През първите години на миналия век светът на едрите финансови кръгове изцяло преминава под контрола на
четири фамилии от еврейски произход - Рокфелер, Морган,
Варбург и Ротшилд. Те упражняват натиск върху американското правителство, за да бъде учредена със закон еднаединствена централна банка - федералния резерв, която в
действителност е тяхна собственост. Този амбициозен проект трябва да се пребори с обществената нагласа за несъгласие и опасения от съсредоточаването на парите в алчните ръце на шепа широко известни спекуланти. И за да убедят народа да преглътне подобен залък, големите банкери генерират непреодолим икономически проблем, за който вече имат готово решение. Дж.П.Морган, известен като финансово светило, използва голямото си влияние и автори
тет, с които се ползва в банковите среди, за да пусне слухове за предстоящо обявяване в несъстоятелност и фалит на крупни кредитни институции. Добре замислен план, който би предизвикал колективна истерия и бърза реакция от страна на вложителите, които ще се втурнат мигновено към касите на
банките, за да теглят спестяванията си. Това ще застави
банките да изискат връщане на отпуснатите до момента
заеми, като заставят бенефициентите да започнат да разпродават собствеността си. Така се поставя началото на
поредица от банкрути, изземвания и отприщване на социално напрежение. Историкът от еврейски произход фредерик Люис Алън
заявява по страниците на известното сп. Лайф: „От създалата се паника през 1907 г. Морганови извлякоха максимална полза, като лукаво режисираха разпространението й.“
Конгресът назначава разследване (част от предвидената
игра), начело на което застава сенаторът Нелсън Олдрих -
доверен човек на банковите картели и сроден с фамилията
Рокфелер. Комисията на свой ред предлага учредяването на Централна банка, която официално да поеме ангажимента за недопускане на бъдещи финансови сривове като този от 1907 г.! Международните банкери ловко изиграват картите си и народът пада в капана им. Досещате се, че предложението е прието от Конгреса и банката е учредена от
президента масон Удроу Уилсън на 23 декември 1913 г.
Как се стига дотук? През 1910 г. се провежда тайна
среща в имението на Дж.П.Морган на остров Джекил, край
бреговете на Джорджия, и именно там се ражда идеята за
създаване на Централна американска банка, която по-късно
наричат FED. Краткото й название трябва да внуши, че
става дума за федерална институция, разбирай държавна - федерален резерв. Кръщават проекта Закон за федералния резерв, но нейни автори са не законодателите от Конгреса,
а банкерите. Срещата е строго поверителна без знанието
на правителството и обществото, а участниците използват псевдоними. Предават го на сенатора Нелсън Олдрих (техния политическия референт) и в навечерието на Коледа (24 декември 1933 г.) се пристъпва към одобряване на
скандалния акт. Добре е да припомним, че събитията се
разиграват по време на празниците, когато голяма част от
членовете на Конгреса са си у дома и празнуват със семействата си. Уилсън няма никакви притеснения да приеме закона, а е можел просто да наложи отлагателно вето.
Само след няколко години самият то й си дава сметка,
че е бил употребен и се е превърнал в марионетка. Президентът огорчено споделя: Голямата ни индустриална нация се контролира от кредитната си система, а кредитната ни система е съсредоточена В частни ръце. Следователно растежът и делата на държавата са в ръцете на шепа
хора, които, къде по силата на някои обстоятелства, къде
поради ограничеността си, спъват, упражняват контрол и
задушават свободата в естествения ход на икономиката.
В цивилизования свят ние сме едно от най-лошите правителства, върху което в най-голяма степен се упражнява контрол и власт. Вече не сме правителство, основано на свободата на словото, на идеалите и на мажоритарния
глас, а правителство, което се управлява според преценката, нуждите и желанията на шепа господстващи групи. “ А
конгресменът Луис Макфадън след одобрението на Закона
за федералния резерв заявява: „Учредена е световна банкова система... която се контролира от международните банкери, действащи заедно и единодушно, за да поробят и подчинят света в името на собствените си интереси. На
практика FED узурпира правителството. “
М асмедиите разтръбяват, че Централната банка е
жизнено необходима и ще превърне инфлацията и икономическите кризи в кошмарен спомен от миналото. Но ако, от една страна, журналистите се надпреварват да разпростран яват сред американския народ, че е настъпила новата ера под знака на т . нар. финансова стабилност, от друга - безмилостният трибунал на историята доказва тъкмо обратното. Веднъж поел абсолютния контрол върху валутата , федералният резерв започва да прилага редица спекулативни действия, които му позволяват буквално да погълне
свободния пазар. В периода 1914-1919 г. увеличава паричната
наличност със 100 на сто, което дава възможност за от ­
пускане на кредити не само от големите, но и от малките банки. След това обаче се дава ход на втората част от
плана: през 1920 г. най-неочаквано изтегля голяма парична
маса, пусната в обращение, като с това заставя малките
кредитни институти да върнат обратно отпуснатите
заеми - поредна провокация на масови банкрути и теглене
на пари на каса. Така повече от 5400 банки извън системата на федералния резерв затварят врати, докато безскрупулните банкери заздравят окончателно монопола си върху икономиката. Членът на Конгреса Чарлз Август Линдберг
през 1921 г. заявява: ,,Нрез Закона за федералния резерв се
създава хаос по предварително замислен план. Създалата
се суматоха е първият случай на съзнателно програмирана
паника, замислена подобно на математическо уравнение."
Създалата се суматоха е предупреждение за онова, коет о предстои да се случи - генерална репетиция за криза с
опустошителен социален ефект. Между 1921-1929 г. Централната банка отново увеличава паричната маса, предизвиквайки за пореден п ъ т бърза експанзия на пазара. Едновременно с това на борсата се появява нов вид много изгоден
заем, наречен граничен заем. С тава дума за финансов продукт, който позволява на инвеститора да внесе само 10 на сто от стойността на акциите (ценни книжа), докато останалите на сто се отпускат от посредник. Следваща
хитро замислена измама, която дава възможност на всеки
да притежава 1000 долара в акции, като за тях внесе само
100! И много бързо става популярна тактика през тези горещи години. Но точно когато голяма част от инвеститорите започват да правят пари, истината за граничния
заем излиза наяве. Оказва се, че останалите 90 на сто от
общата стойност на ценните книжа могат да бъдат изискани по всяко време и платени до 24 часа! Правото на посредника да поиска във всеки един момент изплащането
на кредита е наречено добавъчно гранично повикване и
упражняването му обикновено предполага продажба на ценни книжа, закупени на кредит. Лъсва още една грандиозна
манипулация - граничният заем, която отприщва вълна от
обявени в несъсоятелност предприятия и фалити.
Няколко месеца преди октомври 1929 г. Джон Д. Рокфелер, Бърнард Барух и други банкери тихомълком се от ­дръпват о т борсовия пазар! На 24 октомври 1929 г. нюйоркските финансисти отп равят претенции да им бъдат
изплатени т . нар. гранични заеми. И точно както е запланувано, подобни действия провокират масови продажби на
ценни книжа и струпвания по банковите гишета, за да се
теглят пари и да се покриват дългове. Това, разбира се, довежда до срив на по-малките банки, което на свой ред дава
възможност на по-големите банкери да изкупят фалирали
предприятия и кредитни институции на безбожно ниски
цени. По всичко изглежда, че магнатите от федералния резерв вместо да увеличат пуснатата в обращение парична маса с цел съвземане на поставената на колене икономика, правят точно обратното - подхранват най-голямата икономическа депресия в историята на Америка.
Възмутен от ситуацията, Луис Макфадън - яростен
противник на банковите картели, оглавява действия за
подвеждане под отговорност за държавна измяна и корупция на Съвета на федералния резерв със следните изявления: „Става дума за едно много добре планирано събитие. Международните банкери се опитват да провокират условия на безизходица и отчаяние, което ще ги направи абсолютни господари. “ И не бива да ни изненадва фактъ т, че
след два безуспешни опита за убийство му, накрая е отровен по време на банкет, преди да успее да задейства процедурата по импийчмънт. Но и това не е всичко. След смъртта му банкерите от Централната банка премахват
Златния стандарт - споразумението, което гарантира
конвертируемостта на златото във валута, с аргумента,
че само така Америка може да излезе от Голямата депресия. Одобрена е и разпоредба (5 април 1933 г.), която задължава американците да предадат на хазната цялото злато,
с което разполагат, а за нарушителите е предвидено нака-
зание от 10 години лишаване от свобода! С отмяната на Златния стандарт валутата се превръща в парче отпадъчна хартия, валидна само по закон.
На практика единственият фактор, който е в състояние
да определя покупателната й способност, е количеството
парична маса в обращение. И който я манипулира, той създава икономически кризи. Онова, което хората трябва да
разберат, е, че федералният резерв и всички мощни банки в
света (единствените в състояние да определят глобалния
икономически ход) са в ръцете на малък елит от частни
банкери илюминати, които отпускат на правителствата пари, създадени от нищото, но обременени с лихва. И благодарение на съучастието на политическата класа се
ползват с извънконституционен юридически статус; на
практика те се самоопределят като наднационални институции, които не подлежат на какъвто и да е контрол от страна на обществените институции!
„Дайте ми контрола върху парите на една държава и не
ме интересува кой кове законите й. “
— Майер Амшел Ротшилд

- Марко Пицути - ,,Търговия с душите ни." 

лупни го modernotorobstvo.
Не го е срам. Да се прави на Кенеди, без да ходи в Далас.

   Аз чета редовно публикуваните постинги, през моя поглед и разбиране на разсъжденията и фактологията, които не са очевидни само за зомбирани чрез примирение и страх роби.  Но и не са изгодни за страхливци посветили живота си да служат на една йерархична върхушка от подлеци, със самочувствието че могат да контролират материалния и духовен живот на хората, единствено чрез демагогия и технология.  Тези, които все още, могат да се нарекат хора, защото те май не са.  А страхливите подлизурковци могат само да се издадат, като се изкряскат обидно, без грам доводи, защото просто не са им заложени в готовият андроиден алгоритъм на поведение...
   Лекс