Историята на евреите в Америка започва с Христофор Колумб. На 2-ри август, 1492 година, повече от 300000 евреи били изгонени от Испания, а на 3-ти, на следващия ден, Колумб отплава на запад, вземайки със себе си група евреи.

Те все пак не били бежанци, понеже интригуващите планове на мореплавателя отдавна вече били събудили интереса на влиятелни евреи. Самият Колумб разказва, че доста добре се разбирал с тях.

Първото писмо, което написал, разказвайки за своите открития, било до евреин. В действителност, пълното със събития пътуване, добавило към човешките познания и богатства “другата половина от земното кълбо”, станало възможно благодарение на евреи. Приятната историйка, че пътешествието било финансирано със скъпоценностите на кралица Изабела, не удържа на една безпристрастна оценка.

Имало трима “маранос” или тайни евреи, които разчитали на голямо влияние в испанското кралство: Луис де Сантагел – важен търговец от Валенсия и съветник по данъчните въпроси към кралския двор; неговият роднина Габриел Санчес – кралски ковчежник, и техният добър приятел, управителят на кралския дворец, Хуан Кабреро. Тези тримата постоянно “обработвали” въображението на кралица Изабела, описвайки Ӝ опразнената хазна и възможността Колумб да открие приказните златни съкровища на Индия, докато накрая тя била готова да предложи бижутата си на заложна къща, за да събере необходимите средства. Обаче Сантагел изпросил позволението да предостави необходимите за пътуването пари сам, което и сторил. Сумата била 17 000 дуката, т.е. около 5000 английски лири или приблизително 40 000 днес .

Съдружници на Колумб при пътуването станали петима евреи: Луис де Торес – преводач, Марко – хирургът, Бернал – доктор по обща медицина, Алонсо де ла Кале и Габриел Санчес. Луис де Торес бил първият човек, слязъл на брега. Той първи открил употребата на тютюна, заселил се в Куба и се счита за “баща” на контролирания от евреите тютюнев бизнес, запазил този си характер и до наши дни.

Покровителите на Колумб, Луис де Сантагел и Габриел Санчес, получили много привилегии за ролята, която изиграли в цялото начинание, обаче самият мореплавател станал жертва на заговор, раздухан от корабния лекар Бернал и бил осъден на затвор, като отплата за извършеното велико дело.

Още от самото начало евреите все повече и повече гледали на Новия свят като на “обетована земя” , а емиграционният поток бил насочен главно към Южна Америка и в частност към Бразилия. Тъй като обаче те взели участие във военния конфликт между бразилци и холандци на страната на Холандия, скоро им се наложило да напуснат Бразилия. Отправили се към холандската колония, намираща се на територията на днешен Ню Йорк. Губернаторът на колонията, Петер Стювесант*, отначало не погледнал с добро око на тяхното заселване сред неговите хора и им наредил да напуснат, но евреите били взели мерки за в

* Петер Стювесант (1592–1672) управител на Нова Нидерландия, която предал на англичаните през 1655 г. – бел. прев.

случай, че не бъдат посрещнати като добре дошли и, за да бъде отменена заповедта на Стювесант, техните водачи предложили огромна сума пари, която да инвестират в колонията.

Въпреки това, на евреите било забранено да заемат обществени длъжности и да отварят магазини за търговия на дребно, което ги накарало да се захванат с външна търговия и скоро те добили монопол в това начинание, за което спомогнали връзките им в Европа.

Това е само един от хилядите примери за находчивостта на евреина. Наложи му забрана върху едно нещо – той ще извлече полза от друго! Когато им забранили да търгуват с нови дрехи, евреите почнали да продават стари; така всъщност били положени основите на търговията с дрехи втора употреба. Забранили им да търгуват със стоки, а те се захванали с отпадъците; тъкмо евреите основали бизнеса с отпадъчни продукти по целия свят, превръщайки го в стройна система. Ето как евреинът намерил начин да прави състояние от боклуците на цивилизацията! Почнал да учи хората как да използват стари парцали, как да почистват стара перушина, как да намират приложение на шикалките и на заешките кожи. Евреинът винаги е имал вкус към търговията с кожи, която днес е негов приоритет и тъкмо нему се дължи огромното изобилие от съвсем обикновени кожи, носещи в наши дни различни впечатляващи търговски названия и представляващи символ на високо качество.

Несъзнателно старият Петер Стювесант принудил евреите да превърнат Ню Йорк в главно пристанище на Америка и макар повечето от тях да избягали във Филаделфия по време на Американската революция, голяма част от тях се върнали обратно в Ню Йорк, веднага щом им се отворила възможност, осланяйки се на инстинкта си, че тъкмо там ще бъде тяхното райско кътче. И се оказали прави.

Ню Йорк е главният център на еврейството по света. Там е вратата, през която преминава огромният поток на американския стоков внос и износ, за да бъде обложен с данъци, т. е. мястото, където на практика целият американски бизнес плаща дан на господарите на парите. А самата територия на града представлява бастион на еврейството.

Не е чудно, че редица еврейски писатели, наблюдавайки този безпрецедентен просперитет, това несравнимо домогване до богатства и власт, ентусиазирано възпяват Съединените щати като “Обетованата земя”, предсказана от пророците, а Ню Йорк – като един “Нов Йерусалим”. Някои дори отиват по-далеч и описват върховете на Скалистите планини като “планините на Цион”, което също е с право, ако се вземат предвид разработените там от евреите природни ресурси.

- ХЕНРИ ФОРД - ,,ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕИ."