Кратко свидетелство и на един от най-големите мъченици на комунистическия режим. Илия Минев е прекарал повече от 26 години зад решетките. Освен това е бил арестуван, бит, изселван, подлаган на мярката „подписка“ три пъти всеки ден – по-късно два… Чак до… април 1990 година, когато за последен път вече „демократичните“ милиционери пребиват този вече стар човек. На всичко отгоре – без никаква негова вина:

,,Изобщо, в Сливен като че ли беше най-тежко. Карцерите нямаха отдушник – само една малка шпионка. Всичко е цимент! Няма постелка. Едни налъми! Цървулите ги въведоха по-късно. Пред теб циганите са омърсили всичко. Единият налъм го туряш на стената, за да се облегнеш върху цимента, а на другия си пристъпил, защото около теб са изпражнения. Страшна воня! Нищо не са газовите камери на Хитлер. Там умираш за няколко минути, а тук – по малко всеки Божи ден – дълги месеци наред. Минат 5-6 дни – хоп! – пак те върнат в дупката. Целта им е да капитулираш, да станеш доносник, клеветник. Те не могат без това!
Зад всеки затвор има хълмче. Там опне, колкото да не е хич – някъде 60 см. Не те заравя целия. А и не е нужно. Вечерта скитащите наоколо кучета изглозгват мъртвеца. Дори да настъпят други времена и да затърсят останките на някой нещастник, който е заслужил да му се окаже последна почит, нищо не може да се открие. Затворнически кости на конкретна личност досега не са намирани!"

- Иван Гаджев – ,,Непримиримият: Илия Минев – от първо лице и другите за него."

но определено беше честен човек. Има паметник в градинката до,, Се Седмочисленици,, - преди беше там обществена баня.
Та всяка година ,в деня на смърта му идват с лимузини самопровъзгласили се десиденти , да се отъркат в един от малкото истински такива в нас. А човекът си отиде в недоимък и самотен, докато тези с лимузините чупеха и разграбваха държавата. Впрочем това е проблемът на всяка революция - свстното и читавото изгаря, остават и властват лешоядите