Политическият затворник Янко Янков, който днес е преподавател по право, е описал срещата на тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър „с лидерите на българската опозиция”. Както той, така и друг мой приятел и участник в събитието – Петър Гогов, лично са ми разказвали как е протекло то. Сбирката започва в 18,30 часа на 10 февруари 1990 г. в една от залите на хотел „Шератън”.
„Точно пет минути преди това Дъглас Смит, Маршал Харис и аз се запътихме към ресторанта”, разказва Янков, „но бяхме пресрещнати от заместник-председателя на СДС Петър Берон, който ме извика встрани и в силно възбудено състояние ми каза, че аз не съм член на опозицията и поради това нямам право да присъствам на срещата. Аз му се изсмях и му казах, че организатори на срещата са американците, а не уж опозиционните слуги на комунистите, а той просто започна да говори на изключително висок глас, така, че всички в коридора да го чуят, като казваше, че аз съм „позорът на опозицията”. Дъглас Смит вече беше влязъл в залата, но Маршал Харис, който през цялото това време стоеше недалеч от мен, се доближи и сякаш нищо не е станало просто ми каза: “Янко, хайде да влизаме!”...
Почти веднага след ритуалните приветствия, поднесени от Жельо Желев, Петър Берон, Петко Симеонов, Милан Дренчев и Петър Дертлиев, за изказване „по същество” думата бе дадена на Петър Гогов…
Още в самото начало Петър Гогов започна изказването си, като удари по масата с юмрука на дясната си ръка и почти веднага след това удари с лакътя си. Джеймс Бейкър се стресна, почти подскочи от стола си и впери погледа си в „оратора”. Когато след няколко изречения Петър Гогов удари по масата и с юмрука и лакътя и на лявата си ръка, държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър си съблече сакото, постави го на облегалката на стола си, скръсти ръце на гърдите си и останала така, почти в йогийска поза и като хипнотизиран, без да помръдне до края на ораторската реч.
После започнаха да бръщолевят своите лагерни и затворнически спомени Милан Дренчев, Петър Дертлиев и още няколко души от т. нар. Съюз на репресираните. Наистина никой от тях не употреби изрично нито думата „отмъщение”, нито думата „отговорност”, но наблягайки върху кървавите си спомени всичките по същество създаваха впечатлението, че горят от зле прикритото си желание да отвърнат със същото.”
Истината е, че Гогов предлага САЩ и Западът да окажат съдействие за възцаряване на справедливостта. Според него след толкова години на кървави престъпления, комунистическите лидери трябва да получат заслужено осъждане и наказание. Нещо, което господарите на света въобще не мислят да допуснат. Те са допуснали до участие в тази среща предварително подготвените в лабораториите на тайните служби „опозиционери”. Все по това време на Петър Гогов му вмениха никога неизричаната от него реплика за някакво „разпъване на кожите на комунистите по стените”. Янков признава:
„Няколко години по-късно обаче се случи така, че ние с него [Гогов] станахме „почти приятели” и тогава установих, че въпреки наперените му приказки,… Петър Гогов просто не е способен да заколи дори една кокошка.
Тогава именно лично от него узнах, че преди срещата с Джеймс Бейкър той е бил откаран от дома му до „Шератон” с личната (и официалната, със знамето) кола на самия посланик, и че след това е бил върнат със същата кола. Тъй като съм категорично убеден, че всички изказали се т. нар. „лидери на опозицията” са били предварително инструктирани от българските политически ченгета какво да говорят, по отношение на Петър Гогов считам, че не е имало никакъв инструктаж нито от българска, нито от американска страна, тъй като и от двете страни много добре се е знаело какво точно ще каже и каква политическа роля и ефект може да има казаното от него. Считам, че сценарият е изисквал нещо съвсем просто - той да бъде поставен пред Джеймс Бейкър и да му бъде дадена пълната възможност да говори каквото си поиска.”
Какво следва от разказаното до тук? Янко Янков пише: „Наскоро след това в предаване по радиото посланикът на САЩ Сол Полански заяви, че „единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”.” Затова впоследствие САЩ и Западът не се гнусеха от видния комунистически деец и дългогодишен Тодор-Живков заместник-министър на външната търговия Георги Пирински. Нищо, че неговият едноименен баща с истинска фамилия Заяков, е изгонен от Съединените щати за… комунистическа и антиамериканска дейност. А самият настоящ председател на Народното събрание е активен участник в комунистическия режим. В същия този режим, който нагласените от партията „демократи” обявиха със закон за „престъпен”! Член 3 на тази декларация, провъзгласена за „закон”, гласи: „(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 за престъпен. (2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.” По силата не само на правната, а на обикновената човешка логика излиза, че участниците в един престъпен режим са престъпници.

- https://diagnosa.net/