Статистическите данни за еврейското население не са изяснени напълно що се отнася до различните страни. Също така не е известно и колко евреи са били депортирани и интернирани между 1939 – 1945 година. Обаче според съществени статистически данни, особено спо-ред тези, които се отнасят за емиграцията, може да се каже, че броят на евреите, загинали във войната представлява само една малка част от тези “шест милиона”. Съгласно Енциклопедия Чеймбърс броят на евреите, живеещи в довоенна Европа съставлява 6 500 000. Така че, ако повярваме в легендата за “масовото унищожение”, то в следвоенна Европа практически не биха останали живи евреи. Но централният швейцарски вестник “Базелер Нахрихтен”, използвайки еврейски статистически данни, установява, че между 1933 – 1945 година 500 000 емигрират в САЩ, Англия, Швеция, Испания, Португалия, Австралия, Палестина и даже в Индия и Китай. Това потвърждава и еврейското списание “Бруно Блау”, което цитира същата бройка от Нюйоркския еврейски вестник “Ауфбау” от 13 август 1948 година. От тези емигранти, примерно 400 000 са дошли от Германия до септември 1939 година, когато се разгаря войната. Това също така се потвърждава в публикация на Световния

Еврейски конгрес “Единство в Диаспора” (Uniti in Dispersion, стр. 377), в която се казва: “Болшинството от немските евреи успяха да напуснат Германия до началото на войната”.

В допълнение към немските евреи – 220 000 от общо 280 000, се включват австрийските евреи, които емигрират през септември 1939 година, а започвайки от март, Институтът за еврейска емиграция помага на 260 000 евреи да емигрират от Чехословакия. След септември 1939 година в Германия, Австрия и Чехословакия остават само 360 000 евреи. Около 500 000 емигрират от Полша до началото на войната. Тези цифри означават, че броят на евреите емигранти от други европейски страни ( Франция, Холандия, Италия, страните от Западна Европа) бил около 120 000 хиляди. По този начин масовото изселване на евреите до и в течение на войната намалява броят на евреите в Европа, примерно до 5 000 000. Към тези емигранти също така сме длъжни да добавим и тези евреи, които бягали в Съветския Съюз след нападение-то на Германия срещу Полша, а също така и тези, които впоследствие били евакуирани от териториите, пред които се е придвижвала немската войска. Повечето от евакуираните са били полски евреи, но освен тях, съгласно Райтлингер, около 300 000 евреи от други европейски страни се прехвърлили на съветска територия между 1939 и 1941 година. По такъв начин, об-щото количество еврейски преселници в Съветския съюз се изчислява на около 500 000.

Ф. Фостър, чиято статия за евреите в Съветска Русия, е отпечатана в списание “Колиерз” от 9 юни 1945 година, пише, че 2,2 милиона са се прехвърлили там от 1939 година, като са бягали от нацистите, но цифрата 500 000, като че ли е по-реална.

По този начин еврейската миграция в Съветски Съюз намалява броя на евреите на територията, окупирана от Германия примерно на 3,5 милиона. От тях трябва да изключим тези, които живеели в неутралните страни и които успели да избегнат последствията от войната. Според “Световен Алманах” за 1942 година – стр. 594, броят на евреите, живеещи в Англия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария, Ирландия, Турция и Гибралтар наброява 413 000 ( Англия, разбира се, не е била неутрална, но никога не е била окупирана).



ТРИ МИЛИОНА В ЕВРОПА!

Според статистическите данни за населението и емиграцията, броят на евреите намиращи се на териториите, окупирани от Германия, е примерно 3 000 000. Почти същият брой ще получим ако разгледаме статистическите данни за еврейското население на окупираната територия. Повечето от половината евреи, прехвърлили се в Съветска Русия след 1939 година, били от Полша. Много често можем да чуем твърдението, че войната с Полша добавила три милиона евреи под немски контрол и че почти всички полски евреи били унищожени. Но фактите говорят друго – преброяването на евреите, проведено в Полша през 1931 година сочи числото 2 732 600 (“Die Endlosung” – стр. 36). Авторът показва, че в крайна сметка 1 170 000 от тях се намирали в съветската зона на окупация към есента на 1939 година, от които примерно милион са евакуирани към Урал, Средна Азия и Южен Сибир след немското нахлуване през юни 1941 година (стр. 51). Както вече казахме, до войната от Полша са емигрирали при-мерно 500 000 евреи.

Журналистът Раймонд Артур Дейвис пише, че около 250 000 евреи бягат от Полша в периода от началото на войната с Германия до нападението на Германия срещу Съветския съюз и тях практически могат да се срещнат във всяка част на огромната страна (“Одисея през ада” – Ню Йорк, 1946 год.).

След като извадим всичко това от 2 732 600 и добавим нормалния прираст на населението, който естествено е съществувал през периода 1931 – 1939 г., ние ще видим, че не повече от 1,1 милиона полски евреи са могли да бъдат под немски контрол в края на 1939 година. Изследването на статистиката относно населението е проведено от Историческият институт в Мюнхен, то е публикувано в доклада Gutachten des Instituts fur Zeitgechte, Мюнхен 1956.

Към тази бройка ние можем да добавим 360 000 евреи, останали в Германия, Австрия и Чехословакия след значителната емиграция през предвоенния период. От 320 000 френски евреи, 120 000 били депортирани, според заявлението на прокурора на Нюрнбергския процес. Според Райтлингер са депортирани 50 000.

Според железопътната документация броят на депортираните е 75 721 (из книгата на Майкъл Хофман “The Great Holocaust Trial” 1995 г.)

По такъв начин общият брой на евреите под немски контрол е бил по-малък от 2 000 000. Депортацията от Скандинавските страни е била е била твърде незначителна, а от България не е депортиран нито един евреин. И след включването на еврейското население на Хо-ландия (140 000), Белгия (40 000), Италия (50 000), Югославия (55 000), Унгария (380 000) и Румъния (725 000), общият брой превишава с много малко 3 000 000.

Неголямото разминаване в цифрите на тези две изчисления се обяснява с това, че вторият метод използва статистиката за населението, събрана преди войната и не включва емиграцията, която представлява примерно 120 000 от тези страни, окупирани впоследствие от Германия. Така че, може да се приеме, че и двата метода дават приблизително еднакви резултати – 3 000 000 евреи на територията под немска окупация.

Евакуирането на съветските евреи.

Точни данни за евреите на територията на Съветска Русия не съществуват и поради това много често броят им силно се преувеличава. Еврейският статистик Яков Лещински потвърждава, че в 1939 година на територията на СССР, вследствие окупацията на Германия е имало 2,1 милиона евреи. В допълнение към това около 260 000 живели в Естония, Латвия и Литва.

Луис Левин, президент на Американския еврейски съвет по помощите за Русия, заявява на 30 октомври 1946 година в Чикаго, след свое пътуване в СССР: “В началото на войната евреите бяха евакуирани от западните области, намиращи се под заплаха от немска окупация. По този начин животът на два милиона евреи бе спасен.”

Този брой се потвърждава и от еврейския журналист Давид Бергелсон, който написа в излизащия на идиш Московски вестник “Ainikeit” от 5 декември 1942 година: “Благодарение на евакуацията голяма част (80 %) от евреите на Украйна, Литва и Латвия бяха спасени". Райтлингер се съгласява с еврейския авторитет Джоузеф Шехтман, който твърди, че голямо количество евреи били евакуирани, въпреки че между 650 000 и 850 000 не успяват да се изселят (“The Final Solition” стр. 499). Що се отнася до евреите, останали в окупираните територии на Съветски Съюз, броят на загиналите също може да се установи само приблизително.

По оценка на немската армия, в партизанските боеве са загинали примерно 100 000 души, включително тези, които били разстреляни в резултат на репресиите проведени от гру-пите СД на немската армия, а също така и комисарите взети в плен.

Според неутрална Швейцария, цифрата 6 000 000 е нереална.

И така, ние виждаме, че немците не биха могли да убият шест милиона евреи, тъй като те не са контролирали подобно количество хора. Изключвайки Съветския съюз, броят на евреите в окупирана Европа едва превишава 3 000 000, а не всички от тях са били интернирани. За да се достигне поне половината от “шестте милиона”, е трябвало да бъде убит всеки евреин, живеещ в Европа. Известен е фактът, че след войната в Европа са се намирали голям брой евреи. Филип Фридман в своята книга “Наблюдатели на своите братя”, Ню Йорк, 1957 година, стр. 13, пише: “... в крайна сметка милион евреи преживяха месомелачката на нацисткия ад...”, а Еврейският обединен комитет по разпределението дава официалната цифра 1 559 600. До подобен извод достига и швейцарското списание “Bazeler Nachrihten”. В статия, озаглавена “Доколко е голям броят на еврейските жертви?” от 13 юни 1946 година доказва, че използвайки статистическите данни за населението, които ние вече съобщихме, максимум 500 000 евреи могат да бъдат разглеждани като загинали. Ние обаче, ще докажем, че и тази цифра е доста преувеличена. “Bazeles Nachrihten”, например, приема цифрата 1 559 600 евреи в следвоенна Европа, но след това се оказва, че броят на заявленията за компенсация на тези евреи, които са “оживели”, преживява “официалния” брой на живите евреи с повече от два пъти ( ! ), но с тази информация авторите на статията, разбира се, не са разполагали. Невъзможен е прираст на населението. Статистическите данни за еврейското население след войната също противоречи на легендата за шестте милиона.

Съгласно Световния Алманах за 1938 година броят на евреите по света е 16 588 000, но “Ню Йорк Таймс” от 22 април 1948 година съобщава за цифра между 15,6 милиона и 18,7 милиона. От това е видно, че броят на загиналите във войната евреи се изчислява с хиляди, а не със стотици хиляди, а още по-малко с милиони.

16,5 милиона през 1938 година минус уж убитите шест милиона прави 10,5 милиона, тоест, получава се, че еврейското население е нараснало с пет милиона, ако се вземе предвид по-ниската цифра. Трябва да се разбере, че такъв прираст не може да се допусне едва за десет години, още повече, че половината от тях са преминали в състояние на лишенията вследствие войната.

Това просто е несериозно!

Голяма част от тези “шест милиона” са емигранти и преселници – в Съветска Русия, САЩ, Англия, в Европейските страни, недокоснати от войната. Емиграцията в Палестина е също така значителна, особено в края на войната. След 1945 година цели кораби превозват евреи до Палестина, което създава значителни неудобства на английското правителство, под чието администриране се намира тогава Палестина. Броят на преместващите се е толкова голям, че правителствената публикация от 5 ноември 1946 година (номер 190) описва този при-ток като втори Изход.

Изключително много еврейски емигранти достигат до САЩ, в резултат на което техният брой надвишава емиграционната квота. На 16 август 1963 година Бен-Гурион, премиер-министър на Израел, заявява, че еврейското население в САЩ наброява 5,6 милиона, а въз-можно е то да е и много повече. (“Deusche Wochenzeitung”) от 23 ноември 1963 година.

Алберт Мейсъл, в статията си “Нашите нови американци”, публикувана в списание “Readers Digest” от януари 1987 година, казва: “Скоро след войната, чрез президентски дек-рет, 90 % от всички визи от квотата на Централна и Източна Европа се издаваха за лица от еврейски произход!”

Ние прилагаме копие от некролог, отпечатан в ежеседмичника на американските евреи “Ауфбау” на 16 юни 1972 година. Той е една малка илюстрация на това как еврейските емигранти в САЩ често сменят своите имена. В този некролог Konigsberger от Франкфурт се е превърнал в Arthur Kingsley. Може би и тези хора са били броени като част от прословутите “шест милиона”.

- Ернст Цундел - ,,Шест милиона - изгубени и намерени."д