Постинг
24.12.2018 03:36 -
Бенджамин Фридман - ,,Тук в САЩ ционистите и техните лакеи контролират изцяло нашето правителство."
„Бенджамин Фридман предупреждава Америка“ – реч, произнесена от Бенджамин Фридман на събранието на патриотите, проведена през 1961 г. в хотел „Уилард“ във Вашингтон и беше посветена на представянето на патриотичният вестник Конде Мак-Гинли „Здравият разум“. Произнесената от Фридман безцеремонна реч, беше записана в съкратен вариант. Това е важно послание на г-н Фридман, и неговото предупреждение към Запада и днес е важно и злободневно.
Текст на речта
Тук в САЩ ционистите и техните лакеи контролират изцяло нашето правителство. По много причини сега е трудно да се разбере случващото се. Ционистите и техните лакеи се държат със САЩ така, като че ли са собственици на тази страна. Може би ще си помислите, че думите ми не са подкрепени с факти, свидетелстващи в моя полза. Затова ми позволете нагледно да ви покажа, какво се случи през времето в което ние изпаднахме в политически летаргичен сън.
А какво се случи? През лятото на 1914г. се разрази Първата Световна война. Останаха малко хора на моята възраст, които я помнят. И така, от една страна във войната участваха Великобритания, Франция и Русия, а от другата страна – Германия, Австро-Унгария и Турция…
Немските подводници се оказаха пълна изненада за целия Свят, потопявайки всички конвои, пътуващи през Атлантика. Великобритания остана без амуниции за войниците си, със продоволствени запаси достатъчни само за седмица а след това я грозеше глад. В същото време френската армия беше обезкървена. При отбраната на Верден тя загуби 600.000 войници – цвета на френската младеж…..
И въпреки това, Германия продължаваше да предлага мир на Великобритания. Тя предлагаше мир на Англия при такива условия, които адвокатите наричат «status qvo ante». Това означава следното: «Дайте да прекратим войната и да оставим всичко така, както беше до началото й». През лятото на 1916г. Великобритания сериозно обмисляше подобни предложения. Правителството й нямаше избор. Трябваше или да приеме мирните условия, великодушно предложени й от Германия, или да продължи войната до пълното си поражение.
В това време ционистите в Германия, представляващи ционистите на Източна Европа, се обърнаха към английското Министерство на отбраната със следните предложения. ( Ще бъда кратък, защото това е дълга история, но аз имам документи, доказващи достоверността на всяко мое твърдение). Те буквално казаха следното:
„Вижте сега, вие все още можете да спечелите тази война. Не трябва да се отказвате. Не трябва да приемате мирните условия, които ви предлага Германия. Можете да спечелите войната ако САЩ влезе в нея на ваша страна“.
В това време САЩ не участваше във войни. Ние бяхме със свежи сили, бяхме млади, богати, всесилни. Ционистите казаха на членовете на английското правителство:
«Ние ще ви гарантираме влизането на САЩ във войната като ваш съюзник, ако обещаете че след победата в тази война и разгрома на Германия, Австро-Унгария и Турция ще ни дадете Палестина».
По това време англичаните имаха право да обещаят да преотстъпят Палестина на когото и да било, толкова, колкото американците имаха право да обещаят да преотстъпят на когото и да било Япония или да кажем Ирландия. Това е пълен абсурд, защото Великобритания, която никога не е имала никакви права над територията, известна под името Палестина, трябваше да я предаде като отплата за това, че ционистите ще вкарат САЩ във войната. Независимо от това, през октомври 1916г. англичаните обещаха. И скоро след това – не знам колко от присъстващите тук помнят това – САЩ, които винаги са били настроени прогермански, влязоха във войната на страната на Великобритания. Казах че САЩ „винаги са били настроени еднозначно прогермански“, защото вестниците и банките там се контролираха от евреи. Евреите в САЩ бяха настроени про-немски. Така беше защото много от тях бяха дошли от Германия. Те искаха Германия да разбие царска Русия. Евреите не обичаха Царя и искаха Русия да загуби войната. Тези немско-еврейски банкери, като например «Кун, Леб и К°», а също и други крупни финансови спекуланти, отказаха да финансират Англия и Франция. Те стояха в страни от събитията и коментираха: «Докато Англия и Франция са в съюз с Русия, няма да получат нито цент от нас». Но те даваха пари на Германия. Заедно с нея те водеха война против Русия, надявайки се да унищожат Царя.
Сега тези същите евреи, виждайки възможността да получат Палестина, отидоха в Англия и сключиха сделката. От този момент всичко се промени, подобно на уличен светофар, който само преди секунда показваше червена светлина, а сега показва зелена. Там, където всички вестници бяха настроени про-немски, където репортери се оплакваха от трудностите, които Германия среща във войната срещу Англия, в един момент всичко се преобърна. Немците бяха залети с поток от помия и показани в най-лоша светлина, като злодеи, недодялани, тези които разстрелват сестрите на милосърдието, режат ръцете на кърмачетата – с две думи, те просто не са хора. Скоро след това Уилсън обяви война на Германия.
Лондонските ционисти изпратиха телеграма на Луис Брандаус в САЩ: «Сътрудничейки с президента Уилсън, ще получим от Англия това, което искаме. Сега вкарайте САЩ във войната». Ето по какъв начин САЩ влезе във войната. Ние не бяхме заинтересовани от нея, нямахме право да влизаме в нея. Нямаше никакви причини първата Световна война да стане наша война. Ние се вклинихме във военните действия, ние, простете ме за вулгарността, просто се залепихме за нея. Ционистите от целия свят водиха тази война за Палестина. Никой никога не каза това на гражданите на САЩ. Те никога не научиха защо страната им влезе във войната.
След влизането ни в Първата Световна война, ционистите се явиха пред английското правителство и заявиха:
«Ние изпълнихме нашата част от сделката. Нека оформим намерението ви , да спазите обещанието си и да ни дадете Палестина след извоюване на победата във войната, в писмен вид ».
Те още не знаеха колко ще продължи войната – година или десет. И започнаха да работят над разписката. Разписката се получи във вид на писмо, съставено и замислено с многозначителни фрази, така че по-голямата част от човечеството да не се досети за какво точно става дума. Това писмо беше наречено декларация на Балфур.
Тази декларация беше в основата на обещанието на Великобритания да заплати на ционистите за действията им по въвличането на САЩ във войната. И така, тази «велика» декларация на Балфур, за която толкова много сте слушали, струва не повече от няколко фалшиви долара. Мисля че вече ви е ясна картината на тези събития.
Ето от къде започнаха всички неприятности. САЩ се оказа въвлечена във войната…. Вие знаете какво стана след това. Когато войната свърши през 1919г., и немците дойдоха в Париж на мирната конференция, то там се оказаха 117 евреи – делегация, представляваща еврейските интереси водени от Бернард Барух. Аз присъствах на тази конференция, така че знам за какво говоря.
И какво стана? Евреите присъстващи на конференцията, разкъсвайки Германия на парчета и прекроявайки политическата карта на Европа между държавите, претендиращи да се считат за част от нея, попитаха:
«А какво ще кажете за прехвърлянето към нас на Палестина?» И те натрапиха на немците декларацията на Балфур, като напълно достоверна . Немците накрая разбраха и си казаха: «Ето за какво било всичко! Ето защо САЩ влязоха във войната!» Немците тепърва осъзнаха, че са победени, че са били принудени да заплатят огромни репарации, унищожавайки националното си достойнство, защото ционистите искаха да получат Палестина на всяка цена.
Това ни води към следващият важен момент. Когато немците разбраха същността на случилото се, естествено затаиха обида. До този момент евреите никога и в никоя друга страна на света не бяха живели така свободно, както в Германия. Те имаха техния г-н Ратенау, който превъзхождаше стократно Бернард Барух по тежест в промишлеността и финансовата сфера. Те имаха г-н Балин, владеещ две крупни параходни компании – «Норд Джерман Лойдс» и «Хамбург-Американ Лайнз». Те имаха г-н Блейхродер — банкер, обслужващ династията Гогенцоллернов. В Хамбург те имаха семейство Варбург – най-крупния търговец и банкер в света. Определено в Германия евреите процъфтяваха. Немците си казаха: «Това направо е продажба на страната!»
Това беше продажба и предателство на страната, което може да се сравни със следната хипотетична ситуация. Да предположим че САЩ води война с СССР. САЩ побеждава, но предлагат на съветското правителство нещо такова:« Стига сме воювали. Предлагаме ви да сключим мирен договор. Да забравим враждата». И в същото време на страната на СССР във войната да се включи червения Китай. Включването му във войната ще доведе до нашето поражение, до съкрушително поражение с репарации от такъв мащаб, каквито не можем да си представим. И нека заради интереса да си представим, че след такова поражение на нас ни стане ясно, че в нашата страна е имало китайци (наши граждани от китайски произход, които винаги сме смятали за лоялни към нас и са работили заедно с нас) и тези китайци са ни продали на СССР, въвличайки Китай във войната срещу нас. Как ще се почувстваме живеейки с китайци-предатели? Аз не мисля че някой от тях ще се осмели да се покаже на улицата. Няма да ни стигнат полицаите, за да ги опазим от народния гняв. Представете си в тази ситуация какво бихме изпитвали към тях.
Такива чувства изпитваха немците към евреите си. Нали преди това немците се отнасяха така добре с тях! През 1905г. след провала на първата комунистическа революция в Русия, на евреите им се наложи да бягат от Руската Империя. Всички се отправиха към Германия. Немците им предоставиха убежище, отнесоха се с тях много добре. Но евреите без никаква причина продадоха Германия. А желанието им да получат Палестина като «общо еврейско богатство» – беше само вторична причина.
Сега Наум Соколов и други крупни деятели и известни личности, за които сте чували по повод съвременния ционизъм през 1919, 1920, 1921, 1922, 1923 г., пишат във всичките си вестници – пресата е пълна с техни изказвания – че антиеврейските настроения в Германия са поради разбирането на немците , че великото им поражение е вследствие еврейското вмешателство и въвличането на САЩ във войната. Самите евреи го потвърдиха. Не е вярно твърдението, че през 1919г. немците са заявявали, че еврейската кръв е по-вкусна от «Кока-Кола»-та или от мюнхенската бира. Това не беше свързано с религиозни чувства. Антиеврейските настроения се зародиха не на религиозна основа. Причините бяха политически и икономически. Причините бяха най-различни, но не и религиозни. Никой в Германия не се дразнеше от факта, че прибирайки се вкъщи, евреите гасяха лампите и шепнеше: «Шма Израель». (на иврит — първите думи на една от юдейските молитви, разпространена сред евреите)
В Германия никой не се интересуваше какво правят евреите в САЩ. Тези настроения започнаха да се разпространяват сега в следвоенна Германия и бяха свързани единствено с факта, че немците смятаха евреите за виновници за съкрушителното си поражение във войната.
Когато немците осъзнаха, че за поражението на Германия са виновни евреите, те разбира се възнегодуваха.
Но нито един косъм не падна от главата на нито един евреин. Професор Тенсил от университета в Джорджтаун, който имаше достъп до цялата секретна информация на Държавния Департамент, цитира в книгата си откъс от документ, написан от Хуго Шенфилд – евреин, изпратено през 1933г. до Кордел Хъл в Европа, за оглед на т.нар. лагери за политически затворници. Хуго Шенфилд написа, че условията на задържаните са прилични. Всички били в отлично състояние и с никого не са се държали грубо. И почти всички затворници били комунисти. Да, много от тях бяха евреи, защото именно евреите съставляваха по това време около 98% от членовете на всички европейски компартии. Освен това, там имало и няколко свещеници, министри, профсъюзни деятели, масони и др.
Трябва да ви припомня и още нещо. През 1918 – 1919г. комунистите превзеха за известно време властта в Бавария. Роза Люксембург и Карл Либкнехт, и още няколко евреи влязоха за известно време в правителството. Когато Кайзерът подписа примирието, избяга в Холандия и се страхуваше, че евреите могат да превземат Германия така, както превзеха Русия и че ще го последва съдбата на руският Цар. Затова избяга в Холандия, да търси безопасно убежище. Когато в Германия заплахата от комунизма изчезна, евреите все още се надяваха да си върнат предишното положение. Немците водеха борбата с тях по изключително мирен път. Те се бореха с тях така, както американските поддръжници на сухия режим се бореха с любителите на ликьора. Немците не използваха оръжие срещу евреите. Ето така изглеждаше борбата срещу евреите в Германия. Забележете, че по това време немците наброяваха 80 – 90 милиона, а евреите в Германия бяха само 460.000 – около 0.5% от населението. И докато евреите контролираха пресата, те имаха контрол над по-голямата част от икономиката, тъй като те имаха пари тогава, когато се продаваше всичко, което може да бъде продадено.
Евреите се опитваха да скрият фактите за своите машинации. Те не искаха света да разбере, че са продали Германия, и че това е събудило негодуванието на немците.
Немците предприеха съответните мерки срещу евреите. Например, поставиха ги в неблагоприятни условия, поставиха ги в изолация. Както и ние щяхме да изолираме китайците, негрите, католиците и всеки, който ни предаде на врага и стане причина за поражението ни във войната.
След известно време световното еврейство свика конференция в Амстердам. На тази конференция, проведена през юли 1933г., се събраха евреи от всички страни по света. Те написаха ултиматум до Германия с приблизително следното съдържание:
«Вие (немци) свалете Хитлер, върнете на всеки евреин предишното му положение, без значение, бил ли е той комунист или какъвто и да било. Да не сте посмели да се отнасяте с нас по този начин. Ние, евреите от цял свят ви изпращаме този ултиматум».
Можете да си представите какво направиха немците. А какво направиха евреите?
През 1933г. Германия отказа да капитулира политически пред световната еврейска конференция в Амстердам, и конференцията приключи с нищо. Господин Самуил Унтермайер (Еврейски адвокат. Дълго време оглавявал «Американския еврейски комитет») – глава на американската делегация и председател на всички конференции – се върна в САЩ и направо от борда на парахода се отправи към студиото на «Коламбия Бродкастинг Систем» («Си-Би-Ес» — Ред.) и направи радио обръщение към цяла Америка, в което той каза, при това доста емоционално:
«От днес евреите от цял свят обявяват свещена война на Германия. От този момент ние ще участваме в скрита война срещу немците. И ще ги принудим да се предадат. Ще използваме срещу тях световен бойкот. Това ще ги унищожи, защото те зависят от износа си».
В действителност, Германия трябваше да внасят две трети от всички храни. А закупуването им беше възможно само с парите получени от собственият им износ. Така че, ако Германия бъдеше лишена от възможността да изнася стоките си, 66% от населението и щеше да умре от глад. А за останалата една трета храната нямаше да е достатъчна. В заявлението, чийто текст е пред мен (то беше отпечатано също и във вестник «Ню-Йорк Таймс» от 7 август 1933 г.) г-н Унтермайер нагло твърди, че този «икономически бойкот е нашето средство за самозащита». Президента Рузвелт го подкрепяше използвайки „Администрацията за оздравяване на промишлеността“. Може би някой от вас си спомнят, че тази администрация преследваше всеки несъгласен с програмата «Новият курс» до тогава, докато той не започнеше да следва разпоредбите й. Освен това създаването на този комитет бе обявен за противоконституционен в едно от постановленията на Върховния съд.
И така, евреите от цял свят обявиха бойкот на Германия. Той беше толкова ефективен, че в нито един магазин в нито една страна в света не беше възможно да намериш нещо с печат «Произведено в Германия». Например представител на компанията «Вулворф» ми разказа, че се наложило да изхвърлят в реката дрехи и посуда за милиони долари. Ако някой влезеше в магазините им и откриеше дори чашка с печат «Произведено в Германия», магазините им се бойкотираха. Изведнъж около магазина се появяваха протестиращи с плакати на които беше написано „Хитлер“, „убиец“ и т.н. Изобщо на Юг това бяха много популярни действия. В магазин, собственост на Р. Маси (контролиран от еврейското семейство Щраус), една жена открила чифт чорапи, произведени в град Кемнитц в Германия. Аз видях как хората бойкотираха магазина на Р. Маси: стотици протестиращи се струпаха около него с плакати „убийци“, „хитлеристи“ и др. А до този момент нито косъм не беше паднал от главата на немските евреи. В Германия нямаше пострадали евреи, там нямаше гладни евреи, нямаше убити евреи.
Естествено немците се питаха: „Що за хора са те, щом ни обявяват бойкот, оставят народа ни без работа, закриват предприятията ни? Кой им даде това право?“ Разбира се това развитие на нещата ядоса немците. И не е чудно, че започнаха да рисуват свастики по витрините на еврейските магазини. И наистина, защо немците трябваше да пазаруват и да дават парите си на тези търговци, които представляваха част от групата бойкотираща Германия и се канеха да уморят населението й от глад, готвеха се да диктуват на немците кой да бъде техен Канцлер? Това би било смешно.
Бойкотът продължи известно време, след това настъпи пауза до 1938г. Тогава, през 1938г. един млад полски евреин проникна в немското посолство в Париж и застреля един от сътрудниците. И това е, което подтикна немците към жестоко отношение към евреите. Именно тогава немците започнаха да трошат стъклата на еврейските домове и да избиват евреи на улицата.
Сега, аз не обичам да използвам думата „антисемитизъм„, защото тя нищо не означава. Но за вас тя има някакъв смисъл, така че ще се наложи да я използвам. Единствената причина за възникването на антиеврейски настроения беше отговорността на евреите за началото на Първата Световна война и световният бойкот срещу Германия. Без съмнение, те са отговорни и за разпалването на Втората Световна война. Пояснявам: когато ситуацията излезе от контрол, за евреите в Германия нямаше друг изход освен война на унищожението на един от противниците. По това време живеех в Германия и знам, че немците разбраха простата аксиома: или Европа ще стане Християнска, или ще стане комунистическа – трети вариант нямаше. И те решиха , че ще имат сили да я запазят Християнска. Започнаха да превъоръжават армията си.
През ноември 1933 г. САЩ признаха СССР. Съветският Съюз ставаше все по-мощен. Немците разбираха, че трябва да действат бързо докато са силни. Същото важи и за нашата страна днес: „Трябва да действаме бързо защото сме силни„. Нашето правителство харчи 83 – 84 млрд. долара за отбрана (данните са от началото на 60-те години – бел. на автора). За отбрана от кого? От по-малко от 40.000 московски евреи, подчинили Русия и жадни да поробят след това още много други страни? Аз не мога да си представя, какво ще стане със страната ни, ако участваме в Трета Световна война, война в която няма да има победители. Знам, че мощността на ядрената бомба се измерва в мегатони. Мегатона е величина с еквивалент на един милион тона тротил. Нашите първи атомни бомби имаха мощност от 1 мегатон, или 1 милион тона тротил. Сега, мощността на съвременните атомни бомби е 200 мегатона, а един Бог знае каква е мощността на съветските атомни бомби. Какво ни очаква тепърва? Ако започнем световна война, която може да прерасне в ядрена, с човечеството е свършено. Какви са възможните причини за началото и? Тя може да бъде края на третата част от световната драма. Първата част беше Първата Световна война, Втората – Втората Световна война, Третата част ще бъде Третата Световна война. Световното еврейство, ционистите и техните лакеи са си поставили за цел за пореден път да използват САЩ, за да държат Палестина под свой контрол, и за световното им господство. Това е толкова истина, както е истина , че аз сега стоя тук пред вас. Не само аз знам за това, което се случва с Америка, много от тук присъстващите са чували или са чели за това. Това е известно на целия свят.
Какво ще правим по-нататък? Какво ни очаква? Животът, който можете да спасите, може би ще принадлежи на синовете ви. Утре синовете ви може да тръгнат на Трета Световна война, и вие няма да знаете каква точно е сделката, така, както немците не знаеха за сделката, сключена през 1916г. в Лондон между ционистите и британското Министерство на отбраната, заради която американската младеж беше изпратена на война в Европа. Хора, вие знаехте ли тогава за това? Нито един обикновен човек в Америка не знаеше за това. Ние не трябваше да знаем за това. А кой знаеше за това? За това знаеше президента Уйлсън. За това знаеше полковник Хаус. За това знаеха други посветени.
Дали съм знаел за това? Имах представа за случващото се. По време на предизборната кампания на президента Уйлсън през 1912г. бях във връзка с Хенри Моргентау, а от изборният щаб изтече информация. За самия Хенри Могентау, който беше председател на финансовият комитет, аз бях «доверено лице». Бях нещо като свързващо звено между него и касиерът Роло Уилсъм. Така че, аз присъствах на срещите председателствани от президента Уйлсън, а също и на други. Слушах как внушават на президента идеята за фиксираният плосък данък, а също и за институцията, която после стана известна под наименованието „Федерален резерв„. Чух как го уговарят да води преговори със ционистките движения. В тази връзка имената на Луис Брандайс и Удроу Уилсън бяха свързани като пръстите на ръцете. Президента Удроу Уилсън разбираше ставащото не по-добре от новородено – това беше един съвършено некомпетентен субект. Ето така ни въвлякоха в Първата Световна война, въвлякоха ни тогава, когато ние спяхме политически сън. Те изпратиха синовете ни на това клане. За какво?
По този начин евреите държат в ръцете си своето „общото богатство“. Те така са размътили мозъците ви, че не сте в състояние да различите едно понятие от друго. Всеки съдия днес, когато държи реч пред журито в съдебната зала, казва: “Джентълмени, вие можете да игнорирате показанията на всеки свидетел в случай, че сте го уличили дори в едно невярно показание„. Не знам от кои щати идвате, но в Ню-Йорк съдът дава на журито именно такива наставления – ако свидетелят е излъгал дори само веднъж, то всичките му показания се считат за недействителни.
А какви са фактите, известни ни за евреите? (Наричам ги евреи, защото са известни под това име. Аз самия не ги наричам евреи. Защото аз знам кои са всъщност така наречените евреи). Източноевропейските евреи (ашкенази — Ред.), представляващи 92% от световната популация, тези хора, които смятат себе си за евреи, отначало са били хазари. Те са били войнствени племена, живеещи в централна Азия. Били са толкова войнствени, че жителите на Азия са се почувствали щастливци когато са мигрирали в Източна Европа. Последният хазарски Хаганат е обхващал обширна територия от 800.000 кв. мили (около 1,3 млн км2 — Ред.)…
Хазарският Хаганат бил най-големия в Европа – толкова голям и могъщ, че когато другите държави са воювали, хазарите са били в състояние да им дадат 40.000 наемни войници. Толкова голяма и мощна била държавата им.
Те са били идолопоклонници, т.е. неевреи. Сега няма да ви разказвам подробности за култа им. Това била тяхна религия, така както и много други варвари и езичници пръснати по целия свят са имали своя религия. На Хаганата толкова му омръзнали извращенията в страната, че решили да приемат т.нар. моноетническа религия: Християнство, Ислям, и религия известна като юдаизъм, в действителност представляваща талмудизъм. И ето така, като повтарящ на всички малък идиот «ени, бени, раба», се появил на света юдаизмът. Той станал държавна религия. Хаганата създал талмудически училища в Пумбедите и Суреш, назначил хиляди равини, открил синагоги и училища, и неговите поданици са тези, които сега наричаме евреи. Сред тях не е имало нито един, чийто предшественици да са живели на Свещената Земя не само от времето на Стария Завет, а и от времето на идването на Спасителя. Нито един от тях!
И въпреки това, те поискаха от християните да подкрепят въоръженото им нашествие и метеж в Палестина, казвайки:
„В края на краищата вие ще помогнете на богоизбрания народ да се върне в своята Обетована Земя, в древния си дом, не е ли така? Това е ваш християнски дълг. Ние ви дадохме нашия младенец, който стана ваш Бог и Спасител. Сега вие ходите на Възкресение в църквите да се поклоните на евреина, ние също сме евреи„.
Но всъщност те са хазари-езичници, които са сменили вярата си, така както направиха ирландците например. Би било странно да наречем ирландците „народа на Светата земя“, или да наречем „араби“ 54 милиона китайски мюсюлмани. Пророкът Мохамед умира през 620г. след Христа, и тогава 54 милиона китайци приемат Исляма. А сега си представете следната ситуация: Китай, на 2000 мили от Мека, родното място на Мохамед. Представете си, че 54 милиона китайци решат да се нарекат „араби“. Ще си кажете че са глупаци и всеки, който повярва на това, че тези 54 милиона китайци са „араби“, трябва да е луд. Да, те са приели тази религия, но създателите й живеят в Мека, в Арабия. Същата е ситуацията и с ирландците. Когато официално приеха Християнството, на никой не му хрумна да напусне населеното си място и да отиде в Свещената Земя. Те не станаха специален народ, въпреки, че приеха християнството.
Хазарите, тези езичници, тези азиатци, тази смесица от тюркски и фино-угорски народи, са представители на монголоидната раса, мигрирали от Азия в Източна Европа. Техният владетел приел талмуда, така че не са имали избор. Ситуацията е сравнима с тази в Испания – ако кралят е католик, всички трябва да са католици, в противен случай несъгласните трябвало да бъдат изгонени от Испания. Така хазарите станаха тези, които сега ние наричаме евреи. И сега можете да си представете , колко глупаво беше от страна на великите Християнски държави да заявят:“Ние ще използваме всички наши сили и положението си за да върнем богоизбраният народ в древната му родина – неговата Обетована Земя“. Възможно ли е да съществува по-голяма несправедливост? Впрочем не е чудно, че вярвате на тези лъжи. Нали те контролират вестниците, списанията, радиата, телевизията, книгоиздателствата, а също имат министри, политици, влизащи под кожата ви. Вие ще повярвате че черното е бяло, ако някой непрекъснато ви го повтаря. И повече няма да помислите че черното е черно, вие ще вярвате, че черното е бяло. И никой няма да ви упрекне за това.
Ето това е една от най-големите фалшификации в историята. Това е основата на мистерия, с която светът се сблъска.
Знаете ли какво правят в деня на Страшния съд (Йом Кипур – есенен празник, свързан с юдейска традиция за опрощаване на греховете и отмяна на клетвите), който според вас е свещен ден за тях?
Аз бях един от тях, така че знам това от първа ръка, не от слухове. Дойдох тук не да демагогствам, да изпадам в размисли. Дойдох тук за да изложа фактите. Когато евреите отидат в синагогата в деня на Страшния съд, четат специална молитва, при това – прави. Това е единствената молитва, при която евреите стоят прави. Те повтарят три пъти кратка молитва, която се нарича «Кол нидре». С нея евреите сключват сделка с Всемогъщия Бог, според която всяка клетва, всеки обет, всяко обещание, което евреите ще направят през следващата година, ще бъдат невалидни. Клетвата няма да е клетва, обетът няма да е обет, обещанието няма да бъде обещание. Те няма да имат никаква сила. Освен това, Талмуда проповядва следното: Ако евреин е дал някакво обещание, обет или клетва, той трябва да помни молитвата «Кол нидре», която да прочете в деня на Страшния съд. Така ще се освободи от изпълнението им. Така че, доколко можете да се доверите на тяхната лоялност към вас? Можете да се доверите на лоялността им със същия успех, както направиха немците през 1916г. Тогава ни очаква същата участ, която застигна Германия, по същата причина.
Текст на речта
Тук в САЩ ционистите и техните лакеи контролират изцяло нашето правителство. По много причини сега е трудно да се разбере случващото се. Ционистите и техните лакеи се държат със САЩ така, като че ли са собственици на тази страна. Може би ще си помислите, че думите ми не са подкрепени с факти, свидетелстващи в моя полза. Затова ми позволете нагледно да ви покажа, какво се случи през времето в което ние изпаднахме в политически летаргичен сън.
А какво се случи? През лятото на 1914г. се разрази Първата Световна война. Останаха малко хора на моята възраст, които я помнят. И така, от една страна във войната участваха Великобритания, Франция и Русия, а от другата страна – Германия, Австро-Унгария и Турция…
Немските подводници се оказаха пълна изненада за целия Свят, потопявайки всички конвои, пътуващи през Атлантика. Великобритания остана без амуниции за войниците си, със продоволствени запаси достатъчни само за седмица а след това я грозеше глад. В същото време френската армия беше обезкървена. При отбраната на Верден тя загуби 600.000 войници – цвета на френската младеж…..
И въпреки това, Германия продължаваше да предлага мир на Великобритания. Тя предлагаше мир на Англия при такива условия, които адвокатите наричат «status qvo ante». Това означава следното: «Дайте да прекратим войната и да оставим всичко така, както беше до началото й». През лятото на 1916г. Великобритания сериозно обмисляше подобни предложения. Правителството й нямаше избор. Трябваше или да приеме мирните условия, великодушно предложени й от Германия, или да продължи войната до пълното си поражение.
В това време ционистите в Германия, представляващи ционистите на Източна Европа, се обърнаха към английското Министерство на отбраната със следните предложения. ( Ще бъда кратък, защото това е дълга история, но аз имам документи, доказващи достоверността на всяко мое твърдение). Те буквално казаха следното:
„Вижте сега, вие все още можете да спечелите тази война. Не трябва да се отказвате. Не трябва да приемате мирните условия, които ви предлага Германия. Можете да спечелите войната ако САЩ влезе в нея на ваша страна“.
В това време САЩ не участваше във войни. Ние бяхме със свежи сили, бяхме млади, богати, всесилни. Ционистите казаха на членовете на английското правителство:
«Ние ще ви гарантираме влизането на САЩ във войната като ваш съюзник, ако обещаете че след победата в тази война и разгрома на Германия, Австро-Унгария и Турция ще ни дадете Палестина».
По това време англичаните имаха право да обещаят да преотстъпят Палестина на когото и да било, толкова, колкото американците имаха право да обещаят да преотстъпят на когото и да било Япония или да кажем Ирландия. Това е пълен абсурд, защото Великобритания, която никога не е имала никакви права над територията, известна под името Палестина, трябваше да я предаде като отплата за това, че ционистите ще вкарат САЩ във войната. Независимо от това, през октомври 1916г. англичаните обещаха. И скоро след това – не знам колко от присъстващите тук помнят това – САЩ, които винаги са били настроени прогермански, влязоха във войната на страната на Великобритания. Казах че САЩ „винаги са били настроени еднозначно прогермански“, защото вестниците и банките там се контролираха от евреи. Евреите в САЩ бяха настроени про-немски. Така беше защото много от тях бяха дошли от Германия. Те искаха Германия да разбие царска Русия. Евреите не обичаха Царя и искаха Русия да загуби войната. Тези немско-еврейски банкери, като например «Кун, Леб и К°», а също и други крупни финансови спекуланти, отказаха да финансират Англия и Франция. Те стояха в страни от събитията и коментираха: «Докато Англия и Франция са в съюз с Русия, няма да получат нито цент от нас». Но те даваха пари на Германия. Заедно с нея те водеха война против Русия, надявайки се да унищожат Царя.
Сега тези същите евреи, виждайки възможността да получат Палестина, отидоха в Англия и сключиха сделката. От този момент всичко се промени, подобно на уличен светофар, който само преди секунда показваше червена светлина, а сега показва зелена. Там, където всички вестници бяха настроени про-немски, където репортери се оплакваха от трудностите, които Германия среща във войната срещу Англия, в един момент всичко се преобърна. Немците бяха залети с поток от помия и показани в най-лоша светлина, като злодеи, недодялани, тези които разстрелват сестрите на милосърдието, режат ръцете на кърмачетата – с две думи, те просто не са хора. Скоро след това Уилсън обяви война на Германия.
Лондонските ционисти изпратиха телеграма на Луис Брандаус в САЩ: «Сътрудничейки с президента Уилсън, ще получим от Англия това, което искаме. Сега вкарайте САЩ във войната». Ето по какъв начин САЩ влезе във войната. Ние не бяхме заинтересовани от нея, нямахме право да влизаме в нея. Нямаше никакви причини първата Световна война да стане наша война. Ние се вклинихме във военните действия, ние, простете ме за вулгарността, просто се залепихме за нея. Ционистите от целия свят водиха тази война за Палестина. Никой никога не каза това на гражданите на САЩ. Те никога не научиха защо страната им влезе във войната.
След влизането ни в Първата Световна война, ционистите се явиха пред английското правителство и заявиха:
«Ние изпълнихме нашата част от сделката. Нека оформим намерението ви , да спазите обещанието си и да ни дадете Палестина след извоюване на победата във войната, в писмен вид ».
Те още не знаеха колко ще продължи войната – година или десет. И започнаха да работят над разписката. Разписката се получи във вид на писмо, съставено и замислено с многозначителни фрази, така че по-голямата част от човечеството да не се досети за какво точно става дума. Това писмо беше наречено декларация на Балфур.
Тази декларация беше в основата на обещанието на Великобритания да заплати на ционистите за действията им по въвличането на САЩ във войната. И така, тази «велика» декларация на Балфур, за която толкова много сте слушали, струва не повече от няколко фалшиви долара. Мисля че вече ви е ясна картината на тези събития.
Ето от къде започнаха всички неприятности. САЩ се оказа въвлечена във войната…. Вие знаете какво стана след това. Когато войната свърши през 1919г., и немците дойдоха в Париж на мирната конференция, то там се оказаха 117 евреи – делегация, представляваща еврейските интереси водени от Бернард Барух. Аз присъствах на тази конференция, така че знам за какво говоря.
И какво стана? Евреите присъстващи на конференцията, разкъсвайки Германия на парчета и прекроявайки политическата карта на Европа между държавите, претендиращи да се считат за част от нея, попитаха:
«А какво ще кажете за прехвърлянето към нас на Палестина?» И те натрапиха на немците декларацията на Балфур, като напълно достоверна . Немците накрая разбраха и си казаха: «Ето за какво било всичко! Ето защо САЩ влязоха във войната!» Немците тепърва осъзнаха, че са победени, че са били принудени да заплатят огромни репарации, унищожавайки националното си достойнство, защото ционистите искаха да получат Палестина на всяка цена.
Това ни води към следващият важен момент. Когато немците разбраха същността на случилото се, естествено затаиха обида. До този момент евреите никога и в никоя друга страна на света не бяха живели така свободно, както в Германия. Те имаха техния г-н Ратенау, който превъзхождаше стократно Бернард Барух по тежест в промишлеността и финансовата сфера. Те имаха г-н Балин, владеещ две крупни параходни компании – «Норд Джерман Лойдс» и «Хамбург-Американ Лайнз». Те имаха г-н Блейхродер — банкер, обслужващ династията Гогенцоллернов. В Хамбург те имаха семейство Варбург – най-крупния търговец и банкер в света. Определено в Германия евреите процъфтяваха. Немците си казаха: «Това направо е продажба на страната!»
Това беше продажба и предателство на страната, което може да се сравни със следната хипотетична ситуация. Да предположим че САЩ води война с СССР. САЩ побеждава, но предлагат на съветското правителство нещо такова:« Стига сме воювали. Предлагаме ви да сключим мирен договор. Да забравим враждата». И в същото време на страната на СССР във войната да се включи червения Китай. Включването му във войната ще доведе до нашето поражение, до съкрушително поражение с репарации от такъв мащаб, каквито не можем да си представим. И нека заради интереса да си представим, че след такова поражение на нас ни стане ясно, че в нашата страна е имало китайци (наши граждани от китайски произход, които винаги сме смятали за лоялни към нас и са работили заедно с нас) и тези китайци са ни продали на СССР, въвличайки Китай във войната срещу нас. Как ще се почувстваме живеейки с китайци-предатели? Аз не мисля че някой от тях ще се осмели да се покаже на улицата. Няма да ни стигнат полицаите, за да ги опазим от народния гняв. Представете си в тази ситуация какво бихме изпитвали към тях.
Такива чувства изпитваха немците към евреите си. Нали преди това немците се отнасяха така добре с тях! През 1905г. след провала на първата комунистическа революция в Русия, на евреите им се наложи да бягат от Руската Империя. Всички се отправиха към Германия. Немците им предоставиха убежище, отнесоха се с тях много добре. Но евреите без никаква причина продадоха Германия. А желанието им да получат Палестина като «общо еврейско богатство» – беше само вторична причина.
Сега Наум Соколов и други крупни деятели и известни личности, за които сте чували по повод съвременния ционизъм през 1919, 1920, 1921, 1922, 1923 г., пишат във всичките си вестници – пресата е пълна с техни изказвания – че антиеврейските настроения в Германия са поради разбирането на немците , че великото им поражение е вследствие еврейското вмешателство и въвличането на САЩ във войната. Самите евреи го потвърдиха. Не е вярно твърдението, че през 1919г. немците са заявявали, че еврейската кръв е по-вкусна от «Кока-Кола»-та или от мюнхенската бира. Това не беше свързано с религиозни чувства. Антиеврейските настроения се зародиха не на религиозна основа. Причините бяха политически и икономически. Причините бяха най-различни, но не и религиозни. Никой в Германия не се дразнеше от факта, че прибирайки се вкъщи, евреите гасяха лампите и шепнеше: «Шма Израель». (на иврит — първите думи на една от юдейските молитви, разпространена сред евреите)
В Германия никой не се интересуваше какво правят евреите в САЩ. Тези настроения започнаха да се разпространяват сега в следвоенна Германия и бяха свързани единствено с факта, че немците смятаха евреите за виновници за съкрушителното си поражение във войната.
Когато немците осъзнаха, че за поражението на Германия са виновни евреите, те разбира се възнегодуваха.
Но нито един косъм не падна от главата на нито един евреин. Професор Тенсил от университета в Джорджтаун, който имаше достъп до цялата секретна информация на Държавния Департамент, цитира в книгата си откъс от документ, написан от Хуго Шенфилд – евреин, изпратено през 1933г. до Кордел Хъл в Европа, за оглед на т.нар. лагери за политически затворници. Хуго Шенфилд написа, че условията на задържаните са прилични. Всички били в отлично състояние и с никого не са се държали грубо. И почти всички затворници били комунисти. Да, много от тях бяха евреи, защото именно евреите съставляваха по това време около 98% от членовете на всички европейски компартии. Освен това, там имало и няколко свещеници, министри, профсъюзни деятели, масони и др.
Трябва да ви припомня и още нещо. През 1918 – 1919г. комунистите превзеха за известно време властта в Бавария. Роза Люксембург и Карл Либкнехт, и още няколко евреи влязоха за известно време в правителството. Когато Кайзерът подписа примирието, избяга в Холандия и се страхуваше, че евреите могат да превземат Германия така, както превзеха Русия и че ще го последва съдбата на руският Цар. Затова избяга в Холандия, да търси безопасно убежище. Когато в Германия заплахата от комунизма изчезна, евреите все още се надяваха да си върнат предишното положение. Немците водеха борбата с тях по изключително мирен път. Те се бореха с тях така, както американските поддръжници на сухия режим се бореха с любителите на ликьора. Немците не използваха оръжие срещу евреите. Ето така изглеждаше борбата срещу евреите в Германия. Забележете, че по това време немците наброяваха 80 – 90 милиона, а евреите в Германия бяха само 460.000 – около 0.5% от населението. И докато евреите контролираха пресата, те имаха контрол над по-голямата част от икономиката, тъй като те имаха пари тогава, когато се продаваше всичко, което може да бъде продадено.
Евреите се опитваха да скрият фактите за своите машинации. Те не искаха света да разбере, че са продали Германия, и че това е събудило негодуванието на немците.
Немците предприеха съответните мерки срещу евреите. Например, поставиха ги в неблагоприятни условия, поставиха ги в изолация. Както и ние щяхме да изолираме китайците, негрите, католиците и всеки, който ни предаде на врага и стане причина за поражението ни във войната.
След известно време световното еврейство свика конференция в Амстердам. На тази конференция, проведена през юли 1933г., се събраха евреи от всички страни по света. Те написаха ултиматум до Германия с приблизително следното съдържание:
«Вие (немци) свалете Хитлер, върнете на всеки евреин предишното му положение, без значение, бил ли е той комунист или какъвто и да било. Да не сте посмели да се отнасяте с нас по този начин. Ние, евреите от цял свят ви изпращаме този ултиматум».
Можете да си представите какво направиха немците. А какво направиха евреите?
През 1933г. Германия отказа да капитулира политически пред световната еврейска конференция в Амстердам, и конференцията приключи с нищо. Господин Самуил Унтермайер (Еврейски адвокат. Дълго време оглавявал «Американския еврейски комитет») – глава на американската делегация и председател на всички конференции – се върна в САЩ и направо от борда на парахода се отправи към студиото на «Коламбия Бродкастинг Систем» («Си-Би-Ес» — Ред.) и направи радио обръщение към цяла Америка, в което той каза, при това доста емоционално:
«От днес евреите от цял свят обявяват свещена война на Германия. От този момент ние ще участваме в скрита война срещу немците. И ще ги принудим да се предадат. Ще използваме срещу тях световен бойкот. Това ще ги унищожи, защото те зависят от износа си».
В действителност, Германия трябваше да внасят две трети от всички храни. А закупуването им беше възможно само с парите получени от собственият им износ. Така че, ако Германия бъдеше лишена от възможността да изнася стоките си, 66% от населението и щеше да умре от глад. А за останалата една трета храната нямаше да е достатъчна. В заявлението, чийто текст е пред мен (то беше отпечатано също и във вестник «Ню-Йорк Таймс» от 7 август 1933 г.) г-н Унтермайер нагло твърди, че този «икономически бойкот е нашето средство за самозащита». Президента Рузвелт го подкрепяше използвайки „Администрацията за оздравяване на промишлеността“. Може би някой от вас си спомнят, че тази администрация преследваше всеки несъгласен с програмата «Новият курс» до тогава, докато той не започнеше да следва разпоредбите й. Освен това създаването на този комитет бе обявен за противоконституционен в едно от постановленията на Върховния съд.
И така, евреите от цял свят обявиха бойкот на Германия. Той беше толкова ефективен, че в нито един магазин в нито една страна в света не беше възможно да намериш нещо с печат «Произведено в Германия». Например представител на компанията «Вулворф» ми разказа, че се наложило да изхвърлят в реката дрехи и посуда за милиони долари. Ако някой влезеше в магазините им и откриеше дори чашка с печат «Произведено в Германия», магазините им се бойкотираха. Изведнъж около магазина се появяваха протестиращи с плакати на които беше написано „Хитлер“, „убиец“ и т.н. Изобщо на Юг това бяха много популярни действия. В магазин, собственост на Р. Маси (контролиран от еврейското семейство Щраус), една жена открила чифт чорапи, произведени в град Кемнитц в Германия. Аз видях как хората бойкотираха магазина на Р. Маси: стотици протестиращи се струпаха около него с плакати „убийци“, „хитлеристи“ и др. А до този момент нито косъм не беше паднал от главата на немските евреи. В Германия нямаше пострадали евреи, там нямаше гладни евреи, нямаше убити евреи.
Естествено немците се питаха: „Що за хора са те, щом ни обявяват бойкот, оставят народа ни без работа, закриват предприятията ни? Кой им даде това право?“ Разбира се това развитие на нещата ядоса немците. И не е чудно, че започнаха да рисуват свастики по витрините на еврейските магазини. И наистина, защо немците трябваше да пазаруват и да дават парите си на тези търговци, които представляваха част от групата бойкотираща Германия и се канеха да уморят населението й от глад, готвеха се да диктуват на немците кой да бъде техен Канцлер? Това би било смешно.
Бойкотът продължи известно време, след това настъпи пауза до 1938г. Тогава, през 1938г. един млад полски евреин проникна в немското посолство в Париж и застреля един от сътрудниците. И това е, което подтикна немците към жестоко отношение към евреите. Именно тогава немците започнаха да трошат стъклата на еврейските домове и да избиват евреи на улицата.
Сега, аз не обичам да използвам думата „антисемитизъм„, защото тя нищо не означава. Но за вас тя има някакъв смисъл, така че ще се наложи да я използвам. Единствената причина за възникването на антиеврейски настроения беше отговорността на евреите за началото на Първата Световна война и световният бойкот срещу Германия. Без съмнение, те са отговорни и за разпалването на Втората Световна война. Пояснявам: когато ситуацията излезе от контрол, за евреите в Германия нямаше друг изход освен война на унищожението на един от противниците. По това време живеех в Германия и знам, че немците разбраха простата аксиома: или Европа ще стане Християнска, или ще стане комунистическа – трети вариант нямаше. И те решиха , че ще имат сили да я запазят Християнска. Започнаха да превъоръжават армията си.
През ноември 1933 г. САЩ признаха СССР. Съветският Съюз ставаше все по-мощен. Немците разбираха, че трябва да действат бързо докато са силни. Същото важи и за нашата страна днес: „Трябва да действаме бързо защото сме силни„. Нашето правителство харчи 83 – 84 млрд. долара за отбрана (данните са от началото на 60-те години – бел. на автора). За отбрана от кого? От по-малко от 40.000 московски евреи, подчинили Русия и жадни да поробят след това още много други страни? Аз не мога да си представя, какво ще стане със страната ни, ако участваме в Трета Световна война, война в която няма да има победители. Знам, че мощността на ядрената бомба се измерва в мегатони. Мегатона е величина с еквивалент на един милион тона тротил. Нашите първи атомни бомби имаха мощност от 1 мегатон, или 1 милион тона тротил. Сега, мощността на съвременните атомни бомби е 200 мегатона, а един Бог знае каква е мощността на съветските атомни бомби. Какво ни очаква тепърва? Ако започнем световна война, която може да прерасне в ядрена, с човечеството е свършено. Какви са възможните причини за началото и? Тя може да бъде края на третата част от световната драма. Първата част беше Първата Световна война, Втората – Втората Световна война, Третата част ще бъде Третата Световна война. Световното еврейство, ционистите и техните лакеи са си поставили за цел за пореден път да използват САЩ, за да държат Палестина под свой контрол, и за световното им господство. Това е толкова истина, както е истина , че аз сега стоя тук пред вас. Не само аз знам за това, което се случва с Америка, много от тук присъстващите са чували или са чели за това. Това е известно на целия свят.
Какво ще правим по-нататък? Какво ни очаква? Животът, който можете да спасите, може би ще принадлежи на синовете ви. Утре синовете ви може да тръгнат на Трета Световна война, и вие няма да знаете каква точно е сделката, така, както немците не знаеха за сделката, сключена през 1916г. в Лондон между ционистите и британското Министерство на отбраната, заради която американската младеж беше изпратена на война в Европа. Хора, вие знаехте ли тогава за това? Нито един обикновен човек в Америка не знаеше за това. Ние не трябваше да знаем за това. А кой знаеше за това? За това знаеше президента Уйлсън. За това знаеше полковник Хаус. За това знаеха други посветени.
Дали съм знаел за това? Имах представа за случващото се. По време на предизборната кампания на президента Уйлсън през 1912г. бях във връзка с Хенри Моргентау, а от изборният щаб изтече информация. За самия Хенри Могентау, който беше председател на финансовият комитет, аз бях «доверено лице». Бях нещо като свързващо звено между него и касиерът Роло Уилсъм. Така че, аз присъствах на срещите председателствани от президента Уйлсън, а също и на други. Слушах как внушават на президента идеята за фиксираният плосък данък, а също и за институцията, която после стана известна под наименованието „Федерален резерв„. Чух как го уговарят да води преговори със ционистките движения. В тази връзка имената на Луис Брандайс и Удроу Уилсън бяха свързани като пръстите на ръцете. Президента Удроу Уилсън разбираше ставащото не по-добре от новородено – това беше един съвършено некомпетентен субект. Ето така ни въвлякоха в Първата Световна война, въвлякоха ни тогава, когато ние спяхме политически сън. Те изпратиха синовете ни на това клане. За какво?
По този начин евреите държат в ръцете си своето „общото богатство“. Те така са размътили мозъците ви, че не сте в състояние да различите едно понятие от друго. Всеки съдия днес, когато държи реч пред журито в съдебната зала, казва: “Джентълмени, вие можете да игнорирате показанията на всеки свидетел в случай, че сте го уличили дори в едно невярно показание„. Не знам от кои щати идвате, но в Ню-Йорк съдът дава на журито именно такива наставления – ако свидетелят е излъгал дори само веднъж, то всичките му показания се считат за недействителни.
А какви са фактите, известни ни за евреите? (Наричам ги евреи, защото са известни под това име. Аз самия не ги наричам евреи. Защото аз знам кои са всъщност така наречените евреи). Източноевропейските евреи (ашкенази — Ред.), представляващи 92% от световната популация, тези хора, които смятат себе си за евреи, отначало са били хазари. Те са били войнствени племена, живеещи в централна Азия. Били са толкова войнствени, че жителите на Азия са се почувствали щастливци когато са мигрирали в Източна Европа. Последният хазарски Хаганат е обхващал обширна територия от 800.000 кв. мили (около 1,3 млн км2 — Ред.)…
Хазарският Хаганат бил най-големия в Европа – толкова голям и могъщ, че когато другите държави са воювали, хазарите са били в състояние да им дадат 40.000 наемни войници. Толкова голяма и мощна била държавата им.
Те са били идолопоклонници, т.е. неевреи. Сега няма да ви разказвам подробности за култа им. Това била тяхна религия, така както и много други варвари и езичници пръснати по целия свят са имали своя религия. На Хаганата толкова му омръзнали извращенията в страната, че решили да приемат т.нар. моноетническа религия: Християнство, Ислям, и религия известна като юдаизъм, в действителност представляваща талмудизъм. И ето така, като повтарящ на всички малък идиот «ени, бени, раба», се появил на света юдаизмът. Той станал държавна религия. Хаганата създал талмудически училища в Пумбедите и Суреш, назначил хиляди равини, открил синагоги и училища, и неговите поданици са тези, които сега наричаме евреи. Сред тях не е имало нито един, чийто предшественици да са живели на Свещената Земя не само от времето на Стария Завет, а и от времето на идването на Спасителя. Нито един от тях!
И въпреки това, те поискаха от християните да подкрепят въоръженото им нашествие и метеж в Палестина, казвайки:
„В края на краищата вие ще помогнете на богоизбрания народ да се върне в своята Обетована Земя, в древния си дом, не е ли така? Това е ваш християнски дълг. Ние ви дадохме нашия младенец, който стана ваш Бог и Спасител. Сега вие ходите на Възкресение в църквите да се поклоните на евреина, ние също сме евреи„.
Но всъщност те са хазари-езичници, които са сменили вярата си, така както направиха ирландците например. Би било странно да наречем ирландците „народа на Светата земя“, или да наречем „араби“ 54 милиона китайски мюсюлмани. Пророкът Мохамед умира през 620г. след Христа, и тогава 54 милиона китайци приемат Исляма. А сега си представете следната ситуация: Китай, на 2000 мили от Мека, родното място на Мохамед. Представете си, че 54 милиона китайци решат да се нарекат „араби“. Ще си кажете че са глупаци и всеки, който повярва на това, че тези 54 милиона китайци са „араби“, трябва да е луд. Да, те са приели тази религия, но създателите й живеят в Мека, в Арабия. Същата е ситуацията и с ирландците. Когато официално приеха Християнството, на никой не му хрумна да напусне населеното си място и да отиде в Свещената Земя. Те не станаха специален народ, въпреки, че приеха християнството.
Хазарите, тези езичници, тези азиатци, тази смесица от тюркски и фино-угорски народи, са представители на монголоидната раса, мигрирали от Азия в Източна Европа. Техният владетел приел талмуда, така че не са имали избор. Ситуацията е сравнима с тази в Испания – ако кралят е католик, всички трябва да са католици, в противен случай несъгласните трябвало да бъдат изгонени от Испания. Така хазарите станаха тези, които сега ние наричаме евреи. И сега можете да си представете , колко глупаво беше от страна на великите Християнски държави да заявят:“Ние ще използваме всички наши сили и положението си за да върнем богоизбраният народ в древната му родина – неговата Обетована Земя“. Възможно ли е да съществува по-голяма несправедливост? Впрочем не е чудно, че вярвате на тези лъжи. Нали те контролират вестниците, списанията, радиата, телевизията, книгоиздателствата, а също имат министри, политици, влизащи под кожата ви. Вие ще повярвате че черното е бяло, ако някой непрекъснато ви го повтаря. И повече няма да помислите че черното е черно, вие ще вярвате, че черното е бяло. И никой няма да ви упрекне за това.
Ето това е една от най-големите фалшификации в историята. Това е основата на мистерия, с която светът се сблъска.
Знаете ли какво правят в деня на Страшния съд (Йом Кипур – есенен празник, свързан с юдейска традиция за опрощаване на греховете и отмяна на клетвите), който според вас е свещен ден за тях?
Аз бях един от тях, така че знам това от първа ръка, не от слухове. Дойдох тук не да демагогствам, да изпадам в размисли. Дойдох тук за да изложа фактите. Когато евреите отидат в синагогата в деня на Страшния съд, четат специална молитва, при това – прави. Това е единствената молитва, при която евреите стоят прави. Те повтарят три пъти кратка молитва, която се нарича «Кол нидре». С нея евреите сключват сделка с Всемогъщия Бог, според която всяка клетва, всеки обет, всяко обещание, което евреите ще направят през следващата година, ще бъдат невалидни. Клетвата няма да е клетва, обетът няма да е обет, обещанието няма да бъде обещание. Те няма да имат никаква сила. Освен това, Талмуда проповядва следното: Ако евреин е дал някакво обещание, обет или клетва, той трябва да помни молитвата «Кол нидре», която да прочете в деня на Страшния съд. Така ще се освободи от изпълнението им. Така че, доколко можете да се доверите на тяхната лоялност към вас? Можете да се доверите на лоялността им със същия успех, както направиха немците през 1916г. Тогава ни очаква същата участ, която застигна Германия, по същата причина.
Великата пирамида и малкият Хуфу
За първи път космосът създаде мутанти пр...
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
За първи път космосът създаде мутанти пр...
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
Няма коментари
