Постинг
20.12.2018 02:30 -
Масовия човек: Той не е за пример, но пък той чете facebook
Масовия човек: Той не е за пример, но пък той чете facebook
И все пак на където и да се обърнем и аз и вие го виждате, масовият човек се е превърнал в културна норма, да той чете facebook, слуша най-мазната чалга, пие уиски (може и от най-евтиното,на промоция), тагва се от всяко място където отиде. Той или тя си татуират всичко, за което се сетите. Татуировката е неговата култура и изкуство.
Той масовият човек е превзел света и сега той иска да ви превърне в свое подобие. Целта е всевластно подчинение.
Масовите хора се появяват в различни форми и стилове, но те всички са едни и същи. Те просто украсяват себе си и своите мисли различно.
Във време, в което всичко вече е казано, човекът съвсем не може да бъде сигурен, че изобщо има свои собствени мисли. Целият културно-информационен поток, който го залива от раждането му, вероятно до такава степен го повлиява, че той се превръща в прост продукт на средата, вместо в творческо същество.
Това може да бъде потвърдено на първо място от факта, че има все по-малко реални творци (автори на оригинални произведение) и все пак повече майстори на колажа, пърформанса, различните алтернативни и слабо стойностни форми на изкуството.
Парадоксът на съвремието се заключава в това, че всеки има възможността да бъде творец, но вместо това се превръща в продукт на средата си.
Човекът се лута в супермаркета на живота, където всичко вече е оценено, дори самия той. Различни тестове и сертификати са му сложили щампа, според която да намери работното си място, номерата в мобилния му телефон и скайп-а му отброяват ,,приятелствата" му и нивото му на социална интегрираност. Забавленията имат цена, здравето също и единственото, което не търси модерния човек е душата си. (макар че и тя е измерена и тежи точно 21 грама).
Масовият човек е гражданин на Новия свят, той е продукт на модернизма, глобалния консуматор.
Една празна непрекъсната мисъл през която предметите преминават бързо и така винаги ще има място за още. Масовият човек няма цели, той е без окончателен край присъщо за него. Той е инструмент, средство за продажба на изкуствените материални потребности.
Масовият човек мисли себе си за уникален, защото обществото му казва че е. Но той е от общия образец на обикновения човек, който преминава от развлечение на развлечение, който пада жертва на абсурдни моди. Който едва ли ще излезе извън кутията в която е хванат като в капан.
Обществото преобладаващо от Масовия човек, превзето от масова психология, масова медия, масово училище и масово невежество. Без морална смелост, но с извинително нагаждачество. Не мислещи, а имитиращи.
Тази полифония от влияния, стереотипи и илюзорната пълна свобода се отразяват изключително ясно като профанизация в изкуството. Всички нива за възприемане са сведени до минимум, за да бъдат достъпни за най-широк кръг потребители на формите на забавление. Именно до там е сведено изкуството-до средство за запълване на увеличаващото се свободно време и нарастващата нужда от някакви подобия на емоции.
Количествените натрупвания водят до качествени изменения. - Хегел.
Качеството и количеството като скачени съдове, разбира се, се влияят взаимно от вкуса и интереса на този масов човек. Занижаването на качеството до по-нисък праг на човешката интелигентност, води естествено до количествено увеличение на броя ,,произведения" и до притока на повече финансови средства в тази сфера.
Зависимостта е обусловена и от друго-ниското художествено ниво на произведенията изисква по-малко оригинално творчество и съответно е по-лесна за реализация.
Така пропадането на изкуството и профанизирането му следват логично своя път.
Използването на готови схеми още повече улеснява напредъка на масовата култура. С посредствеността много лесно се борави.
Този етап на развитие в изкуството е подкрепен и от солидната финансова помощ на увеличаващият се брой зрители, слушатели и т.н. потребители. Следователно освен за профанизация може да говорим и за индустриализация на изкуството.
В така създадената среда масовият човек може спокойно да се чувства на мястото си.
Той може да закупи, употреби и захвърли определено произведение без да има нужда от някакви особени личностни качества за възприемането му.
Проблем възниква защото това не мотивира по никакъв начин интелектуалното развитие. Масовият човек разбира масовата култура и това го кара да се чувства част от тази масова култура, приравнява го с другите й потребители и успокояват в съзнанието му страхът от различност и неприспособимост.
,,Разумните хора се приспособяват към средата, а неразумните се опитват да я приспособят към себе си."
Масовият човек е разумен, той не се бори срещу стереотипа, а се разполага удобно в него.
Масовото общество от мосови хора смачква всеки който е различен. Продължителни низши стандарти с посредственост като велик балансьор, тласкайки възхода на нови ТВ шоу нации и всеобщ упадък.
Посредствената култура създава слаби и посредствени индивидуалисти. Масовото общество мрази всеки който е отличен и компетентен. Това води до стадно приспособяване и хомогенизация.
То е изразител на упадъчен живот на болести и негодувание. То поддържа гражданите си с комбинация от храна и забавления. Масовата идиотска култура е несъществена, повърхностна и егоистична. Тези, които са потънали в нея най-вероятно ще се провалят, когато техните източници на егоцентрични доставки прекъснат, когато остареят, когато техните пари и наркотици биват изчерпани, когато те се събудят сами...!
Масовият човек е не просто човек на нашето време, а негов продукт с неизвестен срок на годност. Масовата култура е средата на този масов човек и докато той се чувства удобно в нея тя ще продължава да се развива.
И все пак на където и да се обърнем и аз и вие го виждате, масовият човек се е превърнал в културна норма, да той чете facebook, слуша най-мазната чалга, пие уиски (може и от най-евтиното,на промоция), тагва се от всяко място където отиде. Той или тя си татуират всичко, за което се сетите. Татуировката е неговата култура и изкуство.
Той масовият човек е превзел света и сега той иска да ви превърне в свое подобие. Целта е всевластно подчинение.
Масовите хора се появяват в различни форми и стилове, но те всички са едни и същи. Те просто украсяват себе си и своите мисли различно.
Във време, в което всичко вече е казано, човекът съвсем не може да бъде сигурен, че изобщо има свои собствени мисли. Целият културно-информационен поток, който го залива от раждането му, вероятно до такава степен го повлиява, че той се превръща в прост продукт на средата, вместо в творческо същество.
Това може да бъде потвърдено на първо място от факта, че има все по-малко реални творци (автори на оригинални произведение) и все пак повече майстори на колажа, пърформанса, различните алтернативни и слабо стойностни форми на изкуството.
Парадоксът на съвремието се заключава в това, че всеки има възможността да бъде творец, но вместо това се превръща в продукт на средата си.
Човекът се лута в супермаркета на живота, където всичко вече е оценено, дори самия той. Различни тестове и сертификати са му сложили щампа, според която да намери работното си място, номерата в мобилния му телефон и скайп-а му отброяват ,,приятелствата" му и нивото му на социална интегрираност. Забавленията имат цена, здравето също и единственото, което не търси модерния човек е душата си. (макар че и тя е измерена и тежи точно 21 грама).
Масовият човек е гражданин на Новия свят, той е продукт на модернизма, глобалния консуматор.
Една празна непрекъсната мисъл през която предметите преминават бързо и така винаги ще има място за още. Масовият човек няма цели, той е без окончателен край присъщо за него. Той е инструмент, средство за продажба на изкуствените материални потребности.
Масовият човек мисли себе си за уникален, защото обществото му казва че е. Но той е от общия образец на обикновения човек, който преминава от развлечение на развлечение, който пада жертва на абсурдни моди. Който едва ли ще излезе извън кутията в която е хванат като в капан.
Обществото преобладаващо от Масовия човек, превзето от масова психология, масова медия, масово училище и масово невежество. Без морална смелост, но с извинително нагаждачество. Не мислещи, а имитиращи.
Тази полифония от влияния, стереотипи и илюзорната пълна свобода се отразяват изключително ясно като профанизация в изкуството. Всички нива за възприемане са сведени до минимум, за да бъдат достъпни за най-широк кръг потребители на формите на забавление. Именно до там е сведено изкуството-до средство за запълване на увеличаващото се свободно време и нарастващата нужда от някакви подобия на емоции.
Количествените натрупвания водят до качествени изменения. - Хегел.
Качеството и количеството като скачени съдове, разбира се, се влияят взаимно от вкуса и интереса на този масов човек. Занижаването на качеството до по-нисък праг на човешката интелигентност, води естествено до количествено увеличение на броя ,,произведения" и до притока на повече финансови средства в тази сфера.
Зависимостта е обусловена и от друго-ниското художествено ниво на произведенията изисква по-малко оригинално творчество и съответно е по-лесна за реализация.
Така пропадането на изкуството и профанизирането му следват логично своя път.
Използването на готови схеми още повече улеснява напредъка на масовата култура. С посредствеността много лесно се борави.
Този етап на развитие в изкуството е подкрепен и от солидната финансова помощ на увеличаващият се брой зрители, слушатели и т.н. потребители. Следователно освен за профанизация може да говорим и за индустриализация на изкуството.
В така създадената среда масовият човек може спокойно да се чувства на мястото си.
Той може да закупи, употреби и захвърли определено произведение без да има нужда от някакви особени личностни качества за възприемането му.
Проблем възниква защото това не мотивира по никакъв начин интелектуалното развитие. Масовият човек разбира масовата култура и това го кара да се чувства част от тази масова култура, приравнява го с другите й потребители и успокояват в съзнанието му страхът от различност и неприспособимост.
,,Разумните хора се приспособяват към средата, а неразумните се опитват да я приспособят към себе си."
Масовият човек е разумен, той не се бори срещу стереотипа, а се разполага удобно в него.
Масовото общество от мосови хора смачква всеки който е различен. Продължителни низши стандарти с посредственост като велик балансьор, тласкайки възхода на нови ТВ шоу нации и всеобщ упадък.
Посредствената култура създава слаби и посредствени индивидуалисти. Масовото общество мрази всеки който е отличен и компетентен. Това води до стадно приспособяване и хомогенизация.
То е изразител на упадъчен живот на болести и негодувание. То поддържа гражданите си с комбинация от храна и забавления. Масовата идиотска култура е несъществена, повърхностна и егоистична. Тези, които са потънали в нея най-вероятно ще се провалят, когато техните източници на егоцентрични доставки прекъснат, когато остареят, когато техните пари и наркотици биват изчерпани, когато те се събудят сами...!
Масовият човек е не просто човек на нашето време, а негов продукт с неизвестен срок на годност. Масовата култура е средата на този масов човек и докато той се чувства удобно в нея тя ще продължава да се развива.