,,Рузвелт напусна Ялта на 11 февруари 1945 г. и прекара
12,13 и 14 февруари на борда на кръстосвача "Куинси", където
посрещна арабския крал Ибн Сауд. Рузвелт е поискал от Сауд
да допусне малко повече евреи в Палестина. Отговорът е бил
лаконично "не", "защото евреите там вече са въоръжени до
зъби и борбата вече не е срещу германците, а заплашва
арабите". На 28 март Рузвелт се връща във Вашингтон. На 28
март Ибн Сауд изпраща на Рузвелт писмо, в което му
обяснява отново какви ще бъдат последиците от едно такова
решение на президента на САЩ да наложи заселването на
евреи в Палестина. На 5 април президентът Рузвелт обявява официално водените от него преговори с
арабския крал и какъв е бил неговият отговор на краля: "Аз в
капацитета си на шеф на това управление няма да предприема
никакви действия, които може би ще се окажат враждебни за
арабския народ." На 12 април той бе мъртъв. Около неговата
смърт се спекулира! Веднага след смъртта му започва една
мистерия, която и до днес не е разкрита. Малко преди да
умре, лицето на Рузвелт е било силно почерняло и е
изглеждало като смъртна маска. Такива са симптомите на
холера или акутно отравяне. Президентът на САЩ умира и
това се съобщава само с едно изречение: "Той умря от
масивен церебрален кръвоизлив." Не се съобщават причините
за кръвоизлива, които могат да бъдат много високо кръвно
налягане, разбиване на черепа, менингит, куршум в главата
или някакъв вид отравяне (което е най-вероятно). Говори се
за една рана от куршум в главата. А също така се говори и за
убийство от агенти на някаква чужда сила или на тези, на
които той е служил. Във всеки случай има нещо тъмно, след
като на всички, които са били около него, е било забранено да
говорят. Дори и жена му Елеонор не казва нито дума във
връзка със смъртта му. Законната аутопсия на тялото му не е
направена нито веднага след смъртта му, нито по-късно.
Също е странно, че ковчегът не е отворен за публично
поклонение. Сталин (по това време станал добър приятел на
Рузвелт) изпраща в Белия дом руския посланик в САЩ Андрей
Громико, за да се поклони пред тленните останки на
президента и да се убеди в неговата смърт. Оказва се, че в
този момент отговорни лица не са нито вдовицата на
президента, нито частният му секретар, нито децата му -
единственото, което би било редно, а една немного известна
личност на име Самуел Розенмен. Това е личността, която е писала най-важните
политически речи на Рузвелт, и специално тези, свързани с
международните отношения на САЩ и нейната политическа
стратегия. Самуел Розенмен категорично отказал на
министъра на външните работи на САЩ Стетиниус, а и на
Громико да ги приеме и да отвори ковчега. Това е едно "вето",
което той прилага и към самия Сталин. Едва тогава става ясно
на много хора от върховете, че този човек, досега смятан само
за един писач на речи, не е бил съвсем обикновен човек. Той е
бил представителят - окото и ухото на върхушката в Белия
дом. По всичко личи, че Рузвелт, както и много други
известни политици и държавници, е бил осъден да умре заради
последното си споразумение с арабския крал Сауд, което бе
страшен удар за ционистите, както и от страх да не се
изпълнят големите му обещания, направени в Ялта. В
историята има много случаи, когато диктатори, царе и
управляващи са се срещали за разрешаване на международни
въпроси и при завръщане в страната си са изчезвали или нещо
неприятно им се е случвало.
Независимо от това, как е умрял Рузвелт - от убийство
или от бавнодействаща отрова, от неговата политика, която
не бе лично негова, се облагодетелстваха тези, които го
управляваха, за да достигнат днес почти до една върховна
власт.
Рузвелт - човекът, който можеше да помогне на цио-
нистите и който дни преди смъртта си се отказа от тях,
изглежда, е получил заслуженото
си според Талмуда."

- Никола М. Николов - ,,СВЕТЪТ ПОД МИКРОСКОП."