Най -влиятелните фамилии означава този оскъден брой от хора, които управляват капиталите
и богатствата на света. Това са най-големите династии на банкери, като Ротшилд, Дж. П. Морган или Рокфелер, съставляващи от векове кастата на семейства, притежаващи безгранична икономическа мощ. От техните финансови облекчения зависи съдбата на царства по същия начин, по който днес зависи съдбата на съвременните демократични държави.

За разлика от нас, членовете на икономическата аристокрация са възпитавани от поколение на поколение да управляват финансови империи, които им дават много по-голяма сила и мощ от политическата. На фондовия пазар те играят банката на казиното и печелят, докато всички други губят. Те са единствените, които познават тенденциите на пазара и умеят да ги манипулират според интересите на пазара и умеят да ги манипулират според интересите си за покупко-продажби.

Същите винаги са оставали невидими за масите, тъй като действат необезпокоявани в сянката на управляващите в публичното пространство. Тяхната тайна изпълнителна власт е масонството - на практика непозната за населението организация, която в продължение на векове заема почти всички коридори на властта.
Поради това не е просто съвпадение, че откриваме неговите членове сред основните лидери във всеки исторически обрат.

От Френската революция до Американската война за независимост са били винаги начело на събитията, които са променяли света. От ХХ век обаче към масонството и традиционните тайни общества от миналото са приобщени и други организации, специално създадени от финансовия елит, за да има пълна или частична публична прозрачност, като Клуб Билдерберг, Тристранната комисия, Съвет за външни отношение (CFR), Кръглата маса, Кралски институт за международни отношение (RIIA) и Римския клуб.
Всички тези нови органи сътрудничат с масонството, за да се ускори процесът на глобализация в съответната област на компетентност и териториалност. За целта членове на фондации и сдружения от всяка сфера (индустриалци, банкери, политици, писатели, журналисти) са канени от Най-влиятелните фамилии да се присъединят към техните ексклузивни клубове, за да се постигнат целите на големия финансов бизнес.

В същото време глобализацията е представена на цялата общност като най-добрата гаранция за мир и обединение между народите, освен като голяма икономическа полза за всички.

Нищо повече от лъжа! В действителност е проектирана от технократските идеолози, за да се потисне всяка възможност за самоопределение на нациите и да се съсредоточат чрез измама всичките ресурси на планетата в ръцете на същия този икономически елит, който настоява за прилагането й.

Постепенното премахване на митническите бариери за стоки и спазматичните търсения на международни търговски споразумения, все по-затрудняващи свободната търговия, не само че не са в полза на малките и средни предприятия, но подпомагат изключително само обичайните финансови групи и техните мултинационални корпорации. Видимият резултат от тази ситуация е, че Западът бавно, но сигурно бива деиндустриалзииран посредством прехвърлянето на фабричните производства в Китай и други страни, където стойността на труда е пословично по-ниска.

През следващите няколко години ще станем свидетели на разделянето на света на специфични зони на производство (технологично, селскостопанско и промишлено), така че отделните страни ще изгубят всякаква възможност за икономическа и политическа автономия - по същия начин, както вече загубиха финансовата. Всички природни ресурси, включително водата, ще бъдат управлявани от частни корпорации, докато селскостопанските продукти постепенно ще бъдат заменени от техните патентовани ГМО семена.

Веднъж установена глобалната икономическа зависимост между отделните страни, всички традиционни функции, изпълняващи до този момент от държавните министерства, ще преминат под контрола и ръководството на наднационални органи, създадени от финансовия елит точно с такава цел. От този момент може да бъде установена диктатурата на Оруел, която банкерите евфемистично наричат Нов световен ред.

Доказателството, че глобализацията не е раят, обещаван от медиите, се съдържа във факта, че колкото повече процесът върви напред, толкова повече виждаме колебанието на демокрацията, вече изцяло в ръцете на силите. Навсякъде изникват острови с безгранични богатства в континенти, които са опустошени от бедност, докато държавите са изнудвани от големия финансов елит с призрака на фалита.
Днес ресурсите на планетата, вместо да бъдат равномерно разпределени в полза на прогреса и благоденствието на гражданите, се озовават в джобовете на акулите на големия финансов бизнес.

Финансовата криза, започнала в САЩ през 2007г., е само началото от бъдещата, което ни очаква, но никога нямаше да стигнем до там, ако икономиката и информационните средства бяха наистина свободни.