променени при хидрогенирани мазнини (тя ги нарича псев-домазнини) унищожават клетъчните мембрани. Именно тези хидрогенирани, обработени мазнини и масла „изключват” електрическото поле на клетките и ги правят уязвими спрямо хроничните и смъртоносните болести.

В полезните мазнини съществува жизнено важен „електронен облак”, който дава възможност на мазнината да се свързва с кислорода. Здравословните, наситени с кислород мазнини, могат да се свързват с белтъците и така стават разтворими във вода. Именно тази разтворимост във вода е решаваща за всички растежни процеси, за възстановяването на клетъчните увреждания, за мозъчните и нервните функции, сензорните функции и обмена на енергия. Всъщност цялата технология за произвеждането на енергия се дължи на метаболизма на липидите. Хидроге-нацията разрушава този жизнено важен „електронен облак”. В резултат на това псевдо мазнините не могат да се свързват с кислород или с белтък. Впоследствие блокират кръвообращението, увреждат сърцето, възпират обновяването на клетките и пречат на свободния поток на кръв и лимфа.
Три от най-известните храни, съдържащи трансмазнини, са поничките, пържените картофи и чипсът. Поничките не са нищо друго, освен големи топки от захар, трансмазнини и бяло брашно. Те нямат никаква хранителна стойност. Повечето пържени картофи и чипс са напоени до такава степен с трансмазнини, че в тях буквално не е останала никаква хранителна стойност. Някои производители се опитват да ги направят „по-здравословни”, като отстраняват от тях трансмазнините. Въпреки това всички понички, чипс и пържени картофи, приготвени в олио (независимо от какъв вид), съдържат причиняващите рак акриламиди.
Химическото вещество акриламид, което се използва в индустрията за производството на някои пластмаси, се образува чрез загряване на скорбяла. И познайте, трите храни с особено високо съдържание на акриламиди са поничките, пържените картофи и картофеният чипс. Според Агенцията за защита на околната среда акриламидите могат да се съдържат само в питейната вода, и то при ниво от 0.12 микрограма на порция. Стряскащо е, че порция от 180 г пържени картофи съдържа някъде между 50 и 70 микрограма акриламиди. Това е между 400 и 600 пъти повече от границите, които Агенцията за защита на околната среда поставя! Чувал съм много лекари да казват, че един пържен картоф е повреден за здравето от една цигара. И съм съгласен с това. В светлината на факта, че причиняват толкова здравословни проблеми, защо производителите на храни продължават да използват трансмазнини? Отговорът е прост и ясен: заради финансови интереси. Трансмазнините надеждно удължават живота на обработените храни по рафтовете.
Захар, сироп и безалкохолни
Реших да сложа тези три продукта под общ знаменател. Те обикновено вървят „ръка за ръка” в съвременното общество, което спокойно мога
да нарека „голямата глътка”, независимо какво е мнението на производителите и какви са усилията им да предотвратяват разпространяването на информацията, че рафинираната захар има общо с хроничните болести. Захарта, царевичният сироп с високо съдържание на фруктоза и безалкохолните напитки са включени в списъка на нездравословни продукти. А този списък е за всички, които искат да бъдат здрави.
Запомнете, раковите клетки нарастват чрез анаеробно дишане. С други думи, те ферментират захар. Ако някога сте правили вино, ще знаете, че за ферментацията е необходима захар. В този смисъл съществуват много начини за лечение на рака, но нито един не включва употребата на храни с високо съдържание на въглехидрати, нито позволява да се приема захар, защото захарта е храна за раковите клетки.
Царевичният сироп с високо съдържание на фруктоза бързо затрупа рафтовете в хранителните магазини. Той се съдържа във всичко, което се яде днес: в хляба, сладките, безалкохолните, овесените ядки, в соса за барбекю, кетчупа, желето, мармелада, в киселото и шоколадовото мляко, в сухите пасти и в тестените храни за закуска. Списъкът не е изчерпателен. А дали той е здравословната алтернатива на захарта? С една дума: не. Спомням си, че преди няколко месеца видях реклама за царевичен сироп. Твърдеше се, че е направен от царевица, няма изкуствени съставки, има същите калории като захарта и е вкусен. Рекламите са ненадминати в начина, по който могат да представят лъжата за истина и обратно. Освен това нямат никакво уважение към интелигентния зрител.
Истината е, че царевичният сироп не съществува в природата. Това е продукт, създаден чрез използването на ензими (два естествени и един синтетичен), за да се увеличи фруктозното съдържание на царевичния сироп до около 90 процента. Този супер царевичен сироп се смесва със 100-процентов глюкозен царевичен сироп, за да се добави към храната. Когато се преглътне, той се отправя директно към черния дроб, който го превръща в мазнина. И още нещо, този сироп изчерпва запасите на организма от хром, който е важен за преминаването на глюкозата от кръвния поток в клетките. Това изчерпване на хром и пренатовареният панкреас често са причината за отключването на диабет.
Но царевичният сироп не се ли прави от царевица? Да, вярно е, но това не означава нищо. Биодизелът също се прави от царевица, но едва ли ще искате да го ядете! Само защото продуктът е натурален и безопасен не означава автоматично, че и производните му също са безопасни. Нека да помислим. С какво фермерите хранят кравите си, когато искат да ги угоят за пазара? С царевица, разбира се! Затова, ако искате да изглеждате като крава, е достатъчно да ядете много царевица и царевични продукти, включително и царевичен сироп.
И отгоре на всичко, две отделни изследвания - едното, публикувано в Списание за здравето на околната среда, а другото, проведено от Института за земеделие и търговска политика (IATP) - наскоро разкриха факта, че царевичният сироп може да съдържа и живак. И защо медицината мълчи по въпроса за захарния сироп? Спомнете си, че преди много време тютюневите компании са плащали на медицинската гилдия да одобрява цигарите. Затова не е изненадващо, че лекарите днес също може да „нямат представа” за опасностите от царевичния сироп въпреки факта, че по същество това е въпрос на здрав разум за всеки интелигентен човек, който е прекарал повече от няколко минути в изучаване на проблема.
Една метална кутийка безалкохолна напитка съдържа почти 13 чаени лъжички захар, голяма част от която е от царевичен сироп. Друга причина да се избягва употребата на газирани безалкохолни напитки е, че имат pH около 2.0, което е предпоставка за създаването на киселинна среда. В книгата си „Наръчник на лекаря за натурални здравословни продукти” Д-р Джеймс Хоуенстайн твърди: „В един експеримент количеството захар от една безалкохолна напитка увреди способността на белите кръвни клетки да поглъщат и убиват гонококовите бактерии в продължение на седем часа. Безалкохолните напитки съдържат и голямо количество фосфор, който при отделянето си извлича калция от костите. Здравите пиячи на безалкохолни напитки ще получат остеопороза, както и увредени артерии”.
През 1951 г. д-р Клайв Макей, специалист по хранене във Флотския медицински изследователски институт, открива, че зъбите на хората стават по-меки и започват да се разрушават скоро след като са изпили чаша кока-кола. Според него киселинността на напитката „Кока-кола” е горе-долу същата като тази на оцета, само че е замаскирана чрез съдържанието на захар. С право безалкохолните се наричат също и „меки питиета” {soft drinks - превод от англ. ез.) - защото правят зъбите и костите ви по-меки!
А ако смятате, че диетичните безалкохолни напитки са по-добри от останалите, помислете пак. Диетичните напитки обикновено имат още по-ниско pH от обикновените. Съдържат вредни изкуствени подсладители като аспартам. Ако искате да подсладите храната, препоръчвам стевия. Това е билка, която е триста пъти по-сладка от захарта. В медицината се употребява за регулиране на кръвната захар, за предотвратяване на високо кръвно налягане, за лечение на кожни заболявания и за превенция при проблеми със зъбите. Други изследвания показват, че тя е и естествен антибактериален и антивирусен агент. Така че, докато подсладява храната, стевията всъщност и лекува!
За болния от рак захарта е категорично забранена. Ако не обичате болестта си, тогава я уморете от глад! Ако редовно пиете безалкохолни напитки, опитайте се вместо тях да пиете вода. Изключването на захарта, царевичния сироп и безалкохолните напитки от диетата е един от най-лесните начини здравето бързо да се подобри.
Екситоксини
Какво е екситоксин? Това са вещества - обикновено аминокиселини, които така реагират със специални рецептори в мозъка, че причиняват разрушаване на определени видове мозъчни клетки. В хипоталамуса не съществува кръвна бариера и това позволява на екситоксините да навлизат в мозъка и да причиняват увреждания. Казано по друг начин, както е описано в книгата на д-р Ръсел Блейлок „Екситоксини: вкусът, който убива”, те са точно това, което говори и името им - токсини, кои го възбуждат мозъчните ви клетки до смърт!"
Нито един вид плъхове или мишки не могат да бъдат затлъстели. Затова учените трябва изкуствено да ги угоят. Инжектират ги с мононатри-ев глутамат веднага щом се родят. Мононатриевият глутамат утроява количеството на произвеждания от панкреаса инсулин и така плъховете затлъстяват. Уврежда се и хипоталамусът, съдейства и за затлъстяването, за ниския ръст и се създават проблеми с половото възпроизвеждане. За него е доказано, че убива мозъчни клетки, причинява гадене, повръщане, мигренозни болки, депресия и сърдечносъдови проблеми. За съжаление мононатриевият глутамат често се предлага под други имена. Затова може да не се забележи на етикетите на някои продукти.
Негови синоними са „белтък с глутаматова структура”, „квасен екстракт от глутамова киселина”, „хранителна желатинова мая”, „хидролизиран растителен белтък” и др. Предлага се под много различни имена. Компаниите от хранителната индустрия знаят, че мононатриевият глутамат може да подсилва вкуса и аромата и да прави привлекателни търговските хранителни продукти. Затова е съмнително дали някога ще се откажат от използването му като добавка към състава на продуктите.
Оставете книгата за малко и отидете до кухнята. Отворете хладилника или шкафа с хранителни продукти и ще видите, че мононатриевият глутамат е добавен във всичко: в супите, чипсовете, китайската юфка, в полуготовите продукти за хамбургери, в сосовете за месо и салати, в царевичното масло, в бульоните и т.н.
Аспартамът също е екситоксин. За него е доказано, че уврежда интелекта и засяга краткосрочната памет. Независимо дали ви се вярва, аспартамът някога е бил включен от Пентагона в списъка с химически
*    Екситоксини - от англ. „excite” - възбуждам, „toxin” - отрова. - Бел. пр.
362
вещества за биологична война, предоставен на американския конгрес! Той е направен от две аминокиселини и метанол (дървесен спирт). Въпреки че тестовете доказват, че е изключително токсичен за мозъка, правителството прикрива този факт. През 1983 г. е одобрен официално като вещество за използване в безалкохолните напитки. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата пренебрегва случаите на оплаквания от главоболие, виене на свят, гадене, повръщане, пристъпи, конвулсии, замъглено зрение и много други отрицателни реакции след употребата на аспартам.
Преди няколко години гледахме „Сладко страдание” - документален филм за аспартама. Беше удивителен и в същото време тревожен. Можете да го гледате на следния интернет адрес: http://aspartamekills.com. По-нататък в книгата има цяла глава, посветена на разкриване на измамите около аспартама.
rBGH / Натриев нитрат
През 1994 г. „Монсанто” и Агенцията на контрол върху храните и лекарствата пускат на пазара rBGH - рекомбинантен волски хормон на растежа. Това е лекарство - продукт на генното инженерство, което, инжектирано в млекодайни крави, увеличава млякото с 25 процента. Обаче, когато кравата се инжектира с него, произвеждането на мляко наистина се стимулира, но не пряко. Наличието на този хормон в кръвта на кравата стимулира произвеждането на друг хормон, наречен инсулино-подобен растежен фактор. Точно инсулиноподобният растежен фактор стимулира произвеждането на млякото.
Инсулиноподобният растежен фактор е естествено образуващ се белтъчен хормон както в кравите, така и в хората. Много изследвания доказват, че химическата структура на волския хормон на растежа при кравите е идентична с инсулиноподобния растежен фактор при хората. Използването на рекомбинантния волски хормон на растежа повишава нивата на инсулиноподобния растежен фактор в млякото на кравите и не се унищожава при пастьоризация. Тъй като е активен при хората и кара клетките да се делят, повишеното ниво на инсулиноподобния растежен фактор в млякото повдига очевидни въпроси за това дали няма да причини неподходящо клетъчно делене и условия, съдействащи за появата на тумори.
От излизането на рекомбинантния волски хормон на растежа на пазара през 1994 г. всяка индустриализирана държава в света (освен САЩ) го е забранила. Истината е, че той изобщо не е тестван преди Агенцията за контрол върху храните и лекарствата да разреши пускането му на пазара. Всеки стандартен тест на нови биохимично произве-
дени продукти и лекарства от животински произход изисква 24 месеца тестване със стотици лабораторни животни. Но хормонът е тестван, и то само 90 дни върху 30 плъха. Това краткосрочно изследване с плъхове е докладвано пред Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, но никога не е публикувано. Агенцията не позволява на никого да преглежда необработените данни за плъховете от това съкратено изследване с твърдението, че това ще „нанесе непоправими вреди” на „Монсанто”.
През февруари 1997 г. двама новинарски репортери от Фокс Ти Ви в Тампа, Флорида, са уволнени, защото отказват да смекчат разследване, докладващо, че рекомбинантният волски хормон на растежа може да съдейства за появата на рак при хора, които пият мляко от инжектирани с него крави. „Монсанто” притиска Фокс Ти Ви и предлага да плати на двамата репортери, за да напуснат телевизията и премълчат репортажа си. Но те отказват и са уволнени. На 2 април 1998 г. репортерите завеждат дело срещу телевизията. След пет седмици съдебен процес и шест часа разисквания, които завършват на 18 август 2000 г., съдебният състав от Флорида единодушно решава, че Фокс Ти Ви „е действала умишлено и преднамерено, за да фалшифицира и изкриви новинарския репортаж на ищците за рекомбинантния хормон”. Съдебните заседатели присъждат 425 000 долара щети. Защо ог „Монсанто” толкова държат репортерите да мълчат?
Ето защо. През 1998 г. канадски учени успяват за първи път да се сдобият с пълните изследвания от „Монсанто”. Те са смаяни, когато откриват, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата никога не е преглеждала първоначалните данни, въпреки че ги е одобрила. Преглеждайки данните, учените научават, че според „тайните” изследвания на „Монсанто” рекомбинантният волски хормон на растежа причинява рак на простатата и на щитовидната жлеза в изследвани плъхове при лабораторни условия!
През август 2008 г. „Ели Лили” се съгласява да купи въпросния хормон от „Монсанто”. Изборът бил странен по онова време. Защо ветеринарният отдел на „Ели Лили” („Еланко”) ще плаща 300 милиона долара за лекарство, до което другите компании няма да се допрат и с триметров прът? Тогава започнах да правя връзка. В колежа прочетох история за собственик на автомагазин, арестуван за това, че „настройва” стотици коли. Какъв начин да увеличиш бизнеса си! „Ели Лили” прави „лекарствения еквивалент” да разваля коли, а след това взима пари, за да ги поправи!
Разбирате ли, „Ели Лили” продават и лекарства за рак. Затова, докато пробутват вещество за мляко (rBGH), което причинява рак, „Ели Лили” планират да „дойдат на помощ” с други лекарства, за да „лекуват” рака, който току-що е причинен от рекомбинантния хормон. Просто съвършен
бизнес със затворен цикъл на услуги. Но това не е всичко. Нещата стават дори още по-печеливши за „Ели Лили”. Кравите, инжектирани с този хормон, често развиват мастит (инфекция на вимето). Познахте. „Ели Лили” са повече от щастливи, когато продават и антибиотици за лечение на инфекцията. Междувременно „Ели Лили” вървят доволни по целия път към банката.
Натриевият нитрат (NaN03) и неговият близък „родственик” натриевият нитрит (NaNOJ са консерванти, които откриваме в много обработени меса. Продукти като салами, пеперони, хот-дог, наденица, шунка, бекон (дори турски бекон), храна за добитък (още една причина да ядете само месо от животни, хранени с трева) и консерва е мляна шунка обикновено съдържат натриев нитрат като една от съставките. Тази съставка придава на месата онзи чудесен червеникаво-розов цвят вместо естествения им смачканосив цвят Тя прави месото да изглежда „свежо” дори ако е стояло по рафтовете месеци наред.
Почти всички обработени меса съдържат натриев нитрит въпреки факта, че е предшественик на причиняващите рак химически вещества, наречени нитрозамини. Огромно количество доказателства показват, че нитрозамините са канцерогени. Например специфичните тютюневи нитрозамини са основна група химически канцерогени в тютюневите продукти. Само помнете, че когато консумирате наденица, пеперони или бекон, също приемате и натриев нитрит, който образува нитрозамини, а те спомагат за растежа на раковите клетки. През 70-те години Министерството на земеделието в САЩ се опитва да забрани натриевия нитрит, но се проваля заради лобирането на месната индустрия.
Искате ли статистика? Университетът в Хавай провежда седемгодишно изследване с почти 200 000 човека. Резултатите показват, че при хора, които ядат обработено месо (хот-дог, салами и др.), рискът да се разболеят от рак на панкреаса е 67 процента по-голям от консумиращите малко месо или вегетарианците (виж www.naturalnews.com/007024.html).
Не казвам, че меснитс продукти са лоши. Вече говорих за месото от хранено с трева животно. Всички обработени меса и меса от крави с ре-комбинантен хормон обаче са ужасни! Една от причините е натриевият нитрит. А това е само върхът на айсберга.
Соя
Според повечето здравни професионалисти соевите зърна са най-по-лезната, естествена, благоприятна за сърцето и подобряваща здравето храна на земята. Тя е най-доходоносната реколта в САЩ. Рекламира се шумно с безброй ползи за здравето. Но според д-р Уилям Уонг „Соята е отрова. Точка”. В статията „Соята, отровното семе” д-р Уонг описва ня-
колко причини, поради които соята е отрова. Тя съдържа два изофлавона (подобни на естроген вещества), които по принцип се влагат в инсектицидите. Той пита: „Ако те убиват микробите, ще бъдат ли безопасни за хората?” Добър въпрос.
Според специалиста по хранене д-р Мари Ениг „Причината да има толкова много соя в Америка е в пазара, занимаващ се със соя. От нея се извлича масло, а соевото масло носи голяма печалба. Щом от нея се получи толкова масло, колкото може, остава много соев белтък. И тъй като не може да се дава на животните, освен в малки количества, трябва да се намери начин как да се пласира другаде”. И точно такъв пазар е намерен: неподозиращото американско общество. След десетки милиони долари, похарчени за реклами и пропаганда, пред които дори Хитлер би изглеждал като чист аматьор, при силното лобиране от страна на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата приблизително 75 процента от американските потребители днес вярват, че соевите продукти са здравословни.
Ако смятате, че твърденията за здравословната соя звучат твърде хубаво, за да са верни, можете да се окажете прави. Соята съдържа фитин, който отстранява съществени минерали като желязо, цинк и магнезий още преди да могат да бъдат абсорбирани. Соята съдържа също и трип-син инхибитори - спомнете си, че трипсинът е съществено важен за разпознаването и смилането както на белтъци, така и на ракови клетки. Освен това соевите зърна съдържат хемаглутинин - вещество, което улеснява образуването на съсиреци, тоест чрез него червените кръвни клетки могат да се групират. Тези струпани кръвни клетки не могат да абсорбират кислород както трябва, за да го разнасят до тъканите в организма.
Според д-р Тим Ошей „Алуминият е още един токсин, открит в някои обработени соеви продукти. За него се твърди, че се намира 10 пъти повече в бебешките соеви млека, отколкото в обикновените, и 100 пъти повече, отколкото има в необработеното мляко. Стойностите му са дори още по-високи, когато соевите продукти се хидрогенират. Алуминият
- причина за болестта на Алцхаймер - може да увреди и бъбреците на новородено бебе, което пие соево мляко. Още по-лошо е, че алуминият може пряко да увреди мозъка на бебето, защото на тази възраст кръвно-мозъчната бариера още не се е изградила. Обработената соя съдържа и канцерогена лизиноаланин. Той е страничен продукт от фазата на обработване, наречена „алкално киснене”, което се прави в опит да се отстранят ензимните инхибитори. Въпреки че зърната напълно се изплакват, страничният продукт лизиноаланин може да остане от взаимодействието между соевите зърна и алкалния разтвор” (виж www.camaweb.org/ library /nutrition/soy_con.php).
Основната идея за соята е тази: соевите белтъци не са пълноценни, не са натурална храна, съдържат няколко вредни и дори канцерогенни вещества, а повечето соеви зърна в Съединените щати са генетично модифицирани. Според д-р Уонг „Всяко мнение, което противоречи на отбелязаните дотук факти, е платено от земеделски гиганти като „Монсанто” и „Арчър Даниълс Мидлънд”. Щом веднъж тяхната манипулация стане широко известна на общественото мнение и на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, очаквайте гигантски съдебни процеси срещу тези хора. Те го заслужават напълно!” За повече информация за опасностите от соята вижте 20-та глава.
Ужасни токсини
Токсините, изброени по-долу, могат да се открият навсякъде. Затова внимавайте! Цяла книга може да бъде посветена на токсините в храната и в околната среда, но тук споменавам само няколко от най-широко разпространените. Според изследване, публикувано в Британско медицинско списание от 21 февруари 2004 г., 75 процента от случаите на рак са причинени от фактори от околната среда или от начина на живот, включително и от използването на химически вещества.
Азбест
През изминалия век са изкопани повече от тридесет милиона тона азбест в негови различни форми. Азбестът е една от най-сериозните опасности за околната среда в света. Намира се в повече от 3 000 производствени продукти. Той е широко използван от 50-те до 70-те години на миналия век. Всъщност азбестът е минерал, който може да бъде изпреден на нишки, а след това изтъкан на платове. Той не гори; затова се използва като възпиращ огъня материал. Проблемите възникват, когато материалът остарее и се натроши. Тогава във въздуха се освобождават азбестови нишки, които след това вдишваме. Щом попадне в организма, азбестът няма да изгори, нито ще се разгради. Нишките се задържат в белите дробове и в други органи, дразнят тъканите, причиняват увреждания и оставят белези.
Чрез вдишване на азбестови фибри се отключват няколко болести: азбестоза, мезотелиом и рак на белите дробове.
Азбестозата възниква, когато азбестови фибри се вдишват и се задържат в белите дробове. Организмът се опитва да ги разгради, като произвежда киселина. Въпреки че не може да ги унищожи, киселината уврежда белодробната тъкан. В даден момент белите дробове спират да функционират. Мезотелиомът е рак на тъканта на белите дробове. Този рак е свързан единствено с азбеста. Периодът от вдишването до проявата на тези болести е от 15 до 40 години.
Основните източници на азбест са изолациите на подовете, таваните, отоплителните и канализационните тръби от 50-те до 70-те години на двадесети век. Въпреки че употребата на азбест в сградите е преустановена вече повече от 30 години, милиони чиновници и до днес работят в стари сгради, съдържащи азбестови изолации. Изчислено е, че в над 50 процента от небостъргачите в Америка все още имат азбест. И двата небостъргача „Близнаците”, които се срутиха (в класическия стил на „контролирано събаряне”) на 11.09.2001 г., бяха пълни с азбест.
Има опасения за възможно прикриване на азбеста от Агенцията за защита на околната среда и от федералното правителство по време на разчистването на Световния търговски център. Всъщност Съединените щати са една от малкото нации, които още не са забранили азбеста - той все още е съставна част на хиляди продукти. Точно така, смайващо е, че въпреки известните заплахи за здравето азбестът все още не е забранен в САЩ. Комисията за безопасност на потребителските продукти изоставя опитите си да забрани азбестовите продукти още през 1979 г., прехвърляйки отговорността на Агенцията за защита на околната среда. През 1989 г. агенцията се опитва да въведе своя собствена забрана, но през 1991 г. Апелативният съд на Съединените щати от 5-ти район я отменя. Вреден и смъртоносен, азбестът си прокарва пътя през „пролуките” на системата за защита на потребителите в продължение на почти 30 години.
В резултат на това азбестът е дълбоко вкоренен в тъканта на американската търговия и почти никой не му обръща внимание. Въпреки факта, че здравните експерти очакват през следващите няколко десетилетия да порази още 250 000 живота в САЩ, азбестът все още се използва като елемент от много продукти - от спирачни накладки до покривни облицовки. Зачестява и внасянето на продукти, съдържащи азбест. Всеки мъж, жена и дете са в постоянен контакт с азбест поради неговото широко разпространение. Само времето ще покаже вредата върху здравето, която възниква от съприкосновението с този опасен канцероген.
Флуорид
В началото на 2010 г. Исландия преживя огромно вулканично изригване. Понастоящем животните в Южна Исландия са застрашени от отравяне с флуорид, ако вдишват или поглъщат пепелта от изригването. Отравянето с флуорид може да доведе до вътрешни кръвоизливи, увреждане на костите и зъбите. Според новините на Би Би Си (от 19 април 2010 г.) „В стомаха на животните флуоридьт създава киселина, разяждаща червата и причиняваща кръвоизливи. В кръвния поток се свързва с калция и след упорито излагане на флуорид в продължение на дни костите стават чупливи, а зъбите започват да окапват”.
След природното събитие много хора не могат да направят връзка между трагичното отравяне на тези животни и преднамереното отравяне на хората чрез системно и всекидневно излагане на флуорид. Практиката към питейната вода да се добавя флуорид започва в началото на 40-те години, но обратно на разпространеното мнение флуоридът не спира разрушаването на зъбите.
Научни изследвания доказват, че флуоридът е невротоксин, причинява вродени дефекти, рак и остеопороза. Уврежда имунната, храносмилателната и дихателната система, бъбреците, черния дроб, мозъка и щитовидната жлеза.

Според издание на Списанието на Американската зъболекарска асоциация от 1936 г. при концентрация 1 ppm (част на милион) флуоридът е толкова токсичен, колкото са арсенът и оловото. Повече от 500 изследвания документират неблагоприятното въздействие на флуорида, вариращи от причиняване на рак до мозъчни увреждания. И все пак щатите из цяла Америка купуват този продукт, а след това го слагат в обществени-
те водохранилища. Д-р Чарле Г. Хейд, бивш президент на Американската медицинска асоциация, заявява: „Ужасен съм от възможността водата да се използва като средство за пренасяне на наркотици. Флуоридът е разяждаща отрова, която ще има сериозно влияние в дългосрочен план. Всеки опит водата да се използва по този начин е силно противопоказен” (виж www.apfn.org/apfn/poison.htm).
Няма научни доказателства, че флуоридът е полезна добавка към водата. В действителност има сериозни научни доказателства, които без съмнение показват, че е вреден. Флуоридът наистина съдейства зъбите да загниват и да се трошат! Всички федерални здравни агенции от години знаят този факт, но го пазят в тайна, защото са контролирани от политическите интереси на производителите на ядрени оръжия, алуминий и фосфат. За повече информация относно опасностите от флуорида вижте 16-та глава.
Живак
Знаете ли, че повечето от видовете риба, която ядем, съдържат живак? Всяка година чрез замърсяването във въздуха се изпускат хиляди тонове живак, който се задържа в потоците, океаните, водата и почвата. Оттам чрез хранителната верига се пренася от един организъм на друг. Затова всяка риба абсорбира живака от другите риби и организми, с които се храни. Колкото по-голяма е рибата, толкова повече живак абсорбира. Акулите, рибите меч, скумрията, морският костур, марлинът, камбалата, стридите, сьомгата и рибата тон съдържат най-високите нива на метил-живак.
Според д-р Джоузеф Мъркола „Токсичността на метилживака може да доведе до параестезия, депресия и замъглено виждане. Спрямо бебетата и малките деца може да се отрази отрицателно на вниманието, речта, ви-зуално-пространствените умения, паметта и координацията. Изчислено е, че всяка година близо 60 000 деца се раждат с риск да развият неврологични проблеми поради това, че са под въздействие на метилживак още в утробата на майката” (www.mercola.com/2003/jun/28/mercury_fish. htm)
Заради заразяването с живак Агенцията за защита на околната среда издава ръководства за консумиране на риба. Калкулаторът „Имате ли живак” на www.gotmercury.org може да ви помогне да решите колко и какъв вид морска храна е безопасна за вас и за семейството ви. Само въведете данни за теглото си, вида морска храна и нейното количеството и натиснете бутона за изчисление. Той ще ви каже дали консумацията на риба надвишава безопасните граници за живак, предоставени от Агенцията.
А какво да кажем за живачните пломби? Зъболекарските пломби от живачна амалгама съдържат приблизително 50 процента живак. Пър-воначално Американската стоматологична асоциация отрича факта, че живакът от тези пломби изпуска пари, които се абсорбират в организма. Но в последните години, преминала през многобройни изследвания, твърдящи обратното, Асоциацията се съгласява, че живачните пломби наистина изпускат изключително токсични за организма пари.
Знаете ли, че живакът, използван от зъболекарите за правене на зъболекарска амалгама, се транспортира до зъболекарския кабинет като опасен материал? Знаете ли, че когато живачните пломби се махат, с тях се процедира като с опасни отпадъци и задължително се изхвърлят в съответствие с правилата на Федералната агенция за здраве и безопасност при работа? През последните няколко години Шарлийн и аз си извадихме всички живачни пломби. Препоръчвам ви да направите същото.
И други тежки метали (арсен, олово, алуминий и кадмий), които са широко разпространени в много области, могат да се натрупват в меките тъкани на организма и в резултат на това да причиняват дегенеративни болести, включително и рак. Тези тежки метали се намират в питейната вода, в рибата, ваксините, пестицидите, средствата против изпотяване, строителните материали и зъболекарската амалгама. Това са само няколко от източниците им. За повече информация за опасностите от живака вижте 18-та глава.
Микотоксини
Микотоксините са отровни всщества, произвеждани от определени плесени, намиращи се предимно в реколтите от зърнени храни и ядки. Те са по същество гъбични отрови, причиняващи широк диапазон от здравословни проблеми при хората. Царевицата обикновено е заразена с фумонизин и други гъбични токсини - афлатоксин и фумонизин (и двата известни като канцерогени). Изследване от 1993 г. показва 24 различни вида гъбички, открити във фъстъците, включително афлатоксин (Костантини, А. Етиология и превенция на атеросклерозата. 1998/99). Гъбите също съдържат микотоксини.
Не препоръчвам фъстъците да се изключат напълно от диетата, тъй като са добър източник на фибри, витамин Е, калий, фолиева киселина, цинк и магнезий. Съдържат още ресвератрол, флавоноиди и антиоксиданти, чиято полза все повече се доказва за профилактика при широка гама от болести. Важно е да се консумират здрави фъстъци, след като е сигурно, че са екологично чисти и са отгледани в райони, където почвата е суха и следователно афлатоксинът не е докладван като проблем, както в Ню Мексико.
т
Моето семейство обича фъстъчено масло. Купуваме Maranatha Peanut Butter, защото е екологично чисто и за приготвянето му се използват фъстъци „Валенсия” от сухата почва на Ню Мексико. В тях няма афла-токсин, пестициди и химически вещества.
Гъбите рейши, шийтаке и майтаке доказано притежават противорако-ви свойства. Затова нямам нищо против гъбите. Активната противора-кова съставка в тях е полизахаридът бегаглюкан - огромна захарна молекула, съставена от малки молекули захар, съединени във верига чрез аминокиселини. Тези сложни захари стимулират и модулират имунната система, като активират макрофагите и помощните Т-клетки. Повишават и нивата на имуноглобина (имуноглобините са специфични антитела), за да предизвикат ускорена реакция към чужди клетки, независимо дали става въпрос за бактерии, вируси или туморни клетки.
Честно казано, всяко нещо - от животински или растителен произход
- може да плесеняса. Изключение не правят зърнените храни, ядките, плодовете, чаените и кафените дървета, билките и зеленчуците. Докато всяко нещо е живо, плесените се държат на разстояние от него, но веднага щом умре, плесенясването започва. Първо го атакуват плесените, а след това започва бактериално действие. Този процес прави нещата биоразграждащи се. Без плесени и без гниене улиците на Форт Уърт и днес ще са пълни с конски тор от времето на файтоните, а езерата така ще са пълни с умрели риби, че да не може да се плува.
Няма начин напълно да изхвърлите микотоксините от диетата си. Обаче, имайки предвид безценната информация, получена от д-р Тулио Симончини, според която ракът има общо с гъбичките, горещо ви препоръчвам да намалите до минимум количеството микотоксини, което приемате. Това определено е добра идея. И ето една добра новина за готвачите: ако си приготвяте хляб, можете да увеличите периода, през който хлябът да не хваща плесен, като добавяте малко витамин С в тестото. Така и ще втасва по-добре. Можете да правите същото, когато приготвяте ориз.
Органохлорини
Хлорът в газообразно състояние е оръжие, използвано и в двете световни войни. Той е толкова отровен невротоксин, че е поставен извън употреба от международни военни закони. Не може да бъде филтриран от белите дробове, прониква в организма по-бързо от кислорода, веднага се абсорбира в кръвния поток, когато се вдишва, и ако концентрацията е подходяща, смъртта настъпва незабавно. Като молекулярен биолог Джоу Торнтън обяснява: „Няма употреба на хлора, която може да се приеме за безопасна”. Обаче хлорирането, смятано за напредък в общественото
здраве и хигиена, е почти универсално възприето като най-добър метод за пречистване на водните хранилища.
По-голямата част от питейна вода в САЩ идва от повърхностни водни източници, тоест от езера и реки. Тези водоизточници обикновено са богати на невидими органични вещества, произведени от разлагащи се листа и водорасли. По време да дезинфекция хлорът произволно се прикрепва към тези органични вещества, за да образува хиляди нови химични вещества, наречени органохлорини. Органохлоринните съединения не се намират в естествено състояние в природата, но щом се образуват след съединяването на хлора с органични материали, стават изключително токсични и много стабилни. Повечето от тях не се разграждат в продължение на стотици години.
Органохлорините лесно се абсорбират в организма и са липофилни (съхраняват се в мастните клетки), където се натрупват. Според Джоу Торнтън „хлорирането винаги увеличава токсичността”. Много изследвания свързват хлорираната питейна вода с рака при хората. Най-често цитираното изследване на болни от рак е сбор от 10 отделни епидемиологични анализи на хлорираната питейна вода и рака, познато като изследването на Морис. То доказва, че страничните продукти от дезинфекцията в хлорираната вода са отговорни за 9 процента от всички случаи на рак на пикочния мехур и 15 процента от случаите на рак на ректума. Това означава допълнителни 10 000 смъртни случаи на година.
Според Съвета за качество на околната среда на Съединените щати „Рискът от поява на рак сред хората, които пият хлорирана вода, е 93 процента по-висок, отколкото е сред онези, чиято вода не съдържа хлор”. Продължителната употреба на хлорирана вода доказано причинява вродени дефекти, проблеми с имунната система и нарушения в репродуктивните способности.
Въпреки че дезинфекцията на водата представлява само малък процент от общото повсеместно произвеждане на органохлорини, влиянието й върху човешкото здраве е по-голямо, защото употребата на хлорирана вода е почти навсякъде. Има я в изобилие във всеки дом. Но органохлорините в питейната вода са само върхът на айсберга! Най-ток-сичният органохлорин е диоксин. Агенцията за защита на околната среда приема, че диоксинът е 300 000 пъти по-канцерогенен от ДДТ. Няма допустима стойност на диоксииа, която да се приема за безвредна.
Доклад, пуснат за обществена дискусия през септември 1994 г. от Агенцията за защита на околната среда, ясно описва диоксина като сериозна заплаха за общественото здраве. Той се образува в резултат от окислителни процеси - след изгаряне на отпадъци и горива (дърва, въглища и нефт), както и от фирмите за производство на хартия и пластмаса. През 1997 г. Международната агенция за изследване на рака (част от
Световната здравна организация) излезе със становище, че най-силният диоксин е канцероген от група 1, което означава „известен канцероген за хората”.
Освен рак диоксините могат да причинят смущения в репродуктивните способности и развитието, увреждане на черния дроб, хлоракне, кожни обриви, обезцветяване на кожата и т.н. Основните източници са животинските мазнини. Тъй като са мастно-разтворими, диоксините се натрупват, увеличавайки се по хранителната верига. Например, някой американец ще получи 93 процента диоксин чрез консумацията на месо и млечни продукти. В рибата тези токсини се натрупват по хранителната верига толкова, че нивата на диоксините в нея са 100 000 пъти повече от заобикалящата ги среда. Основният източник на диоксини е хартиената индустрия, пластмасовата индустрия и пещите за горене на смет, които изгарят хлорирани отпадъци.
Наскоро проведени научни изследвания ясно доказват връзката между органохлорините и рака на гърдата. Анализът на мазнини от гърдите на жени с рак на гърдата разкрива, че ДДТ, неговото производно ДДЕ, ПХБ (полихлорирани бифенили) и други органохлоринни замърсители всъщност се концентрират в самата ракова тъкан за разлика от заобикалящата здрава тъкан. Органохлорините са не само токсични, но притежават и естрогенна активност. С други думи, те имитират есгроген. Химическите вещества, които действат като естроген, се наричат ксено-естрогени (буквално означават „чужди есгрогени”) и причиняват разрушения по много начини. Най-ранният и най-опасен контакт на една жена с тях може да бъде в утробата на майката. Ксеноестрогените се свързват с рака на гърдата, както и с повишаване на аномалиите на репродуктивните способности при мъже, включително рак на простатата и рак на тестисите.
Пластмасови замърсители
Когато ядете или пиете нещо, съхраняващо се в пластмасов съд, дори само ако го вкусвате, миришете, носите, сядате върху него и т.н., пластмасата прониква във вас. Всъщност пластмасата прониква в храната, а храната я консумираме ние. Затова, казано твърде буквално, ние сме това, което ядем, пием или дишаме. Превръщаме се в пластмасови хора.
Бутилките за вода се правят от различни видове пластмаса: поликар-бонат (PC), полиетилен терефталат (РЕТ), полипропилен (РР), полиетилен с висока плътност (HDPE), полиетилен с ниска плътност (LDPE), поливинил хлорид (PVC), винил и други. Бисфенол-А (ВРА) е мономер, използван в синтеза на поликарбонат, епоксидна смола и смеси. Освен това е и стабилизатор на топлина в РУС.
Списъкът с продуктите, съдържащи бисфенол-А е дълъг, тъй като това е често използван материал в съвременното общество. Основаната на ВРА поликарбонатна пластмаса се използва като покритие за детските зъби, за да се предотвратява появата на кариес; като покритие в металните кутии, за да се предотвратява контактът на метала със съдържанието на храната, както и се използва като пластмаса в хранителните кутии, рафтовете в хладилника, бебешките бутилки, бутилките за вода, рециклираните кутии за сок, мляко и вода, съдовете за микровълнова фурна и приборите за хранене.
С остаряването на пластмасата бисфенол-А се просмуква. Експерименти с плъхове показват, че излагането на ниски нива него но време на растежа на плода причинява рак на гърдата при вече възрастни индивиди, както и рсзистентност към инсулин. Изследователи от Япония докладват, че нивата му са по-високи при жени с повтарящи се спонтанни аборти.
Бисфенол-А е само един от внушителния списък с пластмасови замърсители - списък, който е толкова дълъг, че ще е необходимо да се напише цяла книга, за да бъде изчерпателен. Важно е да сс знае, че той (и други пластмасови замърсители) са изключително токсични, въпреки че са навсякъде! Това звучи страшно, като се има предвид факта, че през по-голямата част от живота си ще бъдем на една ръка разстояние от бисфснол-А или от някоя друга форма на отровна пластмаса (виж www. ourstolenfuture.org).
Фталатите се използват, за да правят пластмасовите продукти по-гъвкави и за да удължават живота на ароматите. Всяка година по целия свят сс произвеждат около четири милиона тона фталати. Те са признати за отровни вещества спорсд Закона за защита на околната среда. Компаниите обаче имат свободата да ги използват в неограничени количества в козметиката.
Представям ви някои разпространени фталати и продуктите, които ги съдържат:
•    Диетил фталат (DEP): четки за зъби, авточасти, инструменти, играчки, опаковки за храни, инсектициди, средства за предпазване от комари, аспирин, лак за нокти, парфюми, лакове за коса.
•    Дибутил фталат (DBP): целулозни пластмаси, разтворители за бои, разтворители за козметика, лак за нокти, опаковки за храна, парфюми, емолиенти за кожа, лакове за коса, препарати за прогонване на насекоми.
•    Бензил бутил фталат (ВВР): средства за повишаване гъвкавостта на лепила, PVC покрития за под, финално обработване на дървесина.
Миризмата на нова кола, която е особено силна, след като колата е седяла на слънце няколко часа, всъщност идва от фталатите, излъчващи се от горещото пластмасово табло. След това, когато вечер се охлади, фталатите се кондензират и образуват маслено покритие от вътрешната страна на предното стъкло. Освобождаването на 5 килограма дибутил фталат в околната среда е достатъчно, за да се докладва на властите по Superfund Law*. Обаче козметичната индустрия всяка година влага хиляди тонове дибутил фталат в лак за нокти без никакви изисквания за безопасно тестване или докладване пред когото и да е.
Но защо, можете да попитате вие? Много кардинални съдебни решения, прилагащи Закона за контрол на токсичните вещества от 1976 г., по същество възпрепятстват дейността на Агенцията за защита на околната среда. Разбирате ли, Агенцията трябва да докаже, че съществува „прекомерен риск от вреда” за човешкото здраве, преди да може да забрани предлагането и употребата на дадено химическо вещество. Обаче не може да се докаже, че съществува прекомерен риск от вреда, без първо да се направи анализ за безопасността или докато не се докаже, че има реален или значителен контакт с веществото. Така се получава омагьосан кръг, тъй като Агенцията почти никога не може да докаже, че има такъв реален или значителен контакт. Изключително трудно е да се потвърдят такива данни. Казано с прости думи, Агенцията не може да регулира дадено химическо вещество, докато не направи анализ на риска въз основа на данни, които законът буквално забранява да се събират. Та това е абсурд!
Бременните, кърмачките или жените, които искат да забременеят, трябва да избягват всички продукти за лична хигиена, на чиито етикет присъства думата „фталат”. Основните източници на фталати са пластмасовите опаковки, пластмасовите бутилки, пластмасовитс кутии за съхраняване на храна, лаковете за нокти и козметиката. Доказано е, че фталатите имат естрогенни качества, оказват токсично въздействие върху тестисите и причиняват вродени малформации. Те могат да провокират появата на рак, увреждане на ендокринната система и са особено опасни за деца.
Чували ли сте нещо за бензола? Почти 300 000 човека на година имат контакт с бензол на работното си място. Той е ароматен въглеводород и летливо органично съединение, получено при изгарянето на естествени продукти. Той е елемент от продуктите, извличани от въглища и петрол, и се намира в бензина и в други горива. Бензол се използва като основа при производството на много продукти - медицински и индустриални химикали, пластмаси, гума, смоли, синтетични платове и бои.
Superfund Law - федерален закон в САЩ, създаден за очистване на местата, заразени с опасни вещества. - Бел. пр.
Изследвания доказват, че бензолът е изключителен канцероген. Той е един от основните рискови фактори за развитие на левкемия. По принцип излагането на бензол идва от тютюневия дим, бензина и газовете от автомобилите. Използва се и като разтворител за восък, бои, смоли и мастила.
Друг източник на бензол е много тревожещ: безалкохолните напитки. Два консерванта, обикновено прибавяни към безалкохолните (аскорбинова киселина и натриев бензоат), реагират така, че се произвежда, да, познахте - бензол. Колкото по-топло е безалкохолното, толкова повече бензол ще се произвежда. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и производителите на безалкохолни напитки знаят за тази малка мръсна тайна още от 1990 г., но я премълчават. Затова почти две десетилетия хората пият безалкохолни напитки, без да знаят, че съдържат известен канцероген. През 2007 г. се проведе съдебен процес срещу няколко производители на безалкохолни напитки (включително „Кока-кола”, „Пепси Ко” и „Съни Дилайт Бевъриджес”), които се съгласиха да намалят количеството на бензол в питиетата. Обаче много производители на питиета все още използват аскорбинова киселина (витамин С) и бензоатни соли в много питиета и те се продават в целия свят. Хората, използващи тези напитки, са много, вероятно милиарди.
Много търговски марки пластмасови прибори са направени от пластмасата меламин поради физичните й показатели - твърда е, гладка е и добре запазва формата си. Знаете ли, че до 90 процента от адаптираните млека за бебета, продавани в САЩ, могат да са заразени с малки количества меламин? Според последните тестове (резултатите от които Агенцията за контрол върху храните и лекарствата крие от обществото) всички бебешки продукти на Nestle, Mead Johnson и Enfamil са заразени с меламин.
Истината за меламина излезе наяве, след като „Асоушиейтед Прес“ публикува молба по Закона за свободата на информацията за предоставяне на резултатите от теста от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Разбира се, Агенцията твърди, че ниските нива на меламин са абсолютно безвредни за бебетата дори ако се консумират в неограничени количества. Сериозно? Предполагам, че според тях и бисфснол-А ще е безвреден. Ами какво да кажем за аспартама, флуорида, натриевия нитрит и още куп други отрови? Ако вярвате на Агенцията, значи всички тези токсични отрови са безопасни за употреба. Обаче, надявам се, че на този етап от книгата вече сте осъзнали, че Агенцията (заедно с медицинската мафия) не е нищо повече от узаконена банда от неподведени под отговорност престъпници, които заплашват и цензурират. И можем съвсем точно да наречем това „здравен тероризъм”.
ш
,,-цидите” (пестициди, хербициди, фунгициди, инсектициди)
Все още ли смятате, че плодовете, които ядете, са безвредни? Помислете пак. Наскоро проведено изследване във Великобритания показва, че утайките от пестициди върху някои масово разпространени плодове са необикновено високи. Някои ябълки, круши, ягоди и грозде съдържат остатъци от пестициди, които надвишават законно установените норми. Черешите, марулята и тиквите съдържат потенциално опасни нива от токсични утайки от пестициди. И продукцията не е само от една област
- тя е взета от много места по света - от Бразилия до Испания, дори до Канада.
Затова запомнете, че когато протягате ръка към тези сочни плодове в магазина, твърде вероятно е да нахраните семейството си и с пестициди. Плодовете и зеленчуците се пръскат обилно с петстициди, включително ягодите, пъпешите, камбите, прасковите, нектарините, целината, картофите, морковите и вносното грозде. Препоръчвам ви да купувате екологично чисти плодове и зеленчуци, когато става въпрос за току-що изброените. Ако не можете да намерите екологично чисти продукти, намерете начин да смесите в бутилка с пулверизатор двадесет капки екстракт от семена от грозде, една супена лъжица сода за хляб, една чаша оцет и една чаша вода. Напръскайте продуктите, оставете ги да престоят така около десетина минути и след това ги изплакнете добре. Това действие ще премахне много от останалите пестициди. Боровинките, гроздето, бананите, броколито, мангото, карфиолът, авокадото, аспержите, лукът, калифорнийското грозде, цитрусовите плодове, ананасът и пъпешите обикновено не съдържат големи количества пестициди.
Според Агенцията за защита на околната среда 60 процента от хербицидите, 90 процента от фунгицидите и 30 процента от инсектицидите са известни канцерогени. Стряскащо е, че остатъци от пестициди се откриват в над половината от храните. Повечето от тях съдържат много токсини и не съществува клас, който да не е потенциален канцероген. Най-убедителните доказателства, че пестицидите причиняват рак, са от епидемиологични изследвания. Според доклад на Националния институт за изследване на рака широко разпространеният пестицид за морава „2,4-Д” (Weed-B-Gone) увеличава риска от рак на лимфата при фермерите шест пъти повече от останалите (Синклеър, У. Изследвания показват защо пестицидите са по-опасни, отколкото се смяташе досега).
Учените смятат, че употребата на химикали за моравата (като Weed-B-Gone) са значителен фактор за 50-процентното увеличаване на не-ходжкинов лимфом сред американското население през последните 20 години (Световна здравна организация. Аспекти на околната среда. Швейцария. 1989). Пестицидът „2,4-Д” се свързва също и с появата на злокачествен лимфом при кучета. Домашните любимци се излагат на по-високи дози от пестицидите, защото са по-близо до земята, където концентрациите са големи. Изследвания показват, че рискът от лимфом
Контра {пмсзд
Многото "циди" в модерното производство на храна
се удвоява при кучета, чиито собственици пръскат моравата си четири пъти в годината.
През 1983 г. Националният институт за онкологични изследвания наблюдава 3 827 човека във Флорида, които пръскат с пестициди повече от 20 години. И открива, че при тези хора съществува гри пъти по-висок риск от развиване рак на белите дробове и два пъти по-висок риск от развиване на рак на мозъка. При тези, които пръскат само пет години, няма увеличен риск (Списание на Националния институт за изследване на рака. 1983).
Говорейки за пестициди, DEET е химикал, патентован през 1946 г. от армията на САЩ, и все още е всеобщо признат като ефективно средство за прогонване на комари. Всъщност повечето продавани средства за прогонване на насекоми са направени от разнообразни концентрации на DEET. Сега той се използва в 230 различни продукта. Обаче с него не всичко е наред. Когато се съчетае с други химични вещества или лекарства, DEET може да има отровно въздействие върху мозъка и целия организъм. Доказано е, че причинява припадъци, неврологични увреждания, загуба на памет, главоболие, слабост, умора, болка в мускулите и ставите, тремор и недостиг на въздух. Децата са дори още по-податливи на фините мозъчни промени, причинени от токсични химикали, защото тяхната кожа по-лесно ги абсорбира. Затова никога не трябва да използвате продукти за бебета, съдържащи DEET!
От края на 70-те години на 20-ти век много доклади правят връзка между пестицидите и левкемията при деца. Според Националния институт за изследване на рака за децата, живеещи в домове, където се използват пестициди, съществува почти четири пъти по-голям риск да се разболеят от левкемия. Ако децата живеят в домове, където пестицидите се разпръскват по моравите и градините, рискът от левкемия е 6.5 пъти по-голям (Питърс, Д. Списание на Националния институт за изследване на рака. 1987).
Някога чували ли сте за атразин? Това е мощен хербицид, прилаган на повече от 70 процента от царевичните полета на Америка. Следи от химическото вещество обикновено се откриват в американските потоци и кладенци, дори в дъжда. А утайки от атразин често се откриват и в хранителни продукти. И какво от това? Предполага се, че това отровно химическо вещество, което наскоро беше забранено в Европейския съюз, е канцероген. То компрометира ендокринната система и често се свързва с
проблеми в репродуктивните способности на фермерите. Докато Тайрън Хейс, изследовател на земноводните в „Ю Си Берклий”, прави изследване в полза на „Синджента” (производителя на атразин), открива, че дори при ниски концентрации от 0.1 част на милиард части, атразин прави безплодни мъжки жаби и половите им жлези започват да произвеждат яйца, което по същество превръща мъжките в хермафродити. Не знам за вас, но не бих искал синът ми да влиза в контакт с атразин!
В статията „Начинът, по който живеем сега” на „Ню Йорк Таймс ” от юни 2006 г. Майкъл Полен коментира: „Атразин често се намира в американските водни пътища в много по-големи концентрации от 0.1 част на милиард. Но американските регулатори по принцип не забраняват пестицид, докато случаите на рак не зачестят. Тоест докато учените не докажат връзката между подозрителната молекула и болестта при хората или докато не стане екологична катастрофа. Затова атразин, най-малкото в Америка, се приема за невинен до доказване на вината - стандарт на доказване, прекалено труден за постигане, тъй като трябва да се чакат резултатите от химически тестове върху хора, които ние с основание не извършваме. Не знам за вас, но като баща на юноша като че ли ми звучи сериозно идеята да държа тази молекула далеч от храната на сина ми”.

- Тай Болинджър - ,,Ракът - да оцелееш извън матрицата."