Изповед на един икономически убиец - Джон Пъркинс автор на: "Изповед на един икономически убиец" и "Тайната история на Американската империя" Когато разглеждаме въпроса за бедността трябва да погледнем - кой печели от бедността. И реалността е, че богатите печелят от бедността може да се каже, че проблема не е толкова - бедността колкото богатството, преуспяването и когато това стигне до такава крайност, че богатството се използва като мерило за ценностите на една култура както се случи при нас и всъщност започна да се случва приди 3.000 години и вървим в тази посока от тогава така, че съдим себе си, обществото, хората според това колко са богати. За да може малък процент от населението да има много богатства, трябва да имаш огромен процент от населението в ролята на роби те трябва да бъдат бедни. Докато живеем в система приемаща това, система изискваща робство за да се движи напред ще имаме бедност. Защото това е в полза на корпокрацията, на хората контролиращи големият бизнес и корпорации да има много бедни хора, които могат да експлотират за труд от които да крадат ресурси, без значение дали е петрол, диаманти, въглища или каквото и да е. И докато тези хора остават бедни те са зависими от нас, които сме богати и ние ги експлотираме. Тъжно е, че назад през 70-те, когато бях икономически убиец имаше дупка между богатите и бедните, но днес тя е двойно по-голяма. Днес повече от половината население на света живее с по-малко от 2 долара на ден, което без значение какво мислят хората, не е достатъчно за нормален живот в нито една държава това е робска заплата навсякаде. Станало е още по-лошо. Описваме този период от 1970 до днес като време за развитие време в което "развития свят" инвестира огромни суми в "развиващият се свят" за да помогне на развитието му. Но нищо подобно не се случи. Реалността е, че ние в "развитият свят" ставахме все по-богати и по-силни, те - в "развиващия се свят" ставаха все по-бедни. Измамата тук е, че ако отидеш в някой от големите градове в тези държави ще видиш невероятни небостъргачи, красиви сгради. Изглежда процъфтяващо. Това, което не виждаш е, че под това има много повече бедни хора и те са много по-бедни отколкото са били преди. Така, че цялата тази идея за инвенстиране на пари в тези държави и в инфраструктурата и за развтието им не работи от гледна точка на прекратяване или дори намаляване на бедността. Работи от гледна точка на това да ни направи по-богати. Да направи корпокрацията по-силна и богата. Огромен успех е от тази гледна точка. Основен въпрос който трябва да си зададем е: Кой подстрекава тази система? Вероятно трябва да погледнем ако сме империя, къде е императора? Защото няма император на света днес и САЩ няма император. Така изглежда. Но всъщност имаме еквивалент и това аз наричам корпокрация, които са малцина предимно мъже, управляващи големите корпорации и чрез тях контролират американското правителство и всички останали правителства, които искат да контролират.