Конгресменът Лари Макдонълд, през 70-те и 80-те години на миналия век, тръгва по дирите на “опасна международна конспирация”, стремяща се да установи Нов световен ред. Разкритията си публикува в Бюлетина на Конгреса на САЩ, ноември 1975 г. и в книгата си – “Делото Рокфелер”, 1976 г. В увода, пише следното: „Делото Рокфелер е будещото тревога настъпление на Рокфелерови и техните съюзници, за създаване на единно световно управление, което ще събере суперкапитализма и комунизма, под тяхната власт. Да, убеден съм, че съществува такъв заговор в световен мащаб” (Гари Ка, с.16).

Усилията на конгресмена Макдонълд за разкриване деянията на международната конспирация са прекъснати на 31 август 1983 г., когато пътува в самолета на корейските авиолинии, който “случайно” се отклонява над териториия на СССР, а съветските военни, “объркали” пътническия самолет, с военен, и го свалили, при което загинаха всичките 273 пътници...!

Делото на Макдонълд е продължено от сенатор Джеси Хелмс. На 15 декември 1987 г. в реч пред Сената той заявява: „Кампанията срещу американския народ, срещу традиционната култура и ценности, представлява систематична война. Тя се подпомага от редица кръгове... радикалната левица, министерствата на търговията и образованието, главните банки и международните корпорации, средствата за масова информация, развлекателната индустрия и много от фондациите, освободени от данъци. Господин президент, това, което става зад сцената разкрива, че всички тези кръгове действат съвместно с господарите на Кремъл, за да създадат онова, което наричат Нов световен ред. Частни организации, като ”Съветът за чуждестранни връзки, Кралският институт за международни отношения, Тристранната комисия, Дартмътската конференция, Институтът за хуманитарни изследвания “Аспен”, Атлантическият институт, и групата “Билдерберг”, служат за разпространяване и координиране на плановете за Новия световен ред, сред влиятелните търговски, финансови, академични и правителствени кръгове. Психологическата кампания, която описвам, е дело на група, чиято сила е във властта ъ над нашата финансова система и над голяма част от индустрията ни... Не може да не се забележи влиянието, което Уолстрийт упражнява върху Държавния департамент и ЦРУ. Влиянието на тази върхушка от "посветени", върху нашата външна политика и върху живота ни, е факт. Целта на тази върхушка се нарича глобализъм... Г-н президент, според мнението на глобалистите, държавите и националните граници нямат никакво значение. Свободата и тиранията не се разглеждат като добро и зло, и не са задължителна част от политиката. Дейността на международните финансови и индустриални сили се насочва към осъществяване на проекта за единен свят – с конвергенцията на американската и съветската системи, като главни части на единния свят. Единственото, което има значение за този клуб, е увеличаването на печалбите им, до максимум, чрез финансов капитализъм - системата на дълговете и на монопола. А това води към икономически монопол и политическо заробване.
Реч на Джон Суейтън, редактор на "Ню Йорк Таймс", пред персонала, по случай пенсионирането му, през 70-те години на XIX век: "Няма такова нещо, като "свободна преса". Вие го знаете и аз го знам. Няма нито един от вас, който да посмее да напише честно мнението си. Работата на журналиста е да унищожава истината, да лъже отявлено, да изопачава, да клевети, да се умилква в краката на Мамон и да продава себе си, страната си и расата си, за всекидневния къшей хляб. Ние сме оръдия и васали на богаташите зад кулисите. Ние сме подскачащи играчки; те дърпат конците, ние танцуваме; нашият талант, нашите възможности и нашият живот са притежание на тези мъже. Ние сме интелектуални проститутки."
Писмо на Бухарин, публикувано от него, в лондонския еврейски вестник “La Revue universelle” March 1, 1928г: "Да, Русия определено умира. Въобще никъде не съществува и никога не е съществувала, в нито една страна, класа от населението, животът на която да е бил по-лош, отколкото в условията на съветския рай... Ние правим експерименти върху живото тяло на съветския народ - дявол да го вземе, точно така, както в кабинета по анатомия, студентът медик рови в трупа на някой скитник. Прочетете внимателно и двете наши конституции. И в двете, искренно е записано, че на практика, нас не ни интересува ни Съветският съюз, ни която и да е негова част. Това, което ни интересува е универсалната юдейска световна революция, за която ние винаги сме жертвали всичко, включително и самите себе си. Тук, в Русия, в наща страна, където сме абсолютни господари, ние не се боим въобще от нищо. Страната, омаломощена от войни, епидемии, смърт и глад, които са все по унищожителни, но знаменателни средства за нашето дело, повече не е способна и за най-малкия протест, ни за най-малкото възмущение, намирайки се постоянно под незаспиващото внимание на ОГПУ и нашата армия. Често ние сами се учудваме на това търпение на народа. Можете да бъдете уверени, че в целия СССР, нями ни едно семейство, където, по един или друг начин, да не сме убили бащата, майката, брата, дъщерята, а и изнасилили; също, сина или други роднини или приятели. И това е отлично! Още повече, че Феликс Дзерджински спокойно се разхожда из Москва, без никаква охрана, и даже нощем. Когато го упрекнахме за тази непредпазливост, той само се разсмя и каза: "Какво? - Те никога няма да се осмелят - техната верица кучешка”! И той е абсолютно прав. Те наистина никога няма да се осмелят. Що за странна страна!?"

...Наистина!
– Що за странен - юдо-сатанински свят?!!