По книгите на Атанас Панайотов ,,Кокаин"

Парламентът на Република България беше обсаден. Хиляди озверели българи поискаха промяна. Сборен пункт – Народното събрание. Атака!!! И започна преврат. Подобен на тези от 1923 г. и 1944 г. Комунистите имаха опит в тези неща. Знаеха много добре как се прави. И го направиха…

Обединената „опозиция” се бе изтъпанила на подиума пред Храм-паметник „Александър Невски” срещу Народното събрание и скандираше : „Победа!”: Иван Костов – Синята устна, Петър Стоянов – Магарешката усмивка, Надежда Михайлова – Курвата, Стефан Софиянски – Крадеца, Евгени Бакърджиев –Путката, Богомил Бонев – Помочко, Екатерина Михайлова – Класната, Мозер, Праматарски и останалите коалиционни партньори. Подлизурковците Васко
Кръпката и Вили Куция загряваха тълпата с рок, заплатен щедро лично от председателят на СДС Иван Костов, чиито речи бяха прилежно написани от подмазвачите Евгени Дайнов и Явор Дачков, прибрали повече кинти и от музикантите.
Борческите бригади на Иво Карамански, Младен Михалев, Георги Илиев, Бойко Борисов и останалите подземни босове свършиха задачата, която им бе възложена от генералитета начело с Любен Гоцев, Бригадир Аспарухов и Ангел Стойчев. Червената БСП сдаде властта на своята синя посестрима СДС и така се появи синьо–червената мъглявина.
Ортодоксалният комунист Иван Костов бе избран за премиер; геят с прякор “ Жана” Йордан Соколов – за председател на парламента; жената с най-леко поведение в политиката – Надка Михайлова за външен министър; най-младият приет за член на БКП комсомолец Богомил Бонев – за министър на МВР, а най-грозната синя депутатка Катя Михайлова – за шефка на парламентарната група на СДС, за което най-много и́ завиждаше червената Татяна Дончева. И най-вече заради грозотата.

Огнян Алексиев – Охо, Георги Илиев – Жорката, и Евгени Мозъка отиваха заедно към Зона Б-19, защото там откриваха нова дискотека – „Клуб 210”, на ул. Цар Симеон. Заведението щеше да бъде сборен пункт на висаджиите и всички кратуни от бригадите щяха да смъркат на воля. Собственик беше Сашо Инженера от Виена, който се бе съгласил да им го отдаде под наем. Охо беше открил помещението и знаеше, че е много добро, за да се шитка коката на ВИС и Жоро да го използва за каше. А и СДС-то дойде на власт, а с него Богомил Бонев като вътрешен министър и Живко Колев Жеков като негова дясна ръка в контрабандата.
Живко беше сглобил перфектно пъзела и сега чертаеше схемата пред Богомил Бонев – министър на Вътрешните работи: Богомил – министър, Вячеслав – шеф на Гранична полиция, Кирил Радев – НСБОБ, Милан Миланов – Софийско градско, Николай Чирипов и Николай Колев – Военна прокуратура, Бойко Рашков – Следствието, Дядо Павел – Алтернативния синод, Иван Татарчев – Главен прокурор. Мегдан за действие. И се започна. Небивала контрабанда. Но Иван Костов не бе осведомен. И това им бе грешката. Подцениха циганина от село Блатино. Вече премиер. И самодържец на цяла България.

В мандрата на СИК в град Самоков се пълнеха пити с кашкавал с половин килограм хероин. Два тона „херинга” беше доставена от Турция на честната дума на Пацо Фалконети, гарант по сделката, а Пацо Дългия, Любчо Василев, Маргините и цяла тумба „борци” пълнеха питите с кашкавал, защото Маджо им бе наредил. Както винаги, тировете заминаваха за Италия. Хероинът носеше милиони на групировката и правеше сикаджиите богати. Във всяка пита от пет кила се слагаше половинка хероин. Изведнъж се появиха барети. Започна истинска битка: Пацо Дългия, Любчо Василев и Стоил Славов бяха прилежно изхвърлени от втория етаж на мандрата. Останалите „борци” натръшкани и пребити. Хероинът конфискуван. И даден на Киро да го продава. Никъде за тази акция не се споменава, защото това е частно мероприятие. На куките. Те разделят с Киро Японеца печалбата от 2 тона хероин: 60 000 000 долара… И никой не знае кой е информатора, освен Иван Костов, разбира се, който прибира най-големия процент. Пък нали и той е циганин като Киро.

Слави Бинев и Васил Илиев създадоха борческите бригади в услуга на ДС. Всички бяха заедно, нападаха, рекетираха, пребиваха, убиваха. С тях бяха Иво Карамански, Бойко Борисов, Румен Николов, Алексей Петров, Поли, Маргините, Маджо, Димата, Жоро, Очите, Стоил, Венци, Красен, Турука, Лисицата, Кела, куки, съдии, прокурори и нямаше връщане назад. Зад тях застана Иван Костов и правителството на СДС. И изгряха звездите на Косьо, Мето, Таки и Къро, Доктора и Амигоса. Циганинът беше образован. Знаеше закона на римляните: Разделяй и владей! Войната започната от Иво Крамански трябваше да продължи…

Генерала Любен Гоцев и групировката ТИМ с босовете и: Марин Митев, Иво Каменов и Тихомир Митев – започнаха да потъват в дълбока мъгла, все още е забранено да се споменават… Те бяха (ТИМ) „продукта на прехода“, „легалните червени милионери“…

Иван Димитров – Доктора пак се бе заиграл. Падаше си по момчета. И обичаше да го чукат. Събираше се с останалите педали в Лондон, които го направиха трафикант №1 на цигари. Раздуваше в новия си апартамент в Кенсингтън, който му бе уреден от Спас Русев, също обратен като него. При него идваха Милен Велчев, Николай Василев, от по-младите, но и Йордан Соколов, когото избраха за председател на Парламента в България и известен като Жана в педерастките среди на СДС. На гости му беше Мирослав Севлиевски – Миро, човек на Кеворк Кеворкян, Мистър „Всяка неделя”, предаване по „Канал 1” на българската телевизия; Спас Русев, ограбил държавата, докато бе шеф на „Помощите за България”; Милен Велчев – тужар от „Голямото добро утро” по време на комунизма; Богомил Бонев – министър; Филип Димитров – бивш премиер; Светослав Лучников – Берта, и той бивш, председател на Правната комисия в парламента; Асен Агов – шеф на БНТ; Августин Пейчинов – създател на СДС; Кубрат – син на Симеон, Цар на всички българи; и пет гейчета, които трябваше да задоволяват прищевките на събралите се. И оргията започна.

Кузман Гуслеков слезе от бентлито и влезе в ресторант „La Strada”, собственост на Пламен Тимев – Ганди. Раболепни сервитьори го заведоха до неговото „резерве”, където го чакаха Поли Пантев, Рони, Бай Миле, Бойко Борисов или Боко Тиквата, както го наричаха в родното му село Банкя, Ивелин Банев – Брендо, Димата – Руснака, Венци Стефанов – Дебелия, Стоил Славов, Любчо и Жоро Пехливанови, братята Маргини, и Батето – Иван Славков. Работен обяд. Разборката почна. Ганди лично обслужваше „знатните” гости. Забрави масата на Тачо, Гълъба, Юри и Веско, които хранеше с кюфтаци – масата на
„ветераните”. Заеба и масата на Рон Финли, Чарлз Петров – Краси, Наско Голомеев и Боби Бец, който му даваше кинти, за да му върви бизнеса, а и те му снасяха най-многото пари на обяд – офисът им с намираше в сградата над „La Strada”.
– Ганди, я се мръдни малко и ни остави насаме! – Румен Николов – Пашата, току-що влEзнъл в заведението, направи лек намек на собственика.
– Веднага! – и Ганди се изпари като пара от вряща тенджера в собствения си ресторант.
– Колко? – Поли бе нетърпелив.
– Един тон, два, има ли значение? – Кузман отговори на въпроса с въпрос.
– Кой ще е гарант? – Бойко Борисов се интересуваше, не толкоз за парите, които ще паднат, а защото имаше сделка с DEA.
– Аз! – Кузман изгледа всички на масата.
– Добре! – съгласи се Бай Миле и погледна към Стоил и Маргините.
– Щом Кузман гарантира…
– Дима, аз съм “за”. – Жоро Пехливанов бе съгласен и погледна изкосо брат си Любен.
– Аз също. – Венци Стефанов подритна Батето под масата.
– Ами добре, ха-ха-ха, я да донесат уиски! – Иван Славков веднага се съгласи.
– На Варна ли ще разтоварваме? – Поли Пантев подскочи от стола.
– Да…
– Ама в Испания няма да ме забравиш, нали? – Брендо прекъсна Поли и също подскочи.
– Аз ще посрещам товара, това да се знае! – Рони бе категоричен.
– Разбира се. – Кузман получи одобрението на цялата маса.
– Кузо, да увеличим тонажа, а? – Бойко Рапона знаеше за какво иде реч.
– Боко, ще го увеличим, нека да вкараме няколко тона, нали Богомил е министър…
– Иван е премиер, имаме зелен светофар…
– Добре, да започваме, а педала какво да го правим? – Кузман не обичаше педерастите.
– Ще го убием! Една бомба ни трябва! – и Бойко Борисов се закиска като ряпа на поляна насред Банкя.
– Доктора още ни е полезен…
– Иван Костов не дава да го ликвидираме…
– Милчо, тоя педал докога ще го търпим, нищо че ни носи пари?
– Краси, не ни трябва повече – Румен Пашата рипна и понечи да си ходи. Красимир Маринов – Маргина присви очи и погледна към
брат си:
– Ти кво ще кажеш?
– Какво като го пази Костов? Нали е педал?
– Педал? Всичките ни пари минават през „Амигос”! Коко и Гената снасят там милиони…
– Брат ми, Муци стана Маджо…
– Това не го позволявам! – Милчо Бонев – Бай Миле не искаше да се говори лошо за съдружника, който отсъстваше. Пашата също се изправи и подкани Бойко да стават, защото разговорът взе да загрубява.
– Я сядайте! – удари юмрук по масата Дълга Мара – Кузо, който се вживяваше като бос на всички босове.

– Говорим за милиони, а вие се карате помежду си за дребни неща.
– Нека Кузман продължи. – Поли Пантев трепереше в очакване на големите мангизи.
– Йоца и Будимир ще дойдат в най-скоро време – обърна се Бай Миле към Поли. – Тогава започваме да правим истински пари…
– Малко ли печелим с петрола?
– Стоиле, петролът си е петрол, но кокаинът ни носи чиста печалба в милиони – и Поли намигна на Кузман. Стоил Славов замълча. Маргините също. Димата, Пашата и Бойко също си мукаха. Братята Пехливанови предпочетоха да си траят. Венци и той млъкна. Пантьо Пантев се наложи. И Кузман покрай него – нали беше доставчик. Каналът работеше. А с Иван Костов щеше да работи още по-перфектно. И с Богомил Бонев – министър на МВР. И с мишката Кирил Радев – шеф на НСБОБ. Идеална схема.

Александър Димитров се събуди изведнъж като посланик. Навремето, когато цигането от село Блатино Иван Костов пристигна в София, за да учи, той му предостави квартира. Мангото се изучи, стана преподавател по „Икономика на Марксизма-Ленинизма” и се издигна до званието доцент. Сега бе министър-
председател. А Сашо беше изпратен като пълномощен министър в Киев, Украйна. Посланик – каква длъжност само! И той побърза да превърне посолството на Република България в офиса на г-н Димитров. По заръка на Командира, както най-близките съратници на председателя на СДС наричаха премиера. И Сашата се зае с поставените му от Командира задачи. Хероин се произвеждаше в Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и останалите малки азиатски републики в бившия СССР. Чист при това. Иван Костов много добре знаеше защо избра Алескандър Димитров за посланик в Украйна – да минава оттам
дрогата. В нея бяха големите пари. Но имаше и други кинти да се правят – с визите! Благодат, който не спира… И трафикът на хора към Западна Европа. Иван Костов много добре е сметнал несметните печалби, които ще направи чрез неговия човек в Киев, а той е Александър Димитров. За целта трябва свой човек за консул в Одеса, трябва да е много доверено лице, защото с одеската мафия шега не бива. Там назначи своя приятел другаря Тучков, който в САЩ разнасяше пици, преди да пристигне в Украйна и заеме дипломатичска длъжност. Генерал Воронов е подшушнал няколко имена на своя възпитаник, но сред тях се открояват Максим Курочкин, известен и като Лудия Макс, и Ринад Ахмедов собственик на „Шахтьор” Донецк. Направленията са няколко, по които трябва да се работи, но наркотиците и проститутките са най-доходоносни. Газ, желязо и въглища са правителствени далавери, а контрабандата и трафика ще се дадат в ръцете на послушни и изпълнителни люде, предани и проверени.

Вътрешният министър Богомил Бонев бързаше за среща с Живко Колев Жеков, който беше разрушил фитнеса, създаден от Наско Испанеца, и го бе превърнал отново в ресторант, където се събираха висши полицаи и магистрати. На булевард Витоша в центъра на София, в ресторант „Камен дел”, пристигнаха един подир друг Вячеслав Димитров – Началник „Гранична полиция”, Кирил Радев – шеф на НСБОБ, Николай Чирипов – Председател на Върховната военна прокуратура, Живко Колев Жеков – „ресторантьор”, Николай Колев – прокурор и създал с Любен Гоцев престъпната групировка ТИМ, Иван Татарчев – Главен прокурор на Република България, Милан Миланов – от „Криминален отдел” на Софийско градско и тъст на Живко Жеков, както и Георги Илиев, Мето Илиенски и Косьо Самоковеца – главатари от ВИС- 2 – борческа организация, занимаваща се с рекет, контрабанда и трафик на наркотици, инвестираща даже в туризма.

Александър Димитров, посланик на България в Украйна, договаряше канал за трафик на хероин с Ринад Ахмедов, който от Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан трябваше да минава през Одеса и да отива директно във Варна, а оттам – за Холандия. Иван Костов бе дал зелена светлина на посланика, а генерал Воронов на Ринад. В кириза бе включен като връзкар и Максим Курочкин. Печалбите се деляха 50/50 – съвсем като в нормалния бизнес. Стоката щеше да се транспортира в корабите с въглища за ТЕЦ „Варна”. Оттам полицаи със знанието на Богомил Бонев щяха да го транспортират до София, където да се складира при Живко, и в даден момент да продължи към Холандия. Договориха и трафика на проститутки и нелегални работници за Италия, където ги поемаха Ндрагета и Камора, мафиите от Южна Италия. Посланикът също делеше с Командира 50/50.

Генерала излезе от кабинета на Командира и веднага напусна Министерски съвет, където се състоя среща между него и премиера. Той седна в лимузината, която го чакаше от два часа, а в нея Александър Димитров, и заповяда на шофьора да кара към Бояна. Двамата обсъждаха предстоящата среща на техния пратеник при Семьон Могилевич в Чехия, който оглавяваше украинската мафия и бе един от най-жестоките гангстери в целия свят. С идването на власт на Иван Костов пред Любен Гоцев и неговите съдружници от бившата ДС се отваряха по-големи възможности за печелене на още повече пари и докато вниманието на хората се отвличаше от политиците с нови лъжи и заблуди, Избраните щяха да забогатеят дотолкова, че вече никога да не им свършат парите, на техните деца, внуци, пра- и пра-пра-внуци.

– Трябва фармациите да заработят за нас – с категоричен тон заяви Иван Костов на Богомил Бонев и Кирил Радев, които заедно с Атанас Атанасов бяха на спявка при Командира. Тримата генерали кимнаха одобрително.
– Мутрите ни снасят от хероина и кокаина, но амфетамините трябва сами да си ги произвеждаме – още по-категорично каза премиерът на Република България.
– Аз ще командировам баретите в Дупница и ще сложим ХФЗ- то под наш контрол. – Кирил Радев, като шеф на спецполицаите, знаеше какво трябва да се направи.
– Ще поверим тази задача на Галев – Атанасов назова само фамилията на неговия човек, който най-добре ще се справи с поставената му задача.
– В София, Троян и Разград сме сложили вече ръка на производството…
– Знам, Богомиле. – Костов се усмихна и продължи: – А пласмента осигурен ли е?
– Вече мои емисари са в Саудитска Арабия, Сирия и Дубай. Момчетата действат.
– Висаджиите отчитат също редовно…
– Атанасов, искам Жоро, Мето, Таки, Къро и Самоковеца да ги държиш изкъсо. Вноските да са редовни и да няма залитания.
– Няма да има. – Богомил Бонев беше провел същия ден разговор с висаджиите на Георги Илиев в ресторанта на Живко Жеков.
– Доктора взе ли лиценза за цигарите? – манго бой от село Блатино искаше да има ясна картинка какво става с трафика в страната и навън.
– Само на него му дадохме. – Кирил Радев постави документ пред премиера, с който доказваше, че Иван Димитров – Доктора има лиценз за транзит на цигари през България.
– Хорошо, очень хорошо – закиска се иначе вкиснатият Командир. – Косьо и Петко Петков поемат митниците… Мето и Таки разпространението на дрогата…
– Всичко е договорено. Шефовете на митниците са инструктирани. Христо Бисеров ще има грижата…
– Елена ще усвоява парите във фондацията – прекъсна министър-председателят вътрешния министър.
– Йордан Цонев ще балансира нещата, Муравей Радев и Вилхем Краус ще реинвестират парите. – Генерал Атанасов се беше погрижил за всичко.
– Притеснете оръжейниците… Манджуков, Гигов, Карабонев, Мутафчийски, Коларов… Стига само БСП да лапа!!!
– Няма къде да ходят, вече сме се договорили да делим по равно.
– По равно! – ядоса се Иван Костов и съвсем почерня, променяйки цвета си от цигански на негърски – същински сенегалец. – Малко ли се нагушиха с банките и пирамидите? Малко ли? 60 за нас, а 40 за тях, така ще делим, докато сме на власт! Премянов и Ананиева станаха милионери! Гришата Ганчев, хайде сиктир, като пеликани се оядоха! Сега ние сме на власт! Ние! Започваме великото щавене! Радев – обърна се премиерът към началника на НСБОБ, – пращай баретите и да ги почваме! Щавене до дупка! Всички да се острижат като гергьовски агнета! Да даряват във фондацията на жената, разбрано!?
– За всичко сме помислили, Иване. – генерал Атанасов постави списък с бизнесмени, които щяха да бъдат принудени да станат спонсори на „Бъдеще в България”, фондацията на Елена Костова. 

На 10-ти ноември, ден след като падна Берлинската стена, фашстките плъхове изпълзяха от мазетата на тайния си живот под властта на "Гласът на Америка". САЩ не са Америка, но са свиквали да господстват там с помощта на корумпирани диктатори, какъвто май инсталираха и у нас. Това е тяхно старо изобретение - те отнеха земята на индианците не само с оръжие, но и с корумпирени вождаве, които подписваха продажбата срещу "огнена вода" и др. блага на цивилизацията.
Не случайно не се обсъжда особено факта, че ВСИЧКИ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ, и не само те, а и киното, и ТВ-програмите, особено детските, са МОНОПОЛ на САЩ чрез частни компании. То и Шорош е частно лице, но се занимава изключително с геополитика, съвпадаща с тая на САЩ.
Така се получава ОСЪВЪРШЕНСТВАН ВАРИАНТ на играта на доброто и лошото ченге, при която лошото ченге се представя като неутрално частно лице. САЩ са за правата на човека и свободата на словото, а частните компании НАРУШАВАТ ГРУБО тия права, случайно винаги в интерес на САЩ, както "случайно" са базирани там. Това стана скандално с грубото отнемане на думата на действащ президент и с груба антируска цензура.
Така децата и внуците ни неусетно стават ЧУЖДИ за род и родина, жертви на киното, медиите и нета.
Главна причина да не успяват досега опитите за завоюване на световно господство, е фактът, че хватките с които започват УСПЕШНО тия опити, тия хватки стават ЯСНИ на губещите войната и те успяват да ги неутрализират и даже да ги прилагат в своя полза.
Май историята се повтаря. Покровителите на Навални се изкушиха да използват поколението израсло в мрежите, пред телевизора и лаптопа, и да ги хвърлят във войната срещу Русия. Май поизбързаха. Защото противниците им, главно Русия и Китай, ИМАТ ТЕХНОЛОГИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ да сложат край на тоя монопол. И няма да ги спрат разни патенти, които целят да овековечат тоя монопол.
Де да видим.