Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2020 06:15 - ЕВРЕИТЕ И КОНЦЛАГЕРИТЕ - ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 486 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Международният Червен кръст е съставил тритомен доклад, публикуван в Женева през 1948 година, който се явява особено уникален по своята обективност.
Този подробен доклад на една неутрална организация е съставен на базата на два други доклада. Групата на авторите, възглавявана от Фредерик Спордет, подчертава, че съгласно традициите на Червения кръст, докладът е създаден на базата на пълен политически неутралитет. Докладът на Международния Червен кръст е оправдателен документ за Германия. Съгласно Женевската конвенция, лагерите за военнопленници и интернирани е трябвало да бъдат открити за международни инспекции и Международния Червен кръст е имал достъп до всички немски концлагери. Съветският съюз не е разрешавал инспекция на своите лагери, в резултат на което милиони граждански затворници, а също и военнопленници са били откъснати от външния свят.
Докладът на Международния Червен кръст е важен и защото той пояснява законодателната страна на интернирането на евреите, която се е считала от враждебно настроените елементи за незаконна. В доклада се описват две категории интернирания на граждани, едната от които е „граждански лица, интернирани по административни обстоятелства… /на немски Schutzhaftling/ … които са били арестувани по политически или расови причини и се е считало, че те представляват опасност за държавата или окупационните войски“ (том ІІІ, стр. 73). Към тези лица се прилагат същите мерки каквито се прилагат и към арестуването за углавни престъпления (стр. 74).
В доклада се казва, че отначало немците не са допускали Червения кръст да инспектира лагерите, обяснявайки това със съображения за безопасност, но през втората половина на 1942 година разрешението е било дадено. На Червения кръст е разрешено да раздава колети с храна във всички концлагери на Германия от август 1942 година, а от февруари 1943 година всички лагери и затвори са открити за международни инспекции (том ІІІ, стр. 78). Червения кръст започва провеждането на широка програма за помощи, която продължава до края на войната, а и след нея. Червения кръст получава огромно количество писма с благодарности от затворници, в това число и от евреи. В доклада се съобщава, че ежедневно са били раздавани до 9 000 колета. От есента на 1943 година до май 1945 година, около 1,1 милиона колети с общо тегло от 4,5 тона са били изпратени по лагерите (том ІІ, стр. 80). В допълнение към храната, в колетите е имало още лекарства и дрехи. Колети са изпращани в Дахау, Бухенвалд, Зангерхаузен, Ораниенбург, Флосенбург, Флоха, Равенсбрюк, Терезиенщад, Берген-Белзен, Нойсингам, Ладисбергам Лех. Колети са получавани от белгийци, холандци, французи, гърци, италианци, норвежци, поляци и евреи без гражданство (том ІІІ, стр. 81). В течение на войната Червения кръст изпраща колети на обща сума 20 милиона швейцарски франка, събрани от еврейски организации, като например Съвместния комитет по разпределението в Ню Йорк (том І, стр. 644). Тази организация има разрешение от Хитлер да поддържа свое представителство в Берлин, но контактите се прекъсват когато САЩ се намесват във войната.
Съгласно доклад на Червения кръст, трудностите в разпространението на помощите идват не от немците, а от съюзниците, които фактически са блокирали цяла Европа. Голяма част от хранителните продукти за приготвяне на колетите пропада из Румъния, Унгария и Словения.
В доклада се отбелязва, че делегация на Червения кръст е посетила гетото Терезиенщад (Терезин), което е било специално за евреи. Червения кръст се изказва положително за това гето, в което живеели около 40 000 евреи, депортирани от различни страни. Последното посещение на делегация от Червения кръст по време на войната се е състояло през април 1945 година. Според информация получена от Червения Кръст, това гето е създадено като експеримент, измислен от някои високопоставени членове от правителството на Хитлер, с цел да се предостави на евреите възможност да живеят сред свои, по свои закони, под своя администрация, почти в пълна автономия. Последната визита на делегацията се провежда на 6 април 1945 година. Тя потвърждава положителните впечатления, получени при първото посещение (том І, стр. 642).
Червения кръст изразява своята признателност към режима на Йоан Антонеску в Румъния, където те имали възможност да окажат хуманитарна помощ на 183 000 румънски евреи. Помощта се е наложило да бъде прекратена след пристигането на Червената армия.
В своя отчет делегацията обяснява, че членовете й не са успели да предадат предвидената хуманитарна помощ на лагерите намиращи се на територия под съветски контрол (том ІІ, стр. 62). Немските концлагери се оказват в същото положение след освобождаването им от Съветската Червена армия. Червения кръст изпращал огромно количество колети и получавал поща от Аушвиц до съветската окупация, но опитите да се изпратят колети в „освободения“ Аушвиц за оцелелите там хора, завършили с пълен неуспех. Обаче колети с храни продължавали да бъдат получавани от бивши затворници от Аушвиц, преместени в други лагери като Бухенвалд и Ораниенбург.
 
 
Не са намерени доказателства за геноцид:
Един от най-важните аспекти в доклада на Червения кръст е този, че той разкрива причините за голямото количество починали затворници в края на войната. В доклада е написано: „В хаотичните условия, които настъпват в Германия в края на войната, в лагерите спира достъпът на хранителни продукти, вследствие на което много хора загиват от глад.“ Немското правителство е разтревожено много от тази ситуация и съобщава този факт на Червения кръст. Това съобщение е предадено на 1 февруари 1945 година. През март 1945 година се провежда среща между президента на Червения кръст и генерала от СС Калтенбрунер. След тези преговори на Червения кръст е разрешено да разпространява хуманитарна помощ под формата на хранителни продукти, непосредствено чрез своите представители на които е осигурен достъп до всеки немски лагер (том ІІІ, стр. 83). Немското правителство явно е било разтревожено от създалата се ситуация и се е опитвало с всички сили да облекчи положението.
В доклада на Червения кръст много ясно се говори, че доставките от храни са се прекратили едва след като съюзническите бомбардировки сериозно разрушават транспортната система на Германия. Обезпокоен за съдбата на интернираните евреи, на 15 март 1944 година, Червения кръст изразява протест срещу варварските бомбардировки („Inter Arma Caritas“, стр. 78). На 2 октомври 1944 година, Червения кръст предупреждава немското Външно министерство, че пълното унищожаване на транспортната система в Германия е неизбежно и това ще доведе до масов глад.
Важно е да се подчертае, че в тритомния доклад няма и думица за съществуването на някаква програма за масово унищожаване на евреи. Нито една от делегациите, посетила по няколко пъти всички немски лагери, не е намерила нещо, което да доведе до мисълта за евентуално масово убийство на хора. В доклада никъде не е споменато за газови камери, на нито една от всичките негови 1600 страници. Казва се, че евреите, както и всички други националности, са пострадали при условията създадени от войната. Пълното отсъствие на каквото и да е споменаване за масови убийства е много показателно. Комисиите на Червения кръст не са намерили никакви основания за да поддържат легендата за уж провеждащия се в лагерите геноцид.
В доклада се пояснява, че медицинският персонал е бил командирован на фронта и че не са достигали ресурси за борба с епидемията от тиф, която избухва в лагерите през 1945 година (том І, стр. 204).
А що се отнася до съществуването на газови камери, прикрити като бани с душове, в доклада пише, че нищо подобно не е открито. „Всички тоалетни места бяха инспектирани. Бяха отправени много питания как може да бъдат модернизирани баните в отделните лагери, с цел те да станат по функционални за ползване, как да се увеличи броя на душовете, как да се извърши даден ремонт“ (том ІІІ, стр. 594).
 
 
Не всички са били интернирани:
Том ІІІ от доклада на Червения кръст, глава 3 (Еврейското гражданско население) разказва за помощите предоставени на свободното еврейско население. От анализа на тази глава става ясно, че далеч не всички евреи са били интернирани в лагери, а са останали част от свободното население, като, разбира се и те са били засегнати от определени ограничения. Тази картина съвсем противоречи на „официалната пропаганда“ за поголовното интерниране на всички евреи и изпращането им в газовите камери. Както е написано в „мемоарите на Хес“, Айхман горял от желание да хване всички евреи, но реалността е съвсем друга. В Словакия например, където началник бил помощникът на Айхман Дитер Вислицени, според доклад голяма част от евреите не са даже и пипнати за депортация, там дори са пристигали евреи от Полша. Евреите намиращи се в Словакия, били в относителна безопасност до края на август 1944 година, когато започва въстанието срещу немците. И въпреки закона, излязъл на 15 май 1942 година, който се явява в резултат на това, че няколко хиляди били интернирани, те се държали в лагери, в които храненето и битовите условия били напълно поносими и където интернираните можели да работят при условия почти равни на волнонаемните (том І, стр. 646).
Не много голям брой от трите милиона под немски контрол евреи успели да избегнат интернирането, но емиграцията на евреи продължила и по време на самата война, основно през Унгария, Румъния и Турция. Немците даже не възразявали срещу емиграцията на полските евреи, които успели да избягат във Франция преди още тя да бъде окупирана. Евреите от Полша, намиращи се във Франция, които съумели да получат разрешение за емиграция в САЩ, били третирани от немските окупационни власти като американски граждани. В допълнение на това, немците се съгласили да признаят три хиляди паспорта, пуснати от консулствата на латиноамериканските страни (том І, стр. 645).
Преди отпътуването си за САЩ, тези евреи прекарват в лагера Вител в Южна Франция, заедно с граждани на САЩ.
Немските власти също така не се противопоставят и на емиграцията на евреи от Унгария. Съгласно доклада на Червения кръст до март 1944 година, „евреите, които притежават визи за Палестина, безпрепятствено могат да напуснат Унгария“ (том І, стр. 648). Даже след смяната на правителството на Хорти през 1944 година, след опита да се сключи мир със Съветския съюз и установяване на прогерманско правителство, емиграцията на евреите продължава. Червения кръст получава уверенията на Англия и САЩ „да поддържат с всички възможни средства емиграцията на евреите от Унгария“. Червения кръст получава писмо от САЩ в което се казва: „Правителството на Съединените Щати потвърждава, че то ще обезпечи с всичко необходимо, всички евреи на които бъде разрешено да емигрират“ (том І, стр. 649).

- Ричард Харууд - ,,Лъжата за шестте милиона." image



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 674369
Постинги: 953
Коментари: 346
Гласове: 706
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031