Постинг
28.04.2020 00:36 -
РОТШИЛД — ПЕТТЕ ЗЛАТНИ СТРЕЛИ
,,Сто и петдесетгодишна е банката Ротшилд, когато — за пръв път от съществуването й — се появява и в Швейцария, в един от центровете на международния банков свят. Швейцарската увертюра не означава особено събитие в историята на династията. Тя символизирасамо това, че в седемдесетте години на XX в, Ротшилдовци отново стъпват на пътя на финансовата експанзия. Още в началото на петдесетте години става ясно, че една от най-легендарните банки в историята на капитализма се възстановява от сътресенията, нанесени й от Втората световна война, и отново заема мястото си сред редицата от най-дръзките и най-важните (ако не и най-големите) банкови институти.
За потомците на Ротшилд се носи легендата, че още при раждането си „всяко бозайниче Ротшилд е на 150 години и е 150 пъти милионер в долари“. Възможно е числата да не са съвсем точни, но това, което символизират, е вярно. „Финансовият стил“ на Ротшилдовци е традиционен и аристократичен. Цюрихската банка например е склонна да предложи услугите си само на такъв клиент, който има частно имущество на стойност не по-малко от един милион швейцарски франка.
Фамилният „баланс“ показва, че този метод издържа много икономически и политически катастрофи. И днес в ръцете на Ротшилд се намира най-голямата френска частна банка — Банка братя Ротшилд. А английският им клон ръководи една от най-влиятелните частни банки във Великобритания.
Във владение на френския клон на династията е най-големият железопътен комплекс във Франция, „Компани дю-Нор“, след национализацията на който банката получи 270 хиляди акции от френските държавни железници, и освен това в ръцете на фамилията остават другите предприятия, свързани със старата компания. Владение на Ротшилд е и „Льо Никел“, един от най-големите минни комплекси в света, а също така и не по-малко важният „Панаройа“. Значително е участието на Ротшилд и в петролния тръст „Ройъл Дъч Шел“, в минния монопол „Рио Тинто“, в диамантено-минния тръст „Дьо Беер“. През последните две десетилетия Рот-шилдовци финансират и няколко крупни икономически начинания, обединени от контролираната от тях „Компани финансиер“. Към по-големите им начинания принадлежат: участието им в петролните проучвания в Сахара и създаването на рафинерийния тръст „Антар“, който по-късно продават на френската държава. Участвуват също в разработването на мини в Африка за злато, уран, желязо, магнезий. Вложители са на крупни капитали в недвижими имоти и хотели в най-важните центрове на френското курортно дело, от Шамони до бреговете на Средиземно море.
И не на последно място за голямото влияние на Ротшилдовци говори и фактът, че и до днес те са свързани здраво с ръководителите на западноевропейската и в нейните рамки на френската политика. Рьоне Майер, който към 1938 г. като генерален директор на Ротшилдовци води преговори с френското правителство за национализиране на железниците, след Втората световна война е на няколко пъти министър, след това министьр-председател, ръководител на европейската каменовъглена и стоманена общност, от която по-късно израсна европейският Общ пазар.
Също и Помпиду от поста генерален директор на френската Ротшилдова банка премина като съветник на генерал Дьо Гол, по-късно застана начело на правителството, а след това на френската държава…
Историята на Ротшилдовци започва от Франкфурт на Майн, където живеят много поколения предшественици на Майер Ротшилд — „древният“ баща на династията, в една от къщите на Юденгасе — Еврейската улица, заградена от двата края с вериги и охранявана от войници. На къщата има червена фирмена табела Ротшилд. От нея фамилията получава името си. Младият Майер прекарва чирашките си години в град Хановер, където властите се отнасят по-благосклонно с обитателите на гетото, отколкото във Франкфурт. След чираш-ките си години в банката Опенхаймер през 1764 г. Майер Ротшилд се завръща във Франкфурт. Когато за пръв път се приближава към гетото, при виковете на хлапетата на улицата „Евреино, изпълни задължението си!“ — според разпорежданията на закона — той трябва да застане при стената и там, дълбоко покланяйки се, да свали цилиндъра си. Докато е в Хановер, семейството му във Франкфурт обеднява. То не живее вече в „по-хубавата половина“ на Еврейската улица, в къщата с червена фирмена табела, а в полусрутена влажна къщурка с името „Тиганена къща“, което получава от табелата, люлееща се на входната врата.
В тъмните дупки на тази къща започва сделките си Майер Ротшилд. В началото той търгува със стари пари. Сам пише каталозите и заедно с парите ги разнася из немските княжества и херцогства. По този начин се свързва със знатни хора, които събират стари пари, веднъж от него купува няколко монети и херцог Вил-хелм, владетелят на Ханау. Това е първата сделка между един Ротшилд и един държавен глава.
В „Тиганената къща“ Майер обзавежда помещение за обмяна на пари, където може да се обменят няколко дузини от десетки видове пари на различните княжества.
Това е първата „банка“ Ротшчид — на площ от четири квадратни метра! Доходът от обмяната Майер Ротшилд използва за разширяване на търговията с монети. Той купува имуществото и на няколко изпаднали в затруднение колекционери на монети и с новата си придобивка обикаля отново немските херцогства. При една обиколка той успява да сключи сделка дори с владетеля на Ваймар и патрон на Гьоте, херцог Карл Аугуст.
Разширяването на връзките му стига дотам, че през 1769 г. той закачва нова табела на „Тиганената къща“. На нея гордо стои гербът на херцогската фамилия Хесе—Ханау, а под него със златни букви надписът: „Майер Ротшилд, администратор на негово величество ханауския херцог Вилхелм“.
Това „администриране“ не е безинтересно, защото и Вилхелм не е обикновена фигура. Той е внук на английския крал Джордж II, братовчед на Джордж III, племенник на датския крал и зет на шведския крал. Но не това е особеното в него, а фактът, че е първият измежду онези немски князе, които свързват синята си кръв с лихварските заеми и грабителството.
Коронованите глави на половината Европа дължат много на Вилхелм — той дори и от кръвта на есенските си поданици прави злато. Суровите му фелдфебели-инструктори възпитават наемници, дисциплинирани и решени на всичко. Когато някоя рота е готова, той обикновено я продава на англичаните, за да поддържат ред в колониите на раждащата се империя. За всеки убит есенски наемник в която и да е далечна колония Вилхелм получава обезщетение. Господарят на малкото херцогство в действителност става един от най-богатите владетели в Европа, нещо като херцогски банкер и лихвар. Майер Ротшилд постепенно се включва и в тези сделки. Наред с цяла редица други агенти, които обменят пари, от време на време Вилхелм натоварва и него да събере някой чуждестранен дълг срещу съответно възнаграждение.
Бавно забогатяващото семейство се премества в нова къща, на която този път виси зелена фирмена табела „Грюншилд“. По едно време дори обсъждат, дали не трябва да приемат името на новата табела като фамилно име — но запазват старото си име и с него влизат в историята.
Бавното забогатяване, разбира се, още не означава много. В продължение на повече от двадесет години Майер Ротшилд плаща 2000 форинта годишен данък. В 1795 г. строгите градски власти удвояват тази сума, а в следващата година я завишават на 15 хиляди форинта. Във франкфуртското гето това е най-високата имотна категория — но в лихварския и в търговския свят на немските херцогства тя все още не означава нещо много.
Петте сина на Майер Ротшилд предизвикват финансов „взрив“. Те са много по-настойчиви от страхливия си и предпазлив баща. От петте момчета по-късно Амшел става ковчежник на немската федерация. Соломон е основателят на виенската банка Ротшилд. След дълги години Натан става най-голямото финансово величие в Англия. Четвъртият брат Калман основава неаполитанската банка Ротшилд. А петият син, Якоб Ротшилд, израства като истински финансов диктатор по времето на френската република и империя.
Един от хроникьорите на Ротшилдовци, някой си немски граф Цезар Корти през двадесетте години на века в книгата си „Възход на къщата Ротшилд“ пише следното: „Разоряването на някоя страна носи богатство на Ротшилдовци“. Както ще видим, работата е по-сложна. Но факт е, че първата голяма „международна хватка“ през 1804 г петте Ротшилдови сина успяват да осъществят поради пълното разоряване на датското кралство. Датският крал е чичо на много богатия херцог Вилхелм. Затова Вилхелм замисля: да даде на Дания заем, но при сделката да не фигурира неговото име — за да може да настоява за подходящи лихвени условия. За пребогатия херцогски племенник все пак не е удобно публично да оскубе чичо си, разорения крал. Херцогът възлага тази сделка на петимата Ротшилдовци и тя е първата голяма международна акция на Ротшилдовци. Същевременно това е и първият случай, когато фамилията изиграва големите за времето си франкфуртски банки, ръководени от патриции. Те гневно реагират, когато разбират, че един непознат милионер от гетото спасява от банкрут датското кралство срещу богата лихва. Разбира се, те не могат да предугадят, че милионите идват от хазната на Вилхелм. А Ротшилдовци заради опазването на тайната получават голяма комисионна.
След датската измама банката Ротшилд е на най-сигурния път да стане придворен банкер на един от най-богатите европейски владетели, за какъвто смятат Вилхелм. Но — така изглежда — появяването на Наполеон осуетява добре замислената сделка. В 1806 г. Френската армия окупира и Есен. Вилхелм избягва, а с него и най-големият покровител на Ротшилдовци. На всичко отгоре един от петте братя — Натан, остава в Лондон, все повече изолиран от континента.
Финансовото министерство на Наполеон обаче не може да се справи с фамилията Ротшилд. Длъжниците из цяла Европа на лишения от трона херцог Вилхелм официално трябва да изплатят дълговете си на френската хазна. Но четиримата Ротшилдози момци в каляска с двойно дъно препускат из всички немски херцогства и срещу богато възнаграждение под носа на френските власти успяват да съберат дълговете на херцог Вилхелм. Френската полиция се появява във франкфуртското гето и обръща наопаки къщата със зелената фирма. Там обаче тя намира само един прегърбен, с треперещи ръце старец и ужасената му жена да обменят пари. Полиците на херцог Вилхелм се крият в двойното дъно на препускащите по шосетата Ротшилдови каляски.
Но на Вилхелм събраните пари не му трябват — а и не може веднага да бъдат предадени на негово височество. Младите Ротшилдовци обмислят къде да ги вложат. Континенталната блокада на Англия, бореща се срещу Наполеон, неволно им идва на помощ. През годините на тази блокада подправките, колониалните стоки и редица суровини могат да стигнат до континента само по контрабанден път, а от гледна точка на организирането на контрабандна мрежа петият брат Ротшилд в Лондон е цяло съкровище. Той изгражда такава контрабандна мрежа, пробила блокадата, през която излива цял потоп от памук, коприна, тютюн, захар, кафе и индиго към континента — разбира се, на фантастична цена. По този начин Наполеоновата блокада и контрабандните сделки донасят огромна печалба на фамилията Ротшилд.
Това вече е достатъчно за Ротшилдовци, за да започнат да се занимават с днешната, истинската си професия. Обратът, който Натан, лондонският Ротшилд предизвиква, накратко може да се формулира така: „От този момент Ротшилдовци изоставят контрабандата и започват да продават една единствена стока: пари.“
Тъй като основният капитал за контрабандната търговия е от събраните дългове на херцог Вилхелм, а херцогът — при условията тогава — има фантастично голямо имущество стопанисвано от Ротшилдовци, големият въпрос, който се изправя пред тях, е как и къде при обстоятелствата на блокадата да се вложат тези пари, че да носят печалба. Натан Ротшилд и четиримата му братя, останали на континента, започват тайно да си кореспондират. Те решават да работят срещу Наполеон. За това е нужна немалка смелост и предвидливост, тъй като императорът по това време е на върха на славата си.
Практическият резултат на решението им е този, че Ротшилдовци успяват да убедят херцог Вилхелм да вложи парите си (по днешна стойност 20 млн. дол., което и за онова време също е било грамадно съкровище) в английски заеми. Пълномощното и парите получава Натан Ротшилд, на когото братята с помощта на контрабандисти превеждат огромната сума. Натан дори малко заобикаля сделката. Според оригиналното пълномощно той трябва да купи с парите на Вилхелм английски държавни облигации по среден курс 72 фунта. Английският Ротшилд обаче изчаква, докато поради временните успехи на Наполеон курсът на английските държавни облигации падне — купува ги по-евтино и разликата слага в джоба си.
По това време лондонската банка Ротшилд е толкова силна, че сделките на Вилхелм не я задоволяват. Натан Ротшилд търси no-голяма риба. Тази „голяма риба“ е доставянето на златното съкровище на Източноиндийската компания на сражаващия се на Иберийския полуостров херцог Уелингтън. Това не било лека задача. Най-напред Натан Ротшилд купува злато за 800 хил. фунта (тогавашни пари) от компанията, защото знае, че английското правителство трябва да достави злато на херцог Уелингтън. Той продава златото с доста голяма печалба на правителството на негово воличество — англичаните обаче не знаят как да доставят златото на Уелингтън. Единственият път минава през Франция. Ротшилдовци се заемат с тази задача и с това Натан Ротшилд изведнъж става банкер на английската армия."
- Ендре Гьомьори - ,,Свръхбогатите."
За потомците на Ротшилд се носи легендата, че още при раждането си „всяко бозайниче Ротшилд е на 150 години и е 150 пъти милионер в долари“. Възможно е числата да не са съвсем точни, но това, което символизират, е вярно. „Финансовият стил“ на Ротшилдовци е традиционен и аристократичен. Цюрихската банка например е склонна да предложи услугите си само на такъв клиент, който има частно имущество на стойност не по-малко от един милион швейцарски франка.
Фамилният „баланс“ показва, че този метод издържа много икономически и политически катастрофи. И днес в ръцете на Ротшилд се намира най-голямата френска частна банка — Банка братя Ротшилд. А английският им клон ръководи една от най-влиятелните частни банки във Великобритания.
Във владение на френския клон на династията е най-големият железопътен комплекс във Франция, „Компани дю-Нор“, след национализацията на който банката получи 270 хиляди акции от френските държавни железници, и освен това в ръцете на фамилията остават другите предприятия, свързани със старата компания. Владение на Ротшилд е и „Льо Никел“, един от най-големите минни комплекси в света, а също така и не по-малко важният „Панаройа“. Значително е участието на Ротшилд и в петролния тръст „Ройъл Дъч Шел“, в минния монопол „Рио Тинто“, в диамантено-минния тръст „Дьо Беер“. През последните две десетилетия Рот-шилдовци финансират и няколко крупни икономически начинания, обединени от контролираната от тях „Компани финансиер“. Към по-големите им начинания принадлежат: участието им в петролните проучвания в Сахара и създаването на рафинерийния тръст „Антар“, който по-късно продават на френската държава. Участвуват също в разработването на мини в Африка за злато, уран, желязо, магнезий. Вложители са на крупни капитали в недвижими имоти и хотели в най-важните центрове на френското курортно дело, от Шамони до бреговете на Средиземно море.
И не на последно място за голямото влияние на Ротшилдовци говори и фактът, че и до днес те са свързани здраво с ръководителите на западноевропейската и в нейните рамки на френската политика. Рьоне Майер, който към 1938 г. като генерален директор на Ротшилдовци води преговори с френското правителство за национализиране на железниците, след Втората световна война е на няколко пъти министър, след това министьр-председател, ръководител на европейската каменовъглена и стоманена общност, от която по-късно израсна европейският Общ пазар.
Също и Помпиду от поста генерален директор на френската Ротшилдова банка премина като съветник на генерал Дьо Гол, по-късно застана начело на правителството, а след това на френската държава…
Историята на Ротшилдовци започва от Франкфурт на Майн, където живеят много поколения предшественици на Майер Ротшилд — „древният“ баща на династията, в една от къщите на Юденгасе — Еврейската улица, заградена от двата края с вериги и охранявана от войници. На къщата има червена фирмена табела Ротшилд. От нея фамилията получава името си. Младият Майер прекарва чирашките си години в град Хановер, където властите се отнасят по-благосклонно с обитателите на гетото, отколкото във Франкфурт. След чираш-ките си години в банката Опенхаймер през 1764 г. Майер Ротшилд се завръща във Франкфурт. Когато за пръв път се приближава към гетото, при виковете на хлапетата на улицата „Евреино, изпълни задължението си!“ — според разпорежданията на закона — той трябва да застане при стената и там, дълбоко покланяйки се, да свали цилиндъра си. Докато е в Хановер, семейството му във Франкфурт обеднява. То не живее вече в „по-хубавата половина“ на Еврейската улица, в къщата с червена фирмена табела, а в полусрутена влажна къщурка с името „Тиганена къща“, което получава от табелата, люлееща се на входната врата.
В тъмните дупки на тази къща започва сделките си Майер Ротшилд. В началото той търгува със стари пари. Сам пише каталозите и заедно с парите ги разнася из немските княжества и херцогства. По този начин се свързва със знатни хора, които събират стари пари, веднъж от него купува няколко монети и херцог Вил-хелм, владетелят на Ханау. Това е първата сделка между един Ротшилд и един държавен глава.
В „Тиганената къща“ Майер обзавежда помещение за обмяна на пари, където може да се обменят няколко дузини от десетки видове пари на различните княжества.
Това е първата „банка“ Ротшчид — на площ от четири квадратни метра! Доходът от обмяната Майер Ротшилд използва за разширяване на търговията с монети. Той купува имуществото и на няколко изпаднали в затруднение колекционери на монети и с новата си придобивка обикаля отново немските херцогства. При една обиколка той успява да сключи сделка дори с владетеля на Ваймар и патрон на Гьоте, херцог Карл Аугуст.
Разширяването на връзките му стига дотам, че през 1769 г. той закачва нова табела на „Тиганената къща“. На нея гордо стои гербът на херцогската фамилия Хесе—Ханау, а под него със златни букви надписът: „Майер Ротшилд, администратор на негово величество ханауския херцог Вилхелм“.
Това „администриране“ не е безинтересно, защото и Вилхелм не е обикновена фигура. Той е внук на английския крал Джордж II, братовчед на Джордж III, племенник на датския крал и зет на шведския крал. Но не това е особеното в него, а фактът, че е първият измежду онези немски князе, които свързват синята си кръв с лихварските заеми и грабителството.
Коронованите глави на половината Европа дължат много на Вилхелм — той дори и от кръвта на есенските си поданици прави злато. Суровите му фелдфебели-инструктори възпитават наемници, дисциплинирани и решени на всичко. Когато някоя рота е готова, той обикновено я продава на англичаните, за да поддържат ред в колониите на раждащата се империя. За всеки убит есенски наемник в която и да е далечна колония Вилхелм получава обезщетение. Господарят на малкото херцогство в действителност става един от най-богатите владетели в Европа, нещо като херцогски банкер и лихвар. Майер Ротшилд постепенно се включва и в тези сделки. Наред с цяла редица други агенти, които обменят пари, от време на време Вилхелм натоварва и него да събере някой чуждестранен дълг срещу съответно възнаграждение.
Бавно забогатяващото семейство се премества в нова къща, на която този път виси зелена фирмена табела „Грюншилд“. По едно време дори обсъждат, дали не трябва да приемат името на новата табела като фамилно име — но запазват старото си име и с него влизат в историята.
Бавното забогатяване, разбира се, още не означава много. В продължение на повече от двадесет години Майер Ротшилд плаща 2000 форинта годишен данък. В 1795 г. строгите градски власти удвояват тази сума, а в следващата година я завишават на 15 хиляди форинта. Във франкфуртското гето това е най-високата имотна категория — но в лихварския и в търговския свят на немските херцогства тя все още не означава нещо много.
Петте сина на Майер Ротшилд предизвикват финансов „взрив“. Те са много по-настойчиви от страхливия си и предпазлив баща. От петте момчета по-късно Амшел става ковчежник на немската федерация. Соломон е основателят на виенската банка Ротшилд. След дълги години Натан става най-голямото финансово величие в Англия. Четвъртият брат Калман основава неаполитанската банка Ротшилд. А петият син, Якоб Ротшилд, израства като истински финансов диктатор по времето на френската република и империя.
Един от хроникьорите на Ротшилдовци, някой си немски граф Цезар Корти през двадесетте години на века в книгата си „Възход на къщата Ротшилд“ пише следното: „Разоряването на някоя страна носи богатство на Ротшилдовци“. Както ще видим, работата е по-сложна. Но факт е, че първата голяма „международна хватка“ през 1804 г петте Ротшилдови сина успяват да осъществят поради пълното разоряване на датското кралство. Датският крал е чичо на много богатия херцог Вилхелм. Затова Вилхелм замисля: да даде на Дания заем, но при сделката да не фигурира неговото име — за да може да настоява за подходящи лихвени условия. За пребогатия херцогски племенник все пак не е удобно публично да оскубе чичо си, разорения крал. Херцогът възлага тази сделка на петимата Ротшилдовци и тя е първата голяма международна акция на Ротшилдовци. Същевременно това е и първият случай, когато фамилията изиграва големите за времето си франкфуртски банки, ръководени от патриции. Те гневно реагират, когато разбират, че един непознат милионер от гетото спасява от банкрут датското кралство срещу богата лихва. Разбира се, те не могат да предугадят, че милионите идват от хазната на Вилхелм. А Ротшилдовци заради опазването на тайната получават голяма комисионна.
След датската измама банката Ротшилд е на най-сигурния път да стане придворен банкер на един от най-богатите европейски владетели, за какъвто смятат Вилхелм. Но — така изглежда — появяването на Наполеон осуетява добре замислената сделка. В 1806 г. Френската армия окупира и Есен. Вилхелм избягва, а с него и най-големият покровител на Ротшилдовци. На всичко отгоре един от петте братя — Натан, остава в Лондон, все повече изолиран от континента.
Финансовото министерство на Наполеон обаче не може да се справи с фамилията Ротшилд. Длъжниците из цяла Европа на лишения от трона херцог Вилхелм официално трябва да изплатят дълговете си на френската хазна. Но четиримата Ротшилдози момци в каляска с двойно дъно препускат из всички немски херцогства и срещу богато възнаграждение под носа на френските власти успяват да съберат дълговете на херцог Вилхелм. Френската полиция се появява във франкфуртското гето и обръща наопаки къщата със зелената фирма. Там обаче тя намира само един прегърбен, с треперещи ръце старец и ужасената му жена да обменят пари. Полиците на херцог Вилхелм се крият в двойното дъно на препускащите по шосетата Ротшилдови каляски.
Но на Вилхелм събраните пари не му трябват — а и не може веднага да бъдат предадени на негово височество. Младите Ротшилдовци обмислят къде да ги вложат. Континенталната блокада на Англия, бореща се срещу Наполеон, неволно им идва на помощ. През годините на тази блокада подправките, колониалните стоки и редица суровини могат да стигнат до континента само по контрабанден път, а от гледна точка на организирането на контрабандна мрежа петият брат Ротшилд в Лондон е цяло съкровище. Той изгражда такава контрабандна мрежа, пробила блокадата, през която излива цял потоп от памук, коприна, тютюн, захар, кафе и индиго към континента — разбира се, на фантастична цена. По този начин Наполеоновата блокада и контрабандните сделки донасят огромна печалба на фамилията Ротшилд.
Това вече е достатъчно за Ротшилдовци, за да започнат да се занимават с днешната, истинската си професия. Обратът, който Натан, лондонският Ротшилд предизвиква, накратко може да се формулира така: „От този момент Ротшилдовци изоставят контрабандата и започват да продават една единствена стока: пари.“
Тъй като основният капитал за контрабандната търговия е от събраните дългове на херцог Вилхелм, а херцогът — при условията тогава — има фантастично голямо имущество стопанисвано от Ротшилдовци, големият въпрос, който се изправя пред тях, е как и къде при обстоятелствата на блокадата да се вложат тези пари, че да носят печалба. Натан Ротшилд и четиримата му братя, останали на континента, започват тайно да си кореспондират. Те решават да работят срещу Наполеон. За това е нужна немалка смелост и предвидливост, тъй като императорът по това време е на върха на славата си.
Практическият резултат на решението им е този, че Ротшилдовци успяват да убедят херцог Вилхелм да вложи парите си (по днешна стойност 20 млн. дол., което и за онова време също е било грамадно съкровище) в английски заеми. Пълномощното и парите получава Натан Ротшилд, на когото братята с помощта на контрабандисти превеждат огромната сума. Натан дори малко заобикаля сделката. Според оригиналното пълномощно той трябва да купи с парите на Вилхелм английски държавни облигации по среден курс 72 фунта. Английският Ротшилд обаче изчаква, докато поради временните успехи на Наполеон курсът на английските държавни облигации падне — купува ги по-евтино и разликата слага в джоба си.
По това време лондонската банка Ротшилд е толкова силна, че сделките на Вилхелм не я задоволяват. Натан Ротшилд търси no-голяма риба. Тази „голяма риба“ е доставянето на златното съкровище на Източноиндийската компания на сражаващия се на Иберийския полуостров херцог Уелингтън. Това не било лека задача. Най-напред Натан Ротшилд купува злато за 800 хил. фунта (тогавашни пари) от компанията, защото знае, че английското правителство трябва да достави злато на херцог Уелингтън. Той продава златото с доста голяма печалба на правителството на негово воличество — англичаните обаче не знаят как да доставят златото на Уелингтън. Единственият път минава през Франция. Ротшилдовци се заемат с тази задача и с това Натан Ротшилд изведнъж става банкер на английската армия."
- Ендре Гьомьори - ,,Свръхбогатите."
Няма коментари
