През 1914 г. избухва война в Европа, в центъра на която
са Англия и Германия. Американското общество не иска да има нищо общо с това. Президентът Удроу Уилсън - масон, чиято изборна кампания се финансира от силните на деня, бърза да декларира пред нацията, че страната ще запази неутралитет, а през това време администрациятавече търси подходящ мотив за въвличането на страната в конфликта. Красноречиво свидетелство за упражнения
натиск са твърденията на тогавашния държавен секретар
Уилям Дженингс: ,,Големи финансови интереси в банкерските среди стоят зад Световната война, която дава възможност за големи печалби."
Важно е да се разбере, че за международните банкери
войната е най-доходоносната сделка, или както те сами я
определят - изключително печеливш семеен бизнес. Защото държавите са принудени да взимат повече пари с лихва
от централните банки, което ги превръща в длъжници на
същите тези персони, които на практика съдействат за
подпалването на стълкновението. Главният съветник и
ментор на Удроу Уилсън е масонът полковник Едуард Мандел Хаус, в роднинска връзка с представители на елита и
лично заинтересовани от въвличането на Америка в конфликта. В документиран разговор между него и сър Едуард
Грей - секретар по външните работи на Англия, за това
това как да бъде въвлечена страната във войната, Грей
пита: „Как биха реагирали американците, ако германците
потопят океански лайнер с американски пасажери на борда?“ Хаус отговаря: вярвам, че вълна от гняв ще залее Съединените щати и това само по себе си ще е достатъчно да
ни вкара във войната.
И така, на 7 май 1915 г. по предложение на сър Едуард
Грей корабът Лузитания умишлено е пратен в немските ­
риториални води. Както се очаква, подводниците го торпилират, предизвиквайки експлозия на складираните на борда муниции и убивайки 1200 души.
За да се разбере по-добре преднамереността на тази
постановка, нека споменем факта, че посолството на Германия пуска платено съобщение в Ню Йорк Таймс, с което
предупреждава хората, че ако се качат на Лузитания, ще
бъде изцяло на техен риск, тъй като всеки кораб, пътуващ
от Америка до Англия, преминава през военна зона и подлежи на унищожение. Както се и очаква, потапянето на Лузитапия предизвиква вълна от гняв и американският народ в
крайна сметка подкрепя войната. Равносметката от Първата световна война е 323 000 загинали американци. Рокфелер печели повече от 200 милиона долара. Според днешните
стандарти това са 1,9 милиарда долара. Да не забравяме, че
войната е струвала на Щатите 30 милиарда долара - повечето от които взети назаем с лихва от банката на федералния резерв, с бъдещи ползи за международните банкери.

- Марко Пицути - ,,Търговия с душите ни."