Нейните първи изстрели прозвучаха по фронтовете на Първата световна война. Тогава подкукоросаните от болшевиките и техните финансови господари тукашни комунисти започнаха своята разлагаща духа на войската дейност из окопите. Тази битка против българщината премина през Владайския войнишки бунт, Деветоюнския преврат и Септемврийския метеж през 1923 г., въоръжения комунистически тероризъм срещу държавността, но започнал едва след като съюзниците на комунистите – нацистите, нападнаха Съветска Русия. За да достигне своята кулминация в месеците след трагичния 9 септември 1944 г. В тогавашната вакханалия на кървавия терор и последвалите го милиционерски и съдебни репресии изгоряха около 222 000 достойни българи. „Мероприятията на народната власт“ прекършиха житейските съдби на най-малко още три милиона невинни нашенци.
комунистите опитаха да обезбългарят югозападната част на страната. Те ликвидираха най-независимата и свободна прослойка на обществото – селяните, здраво свързани с изконните български традиции.Съсипаха прекрасната природа с безумната „индустриализация“. Техният „първи партиен и държавен ръководител“ предлагаше безумни идеи, а партийният „елит“ извърши дълга поредица от най-тежки престъпления срещу човечеството и нацията, като например вноса на циганско население от Румъния, осъществено за постигане на мегаломанската идея да наброяваме повече от 9 милиона жители.
Днес наследниците на комунистическите престъпници продължават да безчинстват из България. Те са окупирали ключовите позиции във всички области на живота – преди всичко в икономиката и финансите, в политиката, обществените организации, включително синдикатите, в културата, спорта, медиите... И след като извървяхме този кратък обзорен кръговрат, се върнахме в изходния пункт: „... Кой от върха на властовата пирамида в БГ не е ченге? Кой от олигарсите не е? Кой от собствениците на медии не е? Кой от някои „водещи джурналисти“ не е? Та те и наследниците на бившата БКП-номенклатура ни управляват като ни крадат и лъжат вече 21 години.“
Засега алчно червената фашизирана номенклатура безспорно триумфира в тази понякога яростна, а в повечето случаи „студена“ гражданска война. Повечето мислещи люде разбират горчивата истина и в отчаянието си се оттеглят от всякакви публични изяви. Страхът постепенно парализира мнозинството от нашенците така, както и през годините на най-жестокия комунистически терор. Разбира се, има изключения. Намират се хора, които водят своите тихи битки с променящите се като хамелеони комунисти. Те навярно никога не ще се откажат, но помага ли ни това?
Едва ли. По-скоро тези личности си навличат беди. Което в никакъв случай не означава, че не бива да ги подкрепяме. Тъкмо обратното – те имат шанса да се превърнат в обединителни ядра на бъдещото единение срещу господството на номенклатурата. В резултат на наученото и на дългогодишния си опит съм сигурен: червените фашисти не могат да бъдат махнати по никакъв друг начин, освен със сила или с огромна изборна победа, която да понесе измамите и манипулациите. Но само в случай, че преобладаващата част от българите се сплоти с цел тяхното измитане от всички позиции, които са узурпирали с помощта на чуждестранните си покровители.
Което ще рече, че дори стотиците хиляди редови бивши членове на БКП и БЗНС следва да преодолеят опасенията си и да се присъединят към подготовката на тази своеобразна електорална революция. Нищо няма да се промени с чакане някой да ни поднесе свободата на тепсия у дома. Единствено „спасителите на нацията“ ще се сменят. Ала генезисът им винаги ще е един и същ – БКП и нейния железен юмрук Държавна сигурност. Комунистическата партия бе затворено общество, своеобразна масова масонска ложа. А масоните нямат отечество. Те изповядват древноримската максима:“Ubi panis ibi patria”– „Където има хляб, там е родината“. Дори са я „актуализирали“: “Ubibene, ibi patria” – „Където е добре, там е родината“.
Пръв още в края на ХVІІІ век американският писател от френски произход Мишел Гийом Жан дьо Кревкьор (1735 – 1813), натурализиран под името Джон Хектър Сейнт Джон, споменава, че максимата “Ubi panis ibi patria” се е превърнала в мото на европейските имигранти в САЩ. Да не би представителите на тукашната комунистическа върхушка да се изживяват като имигранти в собствената си страна? Нищо подобно, те са нейните назначени сатрапи, изпълняващи волята на чужди господари. Обаче като служители на „носителя на светлината“, на онзи, който на зазоряване побързал да се скрие, те нямат родина. Не чувстват България като своя Татковина. Тяхното Отечество е там, където могат да печелят чрез грабежи и измами, и да харчат на воля.
Нормалните хора са носители и продължители на характерните белези на своето семейство, род и народ. За тях по-скоро е валидна друга максима: “Carere patria intolerabileest” или „Непоносимо е да се лишиш от отечеството си“. Защото: “Opinio multiplex, patria una” ─ „Мнения много, родината е една“. И: “Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua” – „Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е негова“.
Така мислим ние, нормалните хора. По друг начин интернационалистите, които днес се представят за глобалисти, което е същото. Тяхната война с нас ─ народа, продължава. Те успяват, защото ние сме въоръжени с прашки, лъкове и стрели, а те с най-съвременни изтребители, заредени с ракети – с всякакъв вид власт и медии. По този начин нямаме шанс. 

- https://diagnosa.net/