Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2020 19:34 - НАИСТИНА ЛИ ПО ВРЕМЕТО НА ПРАВЕШКИЯ КАСКЕТ ТОДОР ЖИВКОВ НЯМАШЕ ПРЕСТЪПНОСТ И СЕ ЖИВЕЕШЕ ПО-СПОКОЙНО?
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 903 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageЧесто пъти, независимо дали в политически или битов контекст, се случва да чуваме реплики като "По времето на комунизма беше спокойно за хората“, "При Тодор Живков нямаше престъпност“ и станалата печално известна проекция "Демокрацията ни отне много“, към което по мнението на носталгиците можем да съотнесем и по тяхно мнение съществувалото чувство за сигурност.

Нещо, което отново по тяхно мнение напълно отсъства сега, безвъзвратно потънало с онази Атлантида, в която те влагат времето на развития живковизъм. Това отношение може да бъде съотнесено както към определени групи в България, така и в бившите съветски републики, а темата на настоящата статия кореспондира с това – престъпността в страни от бившия Източен блок, които днес някои се опитват да ни представят като някаква Аркадия на сигурността.

Чували ли сме за Жоро Павето? Или за действалия след него друг сериен престъпник по сходен маниер Георги Йорданов, наричан Жоро Павето-2? Или че в документи на областните дирекции на МВР по онова време присъстват изключително стряскащи данни за престъпността – например че дирекция "Национална милиция“ регистрира 12 убийства само за месец ноември 1988 г? Или че убийствата на година са достигали стойности от около 200 на година(240 през 1985 г.), нещо, което отново присъства сред документооборота на Министерството на вътрешните работи по онова време, включително и е докладвано с гриф "строго секретно“ в ЦК на БКП?

Така в справка до Тодор Живков от 1987 г. се докладва – за един месец са извършени 44 умишлени убийства и 77 изнасилвания(само за месец!). През август същата година – 21 умишлени убийства и 18 изнасилвания. Само в Сливен за 1986 г. са извършени 15 умишлени убийства.

Нито едно от тези престъпления не получава отзвук в медиите и всички стават предмет на информационното затъмнение. Не ни ли навежда това на мисълта, че може би чувството за сигурност е изкуствено създадено чрез целенасочена политика на контрол, която оставя обществото в неведение за случващото се? Продължаваме да четем и следното: МВР Секретно! Главно следствено управление, Рег. № II-2196, 05.07.1988 г. ОБЗОРЕН БЮЛЕТИН за дейността на следствения апарат през м.юни 1988 година Във Велико Търново е образувано следствено дело: Срещу Васил Алексиев – 18-годишен, който в гр. Горна Оряховица изнасилил 86-годишна самотноживееща гражданка.

Срещу Андрей Райчев и Иван Ранчев от гр. Дулово, които извършили грабеж, придружен с убийство на Марин Рачев в дома му, като убийството е извършено с бинт и канап по механизма на удушаването. По време на разследването е установено, че двамата през 1986 г. са извършили убийство, с цел грабеж на Пенка Стоянова – 32-годишна от с.Секулово и през 1987 г. – опит за убийство на Веса Богданова от с.Теслаково, като е използван посочения механизъм на удушаване. В Габрово е образувано предварително производство срещу Росен Иванович – 33-годишен, от Габрово, който с нож лишил от живот Юлия Томова – 24-годишна и родителите ? – Васил Куртев и Спаска Илиева – 57-годишни, след скарване с Томова. Единичен откъс от една много по-голяма картина. Нека да погледнем нещата и в по-мащабен план, да кажем – с примери от друга държава(в случая СССР). Дали името на Андрей Чикатило ни говори нещо? Или Владимир Стороженко? Сергей Головкин? Завен Алмазян? Валерий Асратян? Александър Берлизов? Анатолий Бирюков? Владимир Виничевски? Игор Миренков? Вячеслав Маркин, Анатолий Нагиев, Юрий Раевский, Николай Фефилов, Анатолий Уткин, Сергей Ткач, Анатолий Сливко… И още много имена.

Кому принадлежат тези имена? Това са само част от имената на серийни убийци, садисти, педофили, некрофили, серийни изнасилвачи, които са действали по времето на Съветския съюз в различните градове и републики. И чийто престъпления остават с години неразкрити. Сергей Ткач например започва да действа в началото на 80-те години. Задържан е чак през 2005 г. и при задържането казва на полицията "Чаках ви 25 години“. Осъден е през 2008 г., умира през 2018 г. от сърдечна недостатъчност в затвора. Извършил е 37 убийства и изнасилвания. Серийният убиец и педофил Сергей Головкин има между 11 и 13 жертви. Насилникът и убиец Алмазян има 3. Александър Берлизов – 9 убийства. Анатолий Бирюков – 5 жертви(баща му е генерал-лейтенант, герой на Съветския съюз). За своите 17 години живот Владимир Виничевски убива 8 души. Светлогорският кошмар Игор Миренков има 6 жертви.

Още 6 чудовищни убийства и изнасилвания извършва Вячевслав Маркин, от които едно е класифицирано като масово. С особена жестокост Анатолий Нагиев отнема живота на 6 жени. Толкова са и жертвите на убиеца и насилник Юрий Раевский. Уралският удушвач Николай Фефилов убива 7 момичета, 6 от които изнасилва. През 60-те и 70-те години в Уляновска и Пензенска област Анатолий Уткин изпраща в гроба 9 души. Общо 7 деца са жертвите на маниака Анатолий Сливко. Числото на убийствата на Генадий Михасевич е 36. За толкова го осъждат. Той признава за 43. Убиецът-некрофил Михаил Новоселов отнема живота на 22 души на възраст от 6 до 50 години. В Латвийската съветска република Станислав Роголев извършва 21 нападение над жени, 10 от които завършват фатално. Борис Серебряков убива с особена жестокост 9 души на територията на Чечено-унгушката АССР. "Поволжският алигатор“ и "Василевският канибал“ Алексей Суклетин убива 9 души. А за времето между 1975-1977 г. шофьорът на камион Николай Шестаков убива и изнасилва 12 души. Докато бъде задържан Андрей Чикатило се провежда дългогодишната операция "Горски пояс“, която струва милиони рубли.

В рамките на операцията са проверени 200 000 души и паралелно с издирването на "ростовския изкормвач“ са разкрити дотогава неразкрити допълнителни 1062 престъпления, сред които 95 убийства и 245 изнасилвания. Владимир Стороженко действа в Смоленск в периода 1978-1981 г. и извървшва над 20 изнасилвания, 13 от които са съпроводени с жестоки убийства на жертвите. Положението в Смоленск дотолкова се нагнетява, че хората започват от страх да не ходят на работа. Започва тревожен спад в производството на заводите и предприятията. Стороженко е криминален контингент. Дори характерна за тогавашните съветски бандити татуировка на тигър издава тази принадлежност. Лица като Чикатило обаче преобръщат понятието и разбирането за престъпност не само в практическа, но и на теоритична почва. Женен човек, член на КПСС, с две деца, автор във вестници, с две висши образования, учител, инженер, дори доброволен сътрудник на милицията в известен период от време(случвало се е така, че е в един момент е издирвал сам себе си). И извършил 56 изключително жестоки убийства и изнасилвания, за които си признава. Осъден е за 52 от съда, прокуратурата повдига обвинение за 53.

За останалите се оказва, че просто не могат да съберат достатъчно доказателства извън признанията на самия извършител. Нанесените с нож рани по тялото на жертвата са достигали 70 на брой. 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 674255
Постинги: 953
Коментари: 346
Гласове: 706
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031