Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2020 12:53 - ПРЕЗ 1927 Г. ЗАТВОРНИЦИТЕ В СССР НА ВЪЗРАСТ ОТ 16 ДО 24 ГОДИНИ ВЪЗЛИВАТ НА 48%
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 818 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Но откъде се вземат младите престъпници? От член 12 на Наказателния кодекс от 1926 г., разрешаващ за кражба, насилие, осакатяване и убийство да бъдат съдени и децата от 12-годишна възраст (58-и член също се подразбира в случая), но да бъдат съдени умерено, не в най-висока степен както възрастните. Това е вече първата вратичка към Архипелага за бъдещите деца, но още не е врата.
Да не пропуснем една такава интересна цифра: през 1927 г. затворниците на възраст от 16 (а по-младите дори не се вземат предвид) до 24 години възлизат едва на 48 % от всички затворници. Или с други думи, почти половината от целия Архипелаг през 1927 г. са младежи, които Октомврийската революция заварва на възраст от 6 до 14 години. И тъкмо тези момченца и момиченца само десет години след победилата революция се оказват в затвора, като съставят при това половината от неговото население! Това противоречи на борбата срещу предразсъдъците на буржоазното съзнание, наследени от старото общество, но цифрите са си цифри. Те показват, че Архипелагът никога не е страдал от липса на младост.
Но до каква степен да бъде млад се решава през 1935 г. През същата година върху податливата глина на Историята Великия Злодей натиска и отпечатва още веднъж своя пръст. Покрай такива свои злодейства, като разгрома на Ленинград и разгрома на собствената си партия, той не забравя да си спомни и за децата — за децата, които толкова много обича, на които е най-добрият приятел и с които се фотографира толкова често. Като не вижда как иначе да обуздае тези злонамерени пакостници, които все повече се роят в страната, все по-нагло нарушават социалистическата законност, той измисля нещо умно: да съди тези деца от дванадесетгодишна възраст (любимата му дъщеря също наближава тази възраст, така че той осезаемо може да я почувствува) по максималната степен на кодекса! Тоест „с прилагането на всички наказателни мерки“, пояснява Указът на ЦИК и СНК от 7.4.1935 г. (Тоест и на разстрел включително.)
Поради правната си непросветеност ние слабо вниквахме тогава в указите. Повече гледахме портретите на Сталин с чернокосо момиченце на ръце… Толкова по-малко са ги чели самите дванадесетгодишни малчугани. А указите следват един подир друг. От 10.12.1940 г. — да се съдят от 12-годишна възраст също и за „подхвърляне върху релсите на различни предмети“ (ами че това си е тренировка на млади диверсанти). Указ от 31.5.1941 г. — за всички останали видове престъпления, невлизащи в член 12, да ги съдят от 14 — годишна възраст!
Ала ето ви малко препятствие: започва Отечествената война. Но Законът си е Закон! И на 7 юли 1941 г. — четири дни след паническата реч на Сталин, в дните, когато немските танкове напредват към Ленинград, Смоленск и Киев, Президиумът на Върховния съвет издава още един указ, трудно е да се каже с какво по-интересен за нас: дали с непоклатимия си академизъм, показващ какви важни въпроси решава властта в ония пламтящи дни, или със самото си съдържание. Работата е там, че прокурорът на СССР (Вишински?) се оплаква пред Върховния съвет от Върховния съд (а ще рече, че и Милостивия е в течение на това): че неправилно се прилага от съдилищата Указът от 35-а година: съдят дечицата само когато са извършили престъплението умишлено. Как може такава недопустима мекушавост! И ето че в огъня на войната Президиумът разяснява: такова тълкуване не съответствува на текста на закона, то прокарва непредвидени от закона ограничения!… И в съгласие с прокурора на Върховния съд се пояснява: да съди децата с прилагане на всички наказателни мерки (тоест и на максималната степен) също и в случаите, когато са извършили престъпление не умишлено, а по невнимание!
Браво! Едва ли в цялата световна история някой се е приближавал до такова коренно решение на детския въпрос! От 12-годишна възраст, по невнимание — и включително до разстрел!

През март 1972 г. цяла Англия е потресена, че в Турция за търговия с големи партиди наркотици е осъдено на 6 години затвор едно английско 14-годишно момче — как е възможно?! А къде са били сърцата и очите на вашите леви лидери (а и на вашите юристи), когато са чели Сталиновите закони за децата?
„Децата?! Защо унищожавахте децата?“ — ужасява се от подсъдимите, изумява се в своята невинност членът на Нюрнбергския трибунал съветският съдия Никитченко, случайно изобщо непознаващ съветските вътрешни закони (забравил как сам той съди). С още по-честен и умен вид редом с него седят съдиите на Англия, Франция и Щатите.

Едва тогава са затворени всички дупки за жадните мишки! Едва тогава са опазени колхозните житни класове! Оттук нататък житницата все повече и повече ще се пълни, животът ще разцъфтява, а порочните по рождение деца ще поемат дългия път на превъзпитанието.
И никой от партийните прокурори не трепва, въпреки че и те имат деца! Без колебание поставят парафа си за арест. И никой от партийните съдии не трепва! — с непомрачени очи осъждат дечица на три, пет, осем и десет години общи лагери!
И за откъсване на житни класове тези малки създания получават не по-малко от 8 години!
И за джоб картофи — за един джоб картофи в детските панталонки! — също осем!
Краставиците са оценени по-ниско. За десетина краставици от колхозната градина Саша Блохин получава пет години.
А гладната 14-годишна Лида в Чингирлауския районен център на Кустанайска област тръгва да събира по улицата в прахта тясната струйка зърна, изсипали се от камиона (и обречени, така или иначе, да пропаднат). Осъждат я само на три години поради смекчаващото обстоятелство, че разхищавала социалистическата собственост не направо от полето и не от хамбара. А може би съдиите са се смекчили от това, че през същата (1948) година Върховният съд все пак разяснява: за разхищения с характер на детско немирство (дребна кражба на ябълки от градината) — да не съдят. По аналогия съдът решава, че може да бъде малко по-благосклонен. (А ние ще подразберем оттук, че от 1935 до 1948 г. са съдили и за ябълки.)
Не са малко и осъдените за бягство от школите на ФЗО. Е, вярно, за такова нещо присъдата е 6 месеца. (В лагера ги наричаха на шега „смъртници“, възлагаха им да извозват нечистотиите от нужника. Каруца с две огромни колела, на нея огромна каца, пълна със зловонното съдържание. „Смъртниците“ се впрягат по много души в стръките и бутат отстрани и отзад (при поклащането на кацата капе отгоре им), а червеномутрестите песове с шевиотени костюми се кискат и пришпорват с пръчки дечицата. На корабния етап за Сахалин от Владивосток (1949 г.) песовете под заплахата от ножа използуват тези дечица. Та ето че и шест месеца понякога никак не са малко.

- Александър Солженицин - ,,Архипелаг ГУЛАГ."



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 901931
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031