Когато за първи път се появява Манифестът за правата на човека и гражданина на френските революционери с изписани отгоре масонски символи на илюм инатите
- всевиждащото око или змията, която си хапе опашката
(иконата на гностицизма), над него ясно се откроява и ликторският сноп. Свободното зидарство го използва много
често - и по време на наполеоновите походи, и когато попу-
ляризира идеите на масона Мацини в Италия.
Днес обаче римския сноп свързваме с личността на
Бенито Мусолини, като несправедливо прескачаме онези
важни исторически етапи, разкриващи известна идеологи-
ческа приемственост сред пазителите на древния символ.
Макар и не много известно, при настъплението на фашистката революция масонството оказва голяма подкрепа, което , разбира се, в един по-късен етап отрича.
В програмата на движението, изработена от брата
Алчесте Де Амбрис, в социалната й част е заложен планът
на масонската демокрация за труда. Сред основателите на
първите политически военизирани формирования през 1919
г. се открояват имената на много масони, голяма част от
които по-късно заемат ключови постове в ръководството
на партията - Итало Балбо (шеф на фаш истката милиция), Дино Гранди (любимецът на Мусолини между 1922 и
1924 г.), Роберто фариначи, Микеле Бианки (Главен секретар на министъра на вътрешните работи), Чезаре Роси
(шеф на отдел Печат на партията), Емилио Де Боно (шеф на фаш истката полиция), Джакомо Ачербо (заместник на
Президиума на Съвета), Акиле Стараче (известен главатар
на фаш истката организация), Алдо финци (заместник-министър на вътрешните работи). Дори преподобният Велик
магистър Личо Джели (официален основател на Ложа /7-2)
започва политическата си кариера именно в лоното на фашисткия режим. В годините след войната Джели споделя
една килия в затвора Режина Чели в Рим с принц Юнио Валерио Боргезе, автор на опита за преврат през 1970 г. Преди Мусолини да поеме вл астта Европа е залята от
опасна вълна на социалистически брожения. Тогава елитът
решава да подкрепи зараждащите се диктаторски режими,
за да потуши безредиците. Това е и причината да се установи фашисткият режим в Италия. Италианското Дуче е
подпомогнат и тласн ат към надпреварата за властта от най-престшкната група на силните на деня - масонството.
А националистическите искания, на които е инициатор, поставят историческото начало на фашисткото движение.
На връщане о т Неапол Мусолини се среща с Великия
магистър Палерми по време на престоя на влака на гарата
в Рим, пътуващ за Милано. Тук представителите на масонството не само гарантират финансова подкрепа за успеха
на начинанието, но и уверяват Дучето, че ще има безуслов-
ното съдействие и на промасонски настроените офицери с
висши чинове, т.е. на всички висши офицери.
Именно в духа на традицията на политическото италианско възраждане, белязано от идеите на масонството и
на Мацини, през 1922 г. в Рим Мусолини почетно е закичен с
шалчето на Ордена лично о т Раул Палерми5 - Велик магистър на Ложата на Пиаца Дел Джезу. Палерми фигурира и
сред информаторите на ОВРА6 - политическата фашистка
полиция. Докато Домицио Ториниани, друг бележит масон,
предпочита да се дистанцира, макар че негови хора от Великия Ориент на Италия продължават да заемат възлови
държавни постове във финансовия сектор.
В началото Дучето получава значителна подкрепа за
програмата си дори и о т средите на еврейската общност,
най-вече от крайно настроените ционистки групи. Това
фатално привличане обаче не се ограничава само в политически план. И нтересът на Мусолини привлича и красивата
еврейска писателка М аргарита Сарфати, сочена по-късно от историците като една от любовниците му. След
като поема властта, диктаторът е подкрепян о т четирима мъже, т . нар. Квадрумвират: Бианки, Балбо, Де Боно
и Де Веки - масони. Имената на членовете на масонството, официално известни, представляват само върха на
айсберга, докато списъкът с най-влиятелните представители на фашизма, получаващи нареждания о т ложите, е
далеч по-дълъг, отколкото предполагаме. Самият Мусолини прави повече от веднъж опити да влезе в редиците на
братството, но така и не успява. Езотеричният дух на
ф аш истката доктрина припознава от духовния си водач
Рене Генон - изтъкнат сановник масон. Великият магистър Домицио Ториджани коментира идването на власт на
Мусолини съвсем откри то: „Тази революция има масонска
душа. След успешния изход на похода към Рим Мусолини
получава поздравителна телеграма от Голямата ложа, в
която се изтъква, че Италия най-после е влязла в епохата
на реда и мира.
После обаче Мусолини поставя извън закона масонството, тъй като присъствието на масонски представители сред лидерите на режима са трън в очите на духовенството, което все още не се е съвзело от злокобните
последствия на френската революция. И за да привлече
симпатиите на вярващите християни, задължава всички
членове на парти ята да напуснат ложите. Така през 1929
г. успява да сключи политически съюз с Ватикана - известните Латерански договори, който му гарантира широка
народна подкрепа.
фашисткият поход към Рим едва ли щеше да бъде успешен, ако не бе получил силната подкрепа на влиятелните масонски кръгове, контролиращи както в миналото, така и в наши дни всички държавни и обществени центрове на
властта. Това тревожно обстоятелство признава самият
Дуче, когато държи вече здраво юздите на властта при
представянето на Закона за премахване на филантропско-
то братство: ,Дрез тези месеци на управление... установих, че масонството е разположило хората си в невралгичните точки на италианския живот... Недопустимо е функционери с висок ранг да посещават ложи, да им предоставят информация и да получават от тях нареждания. Няма
и съмнение, че най-деликатните обществени институции
на държавата... са търпели и търпят влиянието на масонството... “ Враждебните настроения на Дучето спрямо масонството обаче се проявяват едва след като фашистката революция вече е факт. Нека припомним, че в състава на фашисткия Велик съвет, който обявява извън закона
масонството, четири пети са масони!Мусолини изглежда
непреклонен по отношение на Свободното зидарство: той
е един от малцината социалисти, които не опасват масонската престилка. Въпреки това поверява финансовите и
промишлените съдбини на страната на личности като Алберто Бенедуче (тъст на брата от Ордена Енрико Куча) - социалист и масон, създател на Института за промишлено
възстановяване, а по-късно осъществил реорганизацията
на Италианската банка.

- Марко Пицути - ,,Търговия с душите ни."