,,Люба Кулезич е членувала в БКП по наследство. Нейният баща – стар
сръбски комунистически кадър от Титова Югославия – беше признат за активен борец против фашизма и капитализма тук. Вуйчо й Йордан, също активен борец, офицер от Държавна сигурност, бе баща на комунистическия разбойник Николай Банев. Нейният братовчед забогатя извънредно при управлението на Иван Костов. Докато тя, кълка до кълка с любовника си Явор Дачков, раздаваха присъди из медиите на „демократичната общност“. Казвали са ми, че колели и бесели в самото СДС?! Баба Кулезич, Любица Михайлович беше главна редакторка на Костовото вестниче „Седем“. Названието на „многотиражката“ дойде естествено – от броя на читателите й!
Самата тя е прословута слагачка, която безмилостно дере изпадналите – с истинското си име или под псевдонима Лора Кварц, примерно. Разкри го някогашният й колега по членство в БКП и по работа в единствената телевизия Борислав Геронтиев.
Бившият вечен заместник-генерален директор на БНТ Борислав Геронтиев разкрива истинския лик на това чудо на комунистическата природа:
„Образът на Люба е любим… Няколко дни след като Хачо [Бояджиев] напусна телевизията, в столичен всекидневник излезе злобно писание на Люба против него…
─ Как да си обясним това? Нали Кулезич е била любимка на генералния директор Хачо Бояджиев?!
─ Да, и на Кулезич Хачо й е любимец, докато е генерален директор. Тя минава за негова любимка, една от телевизионните дами, които той допуска до себе си – да му се умилкват, да му мъркат на ушенце: „Дедо, деденце!“ Но щом Хачо излезе от БНТ, тя побърза да стовари върху него всички грехове… За нея това няма никакво значение. Хачо вече не е шеф на БНТ, следователно вече е Господин Никой.
─ Тя дълго време пишеше срещу медийната империя на Делян Пеевски, а сега отиде да работи при Пеевски?! Кулезич най-злъчно пишеше и срещу Николай Бареков, но сега са приятели и колеги?
─ … Ти нищо не разбираш… Обърни се с гняв назад във времето и ще прозреш, че за нея „какво тук значи някаква си личност?“ Вчера – против тях, днес – с тях, утре, като я изритат – пак против тях, и така до края на света, важното е нея да я има…
При управлението на Иван Костов във всеки брой на вестник „Седем“ тя
пълнеше страници против Кеворк и „Всяка неделя“, за да угоди на любимия си вожд. Никой не е избълвал толкова бълвоч по „Всяка неделя“, колкото Люба Кулезич по времето на Иван Костов…
Тя безпогрешно предвижда кога точно ще се смени властта и навреме се преориентира.
─ Сега е гореща фенка на Бойко Борисов.
─ Няма начин! Тя беше гореща фенка на Жан, на Иван, първа десебарка… Ние „бяхме приятели“, когато БСП беше на власт. Когато се зададе седесарското управление, Люба своевременно промени политическата си ориентация, чучна се в стачния комитет, потърси си дивидента за сваленото от мен нейно предаване…“
Нейната житейска и професионална проституция я превърна във „вечната Амбър“ на уж посттоталитарната журналистика. Тази несретница с удебелени устни и също толкова едър ханш е образец на долнопробната чалга в медиите. Онази ерзац публицистика, свеждаща се до най-лесния жанр след информацията – интервюто. Неосъзнаваща собственото си бездарие и умствена немощ. Измерва със странен аршин някаква „популярност“, в която се самовписва. И има гьонсуратски претенции за „интелектуалност“. Но не притежава повече от банална бездарност, съчетана с онаследено малоумие, характерно за комунистическите отрочета, и демонстриране на безпределна нахаканост."

- https://diagnosa.net/