Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2020 23:54 - ДВАНАДЕСЕТАТА СИМФОНИЯ НА ШОСТАКОВИЧ .....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 553 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ДВАНАДЕСЕТАТА СИМФОНИЯ НА ШОСТАКОВИЧ – ЕДНО ГЕНИАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ ОТ ХХ ВЕК, ОМЪРСЕНО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЛЕТНИ

 

    Тази симфония представя чрез музиката на автора й част от руската история - внесената от вън революция през 1917 г, за да бъде въвлечена Руската империя в ПСВ. Тя е естествено /!!!/  продължение на предищната глава от историята на Русия, революцията от 1905 г. и двете описани правдиво, честно и истинно от Шостакович чрез музиката му. Да се разбират неговите произведения не е достатъчно да има човек само музикални познания, необходимо е да познава както руската история в годините, които Шостакович описва неговото разбиране за случилото се, но така и световна история. Част от неговите произведения са в неразрина връзка с големите /б. м. ужасните!!!/ промени по света, когато той живее и твори.

   Аз съм описвал тези връзки, но ще ги напомня. Трагедията на голодомора в Украина, когато за една зима от глад умират между 3 и 7 млн. украинци е описана от Шостакович в неговата Четвърта симфония, заради която той за малко да бъде депортиран в трудов лагер в Сибир. След разговор с него в НКВД се постига споразумение да напише друга симфония по заказ на НКВД за да спаси живота си. Така се ражда прекрасната му Пета симфония.

   Седмата симфония е писана в Ленинград. В нея чрез музиката си Шостакович описва годините на блокадата, част от които той прекарва там. Осмата му симфония описва боевете около Куйбиев, където той е интерниран. Деветата му симфония е поръчана от НКВД по случай победата на СССР във ВСВ. Поръчана е тоналността, колко части да има, на коя симфония да прилича, на Деветата на Бетховен. Симфонията е прекрасна, но Сталин не я харесва /той харесва Сулико/ и за малко Шостакович отново да бъде интерниран в Сибир. Според Сталин симфонията била много шумна и той излязъл от залата по време на изпълнението й.

   Десетата му Симфония е написана след смъртта на Сталин. Психологическото въздействие на това произведение има огромна мощ, отразяващо напрежението след смъртта на злия гений и борбата за поста му, в която надделява дебелата украинска свИня Хрущо.

   След разгрома на Унгарското въстание в края на 1956 г. Шостакович пише симфонията „1905 година”, с музиката на която предупреждава, че всяко насилие се връща по още по-жесток начин, сезирайки се върху революцията през 1905 г. и поправителната революция през 1917 г, много по-жестока.   

    Сталин вече не е жив, Хрущо има други виждания как да впрегне този велик творец да работи за него, за КПСС и за величието на СССР. Ето какви са му идеите:

   Турга Шостакович в ЦК на КПСС и го прави началник на Отдел по култура към ЦК. Влиза и в лични отношения с него. Шостакович е един от най-уважаваните творци в СССР, не може Хрущо да не се представя за негов приятел, което за народа ще означава, че той е на висотата на Шостакович.

   Шостакович кеси на заседания на ЦК на КПСС по цял ден, където промитые мозги правят звуци – едни изнасят неправещи смисъл доклади, други стават и се изказват.  Шостакович вместо да слуша тия ненормальники обмисля творбите си. Вечерта, когато се прибира в дома си музиката се явява пред него като ноти и той я записва.

   Тук отбелязвам, че по времето на Хрущо за пръви път в живота си Шостакович не се чувства застрашен, явно е бил и свален като обект за следене от реформираната служба НКВД, променена на КГБ.

   Има обаче „неизчистени” страници от миналото на Шостакович, сега е време да се поработи върху тях. Първият грях срещу СССР на Шостакович е неговата Четвърта симфония, напсана преди 25 години и още не изпълнявана. Не бива да се крие повече това първо от най-великите симфонични произведения на Шостакович. Вероятно е имало разговор между Шостакович и Хрущо, в който е било постигнато споразумение тази симфония да се изпълни най-после, но и още нещо, синът му Максим, който е диригент да мигрира в Англия. А срещу това, Шостакович вероятно е трябвяло да напише нова симфония, поръчана от Хрущо, посветена на паметта на Ленин. Аз съм убеден, че така са се случили събитията в хронологичен ред, за да пристъпи Шостакович към работата си над неговата 12-а симфония, която той е имал в главата си след Единадесетата симфония 1905 г. Дванадесетата се явва естествено продължание на Единадесетата– следваща глава в руската история, революцията от 1917 г. Не на дебелата и тъпа украинска свинкя, Хрущо, е идеята за тази симхония, а на гениалния художник, описал с музика руската история Шостакович. Същата простотия проявява и нашия президент, който награди курвата Цеца Величкович с държавна награда, а за големия сръбски музикант Иво Погорелич, който ни посети, от президентщината ни - нито дума. Явно балканската простащина, острие на която е сръбската, по-му аресва. И Хрущо разбира от изкуство според мен, сравнявам го с Чаплин. Чаплин в един ресторант направи гениален танц с картофките в чинията му, Хрущо направи нещо подобно с обувките си по трибуната на ООН, която нарече конюшна.

   Заглавието на симфонията „1917 г.” вероятно е на Шостакович, а допълнинето „Посветено памяти Ленина” без всякакво съмнение е на Хрущо. За да бъде заблудата пълна, избрани са и подходящи наименования на частите на симфонията: 1. Революционният Петроград, 2. Прииждане, 3.Аврора и 4. Заря человечества. По същество това е една класическа четиричастна програмна симфония както Единадесетата, но тук мащабите са по-скромни. Мощта обаче е не по-малка, карсотата на музиката  - също. Фактът, че тази симфония е изпълнена едновременно с Четвъртата и то за първи път в Лондон, говори достатъчно. Диригент е Генадий Рождественски, един от големите руски диригенти.

   Тази симфония на Шостакович считам за гениална не защото съм фен на творбите му, а защото е факт - Шостакович е най-великият симфоник на ХХ век. Смфониите му са сложни както тези на Брамс.

   В Първата част на симфонията Шостакович описва революцията в Петроград. Революционерите са въведени с тема, една революционна песен от онези години, вероятно по текст на поета Безименский, един нещастникфкато Маяковский, но не с такъв талант. Тази част донякъде ме връща към Седмата му симфония, където идиотите маршируват.

   Втората част  на симфонията възприемам като размисъл след случилото се в първата част, безчинствата, убийствата на революцонерите. Тази част ми напомня за Пасакалията от Осмата симфония на Шостакович, когато след спиране на машината за убиване хората прибират със скръб убитите при сраженията. Темата на революционерите се провежда отново.

    Третата част отново изобразява сражения, чуват се изстрелите на крайцера „Аврора”. Не възприемам така сериозно третата част както първата по отношетние на новите налети на революционерите, макар и с подкрепата на боен кораб. Наново преминава темата на револючионната песен от онова време, да я нарека темата на революционерите, по същество превратаджийската шайка на Ленин.

   Четвъртата част е вного тържествена. Сомфонията е в ре минор, която звучи тъжно, но във финала тя преминава в ре мажор, най-тържествено звучащата тоналност. Темата на революционерите се явява отново, в мажор, като химн на най-щастривите хора на света, живеещи в Голямата страна.

   Още осем години остават на Шостакович на този свят, през които той създава още три симфонии - две в нов жанр и една прощална – аз я възприемама така -  Петнадесетата. Красива, но без проблеми както в предишните. Пет от тези осем последни години в живота му не се леки. През 1964 г. вътрешен преврат сваля Хрущо и турга Брежнев – шефа на днепърската мафия - за генсек, а Брежнев не е доволен от Шостакович. Годините са други, вече не го грози Сибир, но пък е подложен на психически тормоз от КГБ за възгледите му, които той отразява в творчеството си. Не само той, изгонен от Голямата страна по времето на шефа на днепърската мафия е Солженицин, също и  виолончелистът Ростропович и още дейци на руската и световната култура.  

   Шостакович е живият барометър на своето време. Той е описал е руската история по различен начин, с музиката си, той е най-великият симфоник на века и майстор на полифоничното писмо., една томбинация между Брамс и Баха, последовател на титана Мусоргски. Вместо да оставят този човек да твори, той през целия си живот, до последния му ден в дачата край Москва е заплаван, викан в централрата на НКВД, като по чудо е остонал жив. Такъв му бил късметът, живял по времето на идиотизЪма, жив и днес в Русия в деянията на Путин, но и на пудела му в България, Радев...Има и други...

  Брежнев, който почерни последните години на Шостакович почина, дъщеря му и внукът му също починаха, от пиянство. Злото обаче, посадено от него остава. С това ще бъде запомнен той и то в рамките на поколението му, тези след него няма и да са чували за личността му.

  А Шостакович ще бъде вечно жив в сърцата на интелигентните хора. Пътят към него етрудин. Аз се радвам, че съм един от малцината, които са започнати с творчеството и живота на този велик човек.

   Прилагам линк с неговата Дванадесета симфония 1917 г.

 







Гласувай:
2



1. planinitenabulgaria - Постингът ми е на много трудна тема.
27.11.2020 09:42
За разбирането му са необходими доста качества, освен музикални. Предназначил съм го за музикантите, които се задълбочават в произведението в музикално отношение, а не го свързват с другите обсотятелства около него - връзката му с другите произведения на автора, с подобните нему произведения от други автори, с духа на времето, когато то е създадено. За създадеш такива неръкотворни паметници, каквито са тези на Шостакович в една страна-примат, в основата на чиято идеология е Голямата лъжа, е дело на титан. Блажени са тези, които го разбират и преживяват музиката му при докосването си до нея. Аз се занимавах три години с нея както се изучава учебен предмет, върху който ще полагам изпит и считам това за едно от най-полезните дела в живота ми.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Сам да си пиша коментари, не е дъвсем нормално.
03.12.2020 23:02
Постингът ми е образователен, образоването провезох полифонично, въвеждайки няколко теми. Постингът ми показва тенденцията на "развитието" на куртурните интереси на хората. Ако бях написал постинг за Бобан Здравкович, за дуото Цеца/Ибряма, вероятно интересът щеше да бъде много голям. За да бъде разбран този постинг трябват доста качества, затова и нито един не се осмели да напише коментар. Материята е трудна, не е за всеки, но не очаквах, че не е за никоой...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183107
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031