Евгений Утин, руски военен кореспондент на руско турската война от 1877-1878 година за отношенията между руснаците “освободители” и “освободените” българи:
“- Знам, че „братушките” не могат да ме понасят – каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата – но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е – двайсет и пет нагайки! Нека ги е страх!
– Чакайте, – възразих му аз – нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите.
– Нека ви направя за седмица шеф на кааза и ще видите може ли човек да се справи без нагайка. Всеки ден ще ви трябват двеста-триста! Не познавате българите, а колкото до тяхното разположение – Бог да им е на помощ, но на нас защо ни е?
– Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!
– Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение!”
Българите безпрекословно изпълняваха заповеди, но на лицата им не можеше да прочете нито задоволство, нито радост. Бяха убедени, че ако турците са ги били произволно, така ги бият и руснаците.

Описвам как едно длъжностно лице от гражданското управление така, донякъде оригинално, се отнася към своите задължения само защото то не е нещо изключително, отличаващо се от всичко останало. Напротив, ако нещо ме поразяваше, то беше водещата роля на нагайката. Примерът е заразителен и употребата на нагайка бързо минаваше от един на друг. За съжаление, тя получи право на гражданство и кой ли не злоупотребяваше с това оригинално цивилизационно средство! Българите очевидно не бяха особено доволни от такова управление, наред с всичките беди и страшни жертви на войната. Между другото, и това, понякога зле прикрито недоволство, служеше като източник на обвиненията за неблагодарност.
Всичко, което се случва в сферата на гражданското управление в България, – казваха ми противниците на княз Черкаски – изобщо не е ново, всичко донякъде е продължение на извършеното от него в полското царство. По същия начин и там повечето длъжности бяха в ръцете на военни, свикнали да действат решително и сурово. Строгостта се е запазила и явно не е така лесно да се откачиш от нея. Тя дори те принуждава да забравиш различния начин на действие.
Тук се прилага система на действие, според която в един прекрасен ден за началник на окръг или дори за губернатор се назначава човек, който вижда в нагайката най-добро средство за управление, а от друга страна, се отнася високомерно и сурово с българите, които идват, за да му благодарят. Днес тези хора подозират цяла партия, партията „Млада България”, за политически неблагонадеждна и я обвиняват в едва ли не революционни провокации. Утре ще отстранят от обществена дейност българин, само защото той мечтае за самостоятелен политически живот, за свободно, неограничавано от настойничество развитие на родината си. Този начин на действие едва ли ще осигури на Русия трайна любов и беззаветна преданост от страна на българите.” 

МНОГО ДОБРЕ: РУСИЯ НЕ НИ Е ГОСПОДАР, ЩЕ И "БЛАГОДАРИМ" КАТО Я НАПАДНЕМ КАТО МАША НА ЗАПАДА, КОЙТО ВЕЧЕ НЯКОЛКО ВВЕКА СЕ УПРАЖНЯВА С НОВИ И НОВИ СРЕДСТРА КАК ДА Я ЗАВОЮВА, ДА РАЗГРАБИ БОГАТСТВАТА И
ГЛУПАВИ БЪЛГАРСИ ФИЛОСОФИ СЕ ОПИТВАТ ДА ОМАЛОВАЖАТ ПРИНОСА НА РУСИЯ ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ
ТОВА ЩЕ СВЪРШИ ЗЛЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ, КОИТО И БЕЗ ТОВА СА ЗЛЕ И СИ ЗАСЛУЖАВАТ ТОВА БЛАТО.
РУСИЯ СЪЩО ИМА ВИНА- ИЗОСТАВИ НИ!

КАКВО БИ СТАНАЛО, АКО БЯХМЕ ОСТАНАЛИ В ТУРЦИЯ- ЩЯХМЕ ДА СМЕ МНОГО ПО ДОБРЕ, ЗАЩОТО ЛЪЖИТЕ ЗА ТУРСКОТО РОБСТВО И ДНЕС ИЗЛИШНО НИ ПРЕЧАТ- УЧАТ НИ ДА МРАЗИМ.
А БОГ НЕ ДАВА ТАКОВА ПОВЕДЕНИЕ И ТО СЕ ДЪЛЖИ НА УПРАВНИЦИТЕ ПАТРИОТИ И ТЪПАЦИ

Ненавистта на Раковски към Русия е резултат на едни "поискани- но неполучени пари". З. Стоянов така или инак е полуинтелигент, груб кариерист- намерил златна мина с оплюването на Русия и потупванията на Запада. Цитатът от Левски е следният :"Ще ида у други поробени народи, да правя това което правя досега".
Демагогията (Ви) ще е кратка. Българите имат все още пълни библиотеки.

ДА ДОПЪЛНЯ- ГРАДЪТ ЧЕРВЕНА БОДА ( ДНЕС НОВО СЕЛО, НА МЯСТОТО НА ГРАДА СЪЗДАДЕНО СЛЕД 1835 ГОДИНА - КЪДЕТО ЖИВЕЧ) ПРЕЗ 1811 ГРАДЪТ Е ИЗГОРЕН ОТ БЪЛГАРИТЕ, КОИТО СА ТРЪГНАЛИ ЗА РУССИЯ, ДА ПОМАГАТ СРЕЩУ НАПОЛЕОН. ТЕ ВНАВЯТ СНОПИТЕ, ЗАПАЛВАТ ГРАДА И ЗАМИНАВАТ ПРЕЗ 1811 Г
ТОГАВА ЧЕРВЕНА ВОДА Е МИТРОПОЛИЯ СЪС СЕДЕМ ЦЪРКВИ , ЕДИНСТВЕНА С КУЛЕН ГРАДСКИ ЧАСОВНИК, ДУХОВА МУЗИКА С БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ
ТРЯБВАШЕ ЛИ РУСИЯ ДА НИ ОСВОБОЖДАВА ИМА ПРОТИВОРЕЧИВ ОТГОВОР, ЗАЩОТО ТУРЦИТЕ НЕ СА НИ МРАЗИЛИ, КАКТО СЕ ОПИСВАТ ДЕЙСТВИЯТА,
МНОГО ФАКТИ ГОВОРЯТ ЗА ОСОБЕНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ
СУЛТАНАТ НЕ Е ДАЛ БЪЛГАРИ ЗА РОБИ НА ЗАПАДА. ВРЕМЕ Е ДА ПАЗБЕРЕМ ИСТИНАТА
ЗНАЕТЕ, ЧЕ Е ИМАЛО ХАЙДУТИ "ЗАКРИЛНИЦИ" А ЗА БАНДИТЕ ОТ ХАЙДУЦИ ЗАЩО НЕ СЕ КАЗВА ДНЕС НИЩО- ТЕ СА ОГРАБВАЛИ КЕРВАНИ- ЗАМОЖНИ БЪЛГАРИ...
ИСТОРИЯТА НЕ СЕ ЧЕТЕ И ПРИЕМА ПРАВИЛНО, КОГАТО ИМА ЗАДАЧА ДА МРАЗИ И РАЗДЕЛЯ. И ДНЕС БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ СА РАБОТЛИВИ, ДОБРОДУШНИ, УВАЖИТЕЛНИ ЗА ТЯХНАТА ОБЩНОСТ И ЗА ДЪРЖАВАТА НИ. НИЕ НАЛАГАМЕ РАЗДЕЛЕНИЕ- ПО ТОЧНО НАРЕЧЕНИТЕ ПАТРИОТИ СА ЛАКОМИ ЛЪЖЦИ, ИЗМАМНИЦИ

с грабежи, налагане на данък и търговия с роби - включително българи от Дунавска България - не е шега - не може и няма как да бъде приятел с никой друг народ.
Кратко и съдържателно е описан житейският път на Святослав. При това в летописа доста ясно се посочва, че Святослав е "княжил" не в Киев, а в Преяславец на Дунава, на територията на българите. (Най-вероятно това е Малък Преславец, бел. моя). "Иде Святослав на Дунаи и на болгары; и бившемся обоим; одоле Святослав болгарам и взя город 80 по Дунаеви; и седе княжа ту в Переяславци, емля дань на грыцех".
"Речь Святослав к матери своеи и к болярам своим “не любо ми есть в Киеве быти; хочю жити с переславци в Дунае; яко то есть середа в земли моеи; яко ту вся благая сходятся; от грек злато, паволоки, вина и овощеве розноличныя; и-щех же из угор сребро и комони; из руси же скора и воск, мед и челядь". В този фрагмент, както и в целия летопис, думи като "грък", "щех", "угор", "русь" означават етноними, а не названия на етнотеритории или страни. От тези народи към Светослав в центъра му, за какъвто той смятал Преславец на Дунава, се стичали всички "благая". От всичките изброени народи само русите му доставяли роби (челядь), които, разбира се, били склавени и другите местни племена.
От тези народи към Светослав в центъра му, за какъвто той смятал Преславец на Дунава, се стичали всички "благая". От всичките изброени народи само русите му доставяли роби (челядь), които, разбира се, били склавени и другите местни племена. Това е напълно обяснимо. Нито гърците, нито унгарците, нито чехите продавали своите съплеменници в робство, доколкото смятали това за противоестествено. Със залавяне и продажба на хора за роби основно се занимавали русите. Като придошло и войнствено племе те гледали на чуждоплеменното местно население като на стока, която може да се продава в робство.
Доколкото основната част от робите на Запад и в Близкия Изток били от склавите, то техният етноним станал синоним на думата "роб". В рамките на днешната историческа концепция този твърде важен въпрос остава някак незабелязан и историците никога не акцентират вниманието си върху него.

Коментираме традиция отпреди поне 4000 години.......русофилчовците? Българите също са вземали пленници..........като често се е случвало те да не искат да си тръгнат след шестгодишния период на робуване.......записано е това нещо!
Никога русите не са били земеделци, животновъди, нищо друго освен разбойници. Където и да са живяли - Сааремаа, Приднепровието, Крим, Прикамието - винаги и навсякъде са били едни и същи, като дори не са поддържали контакти помежду си........