Живеем в епоха и свят на всеобщо уедряване на промишлеността, селското стопанство, търговията, услугите и финансите. Монополната държава – мечтата на Джон Рокфелер, агента на семейство Ротшилд, вече е факт.
Но тя беше въведена още през 1917 година с унищожаването на Руската империя. И замяната й със съветска – комунистическа, сиреч талмудска.
Тази монополна държава държи да притежава всичко, включително и децата.
Който не вярва, по-добре да гледа холивудския филм „Телевизионна мрежа“, чиято премиера беше през 1976 г. Не, не е наивно. Там нещата са пресъздадени с художествени средства. Особено в пространния монолог на големия шеф Артър Дженсън, в който той разяснява на най-популярния телевизионен водещ – Хауърд Бийл, корпоративната космология. И завършва със следния извод:

„Ние вече не живеем в свят на нации и идеологии, мистър Бийл. Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес. Той е такъв още от мига, в който човекът изпълзял от тинята. Нашите деца, г-н Бийл, ще живеят, за да видят този перфектен свят, в който няма никакви войни или глад, потисничество или насилие. Една необятна и вселенска холдингова компания, в която всички хора ще работят заради общата полза, в която всички хора ще притежават свой дял, а всички необходими неща ще бъдат достъпни, всяко опасение и страх ще бъдат успокоени, всяка скука – разсеяна. И аз ви избрах, мистър Бийл, за да проповядвате това евангелие.“
Е, втората част е измама, предназначена за масовата публика – за полковете от обезумели твари, отказали са да мислят. За Homo communisticus –  легионите от идиоти. Техните умове са закърнели до такава степен, че май вече са неспособни на елементарни съждения, камо ли на възприемане на обективната реалност. Или на анализи, които да ги отведат до истината.
Но когато говорим за „корпоративната космология“ – за света като една грамадна фирма, не е ли редно да се запитаме: „Кой управлява корпорациите?“
През вече далечната 1972 г. икономистът Пол Суийзи отговорил на този въпрос с елементарното на пръв поглед обяснение:
„Монополистичният капитал управлява корпорациите, включително не само индустриалните и комуналните, но също така и банките и другите [печеливши] стопански институции.“ Като следва Марксовата формула, че капиталистът е олицетворение на капитала, Суийзи оспорва, че монополистичният капитал е персонифициран от монополни капиталисти или, другояче казано, от обитателите на „просторните кабинети на изпълнителните директори на гигантските американски корпорации“. Според Суийзи между финансовите и промишлените интереси няма никакви различия. Верен на Ленин и Хилфердинг , той настоява, че монополистичният капитал представлява сливане  на индустриалния и финансовия в едно цяло. Със своите многобройни дъщерни предприятия гигантската корпорация е повече финансово образувание, отколкото традиционен производител на стоки, чиято проста производителност се управлява от старомоден индустриалец.“
Което, по скромното ми мнение, е вярно. Защото в света на едрия бизнес не се предприема никаква крачка – например инвестиция – без съгласуване, ако не и разрешение, от страна на прилежащата банка или поне финансовата служба. В повечето случаи онези, които са истинските притежатели на интернационалните корпорации, произлизат от онзи таен кръг еврейски банкери, които доведоха света и човечеството до сегашното му състояние.
Още преди петилетка се спрях на унищожението на традиционните ценности, което неминуемо води до изчезването на нормалния човешки род.
Не случайно в програмата си за господство над света илюминатите  заложиха на разбиването на семействата. Първо, по икономически път, чрез поставянето на съпруга при такива условия, че да е невъзможно да издържа домочадието си. Това доведе жената до принудата да работи, вместо да отглежда децата си. А никога не забравяйте, че ролята на съпругата в семейството е тежка и отговорна.
Тя забременява и ражда. По-рано невестата отглеждаше и възпитаваше децата, грижеше се за реда и чистотата на жилището, за храната на домочадието, за домашния уют и намираше време за себе си. За да изглежда красива винаги и да бъде привлекателна.
Съпругата, майката създаваше онази атмосфера, позната ни като „бащино огнище”. Така е нормално. Такъв е бил Божият промисъл. Затова Господ е създал половете – не само, за да продължат по биологичен път човешкия род, но и да изпълняват различни задачи – всеки да си знае мястото в семейството, а от там и в обществото. Така се е зародила и усъвършенствала цивилизацията.
Днес сме свидетели на постепенно наближаващия финал на този естествен, еволюционен път на човешкия прогрес. 

- https://diagnosa.net/

Те сериозно са се объркали понеже сами не усещат,че това е пътят към тяхната гибел