Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2020 00:57 - УБИЕЦЪТ НА МУЗИКАЛНАТА РОК-ЗВЕЗДА ДЖОН ЛЕНЪН, МОЖЕ ДА Е БИЛ УМСТВЕНО КОНТРОЛИРАН УБИЕЦ
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.04.2020 00:57


Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman), убиецът на музикалната рок-звезда Джон Ленън, може да е бил умствено контролиран убиец. Въоръжен с пистолет модел Charter Undercover .38 Special, Чапман изстрелва пет куховърхи, фрагментиращи се патрона в гърба на Ленън, когато влизал в апартаментния комплекс "Дакота" в Ню Йорк.

Има много улики, според които американските разузнавателни агенции са считали Ленън за заплаха и това може да е било предостатъчна причина за убийството му. Джон Ленън привлича вниманието на ФБР за първи път през януари 1969г, когато специален агент докладва на Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) (основателят на съвременното ФБР и негов първи директор, бел.прев) за една демонстрация в Ню Хевън, Кънектикът. Демонстрацията била подбудена заради напрежението от колежански вестник, който публикува голи снимки на Джон и Йоко (Yoko) - препечатки на предната и задната корица на албума "Две девици" (Two Virgins), по онова време достъпен в музикалните магазини из страната.

В следващите години, по време на многото снимки на Ленън, свързани с политическия му активизъм, ФБР досието на звездата от рок-секс културата набъбва до поне 288 страници, въпреки че цели години на шпионски докладни срещу Ленън така и не са били разсекретени.

До 1972г ЦРУ вече също било в играта. Ленън давал много гласност на несъгласието си с войната във Виетнам и бил приеман за една от най-ефективните сили, способна да приобщава американската младеж в широкомащабна опозиция срещу войната. НА 23 февруари същата година, един агент от ЦРУ изпратил докладна:

"Някои американски участници в контролираната от съветските комунисти Световна Асамблея на мира и независимостта на народите на Индокитай, проведена на 11-13 февруари 1972г в Париж/Версай, неуспешно се опитаха да включат призив за извършване на интернационални демонстрации по време на Националния републикански събор..."

"Джон ЛЕНЪН, британски поданник, е предоставил финансова подкрепа на Проект "ДА" (Project "YES") [организация, основана от Йоко], който от своя страна заплатил пътните разноски до Световната асамблея на представител на един водещ анти-военен активист (и обвиняем по Чикагската седморка) Рени ДЕЙВИС (Rennie DAVIS)... В Париж, на Световната асамблея, този представител се е срещнал поне веднъж с официални лица от Временното революционно правителство на Южен Виетнам; не е известно, дали е било обсъждано Републиканския събор".

Бележка от преводача: Седморката от Чикаго (първоначално Осморката от Чикаго, също и Конспирация Осем/Конспирация Седем) са били седем обвиняеми - Аби Хофман, Джери РУбин, ДЕйвид Делинджър, Том Хайден, Рени Дейвис, Джон Фройнс и Лий Уайнър - обвинени от федералното правителство в конспирация, подбуждане към бунт, и други обвинения, свързани с протести против Виетнамската война и контра-културни протести, които са се провели в Чикаго, Илинойс, по време на Националното ДЕмократично събрание през 1968г. Боби Сийл, осмият обвиняем, се отървал от съдебно преследване по време на делото, с което броя на обвиняемите се намалил от осем на седем.

Ленън вярвал, и с добра причина, че до 1972г вече бил под постоянно следене. През късната 1972г, Ленън казал на Пол Краснер (Paul Krassner), "Слушай, ако нещо се случи с Йоко и с мен, няма да е нещастен случай".

ИЗправен пред депортиране от САЩ, привидно уж заради присъда за марихуана във Великобритания, Ленън отвърнал на удара, твърдейки, че депортацията в действителност била заради неговата политика и неудобрение на войната във Виетнам.

На 21 април 1972г, Е. Л. Шакълфорд (E. L. Shackleford), надзорник в офиса на ФБР в Ню Йорк, изпратил мемо до един от агентите си, тази бележка е само отчасти достъпна за нас заради големите зачернени области от нея:

"С оглед успешната тактика на забавяне към днешна дата, съществува вероятността субектът [Джон Ленън] да не бъде депортиран от САЩ в близко бъдеще и вероятно не преди Националния републикански събор. Дейностите на субекта се следят отблизо и информацията, която се свързва с нарушение на федералните закони, се развива своевременно и ще бъде веднага предадена на уместните агенции, като част от усилията да се неутрализират всякакви подривни дейности на субекта".

Към месец май, 1972г, Ленън бил получил съобщението, явно от Лион Уайлд (Leon Wilde), имиграционният му адвокат, че ако не иска да бъде депортиран от САЩ, нито пък да рискува позицията си в опит да осигури убежище за дъщерята на Йоко, Киоко, тогава той ще трябва да поддържа по-нисък политически профил. Ленън отстъпил пред натиска. Същия месец той отишъл в телевизионното шоу на Дик Кавет (Dick Cavett) и обявил, че отменял планувано "революционно турне" и се отдръпвал по отношение на политическата си активност. Твърди се, че Ленън "се поболял" заради решението, което бил принуден да вземе.

Според политическият активист Джон Синклеър (John SInclair), за когото Ленън написва песен, "Отменянето на турнето беше мъдро. Зная колко много означаваше за тях да останат тук - отчасти заради ситуацията с детето. Разбирах отлично".

През септември 1973г Министерството на праосъдието на САЩ признава, че телефонът на Ленън е бил подслушван нелегално. Министерството въобще не било възмутено от това, само съобщило, че подслушването е било осъщестено и изразило желание да се сдобие със записите.

След дълго оттегляне от обществения поглед, до 1980г Ленън сякаш прави преобръщане и бил заинтересуван от това отново да изпъкне, както и да се върне в политическия активизъм. Ленън вече бил купил самолетните билети за Сан Франциско, за да подкрепи протеста на японско-американските работници. Вероятно на Ленън се гледало като на последния останал човек в света, който е способен отново да разпали войнствеността на бойкотите от 60-те години. [1]

Ленън скоро щял да срещне върховната марда с пистолет: Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman). Чапман бил от Джорджия и започнал да работи за Младежката християнска асоциация (YMCA,Young Men"s Christian Association) през 1969г, първоначално като постоянен съветник, а след това като асистент-директор. В книгата на дезертьора от ЦРУ Филип Агий (Philip Agee) "За Компанията отвътре: ЦРУ дневник" (Inside the Company: CIA Diary), той посочва, че Младежката християнска организация е организация-прикритие за ЦРУ (фронт на ЦРУ, бел.прев). Любопитно е, че записите за служителя Чапман липсват от дирекцията на организацията.

През 1971г Чапман преминал религиозно кръщение в християнството. През 1975г пътувал до Бейрут като служител на Младежката християнска организация (YMCA), част от тяхната Интернационална съветническа програма - първият му избор бил Съветският съюз, въпреки че той самият бил яростен антикомунист. Посещението на Чапман до Бейрут съвпада с онзи период от време, в който Едвин Уилсън (Edwin Wilson) и Франк Терпил (Frank Terpil) водели училище за наемни убийци там. [21]

Връщайки се от Бейрут, работил в лагер на YMCA за виетнамски бежанци във форт Чафи (Fort Chaffee), Арканзас. Чапман работил като местен координатор, отговорен за област от 7 блока в лагера, с един американски и седем виетнамски помощници. Една от енигмите в живота на Чапман е неговият дългогодишен приятел, познат с псевдонима "Джин Скот" (Gene Scott), по данни от Фентън Бреслър (Fenton Bresler), който посетил Чапман, докато работил във форт Чафи.

Един от колегите на Чапман казал на журналиста Крейг Унгер (Craig Unger), "Веднага щом пристигна Джин, поведението на Марк се промени. Марк си чистеше ноктите заради Джин, обличаше си чистите дрехи заради Джин, правеше телефонни обаждания заради Джин. А Джин имаше и пистолет. Марк беше толкова неагресивен. Той мразеше оръжията. Все още помня, как седяха в офиса на YMCA центъра във форт Чафи, играейки си с пистолета му, разглеждайки го, говорейки за него. Това просто не беше типично за Марк. Започнаха да се бъзикат по-грубо един друг, тогава Джин погледна Марк по онзи начин. Той замръзна".

В спомените си за Чапман, Фентън Бреслър пише, че "няколко човека, с които разговарях в Декатур и на други места вярват, че двамата мъже, които се познаваха още от гимназията в Колумбия, имаха сложни нюанси в явно все още продължаващото им приятелство. Със сигурност Марк превръщаше Джин в свой идол, по-голям от него с няколко години и красавец, подобен на Рамбо, който никога не се бе женил: на ден днешен е шериф в Джорджия". Според Бреслър, "той беше човекът, който даде на Марк куховърхите куршуми, без да знае (както твърди), че ще ги използва, за да застреля Джон Ленън".

Твърди се, че през 1976г Чапман приключил работата си в YMCA и започнал да работи като охранител по настояване на "Джин Скот". Чапман се преместил в Хаваи през 1977г и отседнал в хостела на YMCA в Хонолулу. Чапман също така се свързал с телефонната линия за самоубийства там и отишъл в здравната клиника на Уайкики. Според сведенията на няколко дезертьора от разузнавателни агенции Хаваи се смята за център за обучение на умствено контролирани убийци.

През 1978г Чапман пътувал по света с писмо в себе си, което го представяло като член на състава на Младежката християнска асоциация, с което отсядал в хостелите на YMCA, като се твърди, че пътуванията му са били финансирани чрез заем от кредитния съюз на една болница, в която работил. Този заем, отпуснат на сравнително нов служител, изглежда подозрителен и следва традицията на много други "побъркани убийци ренегати", които, въпреки че все са безработни, никога не им липсват пари за пътни разходи.

Чапман се върнал до Хаваи. Оженил се през 1979г и скоро след това, като част от цяла поредица обсебвания при други такива случаи, книгата "Спасителят в ръжта" му се превърнала във фикс-идея и започнал да се самоидентифицира с главния герой в нея, Холдън Колфилд (Holden Caufield). Някои изследователи предлагат мнението, че книгата може да е била използвана като "спусък" за програмирания Чапман, въпреки че това е само спекулация. В Хонолулу Чапман купува пистолета, който ще използва, за да убие Ленън.

Пътувайки до Ню Йорк, Чапман отсяда в Уолдорф-Астория (луксозен хотел в Манхатън, Ню Йорк, бел.прев), тогава след няколко дни се премества в хостел на YMCA. Чапман открива, че не може да си купи патрони легално в Ню Йорк. Пътува до Атланта, където се снабдил с куховърхите куршуми от приятеля си "Джин Скот" по свое собствено настояване, защото трябвало да се защитава в Голямата ябълка (нарицателно за Ню Йорк, бел.прев). Чапман се върнал в Ню Йорк, само за да му бъде съобщено от портиера на Дакота, че Ленън и жена му не били в града. Чапман излетял обратно за Хаваи, като изхвърлил копието си на "Спасителят в ръжта".

В Хаваи, според психиатъра му, Чапман получавал "командни халюцинации", които му казвали да убие Джон Ленън. Тези може да са били хипнотично програмирани, или дори да са били излъчвани чрез електроника. Чапман се обадил на различна психиатрична клиника от онази, която ползвал преди, а те му отказали с препратка към трета клиника. Собствените спомени на Чапман за този период описват вътрешна борба, продължила няколко месеца, "борба между доброто и злото и правдата и греха. Просто поддадох. Беше почти сякаш бях на някаква специална мисия, която не можех да избегна".

Няколко седмици след завръщането си от континента, Чапман се връща ва Щатите, и отновно явно разполага с пари за харчене. По време на екскурзиите му до континента, Чапман носил големи количества кеш, въпреки че така и не се е появило задоволително обяснение как се е сдобил с тези пари.

Чапман не излетял веднага за Ню Йорк, а спрял в Чикаго за три дни, за които няма обяснение. Самолетният му билет, според Фентън Бреслър, по-късно бил подправен, за да показва, че Чапман е летял нон-стоп до Ню Йорк. Този факт е подплътен от фото-копия на две версии на същия билет, една от Чикаго, другата - посочваща директен път до Ню Йорк. Кой е подправил билета, остава отворен въпрос, но съществуването на две версии на билета е достатъчно доказателство за съществуването на конспирация в убийството.

Когато все пак стигнал до Ню Йорк, Чапман отишъл в хостела на Младежката християнска асоцияция, който бил най-близо до Дакота. След като се регистрирал в хотела, за да разбере, че Ленънови не били вътре и че никой не знаел кога може да се очаква да се върнат, същата вечер Чапман взел такси до 62-ра Улица запад, където влязал в жилищна сграда за пет минути, а след това до 65-та Улица изток и 2ро Авеню, където влязал в друга жилищна сграда за няколко минути. Тези посещения никога не са били обяснени. След това Чапман бил закаран до Село Грийнуич (Greenwich Village, квартал в Западен Манхатън, Ню Йорк бел.прев). Чапман носел чанта, за която до сега не е имало обяснение.

Следващата сутрин Чапман напуснал хостела на YMCA и се настанил в по-скъпия хотел Шератон Център. В хотелската си стая той направил "светилище" върху едно бюро, със спомени от живота си - една Библия, изтеклия му паспорт, аудио-касета на Тод Рундгрен и други предмети - както и снимка на "Магьосникът от Оз" с Джуди Гарланд.

Чапман се мотаел отвън пред Дакота един цял ден, без да види Ленън, върнал се на следващия ден. Като жест, купил друго копие на "Спасителят в ръжта" и го надписал "На Холдън Колфилд от Холдън Колфилд. Това е моето заявление". Когато Ленън и жена му излезли от Дакота около 17 часа следобед, Чапман получил автографа на звездата. Двойката се прибрала в 22:50. Докато Ленън ходел към жилищната сграда, Чапман, както се твърди - "усмихвайки се", изстрелял пет куршума в гърба му. След това Чапман захвърлил пистолета си и започнал да чете хартиеното копие на книгата, която носел.

Чапман описва убийството по следния начин:
"Ако някога получите този шанс, отидете до сградата "Дакота". Просто обожавам тази сграда... само като си помисля, че това се случи там. Нямаше емоция, нямаше гняв, нямаше нищо, мъртва тишина в мозъка, мъртва, студена, тишина. Той приближи, погледна ме, казвам ви - човекът щеше да е мъртъв след по-малко от пет минути и ме погледна, аз погледнах него. Подмина ме и тогава чух в главата си, "Направи го, направи го, направи го", отново и отново, чувах "Направи го, направи го, направи го", просто така. Извадих пистолета от джоба си, прехвърлих го в лявата си ръка, не помня да съм се прицелвал. Трябва да съм се прицелил, но не помня да съм дърпал петлето или както там се казва. И просто дръпнах спусъка стабилно пет пъти".

Един от полицаите, които разпитали Чапман, лейтенант Артър О"Конър (Arthur O"Connor), описва явното състояние на съзнанието на убиеца: "Видях го в рамките на половин час след ареста. Бях първият, който го разпитваше. Той беше замаян. Държеше се, но отсъстваше. Създаде ми впечатление, че е направил нещо: беше нещо, което е трябвало да направи, и го е направил".

По-късно О"Конър казва, "Възможно е Марк да е бил използван от някого. Видях го в нощта на убийството. Изучавах го усилено. Приличаше така, сякаш може да е бил програмиран... Така изглеждаше и по такъв начин говореше. Можеше да са наркотици - и не, не го тествахме за наркотици! Това не беше стандартна процедура. Но сега като си спомням, той можеше или да беше дрогиран, или програмиран - или комбинация от двете".

Според вестникарските статии по онова време, по време на убийството Чапман притежавал уокмен (остаряло устройство за слушане на музика в движение, което пуска аудио-касети, бел.прев) и касети с "около четиринадесет часа записи на Бийтълс". Само дето, според арестувалия го полицай, Стив Спиро (Steve Spiro), Чапман нямал уокмен, нито пък касети, когато го арестували. Или този уокмен е измислица на някой репортер с въображение, или е изчезнал - и ако е изчезнал, дали може да е имало и нещо друго записано, освен музиката на Бийтълс?

След като застрелял Ленън, Чапман бил "замаян" дни наред. Чапман пледирал виновен за убийството в съда, след като чул "гласът на Господ", който му казвал да пледира така. Д-р Дороти Люис (Dorothy Lewis), която изследвала Чапман, казва, че "Г-н Чапман преживява звукови халюцинации още откакто беше в болничното отделение в Рикерс Айлънд и тези преживявания очевидно са повлияли на решението му да пледира виновен... Съмнявам се, дали е бил компетентен в последствие да пледира виновен, тъй като ми изглежда, че заради променящото се състояние на съзнанието му на него му е невъзможно да разбере последствията от такова решение, нито пък да съдейства на адвоката на собствената си защита".

Виновното пледиране на Чапман прекратило разследването. Случаят бил приключен. Както в случая със Сирхан Сирхан, Джеймс Ърл Рей (James Earl Ray), Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald), Дейвид Беркович (David Berkowitz) и други, нямало да има дело. Така работата е по-чиста. [3]

Бележки:

1. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin"s
Paperbacks, 1989)
2. Goulden, Joseph C, The Death Merchant. (New York: Simon and
Schuster, 1984)
2. Bresler; Judge, John, "Poolside with John Judge", Prevailing Winds,
undated interview

- Джим Кийт - ,,Контрол над Ума - Контрол над Света."



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 902038
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031